Адреси
Варна | София
Обадете ни се
089 871 1707
Пишете ни
physiohealth.center@gmail.com
Цени
Вижте тук

Категория: Терапии

Център по рехабилитация Physio HealthБлогТерапии
Детска церебрална парализа: Рехабилитационни стратегии за развитие

Рехабилитация при Детска церебрална парализа

Детската церебрална парализа (ДЦП) е група от неврологични разстройства, които засягат движението, позата и мускулния тонус на детето, и се причиняват от увреждане на мозъка по време на неговото развитие – обикновено преди, по време или скоро след раждането. Това състояние води до различни двигателни и функционални затруднения, които могат да варират по тежест, но не са прогресивни. ДЦП може да бъде придружена от допълнителни проблеми като когнитивни нарушения, епилепсия, зрителни и слухови дефицити.

Детската церебрална парализа е най-честото двигателно разстройство в детска възраст, с честота между 2 и 3 на 1000 живородени деца. Основните клинични прояви включват спастичност, мускулна слабост, нарушения в координацията, както и вторични усложнения като контрактури, деформации на ставите и остеопороза.

Макар че няма лечение, което да елиминира напълно последиците от ДЦП, рехабилитацията играе критична роля в подобряването на двигателните умения, независимостта и качеството на живот.

Рехабилитацията при деца с ДЦП има множество доказани ползи, които обхващат както двигателните способности, така и когнитивните, социалните и емоционалните аспекти на развитието.

 Подобряване на двигателните функции

Физикалната терапия и двигателните упражнения могат значително да подобрят:

  • Мускулната сила и контрол
  • Координацията на движенията
  • Гъвкавостта и обхвата на движение в ставите
  • Равновесието и походката

Превенция на вторични усложнения

При деца с ограничена двигателна активност могат да възникнат усложнения като мускулни контрактури, деформации на ставите, остеопороза и болкови синдроми. Редовната рехабилитация спомага за предотвратяването или забавянето на тези усложнения чрез:

  • Упражнения за разтягане и укрепване на мускулите
  • Използване на ортопедични помощни средства
  • Позициониране и правилна стойка

Подобряване на ежедневните умения и независимостта

Трудовата терапия има за цел да подпомогне децата да изпълняват самостоятелно ежедневни дейности като обличане, хранене, писане и използване на комуникационни устройства. Индивидуално адаптираните програми могат да направят детето по-самостоятелно и да улеснят участието му в социалния живот.

Социални и психологически ползи

Физическите ограничения често водят до социална изолация, ниско самочувствие и емоционални трудности. Чрез рехабилитацията децата се насърчават да участват в групови дейности, спортове и игри, което подобрява социалните им умения и самоувереността.

Продължителност на рехабилитацията при ДЦП.

Рехабилитацията при ДЦП трябва да бъде продължителна и съобразена с възрастта, тежестта на състоянието, индивидуалните нужди на детето. В зависимост от това се работи върху невромускулното развитие, включват се целенасочени упражнение за двигателни умения, както и се набляга на подобряване на функционалните умения, координацията и независимостта. Някои деца се нуждаят от интензивни терапии през целия си живот, докато други могат да преминат към по-редки сесии след стабилизиране на състоянието.

Първите три години от живота са критичен период за развитието на детето, тъй като през този етап нервната система се адаптира и изгражда нови връзки. Именно затова рехабилитацията в този период може да доведе до значителни подобрения. Провеждането на ежедневна физиотерапия е особено ефективно при деца с лека спастичност, като може значително да намали двигателните затруднения. Това им позволява да развият самостоятелност в ежедневните си дейности и да разчитат по-малко на помощ от околните. Основната цел на терапията е да осигури по-голяма независимост и по-добра социална адаптация, което улеснява тяхното включване в обществото.

Въпреки че ранната рехабилитация е от решаващо значение, необходимостта от терапевтични интервенции не приключва в детството. В юношеска възраст и в зряла възраст рехабилитацията продължава да играе важна роля за поддържането на двигателните функции, предотвратяването на вторични усложнения и подобряването на качеството на живот. Без редовни упражнения и терапия, съществува риск от развитие на контрактури, мускулна слабост, болки в ставите и други състояния, които могат да ограничат мобилността и самостоятелността.

