Адреси
Варна | София
Обадете ни се
089 871 1707
Пишете ни
physiohealth.center@gmail.com
Цени
Вижте тук

Месец: април 2021

Център по рехабилитация Physio HealthБлог2021април

БОЛКИ В КИТКАТА

БОЛКИ В КИТКАТА

Китката има сложна структура, съставена от кости на китката (карпални кости), стави, сухожилия, нерви и кръвоносни съдове. Увреждането на всяка една от тези структури може да причини поява на болка в китката.
Много често болката в китката се дължи на навяхване или фрактура на костите на китката, но може да се дължи и на повтарящи се микротравми, артрит, синдром на карпалния канал и др.
Ето някои от по-честите причини за болка в китката на ръката:

Повтарящи се микротравми

Извършването на многократно повтарящи се движения (например удряне на тенис топка, плетене) може да доведе до възпаление на околоставните тъкани, сухожилията или да причини микрофрактури и да доведе до болка в китката.
Повтарящото натоварване на сухожилията на дългия мускул, отвеждач на палеца и късия разгъвач на палеца, може да предизвика теносиновит на де Кервен (De Quervain) с поява на болка в основата на палеца.

Навяхване на китката

Навяхване на китката се получава в резултат на травма, която довежда до разтягане или разкъсване на сухожилията в областта на китката. Появяват се подуване, затопляне и болка в китката. При по-тежко увреждане на сухожилията движенията в областта на китката са силно затруднени.
При навяхване на китката се препоръчва почивка, студени компреси, аналгетици, а при нужда ръката се имобилизира. При разкъсване на сухожилието се извършва оперативно лечение.

Фрактура на костите на китката

Счупване на карпалните кости може да настъпи в резултат на директна травма (удар, притискане) или при индиректна травма (падане върху ръката). Фрактурата на ладиевидната кост е най-честата фрактура в тази област. Пострадалият съобщава за болка в областта на китката, която се усилва при опит за движение. Няма видима деформация, костните фрагменти не са разместени. Често фрактурата не се вижда на рентгенова снимка и поставянето на диагнозата е трудно. При фрактура на ладиевидната кост се поставя гипсова превръзка за 4 до 6 месеца.
Луксация (изкълчване) на ставите на китката
Може да настъпи луксация на всяка една от осемте карпални кости, но най-чести са перилунарната луксация и трансскафоидната перилунарна луксация. Характерни симптоми са появата на подутина и болка в китката. Движенията са силно ограничени. Диагнозата се поставя рентгенологично. Много важно е правилното наместване на луксацията и обездвижването на ръката.

Синдром на карпалния канал

Синдромът на карпалния канал е състояние, при което настъпва компресия на срединния нерв (нервус медианус- n. medianus). Карпалният канал се формира от костите на китката. През него преминава срединният нерв и 9 сухожилия на мускулите на пръстите. Редица причини могат да доведат до стеснение на карпалния канал и притискане на срединния нерв. Например при подуване на сухожилията, травми в областта на китката, при подагра, диабет, акромегалия, при бременност и др.
Притискането на срединния нерв води до поява на изтръпване, мравучкане, а по-късно болка и слабост в инервираните от нерва пръсти на ръката (палец, показалец и среден пръст). Болката може да се разпространи в китката, предмишницата до лакътя.
Лечението включва почивка, локални кортикостероиди, физиотерапия, а при липса на ефект се пристъпва към оперативно лечение.

Артрит на китката

Артритът е възпаление на ставите, което протича с болка и скованост в засегнатата става. При артрит на китката ежедневните дейности могат да бъдат силно затруднени.
Има различни видове артрит и повечето от тях могат да засегнат горните крайници, включително китката.
Например:
•остеоартрит;
•ревматоиден артрит;
• псориатичен артрит.
Други заболявания, при които има болка в китката на ръката са:
• ганглион в областта на китката– киста, изпълнена с гъста течност, подобна на синовиалната. Образува се около сухожилните влагалища. Особено забележими са ганглионите по гърба на китката;
• болест на Kienbock – в резултат на нарушено кръвоснабдяване полулунната кост на китката постепенно колабира. Болестта се проявява с болка по гърба на китката.

Терапията зависи от причината за оплакванията. В много случаи е достатъчно да се обездвижи и охлади ръката. Понякога се налага оперативна намеса.

