Адреси
Варна | София
Обадете ни се
089 871 1707
Пишете ни
physiohealth.center@gmail.com
Цени
Вижте тук

Категория: Долни крайници (крака)

Център по рехабилитация Physio HealthБлогДолни крайници (крака)
Physio-Health

КОМПРЕСИОННА ТЕРАПИЯ

КОМПРЕСИОННА ТЕРАПИЯ

 

Мануалният лимфен дренаж има ефект само ако се съчетае с ефективна компресорна терапия. След масажа е необходимо да се приложат такива мероприятия, които да се противопоставят на възвръщането на едемната течност в тъканите. Освен това е необходимо оптимизиране ефективността на мускулната помпа. За да може мускулната работа да бъде ефективна по отношение на лимфните съдове, трябва да се подпомогне загубената кожна еластичност , която противодейства на вътрешния натиск .

При еднакво налягане върху тялото с цилиндрична форма, налягането е толкова по-голямо, колкото диаметърът на това тяло е по-малък. Това значи, че в дисталните части на крайника (особено пръстите), налягането е по-голямо. При покой  еластичният материал, поставен върху кожата, увеличава налягането, а при мускулна работа налягането е по-голямо, ако материалът е по-малко еластичен.

Различават се натиск при покой, т.е. външен натиск, и натиск при движение (работа) – вътрешен натиск. Нееластичният материал дава съпротивление, а еластичният- натиск. За целта на компресорната терапия се използват еластични и нееластични бинтове. Много важно е според съпротивлението да се подбере степента на еластичност на бандажния материал.

Техника: Притокът на артериална кръв не бива да се прекъсва, а венозният и лимфният отлив трябва да се улеснят. След мануален лимфен дренаж бандажирането замества липстващия тъканен натиск, което подкрепя терапията. В началото на терапията бандажирането има абсолютно предимство пред носенето на компресивни чорапи или ръкавици.

  • При бандажирането се получават следните ефекти:
  • бандажът повишава тъканния натиск и засилва обратния ток на венозната кръв, което подобрява отводняването;
  • бандажирането става  винаги от дистално към проксимално
  • освен поддържащият бандаж се прилага и т.н. работен бандаж, който се прилага с нееластични превръзки; тази терапия, съчетана с активни движения, стимулира венозното оттичане.

Бандажът се държи 24 часа. След 6 месеца тази терапия може да се повтори. През нощта еластичният чорап се маха, защото тогава мускулатурата не работи.

Посредством тези еластични превръзки се стеснява луменът на вената и се ускорява оттичането на венозната кръв към сърцето. Съществуват и превръзки без еластична компонента, които са по-лесни за поставяне, но постигнатият ефект не е оптимален.

ХРОНИЧНА БОЛКА В КРЪСТА – ФИЗИОТЕРАПИЯ

ХРОНИЧНА БОЛКА В КРЪСТА – ФИЗИОТЕРАПИЯ

 

Хроничната болка в кръста може да затрудни до голяма степен живота ни. Пациентите често прибягват към медикаментозно лечение, опитвайки да се справят с нея. За съжаление се случва ефектът от лекарствата да не е траен. Малко хора знаят, че рехабилитацията/ физиотерапията е алтернатива на медикаментите, която може да даде много добри резултати. Пациентите не са запознати след колко време трябва да очакват ефект от процедурите.

За съжаление физиотерапията не е особено популярна в България и хората не знаят, че лечението може да бъде ефективно и без странични ефекти. Много от лекарите не насочват пациентите си към такъв тип лечение. При неуспех с медикаментозна терапия и неуспех за справяне със ситуацията повече от три месеца обикновено болката хронифицира.  При по-силна и продължителна болка качеството на живот на пациентите се влошава, а също така може да влоши и финансовото им състояние в случай, че се наложи да спрат да работят заради това.

Британски екип от изследователи са сравнили ефекта от хирургическа намеса и интензивна рехабилитация. В проучването са се включили 349 пациенти в английски болници и санаториуми, насочени към ортопедия и рехабилитация. Със симптоми над година, всички са били кандидати за хирургична фюзия на прешлените, която се състои във фиксиране на проблемните сегменти, с цел да не се движат те и да не създават проблем. Половината от пациентите са преминали през хирургична интервенция, а другата половина са били подложени на интензивна рехабилитация. Хората от неоперираната група са правили упражнения за засилване на мускулатурата, за стабилност на гръбначния стълб, разтягане и когнитивна поведенческа терапия.

