Категория: гръбначен стълб

Хронична болка във врата: Стойката ли е враг №1?

Хроничната болка във врата е широко разпространен мускулно-скелетен проблем, който засяга значителен процент от хората в активна възраст. Тя се свързва с ограничаване на двигателната активност, затруднения в професионалното ежедневие и намаляване на качеството на живот. В последните десетилетия вниманието на медицинската наука се насочва към ролята на стойката като един от най-съществените фактори за поява и поддържане на хроничната цервикалгия. Съвременният начин на живот, включващ продължително седене, работа с компютри и използване на мобилни устройства, създава условия за развитие на неправилни постурални модели.

Биомеханична основа на хроничната цервикалгия

Шийната част на гръбначния стълб е анатомично изградена да осигурява подвижност и стабилност на главата. При правилна стойка главата се разполага вертикално над гръбначния стълб, което позволява равномерно разпределение на натоварванията върху междупрешленните дискове, фасетните стави и мускулно-лигаментарните структури.

Когато главата се изнесе напред спрямо оста на гръбначния стълб, възниква позиция, позната като forward head posture. При нея се увеличават срезовите и компресивните сили върху цервикалните прешлени, което ускорява дегенеративните процеси и води до микротравми в структурите на шийния отдел. Мускулите, които поддържат главата, започват да работят в неефективни биомеханични условия. m. trapezius, levator scapulae и субокципиталната мускулатура се претоварват и развиват хронична хиперактивност, докато дълбоките шийни флексори отслабват и губят стабилизиращата си функция. Този дисбаланс води до порочен кръг, в който болката, ограничената подвижност и мускулното напрежение се поддържат взаимно.

Неправилната стойка влияе не само върху шията, но и върху целия опорно-двигателен апарат. При напреднало изместване на главата центърът на тежестта на тялото се променя, което води до компенсаторни промени в гръдния и лумбалния отдел на гръбначния стълб. Възникват вторични изменения, които усилват болковата симптоматика и удължават времето за възстановяване.

Кинезитерапевтичен подход

Кинезитерапията е водещ метод за лечение на хронична болка във врата. Тя е насочена към възстановяване на правилната стойка, нормализиране на мускулния баланс и подобряване на проприоцепцията.

Основен акцент се поставя върху упражнения за активиране на дълбоките шийни флексори, които стабилизират предния сегмент на шията и редуцират прекомерната активност на повърхностните мускули. Чрез изометрични и контролирани динамични упражнения се възстановява физиологичното подреждане на шийните прешлени.

Паралелно с това се прилагат упражнения за разтягане на хиперактивните мускулни групи – най-често горния трапец и мускулите, повдигащи лопатката. Системното им отпускане намалява болковия синдром и възстановява подвижността на шийния отдел.

Друг важен елемент е постуралното трениране. Пациентът се обучава да осъзнава позицията на главата и тялото и да я коригира в реално време. Използването на биофийдбек, огледална корекция и системни повторения подпомага създаването на нови двигателни навици, които предотвратяват връщането към неправилната стойка.

Рехабилитационни техники

Към активната кинезитерапия се добавят и мануални техники, които възстановяват подвижността на ставите и намаляват мускулното напрежение. Миофасциалното освобождаване подобрява трофиката и намалява болковата чувствителност на меките тъкани. Невромускулната фасилитация подпомага активирането на отслабената мускулатура и синхронизирането на мускулната работа.

Стабилизацията на скапулата също има съществено значение, защото раменният пояс е тясно свързан с шийния отдел. Чрез укрепване на m. serratus anterior и m. rhomboideus се постига по-добра постурална стабилност, което намалява компенсаторното натоварване върху шията.

Ергономия и постурална хигиена

Успешната рехабилитация изисква интегриране на постурална хигиена в ежедневието. Правилната организация на работното място, регулирането на височината на екрана, използването на ергономичен стол и въвеждането на активни паузи са ключови фактори за предотвратяване на хроничната болка. Обучението на пациента в поддържане на правилна стойка при седене, стоене и ходене превръща рехабилитацията в дългосрочна стратегия за контрол и профилактика.

Стойката е основен фактор в развитието и поддържането на хроничната болка във врата. Нейното нарушаване води до неблагоприятни биомеханични промени, мускулен дисбаланс и ускорено дегенеративно натоварване на шийния отдел. Оптимизирането на стойката чрез системна кинезитерапия, рехабилитационни техники и ергономични адаптации осигурява намаляване на болката, възстановяване на подвижността и подобряване на качеството на живот. Дългосрочните резултати се постигат тогава, когато пациентът е активен участник в процеса и съзнателно прилага наученото за правилна стойка в ежедневието.