Physio-Health

КОМПРЕСИОННА ТЕРАПИЯ

КОМПРЕСИОННА ТЕРАПИЯ

 

Мануалният лимфен дренаж има ефект само ако се съчетае с ефективна компресорна терапия. След масажа е необходимо да се приложат такива мероприятия, които да се противопоставят на възвръщането на едемната течност в тъканите. Освен това е необходимо оптимизиране ефективността на мускулната помпа. За да може мускулната работа да бъде ефективна по отношение на лимфните съдове, трябва да се подпомогне загубената кожна еластичност , която противодейства на вътрешния натиск .

При еднакво налягане върху тялото с цилиндрична форма, налягането е толкова по-голямо, колкото диаметърът на това тяло е по-малък. Това значи, че в дисталните части на крайника (особено пръстите), налягането е по-голямо. При покой  еластичният материал, поставен върху кожата, увеличава налягането, а при мускулна работа налягането е по-голямо, ако материалът е по-малко еластичен.

Различават се натиск при покой, т.е. външен натиск, и натиск при движение (работа) – вътрешен натиск. Нееластичният материал дава съпротивление, а еластичният- натиск. За целта на компресорната терапия се използват еластични и нееластични бинтове. Много важно е според съпротивлението да се подбере степента на еластичност на бандажния материал.

Техника: Притокът на артериална кръв не бива да се прекъсва, а венозният и лимфният отлив трябва да се улеснят. След мануален лимфен дренаж бандажирането замества липстващия тъканен натиск, което подкрепя терапията. В началото на терапията бандажирането има абсолютно предимство пред носенето на компресивни чорапи или ръкавици.

  • При бандажирането се получават следните ефекти:
  • бандажът повишава тъканния натиск и засилва обратния ток на венозната кръв, което подобрява отводняването;
  • бандажирането става  винаги от дистално към проксимално
  • освен поддържащият бандаж се прилага и т.н. работен бандаж, който се прилага с нееластични превръзки; тази терапия, съчетана с активни движения, стимулира венозното оттичане.

Бандажът се държи 24 часа. След 6 месеца тази терапия може да се повтори. През нощта еластичният чорап се маха, защото тогава мускулатурата не работи.

Посредством тези еластични превръзки се стеснява луменът на вената и се ускорява оттичането на венозната кръв към сърцето. Съществуват и превръзки без еластична компонента, които са по-лесни за поставяне, но постигнатият ефект не е оптимален.

ЛЕЧЕБЕН МАСАЖ- ДЯЛ НА ФИЗИКАЛНАТА МЕДИЦИНА

ЛЕЧЕБЕН МАСАЖ- ДЯЛ НА ФИЗИКАЛНАТА МЕДИЦИНА

Физикалната медицина е раздел на медицината, където изследването на болния, неговото лечение, профилактика и рехабилитация се провеждат с физикални средства. Тъй като масажът действа върху организма по механичен път, той принадлежи към физикалните методи на лечение.
При електролечението се използва електрическа енергия под формата на електрически токове, електрически полета и електрически товари, при светлинно лечение се използват видимата и невидимата част на лъчистата енергия, а при водолечението се има предвид топлинното и мeханично действие на водата.
Към физикалната терапия спада и кинезитерапията. От своя страна тя се дели на активна и пасивна кинезитерапия. При активната болният извършва движението сам (упражнения, подводна гимнастика, обучение в ходене, теренолечение и т.н), докато при пасивната се прилага лечение чрез движение върху болния (лечебен масаж, мануална терапия, екстензионна терапия, пасивни движения и други). Следователно масажът спада към пасивните кинезитерапевтични методи.
Масажът е пасивен кинезитерапевтичен метод, който се свежда до нанасяне на дозирани механични въздействия върху тялото чрез различно подбрани похвати, изпълнени от ръката на масажиста или с помощ на специални апарати с профилактична или лечебна цел.
Класификация на масажа :

Лечебен масаж

Според използваните средства той бива  мануален и апаратен. Според обработваната част- общ, частичен, локален, сегментарен.
Видове лечебен масаж:
1. Класически масаж: поглаждане, разтриване, омачкване, вибрации,ударни похвати ;
2.Рефлекторен масаж: мускулен, периостален, съединително- тъканен, сегментарен  и др.;
3. Мануален лимфен дренаж–при лимфен едем;
4.Апаратен масаж : механомасаж , хидромасаж, пневмомасаж.

