Частично разкъсване на прасеца

Частично разкъсване на прасеца

Една от най-честите спортни травми е разкъсването на прасеца. То може да бъде микроразкъсване, частично разкъсване на мускулни влакна или цялостно прекъсване на мускула. Най-често травмата се получава при рязко движение, което изисква експлозивна сила. Голяма част от спортните травми са именно на прасеца или ахилесовото сухожилие. Травмата се предизвиква от прекомерно натоварване (най-често при лекоатлети, тенисисти и футболисти) или удар в областта на прасеца.

Гастрокнемиусът е големият мускул на прасеца, двуглав мускул, а солеусът е малък мускул, който се намира под него. Най-често разкъсването на мускулни влакна се получава в областта на медиалната глава на гастрокнемиуса. Много рядко се получава пълно разкъсване на мускула.
Степени на разкъсване:
първа степен – микроразкъсвания при преразтягане (болката бързо отминава,но не изчезва- има лека остатъчна болка);
втора степен – частично разкъсване на мускулни влакна (острата болка може да се задържи 2-3 дни);
трета степен – пълно разкъсване на мускула (остра болка и хлътване на мускула, което е видимо).
Болката, която се появява веднага след травматичния момент, е остра при всяка една от степените- при опипване на мускула има болка; появява се оток и кръвоизлив.

Лечение:
При първа и втора степен то е консервативно. При втора степен, ако има голям процент на разкъсани влакна, се слага ботуш, който да държи петата по-нависоко.
При голямо или пълно разкъсване лечението е оперативно.
Обикновено първите няколко дни (3 до 7 дни) лекарите препоръчват пълна почивка. Първите дни се препоръчва кракът да се държи нависоко, да се слага лед 3-4 пъти дневно и да се маже с гел.
След това започват физиотерапията, масажът и кинезитерапията:

– физиотерапия – целта на физиотерапията е да намали отока и да подобри кръвообращението;

– масаж – целта на масажа е подобряване на кръвообращението и подобряване на мускулния тонус;

– кинезитерапия – кинезитерапията има за цел да поддържа обема на движение в глезена или да го възстанови, ако има загуба на обема; прави се стречинг на прасеца, като се внимава да не се причинява болка или да се получат допълнителни разкъсвания; работи се за обем на движение и мускулна сила, като се прогресира индивидуално за всеки пациент спрямо степента на разкъсване и бързината на възстановяване.

Рехабилитацията като важна част от лечението на множествена склероза

множествена склероза

Множествена склероза(МС) е автоимунно, прогресиращо заболяване, характеризиращо се с образуване на плаки в бялото мозъчно вещество, което води до трайно увреждане на проводната функция на нервите. Заболяването има няколко форми, като най-общо протича с фази на обостряне и ремисия. Клиничната симптоматика е също разнообразна и може да включва:

-нарушения в сетивността- изтръпване, болка, нарушена дълбока сетивност;

-нарушения в зрението- двойно виждане, нистагъм;

-когнитивни нарушения- нарушено внимание и концентрация, памет;

-емоционални проблеми- страх, депресия, тревожност;

-двигателни проблеми- парези, парализи, спастичност, тремор, нарушено равновесие и походка, затруднения в самообслужването;

-нарушения в говора, гълтането и др.

Всички проучвания препоръчват прилагането на системна мултидисциплинарна рехабилитация за подобряване на функционалните възможности и качеството на живот при пациенти с МС. Препоръките са възможно най-рано да се направи преглед от физиотерапевт, за да се установят какви са възможностите и ограниченията на пациентите, на базата на които да се изготви индивидуална програма за последваща терапия. Метанализите установяват, че пациентите с МС, които се занимават системно със спорт или друга двигателна дейност, имат по-добро качество на живот и по-добри функционални показатели, а също и че спортуващите хора са с по-малък риск от развитие на заболяването. Тези изследвания показват, че упражненията и физическата активност са важна първична и вторична профилактика, което ги определя като ключово и безопасно „лекарство“ за третиране на проблема.