Детска рехабилитация при травми на ЦНС и продължителна загуба на съзнание

Травмите на централната нервна система (ЦНС) при деца са сред най-тежките медицински предизвикателства, с които се сблъскват специалистите в областта на педиатрията и неврологията. Особено сериозни са случаите, при които травмата е придружена от продължителна загуба на съзнание – състояние, което драстично променя не само физическото, но и когнитивното и емоционалното развитие на детето. Тези увреждания се появяват в резултат на различни инциденти, сред които най-често са пътнотранспортни произшествия, падания от голяма височина, родилни травми или други тежки удари по главата. За децата, които се намират в активен етап на растеж и развитие, последиците от тези травми могат да бъдат изключително тежки и да изискват дългосрочна и комплексна грижа в рамките на специализирана детска рехабилитация.

Продължителната загуба на съзнание често се характеризира с различни нива на нарушено съзнание, като кома, вегетативно състояние или минимално съзнателно състояние. В тези случаи мозъчната тъкан е засегната до такава степен, че жизненоважните функции като дишане, двигателна активност и сетивност са силно компрометирани. Тези състояния са не само изключително тежки за детето, но и създават сериозни предизвикателства пред медицинските екипи, ангажирани с възстановяването. Възстановителният процес е дълъг и сложен, като изисква мултидисциплинарен подход, включващ специалисти от различни области – лекари, терапевти, психолози и социални работници.

В ранния етап на лечение след травмата основната грижа е насочена към стабилизиране на жизнените функции на детето. Това включва мониториране на дишането, сърдечната дейност, кръвното налягане и предотвратяване на допълнителни усложнения като инфекции, белодробни проблеми и мускулни контрактури. В болничната среда се полагат интензивни грижи, които гарантират, че детето ще премине през най-критичния период с минимални допълнителни вреди. Само след постигане на стабилност започва процесът на рехабилитация, който има за цел да възстанови възможно най-много функции и да подпомогне детето в процеса на адаптация към новото му състояние.

Особеното при децата с травми на ЦНС е, че мозъкът им все още притежава значителна невропластичност. Това е способността на нервната система да се пренастроява, да създава нови връзки и да компенсира уврежданията чрез активиране на здравите области. Тази пластичност е основата, върху която се градят програмите за рехабилитация и дава надежда, че с подходяща терапия и време, децата могат да възвърнат значителна част от функциите си. Важно е обаче да се подчертае, че възстановяването е индивидуално и зависи от много фактори, включително тежестта на увреждането, възрастта на детето и бързината на започване на терапията.

Цялостната детска рехабилитация включва различни видове терапии, които работят в синхрон, за да стимулират физическото и психичното възстановяване. Един от основните компоненти е физиотерапията, която се фокусира върху подобряване на двигателните умения, засилване на мускулната активност и предотвратяване на дългосрочни усложнения като контрактури и атрофия на мускулите. Физиотерапевтичните сесии варират от пасивни упражнения, когато детето е в тежко състояние и не може да участва активно, до по-активни движения и тренировки, когато е в състояние да изпълнява упражнения с помощта на терапевта. Тази терапия не само поддържа мускулния тонус, но и подпомага координацията и баланса, които са силно засегнати след травми на ЦНС.

Психологическата подкрепа е неразделна част от рехабилитацията, като помага не само на детето, но и на неговото семейство да се справи с емоционалните и поведенческите промени, настъпили след травмата. Тежките увреждания често водят до депресия, тревожност и социална изолация, а подкрепата от специалисти помага за преодоляване на тези трудности и за поддържане на мотивацията през целия дълъг възстановителен процес.

В последните години все по-често се включва и шокуейв терапия като част от комплексната рехабилитация. Този иновативен метод използва акустични вълни, които стимулират кръвообращението и подпомагат регенерацията на увредените тъкани. Шокуейв терапията помага за намаляване на мускулните спазми и подобрява нервната проводимост, което допринася за по-бързото възстановяване на двигателните функции. В комбинация с останалите терапии тя се явява ценен инструмент, който обогатява възможностите за рехабилитация и подобрява резултатите при деца с тежки травми на ЦНС.

Не бива да се забравя, че при тежки случаи на травми с продължителна загуба на съзнание възстановяването може да отнеме месеци, а понякога и години. В някои ситуации пълното възстановяване е невъзможно, затова целите на рехабилитацията включват и подобряване на качеството на живот, адаптиране към новите функционални възможности и осигуряване на социална подкрепа. Това прави още по-важен мултидисциплинарния подход, при който различните специалисти работят в тясно сътрудничество, за да осигурят цялостна грижа, насочена към специфичните нужди на всяко дете и неговото семейство.

Детска домашна рехабилитация при травматични увреждания на гръбначния мозък – падания.