При възрастните с детска церебрална парализа рехабилитационните програми са насочени не само към поддържане на физическото състояние, но и към подпомагане на тяхната социална и професионална интеграция.

Следователно, рехабилитацията трябва да бъде непрекъснат процес, адаптиран към различните етапи от живота на човека. Мултидисциплинарният подход, включващ физиотерапевти, трудови терапевти, ортопеди, логопеди и психолози, е от ключово значение за постигане на оптимални резултати.

БОЛКИ В КИТКАТА

БОЛКИ В КИТКАТА

Китката има сложна структура, съставена от кости на китката (карпални кости), стави, сухожилия, нерви и кръвоносни съдове. Увреждането на всяка една от тези структури може да причини поява на болка в китката.
Много често болката в китката се дължи на навяхване или фрактура на костите на китката, но може да се дължи и на повтарящи се микротравми, артрит, синдром на карпалния канал и др.
Ето някои от по-честите причини за болка в китката на ръката:

Повтарящи се микротравми

Извършването на многократно повтарящи се движения (например удряне на тенис топка, плетене) може да доведе до възпаление на околоставните тъкани, сухожилията или да причини микрофрактури и да доведе до болка в китката.
Повтарящото натоварване на сухожилията на дългия мускул, отвеждач на палеца и късия разгъвач на палеца, може да предизвика теносиновит на де Кервен (De Quervain) с поява на болка в основата на палеца.

Навяхване на китката

Навяхване на китката се получава в резултат на травма, която довежда до разтягане или разкъсване на сухожилията в областта на китката. Появяват се подуване, затопляне и болка в китката. При по-тежко увреждане на сухожилията движенията в областта на китката са силно затруднени.
При навяхване на китката се препоръчва почивка, студени компреси, аналгетици, а при нужда ръката се имобилизира. При разкъсване на сухожилието се извършва оперативно лечение.

Фрактура на костите на китката

Счупване на карпалните кости може да настъпи в резултат на директна травма (удар, притискане) или при индиректна травма (падане върху ръката). Фрактурата на ладиевидната кост е най-честата фрактура в тази област. Пострадалият съобщава за болка в областта на китката, която се усилва при опит за движение. Няма видима деформация, костните фрагменти не са разместени. Често фрактурата не се вижда на рентгенова снимка и поставянето на диагнозата е трудно. При фрактура на ладиевидната кост се поставя гипсова превръзка за 4 до 6 месеца.
Луксация (изкълчване) на ставите на китката
Може да настъпи луксация на всяка една от осемте карпални кости, но най-чести са перилунарната луксация и трансскафоидната перилунарна луксация. Характерни симптоми са появата на подутина и болка в китката. Движенията са силно ограничени. Диагнозата се поставя рентгенологично. Много важно е правилното наместване на луксацията и обездвижването на ръката.

Синдром на карпалния канал

Синдромът на карпалния канал е състояние, при което настъпва компресия на срединния нерв (нервус медианус- n. medianus). Карпалният канал се формира от костите на китката. През него преминава срединният нерв и 9 сухожилия на мускулите на пръстите. Редица причини могат да доведат до стеснение на карпалния канал и притискане на срединния нерв. Например при подуване на сухожилията, травми в областта на китката, при подагра, диабет, акромегалия, при бременност и др.
Притискането на срединния нерв води до поява на изтръпване, мравучкане, а по-късно болка и слабост в инервираните от нерва пръсти на ръката (палец, показалец и среден пръст). Болката може да се разпространи в китката, предмишницата до лакътя.
Лечението включва почивка, локални кортикостероиди, физиотерапия, а при липса на ефект се пристъпва към оперативно лечение.

Артрит на китката

Артритът е възпаление на ставите, което протича с болка и скованост в засегнатата става. При артрит на китката ежедневните дейности могат да бъдат силно затруднени.
Има различни видове артрит и повечето от тях могат да засегнат горните крайници, включително китката.
Например:
•остеоартрит;
•ревматоиден артрит;
• псориатичен артрит.
Други заболявания, при които има болка в китката на ръката са:
• ганглион в областта на китката– киста, изпълнена с гъста течност, подобна на синовиалната. Образува се около сухожилните влагалища. Особено забележими са ганглионите по гърба на китката;
• болест на Kienbock – в резултат на нарушено кръвоснабдяване полулунната кост на китката постепенно колабира. Болестта се проявява с болка по гърба на китката.