Физическите упражнения въздействат предимно върху подобряване на функционалните показатели като мускулна сила, мобилност, умора, аеробен капацитет, баланс. Специфичната неврорехабилитация оказва влияние и върху двигателните задачи, които затрудняват пациентите в ежедневието като ходене, самообслужване и трансфериране. По отношение на хроничната болкова симптоматика, която е чест симптом при пациентите с МС, се наблюдават тенденции за намаляване интензитета на болката, но препоръките са да се комбинира рехабилитацията с фармакологично лечение.

По отношение на оптималната дозировка на упражненията се препоръчват минимум 150 минути физическо натоварване на седмица под формата на упражнения или други физически дейности.

Ключово за рехабилитацията е изготвянето на програма, която да е съобразена с възможностите на пациентите. При пациенти с минимални и средни нарушения се препоръчват аеробни упражнения от два-три пъти до пет пъти в седмицата, упражнения за сила (два-три пъти седмично), упражнения за мобилност(два-три пъти седмично), и нервно-мускулни упражнения (например упражнения за баланс, пилатес , йога, тай-чи, виртуална реалност и др., които да се провеждат пет-шест пъти седмично).

При пациенти със сериозни увреждания се препоръчва терапиите да включват роботизирани тренировки и/или работа с терапевт, които да подпомагат и улесняват двигателните дейности и задачи. При тези пациенти са подходящи дихателни гимнастики и упражнения за баланс, които да бъдат ежедневни, както и включването на движения за долните, горните крайници и трупа, за да се поддържа тяхната мобилност и сила. Препоръчителни са по-чести повторения (по няколко пъти на ден) и по-продължителни почивки, за да не се стига до преумора. При работата с пациенти с по-сериозни увреждания е добре да се включат и близките на болния, които да помагат за по-честото раздвижване на пациента.

Рехабилитацията и физическите упражнения са важни средства, с които може да се забави прогресивният ход на заболяването и да се поддържат функционалните възможности на пациентите. Навременното им и системно прилагане са ключови фактори за постигане на по-добри резултати и подобряване качеството на живот при пациенти с МС.

Източници:

Amatya, B., Khan, F., & Galea, M. (2019). Rehabilitation for people with multiple sclerosis: an overview of Cochrane Reviews. Cochrane Database of Systematic Reviews, (1).

Amatya, B., Young, J., & Khan, F. (2019). Do non-pharmacological interventions improve chronic pain in multiple sclerosis?-A Cochrane Review summary with commentary. NeuroRehabilitation, 45(2), 291-293.

Kalb, R., Brown, T. R., Coote, S., Costello, K., Dalgas, U., Garmon, E., … & Motl, R. W. (2020). Exercise and lifestyle physical activity recommendations for people with multiple sclerosis throughout the disease course. Multiple Sclerosis Journal, 1352458520915629.

Sánchez-Lastra, M. A., Martínez-Aldao, D., Molina, A. J., & Ayán, C. (2019). Pilates for people with multiple sclerosis: A systematic review and meta-analysis. Multiple sclerosis and related disorders, 28, 199-212.

Паркинсонова болест

Паркинсонова болест е едно от най-честите невродегенеративни заболявания след болестта на Алцхаймер. Счита се, че след 56- годишна възраст болестта достига до 1%, до 80- годишна възраст нараства до 3%, а след 80 години засяга до 10% от населението. Заболяването е най-разпространено сред бялата раса, като мъжете са два пъти по-предразположени към него. В основата на заболяването е дисбалансът между невромедиаторите- допамина, който намалява, и ацетилхолина, който се увеличава. Това води до типичните за болестта клинични симптоми:

– ригидно повишен мускулен тонус, което се свързва със скованост и тежест в крайниците и торса на пациентите;