Травматичните увреждания на гръбначния мозък при деца са изключително сериозно и комплексно състояние, което често се причинява от падания, една от най-честите инцидентни ситуации в детската възраст. Поради активния начин на живот и естествената им любопитност, децата са изложени на риск от травми, които могат да доведат до значителни увреждания. Когато увреждането засяга гръбначния мозък, последиците обикновено са тежки и изискват продължителен процес на рехабилитация. В този контекст домашната рехабилитация играе ключова роля в максималното възстановяване и адаптация на детето.

Причини за травматични увреждания на гръбначния мозък при деца вследствие на падания

Паданията са сред най-честите механизми на травмиране на гръбначния мозък при децата. Особено рискови са ситуации, в които детето пада от високо – като от стълби, мебели, детски съоръжения или дори от прозорец. Лошата настилка, недостатъчният надзор от страна на възрастни и неподходящото оборудване също увеличават риска.

При падане се генерират силни механични сили, които могат да причинят разместване, натиск или дори прерязване на гръбначния мозък. Мястото на увреждане определя тежестта на парализата – колкото по-високо по гръбначния стълб е травмата, толкова по-обширни са последствията. В някои случаи паданията могат да предизвикат и фрактури на прешлените, което допълнително усложнява клиничната картина.

Освен това, при деца гръбначният мозък е по-пластичен, което може да е както предимство, така и риск – понякога травмата може да доведе до временни функционални нарушения, но при тежки удари може да се получи сериозно увреждане, което засяга движението и сетивността. Ключово значение има бързото диагностициране и началото на адекватна рехабилитация.

Значение на домашната рехабилитация при травматични увреждания на гръбначния мозък

След първоначалното лечение и стабилизиране на състоянието, процесът на рехабилитация е основен за възстановяване на функцията и подобряване на качеството на живот на детето. Докато болничната или клинична терапия е интензивна и професионално насочена, домашната рехабилитация играе жизненоважна роля за поддържане и развиване на постигнатите резултати.

Домашната рехабилитация позволява на детето да се възстановява в позната и сигурна среда, което спомага за повишаване на мотивацията и участието в терапевтичните занимания. В рамките на домашния режим се изпълняват разнообразни упражнения, адаптирани към индивидуалните възможности на детето. Тези упражнения целят да възстановят и поддържат мускулната сила, гъвкавостта и координацията.

Ролята на родителите и близките в този процес е ключова – те са обучени да следят и изпълняват програмата правилно, да насърчават детето и да следят за потенциални усложнения като контрактури, мускулна атрофия или проблеми с дишането и отделителната система. Освен физическата подкрепа, психологическата помощ е от съществено значение – травмата може да доведе до страх, тревожност и депресия, особено в детска възраст.

Домашната рехабилитация включва и специфични подходи, като например активни и пасивни движения, упражнения за баланс, дихателна гимнастика и занимания, стимулиращи сетивното възприятие. Освен това, тя насърчава развитието на самостоятелност в ежедневните дейности, което е важно за социалната интеграция на детето.

Как се организира домашната рехабилитация?

В началото на процеса специалистите – физиотерапевти, изготвят индивидуален план за рехабилитация, който включва конкретни упражнения и грижи за домашна среда. Този план се базира на тежестта на увреждането, възрастта и индивидуалните нужди на детето. В рамките на този план се включват и периодични посещения при специалисти за оценка на напредъка и адаптиране на терапията.

Родителите получават инструкции и обучение как да изпълняват упражненията и грижи, включително безопасни техники за преместване на детето, предотвратяване на рани от залежаване и грижа за личната хигиена. Освен това, се обръща внимание и на осигуряване на подходяща домашна среда – например премахване на препятствия, поставяне на помощни средства и адаптиране на мебели.

Мануална терапия при лумбаго

Лумбалната болка – или така нареченото лумбаго – представлява едно от най-честите мускулно-скелетни оплаквания, водещи до ограничена подвижност, отсъствие от работа и понижено качество на живот. Макар често възприемано като временно неразположение, лумбаго може да се превърне в хроничен проблем, ако не се третира навременно и адекватно.

Анатомични особености на лумбалния сегмент

Лумбалният отдел на човешкия гръбначен стълб включва пет масивни прешлена (L1–L5), които поддържат основната тежест на тялото и участват в движения като навеждане, завъртане и изправяне. Между тях се намират междупрешленните дискове, играещи ролята на амортисьори, а около прешлените – сложна система от мускули, фасции и връзки, които стабилизират и координират движението. Всички тези структури са богато инервирани, което означава, че всяка функционална промяна – било тя мускулен спазъм, ставна дисфункция или фасциално напрежение – може да предизвика болка, характерна за лумбаго.