Терапията зависи от причината за оплакванията. В много случаи е достатъчно да се обездвижи и охлади ръката. Понякога се налага оперативна намеса.

Physio-Health

КОМПРЕСИОННА ТЕРАПИЯ

КОМПРЕСИОННА ТЕРАПИЯ

 

Мануалният лимфен дренаж има ефект само ако се съчетае с ефективна компресорна терапия. След масажа е необходимо да се приложат такива мероприятия, които да се противопоставят на възвръщането на едемната течност в тъканите. Освен това е необходимо оптимизиране ефективността на мускулната помпа. За да може мускулната работа да бъде ефективна по отношение на лимфните съдове, трябва да се подпомогне загубената кожна еластичност , която противодейства на вътрешния натиск .

При еднакво налягане върху тялото с цилиндрична форма, налягането е толкова по-голямо, колкото диаметърът на това тяло е по-малък. Това значи, че в дисталните части на крайника (особено пръстите), налягането е по-голямо. При покой  еластичният материал, поставен върху кожата, увеличава налягането, а при мускулна работа налягането е по-голямо, ако материалът е по-малко еластичен.

Различават се натиск при покой, т.е. външен натиск, и натиск при движение (работа) – вътрешен натиск. Нееластичният материал дава съпротивление, а еластичният- натиск. За целта на компресорната терапия се използват еластични и нееластични бинтове. Много важно е според съпротивлението да се подбере степента на еластичност на бандажния материал.

Техника: Притокът на артериална кръв не бива да се прекъсва, а венозният и лимфният отлив трябва да се улеснят. След мануален лимфен дренаж бандажирането замества липстващия тъканен натиск, което подкрепя терапията. В началото на терапията бандажирането има абсолютно предимство пред носенето на компресивни чорапи или ръкавици.

  • При бандажирането се получават следните ефекти:
  • бандажът повишава тъканния натиск и засилва обратния ток на венозната кръв, което подобрява отводняването;
  • бандажирането става  винаги от дистално към проксимално
  • освен поддържащият бандаж се прилага и т.н. работен бандаж, който се прилага с нееластични превръзки; тази терапия, съчетана с активни движения, стимулира венозното оттичане.

Бандажът се държи 24 часа. След 6 месеца тази терапия може да се повтори. През нощта еластичният чорап се маха, защото тогава мускулатурата не работи.

Посредством тези еластични превръзки се стеснява луменът на вената и се ускорява оттичането на венозната кръв към сърцето. Съществуват и превръзки без еластична компонента, които са по-лесни за поставяне, но постигнатият ефект не е оптимален.

ЛЕЧЕБЕН МАСАЖ- ДЯЛ НА ФИЗИКАЛНАТА МЕДИЦИНА

ЛЕЧЕБЕН МАСАЖ- ДЯЛ НА ФИЗИКАЛНАТА МЕДИЦИНА

Физикалната медицина е раздел на медицината, където изследването на болния, неговото лечение, профилактика и рехабилитация се провеждат с физикални средства. Тъй като масажът действа върху организма по механичен път, той принадлежи към физикалните методи на лечение.
При електролечението се използва електрическа енергия под формата на електрически токове, електрически полета и електрически товари, при светлинно лечение се използват видимата и невидимата част на лъчистата енергия, а при водолечението се има предвид топлинното и мeханично действие на водата.
Към физикалната терапия спада и кинезитерапията. От своя страна тя се дели на активна и пасивна кинезитерапия. При активната болният извършва движението сам (упражнения, подводна гимнастика, обучение в ходене, теренолечение и т.н), докато при пасивната се прилага лечение чрез движение върху болния (лечебен масаж, мануална терапия, екстензионна терапия, пасивни движения и други). Следователно масажът спада към пасивните кинезитерапевтични методи.
Масажът е пасивен кинезитерапевтичен метод, който се свежда до нанасяне на дозирани механични въздействия върху тялото чрез различно подбрани похвати, изпълнени от ръката на масажиста или с помощ на специални апарати с профилактична или лечебна цел.
Класификация на масажа :

Лечебен масаж

Според използваните средства той бива  мануален и апаратен. Според обработваната част- общ, частичен, локален, сегментарен.
Видове лечебен масаж:
1. Класически масаж: поглаждане, разтриване, омачкване, вибрации,ударни похвати ;
2.Рефлекторен масаж: мускулен, периостален, съединително- тъканен, сегментарен  и др.;
3. Мануален лимфен дренаж–при лимфен едем;
4.Апаратен масаж : механомасаж , хидромасаж, пневмомасаж.