Всички пациенти са проследени в двугодишен период и се стига до заключението, че състоянието им е значително по-добро.  Крайното заключение е , че разликата между двете групи не е съществена, но оперативното лечение крие допълнителни рискове. Изследването потвърждава, че хирургичната намеса при вече хронифицирана болка може да се избегне в повечето случаи. Основна причина за този тип оплаквания са дегенеративни изменения.

Британските специалисти са направили и финансов анализ на разходите за двете групи. Цялостната грижа за две години е  значително по-скъпа при оперираната група, отколкото при пациентите, подложени на рехабилитация. За един от лекарите в екипа рехабилитацията изисква дългосрочно посвещаване от страна на специалиста и самия пациент. Взаимното доверие между двамата е ключово за успеха на лечението.

В заключение, оперативната намеса при хронифицирана болка в кръста не е първа опция и е желателно да се опита с друга алтернатива.

Ендопротезиране на тазобедрена става

                                               Ендопротезиране на тазобедрена става

Често хората не обръщат внимание на леки болки или ограничение в движението на дадена става, докато не стане прекалено късно. Много хора живеят с болка в тазобедрената става и едва когато те станат непоносими или започнат да ограничават дейностите от ежедневието решават да потърсят помощ. Винаги се опитва първо консервативно лечение, но когато то не помага се преминава към оперативно лечение. Оперативното лечение се изразява в ендопротезиране на ставата. Това е често срещана операция в днешно време и е една от най-успешните. Износените повърхности се отстраняват (износената повърхност от таза, от бедрената кост и самата глава на бедрената кост) и се заменят с компоненти от изкуствена става. Ендопротезата може да бъде  направена от метал, керамика, пластмаса или комбинация от тези материали.

Целта на оперативното лечение е обезболяване и подобряване на движенията в ставата –  обикновено ефектът на обезболяването се постига веднага след операцията.

Причини за смяна на ставата :
– коксартроза
– некроза на бедрената кост
– травма

Препоръки след операцията:
– да се започне активна рехабилитация, за да се заздрави мускулатурата около тазобедрената става (засилването на мускулатурата обикновено започва преди операцията, за да е по-лесно и бързо възстановяването)
– при по-пълни хора се препоръчва намаляване на теглото;
– ходене с патерици около 2 месеца след операцията;
-пълно възстановяване може да се очаква от 6 до 9 месеца след операцията (нормализиране на походката, на мускулната сила, баланса и др. )

Рискове след ендопротезиране:
– изкълчване на ендопротезата (обикновено при кръстосване на краката, което трябва да се избягва);
– инфекция;
– разхлабване на ендопротезата;
– разлика в дължината на долните крайници;
– образуване на костна формация около ендопротезата, което да предизвиква болка и ограничение в обема на движение.

Движения, които трябва да бъда ограничени и контролирани:
– кръстосването на краката;
– дълбок клек;
– повдигане на бедрото над 90 градуса от седеж;
– завъртане на крака навътре.

АХИЛЕСОВО СУХОЖИЛИЕ

             РЕХАБИЛИТАЦИЯ ПРИ СКЪСВАНЕ НА АХИЛЕСОВО СУХОЖИЛИЕ

В първия период до 3-тата седмица след операцията не се стъпва на крайника, дори само върху петата. За обездвижване най-често се слага ортеза,   регулираща се (тип ботуш), която обхваща ходилото, глезена и подбедрицата. Пациентът трябва да се придвижва с патерици.

За контрол на болката и отока се прилага апаратна физиотерапия като криотерапия и електролечение и се прилага противооточна позиция. Могат да се правят упражнения със здравия крак, горната част на тялото и частта от оперирания крайник, която е свободна. Засегнатата част може да се тренира чрез движение на пръстите в ортезата и леки изометрични контракции (стягане на мускулатурата без движение в ставата).

Вторият период настъпва между 4-тата и 8-мата седмица след операцията. В него продължаваме с щаденето на крайника, но могат да се включат упражнения без ортеза. През периода ортезата може да се маха за поддържане на хигиената, но трябва да се слага отново при вървене. Регулира се ъгъла, под който е фиксирано ходилото. Когато ходилото е в ортезата, може леко да се отпуска тежестта на него при вървене, но тя трябва да е върху петата.