Спортен масаж

1.Тренировъчен масаж;
2.Предстартов масаж;
3.Интервален масаж;
4.Възстановителен масаж.

Хигиенен масаж
1.Тонизиращ;
2.Самомасаж;
3.Козметичен масаж.

Механизми на действие на масажа
Всеки физикален фактор има специфичен дразнещ ефект: термичен, който се осъществява чрез загряване (парафин, солукс, ултратерм и др.) или чрез изстудяване (криотерапия, някои водолечебни процедури), химичен (балнеолечение, калолечение), кинетичен (лечебна гимнастика) механичен (масажи др.). Масажът предизвиква механично дразнене на телесна повърхност и то не само върху кожата, а също и върху останалите тъкани, достъпни за масажното действие: подкожна тъкан, фасции, мускули, периост, а при някои случаи и върху вътрешните органи.

ХРОНИЧНА БОЛКА В КРЪСТА – ФИЗИОТЕРАПИЯ

ХРОНИЧНА БОЛКА В КРЪСТА – ФИЗИОТЕРАПИЯ

 

Хроничната болка в кръста може да затрудни до голяма степен живота ни. Пациентите често прибягват към медикаментозно лечение, опитвайки да се справят с нея. За съжаление се случва ефектът от лекарствата да не е траен. Малко хора знаят, че рехабилитацията/ физиотерапията е алтернатива на медикаментите, която може да даде много добри резултати. Пациентите не са запознати след колко време трябва да очакват ефект от процедурите.

За съжаление физиотерапията не е особено популярна в България и хората не знаят, че лечението може да бъде ефективно и без странични ефекти. Много от лекарите не насочват пациентите си към такъв тип лечение. При неуспех с медикаментозна терапия и неуспех за справяне със ситуацията повече от три месеца обикновено болката хронифицира.  При по-силна и продължителна болка качеството на живот на пациентите се влошава, а също така може да влоши и финансовото им състояние в случай, че се наложи да спрат да работят заради това.

Британски екип от изследователи са сравнили ефекта от хирургическа намеса и интензивна рехабилитация. В проучването са се включили 349 пациенти в английски болници и санаториуми, насочени към ортопедия и рехабилитация. Със симптоми над година, всички са били кандидати за хирургична фюзия на прешлените, която се състои във фиксиране на проблемните сегменти, с цел да не се движат те и да не създават проблем. Половината от пациентите са преминали през хирургична интервенция, а другата половина са били подложени на интензивна рехабилитация. Хората от неоперираната група са правили упражнения за засилване на мускулатурата, за стабилност на гръбначния стълб, разтягане и когнитивна поведенческа терапия.

Всички пациенти са проследени в двугодишен период и се стига до заключението, че състоянието им е значително по-добро.  Крайното заключение е , че разликата между двете групи не е съществена, но оперативното лечение крие допълнителни рискове. Изследването потвърждава, че хирургичната намеса при вече хронифицирана болка може да се избегне в повечето случаи. Основна причина за този тип оплаквания са дегенеративни изменения.

Британските специалисти са направили и финансов анализ на разходите за двете групи. Цялостната грижа за две години е  значително по-скъпа при оперираната група, отколкото при пациентите, подложени на рехабилитация. За един от лекарите в екипа рехабилитацията изисква дългосрочно посвещаване от страна на специалиста и самия пациент. Взаимното доверие между двамата е ключово за успеха на лечението.

В заключение, оперативната намеса при хронифицирана болка в кръста не е първа опция и е желателно да се опита с друга алтернатива.

Physio-Health

Рехабилитация след неврохирургично лечение

Рехабилитация след неврохирургично лечение

 

Рехабилитацията след неврохирургично лечение на дегенеративни спинални операции е от важно значение за последващото възстановяване. Чрез нея се подобрява независимостта на пациентите, преодолява се дисфункцията от интервенцията, подпомага се адаптацията на тъканите, а някои проучвания сочат, че има и важно отношение към предпазване от появата на така нареченото „протективно поведение”, което се изразява със страх от движения и често е съпътствано с болкова симптоматика.

Като най-ефективни по отношение на резултатите са посочени кардиоваскуларните упражнения, упражненията за двигателен контрол и стабилност и терапевтичното обучение на пациентите, което им дава възможност да поемат активна роля във възстановяването.