Спортен масаж

1.Тренировъчен масаж;
2.Предстартов масаж;
3.Интервален масаж;
4.Възстановителен масаж.

Хигиенен масаж
1.Тонизиращ;
2.Самомасаж;
3.Козметичен масаж.

Механизми на действие на масажа
Всеки физикален фактор има специфичен дразнещ ефект: термичен, който се осъществява чрез загряване (парафин, солукс, ултратерм и др.) или чрез изстудяване (криотерапия, някои водолечебни процедури), химичен (балнеолечение, калолечение), кинетичен (лечебна гимнастика) механичен (масажи др.). Масажът предизвиква механично дразнене на телесна повърхност и то не само върху кожата, а също и върху останалите тъкани, достъпни за масажното действие: подкожна тъкан, фасции, мускули, периост, а при някои случаи и върху вътрешните органи.

ХРОНИЧНА БОЛКА В КРЪСТА – ФИЗИОТЕРАПИЯ

ХРОНИЧНА БОЛКА В КРЪСТА – ФИЗИОТЕРАПИЯ

 

Хроничната болка в кръста може да затрудни до голяма степен живота ни. Пациентите често прибягват към медикаментозно лечение, опитвайки да се справят с нея. За съжаление се случва ефектът от лекарствата да не е траен. Малко хора знаят, че рехабилитацията/ физиотерапията е алтернатива на медикаментите, която може да даде много добри резултати. Пациентите не са запознати след колко време трябва да очакват ефект от процедурите.

За съжаление физиотерапията не е особено популярна в България и хората не знаят, че лечението може да бъде ефективно и без странични ефекти. Много от лекарите не насочват пациентите си към такъв тип лечение. При неуспех с медикаментозна терапия и неуспех за справяне със ситуацията повече от три месеца обикновено болката хронифицира.  При по-силна и продължителна болка качеството на живот на пациентите се влошава, а също така може да влоши и финансовото им състояние в случай, че се наложи да спрат да работят заради това.

Британски екип от изследователи са сравнили ефекта от хирургическа намеса и интензивна рехабилитация. В проучването са се включили 349 пациенти в английски болници и санаториуми, насочени към ортопедия и рехабилитация. Със симптоми над година, всички са били кандидати за хирургична фюзия на прешлените, която се състои във фиксиране на проблемните сегменти, с цел да не се движат те и да не създават проблем. Половината от пациентите са преминали през хирургична интервенция, а другата половина са били подложени на интензивна рехабилитация. Хората от неоперираната група са правили упражнения за засилване на мускулатурата, за стабилност на гръбначния стълб, разтягане и когнитивна поведенческа терапия.

Всички пациенти са проследени в двугодишен период и се стига до заключението, че състоянието им е значително по-добро.  Крайното заключение е , че разликата между двете групи не е съществена, но оперативното лечение крие допълнителни рискове. Изследването потвърждава, че хирургичната намеса при вече хронифицирана болка може да се избегне в повечето случаи. Основна причина за този тип оплаквания са дегенеративни изменения.

Британските специалисти са направили и финансов анализ на разходите за двете групи. Цялостната грижа за две години е  значително по-скъпа при оперираната група, отколкото при пациентите, подложени на рехабилитация. За един от лекарите в екипа рехабилитацията изисква дългосрочно посвещаване от страна на специалиста и самия пациент. Взаимното доверие между двамата е ключово за успеха на лечението.

В заключение, оперативната намеса при хронифицирана болка в кръста не е първа опция и е желателно да се опита с друга алтернатива.

Physio-Health

Рехабилитация след неврохирургично лечение

Рехабилитация след неврохирургично лечение

 

Рехабилитацията след неврохирургично лечение на дегенеративни спинални операции е от важно значение за последващото възстановяване. Чрез нея се подобрява независимостта на пациентите, преодолява се дисфункцията от интервенцията, подпомага се адаптацията на тъканите, а някои проучвания сочат, че има и важно отношение към предпазване от появата на така нареченото „протективно поведение”, което се изразява със страх от движения и често е съпътствано с болкова симптоматика.