            Вървене с патерици– започва се с вървене с помощта на две патерици, като  постепенно се преминава към използване само на една патерица. При отсъствие на болка и наличие на добро възстановяване може поетапно да се включи натоварване на крака върху петата.

            При наличие на силен оток, крайникът често трябва да се поставя в противооточна позиция, тоест да се поставя нависоко. Възможно е да се използват компресиращи чорапи.

            В процеса на рехабилитация могат да се правят упражнения за здравия крайник и горната част на тялото,  могат да се включат  и упражнения, които постепенно да раздвижат и засегнатия крак. Когато се  правят с оперирания крак, ортезата се маха и се внимава кракът да не се натовари или травмира допълнително. Могат да се правят леки и внимателни упражнения, които да ускорят възстановителния процес, но трябва да се внимава, защото резките и агресивни упражнения могат да влошат състоянието.

Третият период започва между 8-та и  12-тата седмица след операцията. Продължава щаденето на крайника, цели се поддържане на обема на движение и редуциране на отока. Добавят се упражнения за засилване на прасеца и заздравяване на сухожилието. В този период може да се натоварва крака с ортезата, а при добър темп на рехабилитация ортезата може да се замени с ортопедична обувка с подложка на петата.

Примерни упражнения за сила и обем на движение с ластик

Тези упражнения са само за насока. Задължително трябва да се консултирате с вашия физиотерапевт/рехабилитатор или ортопед, преди да започнете.

Отвеждане на глезена навън

– свалете ортезата и седнете на леглото или на земята;

– сложете единия край на ластика около ходилото на оперирания крак и я прекарайте през ходилото на неоперирания и хванете ластика за другия край;

– бавно отведете оперирания крак навън, без да повдигате петата;

– върнете крака в изходна позиция;

– повторенията са от 20 до 30 броя.

Плантарна флексия на глезена

– в същата изходна позиция си дайте съпротивление с ластика;

– от неутрално положение на ходилото започнете да натискате напред;

– върнете го в изходно положение;

– 20-30 повторения;

– темпото трябва да е бавно, а изпълнението внимателно; при наличие на болка- намалете повторенията.

Дорзална флексия на глезена

– завържете ластика за  стабилна мебел или го прекарайте през крака на масата и си дайте съпротивление на горната част на ходилото;

–  движете ходилото в посока към тялото и връщайте в изходна позиция,

– 20-30 повторения.

Привеждане на глезена навътре

– кръстосайте краката, като неоперираният крак трябва да е върху оперирания и прекарайте лентата през здравия;

– дайте си съпротивление;

– движете ходилото в посока навън и върнете в изходна позиция;

– 20-30 повторения.

Частично разкъсване на прасеца

Частично разкъсване на прасеца


               Една от най-честите спортни травми е разкъсването на прасеца. То може да бъде микроразкъсване, частично разкъсване на мускулни влакна или цялостно прекъсване на мускула. Най-често травмата се получава при рязко движение, което изисква експлозивна сила. Голяма част от спортните травми са именно на прасеца или ахилесовото сухожилие. Травмата се предизвиква от прекомерно натоварване (най-често при лекоатлети, тенисисти и футболисти) или удар в областта на прасеца.

Гастрокнемиусът е големият мускул на прасеца, двуглав мускул, а солеусът е малък мускул, който се намира под него. Най-често разкъсването на мускулни влакна се получава в областта на медиалната глава на гастрокнемиуса. Много рядко се получава пълно разкъсване на мускула.
               Степени на разкъсване:
първа степен – микроразкъсвания при преразтягане (болката бързо отминава,но не изчезва- има лека остатъчна болка);
втора степен – частично разкъсване на мускулни влакна (острата болка може да се задържи 2-3 дни);
трета степен – пълно разкъсване на мускула (остра болка и хлътване на мускула, което е видимо).
Болката, която се появява веднага след травматичния момент, е остра при всяка една от степените- при опипване на мускула има болка; появява се оток и кръвоизлив.