Ходенето е най-предпочитаното кардиоваскуларно упражнение, което е приложимо както в първите няколко седмици, така и в по-късния етап след операцията. Препоръките са изминатото разстояние постепенно да се увеличава, като също може да бъде приложимо използването на тредмил или статично колело. Предполага се, че увеличаването на аеробния капацитет позитивно повлиява възстановителните процеси и болката след спинални операции. Подходящи са също така и упражнения във водна среда.

Упражненията за двигателен контрол и стабилност се включват още в първите дни след операцията, като първоначално се използват по-облекчаващи позиции за тренировка, включително и статично напрежение на мускулатурата, без да се предизвикват движения в лумбалната област, които са болезнени. Постепенно се прогресира с натоварването, като препоръките са гърбът да бъде в неутрална позиция по време на упражненията. От важно значение е да се включат и функционални упражнения, които да помогнат на пациентите да се самообслужват независимо. Множество проучвания сочат, че за възстановяването на пациентите е необходимо да се обърне внимание не само на качествата като сила, издръжливост и подвижност, но е необходимо да се обучи пациентът да се върне към ежедневните си дейности, което изисква специфична функционална тренировка.

По отношение на невромобилизациите няма достатъчно категорични изследвания за или против тяхното използване при пациенти след спинални операции. Знаем обаче, че те водят до подпомагане на нервната система да се адаптира към стрес и напрежение и стимулират възстановяването на  нормалната физиологична функция на нервните клетки, което води до облекчаване на болката и функционално подобрение. Също така подобряването на подвижността на нервите е добра профилактика за появата на сраствания. Някои автори препоръчват невромобилизациите да се включат още в първите седмици след операцията.

По отношение на мобилизациите на съседни стави, вашият терапевт умело трябва да прецени дали биха били приложими. Раздвижването на торакалния дял (средната част на гърба) и тазобедрените стави води до намаляване на стреса в лумбалния дял и значително подобрява функционирането на оперираната зона.

Изследванията показват,че масажът е приложим предимно при пациенти, които имат болка и подуване в областта на операцията, както и при тези, които са по-стресирани и тревожни. В един по-късен етап от възстановяването масажът може да се използва като средство за отпускане на мускулатурата, с което да се подобри и тяхната функция.

В първите дни след операцията се набляга предимно върху леки раздвижвания на таза, активизация на мускулната сила и функционални упражнения, които помагат на пациентите да се обслужват сами (ставане от легло, сядане, обличане и др.). От 6-та до 10-та седмица се препоръчва пациентите да извършват по 30- минутно раздвижване пет пъти седмично, като се прогресира с упражнения от изправено положение и тежести при внимателно балансиране на натоварването в  лумбалната област, за да не се предизвиква болка. Общи противопоказания са вдигането на тежки предмети, както и повдигането им над главата.

В по-късните етапи са приложими упражненията за двигателен контрол и кардиоваскуларните упражнения, като се прогресира постепенно с натоварването. Добре е да се акцентира и върху връщането на пациентите на работа и при необходимост да се работи функционално в тази насока.

Използвани източници:

Бижева, Ц. Проучване на ефекта от приложена кинезитерапевтична методика върху функционалния дефицит при болни след неврохирургично лечение на дегенеративни спинални заболявания.Дисерт.София НСА, 2018

Greenwood, J., McGregor, A., Jones, F., Mullane, J., & Hurley, M. (2016). Rehabilitation following lumbar fusion surgery: a systematic review and meta-analysis. Spine, 41(1), E28-E36.

Lumbar Fusion Rehabilitation. (2019, July 18). Physiopedia, . Retrieved 08:01, March 11, 2021 from

https://www.physio-pedia.com/index.php?title=Lumbar_Fusion_ Rehabilitation&oldid=216587.

Madera, M., Brady, J., Deily, S., McGinty, T., Moroz, L., Singh, D., … & Truumees, E. (2017). The role of physical therapy and rehabilitation after lumbar fusion surgery for degenerative disease: a systematic review. Journal of Neurosurgery: Spine, 26(6), 694-704.

Sharma, SrishtiSheth, Megha. (2017). Effect of neurodynamic mobilization on pain and function in subjects with lumbo-sacral radiculopathy.Medicine Science 2018;7(1):5-8 doi: 10.5455/medscience.2017.06.8664

Call Now Button