– брадикинезия, която се изявява със забавени движения;

– тремор- при пациентите с Паркинсон е характерен треморът в покой, тъй като изчезва по време на движение или сън. Треморът започва винаги асиметрично, обхващайки едната ръка или крак, като впоследствие обхваща и другите крайници;

– нестабилност и нарушено равновесие- тези симптоми се появяват в по-напредналата фаза на болестта и са в резултат на редица изменения, свързани с намалена опорна площ, кифотична (прегърбена) позиция на тялото, ситни и бавни крачки, трудно започване на движението поради промени в двигателното планиране;

– когнитивни нарушения- свързани с деменция, депресия и забавен мисловен процес;

– промени в говора, гълтането и фонацията.

Кинезитерапията и системните физически упражнения са важна част от комплексното лечение на заболяването. Според проучванията терапията, която включва когнитивни и двигателни стратегии, е най-добрата опция за тези пациенти. Това означава, че по време на кинезитерапията пациентът трябва да бъде активен, да изпълнява двигателни задачи самостоятелно или с помощ от терапевта и едновременно да се работи и за когнитивните функции, които могат да включват памет и концентрация. Новите проучвания сочат, че е добре двигателните задачи да бъдат функционални, което означава, че упражненията, които се изпълняват, трябва да наподобяват дейности от ежедневието като ходене, ставане-сядане, преместване и други или да бъдат насочени към тази цел. Като интензивност на програмата се счита, че тя трябва да е оптимална спрямо възможностите на пациента, което означава, че не трябва да му е много лесно на пациента да изпълнява движенията, но не трябва и да му е прекалено трудно, за да може все пак да ги изпълни. При пациентите с Паркинсон често се наблюдават нарушения в автоматичните движения или това са дейности, които са заучени и са станали автоматични във времето, например ходенето. Кинезитерапията трябва да бъде насочена към тези дейности, за да се поддържа функционалното състояние на пациента, за да може да бъде независим възможно най-дълго време.

Предполага се, че интензивните упражнения могат да доведат до невропластичност в допаминсинергичното сигнализиране и да допринесат за подобряване на функционалното състояние на пациентите с Паркинсон в ранния стадий на заболяването. Едно от изследванията показва, че интензивните тренировки за 8 седмици на трендмил води до увеличаване на допамин D2 рецепторите при лица в ранен стадий на Паркинсон. Също така изследванията показват, че аеробните упражнения (по-интензивните) водят до активизиране на фронталните мозъчни региони, които имат отношение към концентрацията и вниманието, което е добре да се използва при пациенти с Паркинсон. Положителен ефект от аеробните тренировки се наблюдава и върху депресивните симптоми, умората, настроението и познавателните функции.

В по-късния стадии на болестта е добре кинезитерапията да бъде насочена към гореспоменатите функционални задачи, които да подпомогнат пациентите да бъдат самостоятелни. Акцент се поставя и върху тренирането на баланса, мускулната сила, подвижността на ставите, когнитивните възможности, а също се включва и дихателна гимнастика.

Източници:

Е. Чорбаджиева. (2018). Паркинсонова болест епидемиология, етиология, патогенеза, класификация и основни симптоми. Сп. Medinfo, бр 5/2018.

Perry, S. I. B., Nelissen, P. M., Siemonsma, P., & Lucas, C. (2019). The effect of functional-task training on activities of daily living for people with Parkinsons disease, a systematic review with meta-analysis. Complementary Therapies in Medicine, 42, 312-321.

Ferrazzoli, D., Ortelli, P., Madeo, G., Giladi, N., Petzinger, G. M., & Frazzitta, G. (2018). Basal ganglia and beyond: The interplay between motor and cognitive aspects in Parkinson’s disease rehabilitation. Neuroscience & Biobehavioral Reviews, 90, 294-308.