Лечение:
При първа и втора степен то е консервативно. При втора степен, ако има голям процент на разкъсани влакна, се слага ботуш, който да държи петата по-нависоко.
При голямо или пълно разкъсване лечението е оперативно.
Обикновено първите няколко дни (3 до 7 дни) лекарите препоръчват пълна почивка. Първите дни се препоръчва кракът да се държи нависоко, да се слага лед 3-4 пъти дневно и да се маже с гел.
След това започват физиотерапията, масажът и кинезитерапията:

– физиотерапия – целта на физиотерапията е да намали отока и да подобри кръвообращението;

– масаж – целта на масажа е подобряване на кръвообращението и подобряване на мускулния тонус;

– кинезитерапия – кинезитерапията има за цел да поддържа обема на движение в глезена или да го възстанови, ако има загуба на обема; прави се стречинг на прасеца, като се внимава да не се причинява болка или да се получат допълнителни разкъсвания; работи се за обем  на движение и мускулна сила, като се прогресира индивидуално за всеки пациент спрямо степента на разкъсване и бързината на възстановяване.

ПЛАНТАРЕН ФАСЦИИТ

ПЛАНТАРЕН ФАСЦИИТ

 Най-често срещаната причина за болка в петата се нарича плантарен фасциит- възпаление на плантарната фасция (широката ивица фиброзна тъкан, преминаваща по долната повърхност на стъпалото). Плантарната фасция свързва пръстите на краката с костта на петата.

Болката, причинена от плантарен фасциит, обикновено е сутрин при първите стъпки. Болката намалява след раздвижване, като може отново да се засили при продължително стоене прав или след изправяне при дълъг седеж.

Често срещана е при бегачите. Рискът от появата му е по-голям при хора с наднормено тегло, ако рязко увеличат физическата си активност.

Симптоми на плантарен фасциит

Симптомите на плантарен фасциит най-често са: пронизваща болка в свода на стъпалото в близост до петата. Обикновено болката е най-силна при първите няколко крачки след събуждане. Болката обикновено е по-силно изразена след тренировка и по време на нейното протичане.

Причини за плантарен фасциит

Плантарната фасция играе важна роля при поддържането на свода на стъпало и поглъщането на удара. Претоварването и повишеното напрежение могат да предизвикат сълзене на фасцията. Раздразнение или възпаление на фасцията могат да бъдат предизвикани от продължително разтягане или разкъсване. В много от случаите причината за появата на плантарен фасциит не е ясна.

Рискови фактори

Плантарен фасциит може да възникне и без ясна причина, но някои от факторите, които могат да увеличат риска за неговото развитие, са:

  • Напреднала възраст. Най-често плантарният фасциит се проявява при пациенти между 40 и 60 години.
  • Упражнения и активности, подлагащи петата, на продължително и интензивно натоварване. Например скокове, балет, аеробика и бягане на дълги разстояния. Внезапното увеличаване на физическата активност без подготовка е рисков фактор.
  • Структурата на стъпалото, падналите или високи сводове, както и необичайната походка са фактори, които влияят на начина, по който стъпалото разпределя тежестта. Това допълнително товари плантарната фасция.
  • Излишните килограми и затлъстяване.
  • Професиите, при които дълго време стоите прави. Хората, които прекарват повече от работното си време в стоене, прави върху твърда повърхност или в ходене, са по-податливи на увреждания на плантарната фасция.

Усложнения при плантарен фасциит

Ако плантарният фасциит бъде пренебрегнат, това ще доведе до хронични болки в петата. Измененията в походката и болките в стъпалото могат да доведат до други проблеми с колената, бедрата и дори гърба.

Диагноза

Физически преглед и медицинска история са необходими за поставянето на диагноза. Вашият лекар, по време на прегледа, ще провери чувствителността в стъпалото ви, за да установи с по-голяма точност местоположението на болката и да намери нейния причинител.

Лечение на плантарен фасциит

Налагане с лед в болезнената област и продължително разтягане са част от консервативните методи, които помагат при плантарен фасциит. Подходящи обувки с ортопедични стелки и почивка са другите благоприятно действащи фактори.

Медикаменти

Най-често това са болкоуспокояващи и нестероидни противовъзпалителни.

Терапии

Удължаване и укрепване на фасцията и използването на специализирани устройства могат да помогнат за  облекчаването на симптомите. Те включват:

  • Физиотерапия. С помощта на физиотерапевт можете да правите упражнения, които да разтегнат плантарната фасция и ахилесовото сухожилие. Да подсилите мускулите, като стабилизирате петата и глезена. Може да бъдете обучен да използвате атлетична лента за поддръжка на петата.
  • Ортопедични стелки. Стелките ще допринесат за правилното разпределяне на тежестта върху свода на стъпалото.  Обувките също са от много голямо значение – те осигуряват добрата опора на сводовете на стъпалата ви.