Като най-ефективни по отношение на резултатите са посочени кардиоваскуларните упражнения, упражненията за двигателен контрол и стабилност и терапевтичното обучение на пациентите, което им дава възможност да поемат активна роля във възстановяването.

Ходенето е най-предпочитаното кардиоваскуларно упражнение, което е приложимо както в първите няколко седмици, така и в по-късния етап след операцията. Препоръките са изминатото разстояние постепенно да се увеличава, като също може да бъде приложимо използването на тредмил или статично колело. Предполага се, че увеличаването на аеробния капацитет позитивно повлиява възстановителните процеси и болката след спинални операции. Подходящи са също така и упражнения във водна среда.

Упражненията за двигателен контрол и стабилност се включват още в първите дни след операцията, като първоначално се използват по-облекчаващи позиции за тренировка, включително и статично напрежение на мускулатурата, без да се предизвикват движения в лумбалната област, които са болезнени. Постепенно се прогресира с натоварването, като препоръките са гърбът да бъде в неутрална позиция по време на упражненията. От важно значение е да се включат и функционални упражнения, които да помогнат на пациентите да се самообслужват независимо. Множество проучвания сочат, че за възстановяването на пациентите е необходимо да се обърне внимание не само на качествата като сила, издръжливост и подвижност, но е необходимо да се обучи пациентът да се върне към ежедневните си дейности, което изисква специфична функционална тренировка.

По отношение на невромобилизациите няма достатъчно категорични изследвания за или против тяхното използване при пациенти след спинални операции. Знаем обаче, че те водят до подпомагане на нервната система да се адаптира към стрес и напрежение и стимулират възстановяването на  нормалната физиологична функция на нервните клетки, което води до облекчаване на болката и функционално подобрение. Също така подобряването на подвижността на нервите е добра профилактика за появата на сраствания. Някои автори препоръчват невромобилизациите да се включат още в първите седмици след операцията.

По отношение на мобилизациите на съседни стави, вашият терапевт умело трябва да прецени дали биха били приложими. Раздвижването на торакалния дял (средната част на гърба) и тазобедрените стави води до намаляване на стреса в лумбалния дял и значително подобрява функционирането на оперираната зона.

Изследванията показват,че масажът е приложим предимно при пациенти, които имат болка и подуване в областта на операцията, както и при тези, които са по-стресирани и тревожни. В един по-късен етап от възстановяването масажът може да се използва като средство за отпускане на мускулатурата, с което да се подобри и тяхната функция.

В първите дни след операцията се набляга предимно върху леки раздвижвания на таза, активизация на мускулната сила и функционални упражнения, които помагат на пациентите да се обслужват сами (ставане от легло, сядане, обличане и др.). От 6-та до 10-та седмица се препоръчва пациентите да извършват по 30- минутно раздвижване пет пъти седмично, като се прогресира с упражнения от изправено положение и тежести при внимателно балансиране на натоварването в  лумбалната област, за да не се предизвиква болка. Общи противопоказания са вдигането на тежки предмети, както и повдигането им над главата.

В по-късните етапи са приложими упражненията за двигателен контрол и кардиоваскуларните упражнения, като се прогресира постепенно с натоварването. Добре е да се акцентира и върху връщането на пациентите на работа и при необходимост да се работи функционално в тази насока.

Използвани източници:

Бижева, Ц. Проучване на ефекта от приложена кинезитерапевтична методика върху функционалния дефицит при болни след неврохирургично лечение на дегенеративни спинални заболявания.Дисерт.София НСА, 2018

Greenwood, J., McGregor, A., Jones, F., Mullane, J., & Hurley, M. (2016). Rehabilitation following lumbar fusion surgery: a systematic review and meta-analysis. Spine, 41(1), E28-E36.

Lumbar Fusion Rehabilitation. (2019, July 18). Physiopedia, . Retrieved 08:01, March 11, 2021 from

https://www.physio-pedia.com/index.php?title=Lumbar_Fusion_ Rehabilitation&oldid=216587.