Radder, D. L., Lígia Silva de Lima, A., Domingos, J., Keus, S. H., van Nimwegen, M., Bloem, B. R., & de Vries, N. M. (2020). Physiotherapy in Parkinson’s disease: a meta-analysis of present treatment modalities. Neurorehabilitation and neural repair, 34(10), 871-880.

Влиянието на кинезитерапията върху диабетната полиневропатия

Захарният диабет е едно от най-честите социалнозначими заболявания, водещо до тежки усложнения и инвалидизация. Рисковите фактори за развитие на захарен диабет тип 2 се свързват с т. нар. „западен” начин на живот, характеризиращ се с намалена двигателна активност и затлъстяване. Усложненията от захарния диабет са многообразни, обхващащи множество системи и водещи до тежки последствия както за болните, така и за техните близки. Установява се, че рискът за развитие на сърдечносъдови и мозъчносъдови заболявания при диабетиците е значително по-голям.

Най-честото хронично усложнение е диабетната полиневропатия, която се характеризира с наличие на симптоми и/или белези на дисфункция на периферната и автономна нервна система. Болковата симптоматика е водеща, в резултат на увреждането на нервните влакна, и клинично се проявява с изгаряща, повърхностна, обостряща се през нощта болка и повишена кожна чувствителност. Симптомите при нарушение на автономната нервна система са свързани с намалено потене, суха кожа и студени стъпала.

Според съвремената медицина кинезитерапията е един от основните подходи за лечение на диабетната полиневропатия, който е значително по-икономичен в сравнение със скъпоструващото медикаментозно лечение и който може да противодейства за възникването на заболяването и прогресиращия му ход. В някои страни в Европа кинезитерапията се използва на първа линия за противодействие от усложненията на захарния диабет поради факта, че е лесно приложим, неинвазивен, има бърз клиничен ефект и е икономично изгоден. Влиянието на кинезитерапията се изразява върху няколко компонента:

Подобрява въглехидратната и липидна обмяна– физическите упражнения могат да доведат до нормализиране на нивото на кръвната захар, като повишават усвояването на глюкозата в мускулите, чувствителността на мускулните клетки към инсулин и усилват обработката на гликоген в черния дроб. Подходящи са физически упражнения с по-голяма продължителност и умерена интензивност на натоварването. Препоръчва се от 40 до 60- минутна двигателна програма в ежедневието на болния, тъй като между10-та и 40-та минута протича пиковият етап за усвояване на глюкозата в тъканите. След 40-та минута започва усвояването на мастните киселини, което води до благоприятни промени и в липидната обмяна (затлъстяването).
Въздействие върху невропатната симптоматика- приложението на физически упражнения засилва кръвообращението в засегнатите части и намалява метаболитната дисфункция, което води до по-добро функционално състояние на увредения нерв и забавя развитието на диабетната полиневропатия. За намаляване на болката се препоръчват релаксиращи и стречинг техники, масаж и медитация, а също и аеробни натоварвания като плуване, каране на колело и гребане.
Въздействие върху двигателните нарушения – известно е, че при болни с диабетна полиневропатия е налице слабост в мускулите на долните крайници, което води до деформация на ходилата, с увеличаване на напрежението и нарушение на походката. Също така се наблюдават и промени в равновесните възможности на пациентите поради засягането на дълбоката сетивност. Болните често ходят с широка крачка, като контролират походката си главно чрез зрителния апарат. Затрудненията са по-големи при ходене по неравен терен поради лошия контрол на стъпалото при придвижване. Чрез кинезитерапията може да се засилят мускулите на долните крайници, за да могат по-ефективно да вършат своята работа, а също се подобряват и равновесните възможности на пациентите чрез специфични тренировки за баланс.

Източници:

Любенова, Д. Практически насоки за приложение на специализирана кинезитерапия при диабетна невропатия. Монография. Коти ЕООД София, 2008.

Адреси

Обадете ни се

Пишете ни

Цени

Година: 2021