Няколко причини за болка в коляното

Коляното е една от по-често нараняваните стави. Възможно е наличието на болка в коляното да се дължи на разнообразни причини. Може да имате наранен мениск или проблем с движението на капачката, да сте преразтегнали връзки, или просто да сте натоварили самото коляно. Кога задължително трябва да търсите помощ от ортопед?

– Ако сте имали травматичен момент (падане, катастрофа и др.);

– Ако сте имали ускуващ момент – рязко завъртане; в този момент сте  изпитали силна болка и се е получил оток. Срещата с ортопед – травматолог е задължителна. Но ако болката се появява без причина, след което отминава, тогава може да потърсите помощта на рехабилитатор или кинезитерапевт;

– Ако имате болка при движение: съществуват голям брой добри и качествени методики, които могат да ви помогнат. Някои примери са: мануална терапия, мускулни техники за релаксация, техники които подобряват стабилността в коляното, масаж и много други. Не бързайте да вземате лекарства! Много често, с помощта на мануални техники, състоянието на пациенти с проблеми в коляното се подобрява. Проблемите възникват при прекалено дългото чакане и отлагане. Тогава се получават усложнения. Много често коляното може да се подобри с една или две процедури (в зависимост от проблема).

Професионалният ми съвет е: при болка в коляното, преди да опитате да подобрите състоянието си с лекарства, пробвайте с нещо, чийто положителен ефект е доказан във всички развити държави!

 

Насоки за постоперативно възстановяване на предна кръстна връзка

Като човек, който е преживял травма на предна кръстна връзка заедно с придружаващата операция и иска да се върне към спорта, има много неща, които трябва да преминете по пътя към възстановяването, за да се уверите, че сте в оптимална форма, но също и трябва да се уверите, че сте намалили риска от повторна травма. Нужно е да имате пълен обем на движение, липса на възпаление, липса на оток в ставата, да възстановите силата на квадрицепсите и задната част на бедрото, както и мускулатурата на прасеца. Трябва да включите упражнения за баланс, скачане, приземяване и да започнете тренировки за ловкост и специфичните движения характерни за спорта ви. Важна е психическата подготовка и да се чувствате готови да се върнете към старите дейности.

Един от гореизброените компоненти се оказва малко по-важен от останалите – силата на квадрицепсите и по-точно разликата в оперирания крак и този, който не е опериран или също така наречения Индекс на Симетрия на Крайника (ИСК) .

Има няколко варианта ИСК да бъде пресметнат, но според повечето методи тестът се смята за преминат когато ИСК надвишава 90% (тоест засегнатият крайник няма загуба на повече от 10% от силата си спрямо здравия). В изследване отнасящо се постоперативното възстановяване след травма на предна кръстна връзка, публикувано през 2016 г., две неща, свързани с важността на квадрицепсите, са били открити. Първо, авторите са стигнали до извода, че 33% от спортистите, които са се върнали към дейността си с КСИ под 90% са претърпели още една травма на коляното до 2 години след връщането си към спорта. Другата група, които са имали КСИ над 90% са имали 12% шанс за повторна травма през двугодишния период. Изследвайки данните по задълбочено откриват правопропорционална зависимост между процентите загубен КСИ и шансът за повторна контузия спрямо други атлети, които са си възвърнали по-голямата част от силата на квадрицепса.

 Асиметрични упражнения като напади или български клек могат да помогнат за възстановяването на разликата между оперирания и здравия крайник. Освен възстановяването и връщането към спорта, е важно и да намалим шанса за нова травма и да извървите същия път отново. Нужно е да включите и изолиращи упражнения за квадрицепса, например коленни разгъвания на машина (leg extensions) .