Madera, M., Brady, J., Deily, S., McGinty, T., Moroz, L., Singh, D., … & Truumees, E. (2017). The role of physical therapy and rehabilitation after lumbar fusion surgery for degenerative disease: a systematic review. Journal of Neurosurgery: Spine, 26(6), 694-704.

Sharma, SrishtiSheth, Megha. (2017). Effect of neurodynamic mobilization on pain and function in subjects with lumbo-sacral radiculopathy.Medicine Science 2018;7(1):5-8 doi: 10.5455/medscience.2017.06.8664

АКУПРЕСУРА

                                 АКУПРЕСУРА

Акупресура е далекоизточен терапевтичен метод и представлява разновидност на акупунктурата. Разликата е, че при акупунктурата върху акупунктурните  точки  се  прилага  иглоубождане  със  специални игли, а при акупресурата дразненето се извършва чрез натиск.
           Въпреки редица европейски теории за механизма на действие на акупунктурата , респ.  акупресурата , те могат да отговорят на редица въпроси за ефекта на тази терапия. Поради това се придържаме към далекоизточната натурфилософия, която се различава от европейския начин на мислене за патогенеза на заболяванията.
          Приема се, че човек е част от природата и се подчинява на обграждащия го космос. Неговото развитие, здраве и болест зависят от положителни сили– ин и отрицателни– ян. Това динамично равновесие между ян и ин е отразено в монадата. Тя представлява един кръг, разделен от огъната крива на всетла, положителна- ян и тъмна, отрицателна– ин половина, като във всяка има зародиш на противоположната сила, т.е единият полюс има значение само благодарение на връзката с другия. Тази далекоизточна представа е генерализирана за цялата природа. ЯН(+), бащиното начало, изразява всичко активно, светло, топло, сухо, силата на слънцето, докато ИН(-), майчиното начало, е свързано с всичко пасивно, тъмно, студено, влажно и с влиянието на луната.
          Когато при човека тези сили са в равновесие, той е здрав, жизнеспособен, работоспособен. И обратното- нарушаването на това равновесия  води до болест. Далекоизточната медицина е  холистична медицина– не е важна толкова точната диагноза, а общото състояние  на организма, което зависи от равновесието между противоположните сили. В нашето европейско мислене ние също говорим за равновесие между две противоположни сили: възбуждане и задържане, ваготония и симпатикотония, асимилация и дисимилация, изграждане и разграждане и др.
          Споменатите сили определят нивото на жизнената енергия- биоенергията на човека, наречена- ЧИ, КИ- според японците, ПРАНА- според индусите. .
          Целта на акупресурата  е да възстанови правилното протичане на биоенергията. Процедурата трябва да се прави при максимално отпускане на болния, най-добре е в легнало положение. Обстановката трябва да е спокойна и предразполагаща към релаксация.
          Акупресурата се прави по определени схеми  за дадено заболяване, представени в специалните ръководства. Препоръчва се да се обработят най-болезнените точки, като се подбират неголям брой на една процедура. Много важно е да се определи точното място на акупресурната точка, за да не се работи извън нея. Точката може да бъде установена, чувствителна, болезнена, да се опипва известно твърдо или зърнесто уплътнение по нея. След определяне на точките  и след като се реши по каква схема ще се работи, се пристъпва към самия масаж. При акупресурата основната техника е пръстов натиск върху точката. Натискът се извършва перпендикулярно на кожата. Желателно е да се работи симетрично в лявата и дясната половина на тялото. За по-дълбоко действие може да се ползва и върхът на пръста или да се работи с обременяване на пръста от другия пръст.
ПОКАЗАНИЯ: Акупресурата  се прилага при множество заболявания. Особено добре се повлияват функционалните заболявания, но и органични заболявания се повлияват благоприятно. Една и съща точка може да се ползва за лечението на няколко заболявания  и обратното.
ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ: Акупресурата не бива да се прилага при: злокачествени новообразования,  фебрилни  състояния, активна туберкулоза, язвена болест, тежко увреждане на вътрешните  органи, кръвни заболявания, бременност и други.

Какво е Кинезитерапия


Кинезитерапията е наука ,която се занимава с проучването на въздействието, методиките и средствата на движение с неговото лечебно действие , с цел по-бързото  и пълно възстановяване на пациента. В своята  най-обща характеристика  кинезитерапията може да  бъде разделена на два основни дяла: Активна кинезитерапия  и Пасивна кинезитерапия.

