Рехабилитация след неврохирургично лечение

Рехабилитация след неврохирургично лечение

 

Рехабилитацията след неврохирургично лечение на дегенеративни спинални операции е от важно значение за последващото възстановяване. Чрез нея се подобрява независимостта на пациентите, преодолява се дисфункцията от интервенцията, подпомага се адаптацията на тъканите, а някои проучвания сочат, че има и важно отношение към предпазване от появата на така нареченото „протективно поведение”, което се изразява със страх от движения и често е съпътствано с болкова симптоматика.

Като най-ефективни по отношение на резултатите са посочени кардиоваскуларните упражнения, упражненията за двигателен контрол и стабилност и терапевтичното обучение на пациентите, което им дава възможност да поемат активна роля във възстановяването.

Ходенето е най-предпочитаното кардиоваскуларно упражнение, което е приложимо както в първите няколко седмици, така и в по-късния етап след операцията. Препоръките са изминатото разстояние постепенно да се увеличава, като също може да бъде приложимо използването на тредмил или статично колело. Предполага се, че увеличаването на аеробния капацитет позитивно повлиява възстановителните процеси и болката след спинални операции. Подходящи са също така и упражнения във водна среда.

Упражненията за двигателен контрол и стабилност се включват още в първите дни след операцията, като първоначално се използват по-облекчаващи позиции за тренировка, включително и статично напрежение на мускулатурата, без да се предизвикват движения в лумбалната област, които са болезнени. Постепенно се прогресира с натоварването, като препоръките са гърбът да бъде в неутрална позиция по време на упражненията. От важно значение е да се включат и функционални упражнения, които да помогнат на пациентите да се самообслужват независимо. Множество проучвания сочат, че за възстановяването на пациентите е необходимо да се обърне внимание не само на качествата като сила, издръжливост и подвижност, но е необходимо да се обучи пациентът да се върне към ежедневните си дейности, което изисква специфична функционална тренировка.

По отношение на невромобилизациите няма достатъчно категорични изследвания за или против тяхното използване при пациенти след спинални операции. Знаем обаче, че те водят до подпомагане на нервната система да се адаптира към стрес и напрежение и стимулират възстановяването на  нормалната физиологична функция на нервните клетки, което води до облекчаване на болката и функционално подобрение. Също така подобряването на подвижността на нервите е добра профилактика за появата на сраствания. Някои автори препоръчват невромобилизациите да се включат още в първите седмици след операцията.

По отношение на мобилизациите на съседни стави, вашият терапевт умело трябва да прецени дали биха били приложими. Раздвижването на торакалния дял (средната част на гърба) и тазобедрените стави води до намаляване на стреса в лумбалния дял и значително подобрява функционирането на оперираната зона.

Изследванията показват,че масажът е приложим предимно при пациенти, които имат болка и подуване в областта на операцията, както и при тези, които са по-стресирани и тревожни. В един по-късен етап от възстановяването масажът може да се използва като средство за отпускане на мускулатурата, с което да се подобри и тяхната функция.

В първите дни след операцията се набляга предимно върху леки раздвижвания на таза, активизация на мускулната сила и функционални упражнения, които помагат на пациентите да се обслужват сами (ставане от легло, сядане, обличане и др.). От 6-та до 10-та седмица се препоръчва пациентите да извършват по 30- минутно раздвижване пет пъти седмично, като се прогресира с упражнения от изправено положение и тежести при внимателно балансиране на натоварването в  лумбалната област, за да не се предизвиква болка. Общи противопоказания са вдигането на тежки предмети, както и повдигането им над главата.

В по-късните етапи са приложими упражненията за двигателен контрол и кардиоваскуларните упражнения, като се прогресира постепенно с натоварването. Добре е да се акцентира и върху връщането на пациентите на работа и при необходимост да се работи функционално в тази насока.

Използвани източници:

Бижева, Ц. Проучване на ефекта от приложена кинезитерапевтична методика върху функционалния дефицит при болни след неврохирургично лечение на дегенеративни спинални заболявания.Дисерт.София НСА, 2018

Greenwood, J., McGregor, A., Jones, F., Mullane, J., & Hurley, M. (2016). Rehabilitation following lumbar fusion surgery: a systematic review and meta-analysis. Spine, 41(1), E28-E36.

Lumbar Fusion Rehabilitation. (2019, July 18). Physiopedia, . Retrieved 08:01, March 11, 2021 from

https://www.physio-pedia.com/index.php?title=Lumbar_Fusion_ Rehabilitation&oldid=216587.

Madera, M., Brady, J., Deily, S., McGinty, T., Moroz, L., Singh, D., … & Truumees, E. (2017). The role of physical therapy and rehabilitation after lumbar fusion surgery for degenerative disease: a systematic review. Journal of Neurosurgery: Spine, 26(6), 694-704.

Sharma, SrishtiSheth, Megha. (2017). Effect of neurodynamic mobilization on pain and function in subjects with lumbo-sacral radiculopathy.Medicine Science 2018;7(1):5-8 doi: 10.5455/medscience.2017.06.8664