„Разгъвания на машина ?! Но те не са ФУНКЦИОНАЛНИ и съм чувал, че може да си увредиш коленете от това упражнение.“  Най-вероятно си мислите, че клековете са по-подходящи, защото често са включени в рехабилитационните програми след операция на предна кръстна връзка. Изследване на биомеханиката показва, че пациентите претърпели такава операция ще намерят начин да компенсират и да намалят натоварването върху  травмираното коляно поне 5 месеца след интервенцията, дори и да правят клекове без допълнително съпротивление. Това проучване  показва, че 3 месеца след  операцията атлетът ще отнемат част от тежестта върху целия опериран крак и ще я пренесат върху другия. След 5-тия месец при контролните прегледи се установява, че пациентите вече разпределят товара равномерно между двата крака но няма да позволят на травмираното коляно да се сгъва прекалено и ще натоварят повече седалището. Тревожното при тези данни е, че показват как хората подсъзнателно или съзнателно отнемат тежестта от контузеното коляно при бягане, тичане или други дейности включващи голямо натоварване.

За да се справим с компенсацията, отбягването на дадени движения и страха, изолиращите упражнения са добро средство да се изгради мускулната сила и увереността отново да натоварим структурите. Трябва да се вземе под внимание правилното изпълнение, обемът на движение и да се включат в подходящото време.

Системно наблюдение на изолиращите упражнения (включени 6-тата седмица след операцията и при ограничен обем на движение 45-90 градуса) не преразтягат предната кръстна връзка. Коленните разгъвания 3 месеца след интервенцията в пълен обем на движение не предизвикват увреждане на предната кръстна връзка в дългосрочен план. Тези доказателства подкрепящи изолиращите упражнения също са публикувани в 3 рехабилитационни ръководства за тази травма базирани на изследвания .

Заключението е, че силата е от  ГОЛЯМО значение.

Изтръпване на крайниците

Изтръпване на крайниците или друга част на тялото

Бих искал да споделя опита си с този вид проблем и да информирам голяма част от хората, че има и други ефективни начини за справяне с него, освен лекарства и операции. Опитът ми показва, че много от случаите могат да се подобрят чрез специфични упражнения и техники за нервната система. Системата, за подобряване на такъв вид оплаквания, е добре известна в света на физиотерапевтите и доказана с редица проучвания. Тя е излязла още в началото на 90-те години. Всеки от вас може да разбере повече, ако потърси информация в интернет – Mobilisation of nervous system, David Buttler.

За съжаление, в нашата държава системата е малко разпространена, което води и до чести нежелани интервенции и влошаване на симптомите на изтръпване. Държа да отбележа, че системата може да бъде изключително ефективна, но не винаги успява. Преимуществото ѝ е, че е напълно безвредна. Лично аз намирам системата за уникална и не веднъж съм успявал да помогна на хора, единствено чрез този вид терапия.

В следващите редове ще дам информация за този метод, за да може да стане по-ясно, какво точно представлява мобилизацията на нервната система. Във физиотерапията терминът „мобилизация“ означава „подобряване на подвижността на нещо“. В случая подразбираме нервната система. Когато говорим за нея, трябва да имаме предвид, че тя е изключително сложна и все още не достатъчно добре опозната от медицината.

Каква е всъщност идеята на Дейвид Бътлър? Нервната система, от главния мозък, който се намира в черепа на човека, гръбначният мозък, намиращ се в гръбначния стълб, до края на всеки нерв е непрекъсната система. За разлика от мускулите и костите, при които всеки мускул си има начало и край, и са отделни един от друг, при нерва няма прекъсване от мозъка до самия му край. Дейвид Бътлър решава да изучи откъде минават нервите, как се движи гръбначният мозък и обвивките на мозъка. Той доказва, че нервите се движат постоянно в различни посоки, в зависимост от комбинацията на движенията в ставите. И че може да има проблем със заобикалящите нерва структури и гръбначния мозък, като мускулни травми и разкъсвания, сраствания на нерва, намалена еластичност, поради обездвижване или застоял живот, дискови хернии, които притискат нерва, и други. На практика Бътлър казва, че има определени зони, там където минава нерва, които са по-чувствителни поради голямата подвижност или поради залавните места на нерва, и там няма възможност да се движи толкова много. Поради всички тези причини, нарушението в подвижността на нервната система може да предизвика опъване по цялата ръка, изтръпване при някои позиции или движения, парене, остра, режеща болка, болка вечер и т.н. Дейвид Бътлър предлага две основни техники. Едната от тях е свързана с подвижността на нерва спрямо околните тъканни мускули, стави, костни лигаменти, дисковете (на гръбначния стълб), как той се плъзга покрай тях и неговото нарушено плъзгане. А втората има отношение с нарушената еластичност на нерва.