Активна кинезитерапия – харакеризира се с активното и съзнателно участие на пациента , който волево изпълнява движенията.

Средства на Активната кинезитерапия:

1.Лечебна физкултура – кинезитерапевтичен метод,  при който се използват средствата на физкултурата.Гимнастически упражнения , упражнения с и на уреди, упражнения с приложен характер за лечебни цели.Лечебната гимнастика е метод за лечение и профилактика на различни заболявания посредством комплекс от физически упражнения:
а) аналитична гимнастика;
б) общоукрепваща гимнастика;
в) подводна гимнастика;
г) игри, които могат  да включат елменти от спорта – плуване , гребане , баскетбол и т.н;
2.Трудотерапия
3.Теренно лечение
4.Специални методи- суспенсионна терапия , пулитарапия, методи на Бобат , Мълиган, Макензи, Войта.

Пасивна кинезитерапия- обхваща  форми и средства,  при които пациентът  участва  пасивно (не извършва волеви движения).  Движението се извършва мануално от рехабилитатора  или от специални апарати и приспособления .

Средства на пасивната кинезитерапия :

1.Mасаж-мануален масаж, механо-масаж(с уреди) и хидромасаж.
2.Механотерапия- движения, извършвани от уреди и апарати (екстензионна).
3.Мануална терапия-мобилизации.

Принципи на кинезитерапията:

1.Общо въздействие или всестранност – въздействие не само по отношение на болестния процес , но и на всички съпътстващи заболявания и отклонения  от здравето,  които могат да се установят.
2.Постепенност на натоварването – комплексът  по кинезитерапия се построява така, че в началото се започва  с по-леки и достъпни упражнения,  които подготвят организма към по-голямо натоварване, което в средата на процедурата достига своя връх, а към края-  намалява.
3.Системност и продължителност на въздействието- необходимо е план на лечение с набелязани цели и задачи,средства, натовареност и часови график.Заниманията трябва да се провеждат редовно, за да се постигнат благоприятни резултати.
4.Индивидуален подход- трябва да се обръща внимание на специфичната клинична картина: пол,възраст,поносимост към физически упражнения и двигателна активност.
5. Оптимално натоварване- този ефект може да се постигне,  ако дразненето от физическите упражнения е с достъпна сила,  която да възбуди мозъка и рефлекторните връзки.
6.Разнообразие на средата и формите на кинезитерапия.

Фибромиалгия

Фибромиалгия е заболяване, което се характеризира с продължителна болка, която е разпространена в много зони и обхваща различни части на тялото. Обикновено болките са спонтанни, продължителни и необясними. Често са съпроводени със скованост в ставите, мускулно напрежение, обща умора и нарушения в съня. По-често се проявява при женския пол, най-често между 20 и 50 годишна възраст.

Фибромиалгия е прототип на синдрома на централна сенсибилизация, което означава, че болката е в резултат на повишена чувствителност на нервната система, а не поради увреждане на тъканите. При тези пациенти има промени в мозъчната организация и системите контролиращи болката, което води до свъхчувствителност и поява на болка, без да има реална заплаха и увреда.

Световните препоръки са фибромиалгията да се лекува мултидисциплинарно, което включва кинезитерапия, физически упражнения, когнитивно обучение и медикаментозно лечение.

По отношение на физическите упражнения се препоръчват:

  • Леки аеробни упражнения. Доказан е техният ефект по отношение на стимулиране производството на ендорфин, който има мощен болкоуспокояващ ефект;
  • Упражнения във водна среда. Имат добър краткосрочен ефект, като препоръките са да бъдат прилагани системно;
  • Тай-чи е с добър ефект върху подобряване на подвижността, силата и баланса;
  • Някои автори препоръчват и упражнения за засилване на мускулатурата;

Не се препоръчват изометрични упражнения, които могат да доведат до допълнително напражение на мускулатурата, както и такива с висока интензивност, поради допълнителната умора.

По отношение на рехабилитацията, съвременните насоки са упражненията да включват тренировка на мозъчната активност, която е в основата на болковата симптоматика. Това включва тренировки за сетивност, както и огледална терапия, с която се цели да се постигнат промени в мозъчната организация и соматосензориката. Обещаващ подход изглежда и когнитивно-функционалната терапия, която вече има доказан ефект при пациенти с хронични неспецифични болки в кръста. В терапията са включени 3 компонента:

  • Когнитивна тренировка с акцент върху същността на проблема и обяснения за механизма на болката;
  • Функционална тренировка и интеграция, като целта е да се нормализират движенията и позите, които са болезнение и в последствие да се интегрират във функционални дейности от ежедневието;
  • Промени в начина на живот с акцент върху постепенното увеличаване на физическа активност, както и съвети относно подобряване качеството на живот.

Канадски гайдлайн от 2014 година предлага терапевтичното обучение да бъде включено в основата на пирамидата при третирането на хроничната болка, с цел да се промотира физическата активност и да не се ограничават социалните дейности, въпреки наличието на болка. Препоръките са, че би трябвало да се промени чисто медицинския модел с пациент-центриран подход, който да е мултидисциплинарен и да поддържа пациента активен в контролирането на болката.

Терапевтичното обучение, когнитивната тренировка и физическите упражнения се препоръчват от ръководствата за третиране на фибромиалгията, като се акцентира, че са добра стратегия за пациентите, така че сами да могат да поемат контрола върху своята болка.Упражненията, насочени към тренировка на мозъчната активност, също изглеждат обещаващи за справянето с болковата симптоматика при пациенти с фибромиалгия.

Physio-Health

Как сами може да провалите рехабилитацията си?

Как сами може да провалите рехабилитацията си

Често при неуспешна рехабилитация пациентите обвиняват рехабилитатора или кинезитерапевта, че не се е справил и това понякога е така. Но често самите пациенти допускат грешки, които могат да доведат и най-добрата терапия до провал.

Какви са тези грешки и как могат да бъдат избегнати?

  • Посещавате рехаблитатора един път и ако няма ефект се отказвате.

 Често смятаме тялото за машина и когато нещо се повреди отиваме на кинезитерапевт. Той прави диагностика, разбира какво е станало и го оправя. Ако след първото посещение нищо не се промени, значи не е добър професионалист и трябва да бъде сменен. Но човешкото тяло не е машина. Няма нови части, които да подменят старите. Има стотитци фактори, които влияят върху структурите му и потенциално могат да се окажат вредни. Понякога е изключително трудно да се определи източника на болката. Понякога факторите, които допринасят за болката са много. Дайте време на своя рехабилитатор да помисли, да пробва! Дайте време на лечението да подейства преди да се откажете! Не винаги се получава от първия път, независимо професионализма на терапевта.

  • Не си правите домашните упражнения.

Често, за да се подсили ефектът от терапията по време на сесия, а понякога и като лечение, в рехабилитацията се дават  упражнения, които пациентът да прави вкъщи. Упражненията са измислени и конкретно подбрани от терапевта ви за вашия случай и, ако не изпълнявате препоръките му, сами ограничавате ефективността на терапията. Бъдете отдадени на лечебния процес! Изпълнявайте домашните упражнения, предписани от вашия рехабилитатор! Не очаквайте да преборите часове разрушително влияние върху тялото ви с един час терапия, един път в седмицата.

  • Негативно настроение спрямо кинезитерапията.

Всички са чували за ефекта плацебо. Той е изключително важен фактор при рехабилитацията. Най-силен такъв ефект има при оперативните интервенции. Едно интересно проучване при хора с болки в кръста показва следното: на  група  хора им правят опеация, докото на другата просто им правят разрез, типичен за спинална операция. Интересното е, че голяма част от тези хора, които просто са накарани да повярват, че е била извършена операция, се оправят от ефекта плацебо. Често обаче се получава обратното, а именно ефекта ноцебо. При ноцебото човек смята, че няма кой да му помогне да развеши проблема си. Тоест още преди да посетите специалист за проблема ви, вие си казвате, че няма как той да ви помогне.  В такава ситуация дори и перфектното лечение може да се окаже неефективно поради негативната нагласа.  Бъдете позитивно настороени към рехабилтиацията, вървайте повече, не се предавайте и шанса да се възстановите ще е на ваша страна. 

Това са три от най- разрушителните фактора за ефективността на рехабилитацията. Ако се избягват рехабилитационния процес протича по-гладки и много по-ефектвно!

Call Now Button