Както споменах по-нагоре в статията, всичко от главата до петата е свързано. Бътлър предлага изключително специфични тестове, които комбинират крайници с главата. Комбинацията на тези движения, плюс главата, дава акуратна преценка дали причината е в еластичността на нерва, плъзгането, или е някъде другаде (или как иначе може да се обясни влиянието на главата с болката ви в петата; как болката се променя – намаля или се увеличава – в петата при движение на главата). Ако тестът предизвика същите оплаквания, или има разлика между проблемния крайник спрямо здравия, това говори, че всъщност проблемът е в нервната система. За съжаление, този вид техника и тестуване не могат да бъдат направен от самия пациент, тъй като изискват доста знания и умения. Прегледът се извършва от специалист, след което се дават конкретни упражнения за самостоятелно лечение на пациента. Хубавото на тази техника е, че упражненията се изпълняват в домашна среда, което спестява време и финанси на пациента. Обикновено 3 до 4 процедури, в рамките на 2 седмици, са достатъчни, за да се преодолее проблем, тормозещ ви дълго време. Професионалната ми препоръка към всеки е, да пробва с този вид терапия, преди да се наложи оперативно лечение!

Болка в тазобедрената става

Дискомфорт при ходене, причинен от болезнено усещане в областта на тазобедрената става по време на движение, наричан за по-кратко болка в тазобедрената става, може да се появи във всяка една възраст.

Болките при ходене в тазобедрената става може да се дължат на:

Травма на ставата, например фрактура или луксация, както и заболявания на костно-мускулната система или такива на съединителната тъкан – остеонекроза, сакроилеит, синдром на Райтер (Reiter syndrome), теносиновит, подагра, бурсит, ювенилен ревматоиден артрит, фибромиалгия, анкилозиращ ревматоиден артрит, спондилит или ишиас.

Често срещани причини за болка в тазобедрената става   при ходене:

1.Артрит – Това може да бъде една от причините за болка в тазобедрената става във всяка възраст. Стари травми в ставата могат да увеличат рисковете от развитие на артрит. Професионалните спортисти са по-предразположени към заболяването според изследването. Няколко вида артрит могат да доведат до болка в тазобедрената става при ходене. Те са:

  • идиопатичен  – най-вече срещан при деца;
  • остеоартрит – износване на ставите;
  • ревматоиден  –проявява се с болка, засяга ставите и е автоимунно заболяване;
  • анкилозиращ спондилит – артрит, засягащ основно гръбначния стълб;
  • псориатичен – засягащ най-вече ставите и кожата;
  • септичен  – най-често срещан при инфекция на ставата.

2.Бурсит – Възпаление на бурсата (околоставната торбичка) в областта на големия трохантер на бедрото. Характерно за състоянието е чувството за болка отстрани на бедрото и оток. Болката се разпростира по хода на крака, най-вече по време на движение, лежане на засегната страна и натиск. Това  ограничава подвижността.

Увреждане на нерви в/около гръбначния стълб също могат да доведат до болка в тазобедрената става.

Увреждане на става, нараняване на коляното, плоскостъпие или проблеми с походката  също могат да доведат до болка в тазобедрената става при ходене.

Кога да потърсите лекар?

Ако болката в ставата продължава повече от няколко дни, трябва да се обърнете към лекар. За установяването на причината най-вероятно ще бъдат нужни преглед и допълнителни изследвания като:

  • рентгенография;
  • ултразвук;
  • ядрено-магнитен резонанс;

Лечение

В зависимост от причината лечението също може да търпи промяна. Наранен нерв или слабо навяхване могат да изчезнат сами с времето, без да е необходимо лечение. Често физикалната терапия помага за облекчаване на болката в ставата.

Възможностите за лечение на болка в тазобедрената става са:

  • нестероидни противовъзпалителни средства;
  • обезболяващи кремове; топли и студени компреси;
  • мускулни релаксанти;
  • физиотерапия;
  • хирургически интервенции;

Как да облекчите болката в тазобедрената става?

  • Носете удобни обувки;
  • Носете свободно облекло;
  • Избягвайте да ходите или да стоите върху твърди повърхности за дълги периоди;
  • Ограничете ходенето по стълби;
  • Използвайте патерици, ако това ще облекчи болката в тазобедрената става при ходене.
Call Now Button