Същност на лумбаго и механизъм на възникване

Лумбаго не е конкретна диагноза, а общ термин за болка, произлизаща от лумбалната област. Тя може да бъде остра – появяваща се внезапно, често вследствие на движение, повдигане на тежест или резки завъртания, или хронична – с постепенно начало и продължителност над 3 месеца. Болката обикновено се локализира ниско в кръста и може да бъде съпроводена с усещане за скованост, мускулна слабост и ограничение в движенията.

Механизмите, които водят до лумбаго, са разнообразни. Най-често се касае за функционално нарушение – блокаж в междупрешленните стави, който води до вторичен мускулен спазъм и възпаление. Тези състояния се провокират от заседнал начин на живот, неправилна стойка, статични пози или недостатъчно движение. В други случаи причината може да бъде по-сериозна, включително дегенеративни промени, дискови протрузии или микротравми на меките тъкани.

Диагностика

Преди започване на лечение е необходима клинична оценка от специалист. Диагнозата се поставя чрез внимателно снемане на анамнеза, анализ на симптомите и физикален преглед. Специалистът оценява позицията на таза, обема на движение в лумбалната област, мускулния тонус и наличието на чувствителност при палпация. В определени случаи, особено при подозрение за дискова херния, радикуларни симптоми или тежки дегенеративни процеси, се препоръчва образна диагностика – най-често магнитен резонанс (MRI) или компютърна томография.

Мануална терапия – същност и подход

Мануалната терапия представлява форма на физикално лечение, при която обучен терапевт използва ръцете си, за да въздейства прецизно върху структурите на гръбначния стълб и свързаните тъкани. Целта на мануалната терапия при лумбаго е да възстанови подвижността в блокирани сегменти, да намали мускулното напрежение, да облекчи болката и да подпомогне нормалната биомеханика на тялото.

Терапевтичният процес включва диагностика чрез палпация и специфични тестове, последвана от мобилизационни техники, а понякога и манипулации (високо скоростни, ниско амплитудни движения). Прилагането им е насочено към премахване на ставна дисфункция, възстановяване на физиологичен обем на движение и активиране на сензомоторната система.

Ефективност на мануалната терапия при лумбаго

Множеството клинични проучвания през последните десетилетия потвърждават високата ефективност на мануалната терапия при болки в кръста. При остро лумбаго, облекчение на симптомите се наблюдава още след първите 1–2 сесии, докато при хронична форма са необходими няколко седмици редовна терапия. Изследвания показват, че ръчната мобилизация на лумбалните сегменти води до значително намаляване на болката, подобряване на функционалния капацитет и повишена двигателна увереност на пациента.

Едно от най-големите предимства на мануалната терапия е липсата на медикаменти и инвазивни интервенции. Това я прави особено подходяща за пациенти, които търсят природосъобразен, холистичен подход към здравето си. Освен това, възстановяването на гръбначната мобилност води до дълготрайни резултати, намалявайки риска от рецидиви, когато терапията е съчетана със съвети за движение, стойка и активен начин на живот.

Ефектите от терапията се дължат не само на механичното въздействие, но и на неврофизиологични механизми – активация на дълбоки рецептори, модулация на болковия сигнал и подобряване на мускулната координация. Освен физическо облекчение, много пациенти съобщават и за психоемоционално разтоварване, свързано със спад в тревожността и подобрено усещане за контрол върху тялото си.

Шокуейв при радикулит

Анатомия на гръбначния стълб и нервните коренчета

Гръбначният стълб се състои от 33 прешлена, разделени в пет основни сегмента: шийни, гръдни, лумбални, сакрални и опашен. Междупрешленните отвори (форамина) служат като канали, през които преминават спиналните нервни коренчета. Всеки спинален нерв се образува от сливането на преден (моториен) и заден (сензорен) корен, като инервира определени части от тялото (дерматоми и миотоми).

Когато се стигне до възпаление, притискане или дегенеративни промени в междупрешленните дискове, това може да доведе до радикулит, най-често в лумбалната (лумбоишиалгия) или шийната област (цервикобрахиалгия).

Какво представлява радикулит и как възниква?

Радикулитът е неврологичен синдром, характеризиращ се с дразнене или възпаление на нервно коренче, причинено от:

• Дискова херния
• Остеофити (костни израстъци)
• Спондилоза или стеноза на гръбначния канал
• Травма
• Инфекции (по-рядко)

Клиничната картина включва:

• Болка по хода на засегнатия нерв
• Изтръпване, мравучкане
• Мускулна слабост
• Намален рефлекс

Болката обикновено се усилва при кашляне, кихане или натоварване. Най-често се среща лумбален радикулит, свързан с засягане на L4-L5 и L5-S1 коренчета, водещ до ишиасоподобна болка.

Диагностика на радикулит

Диагнозата се поставя на базата на:

1. Анамнеза и клиничен преглед
   • Прецизна локализация на болката
   • Тестове за дразнене на нервни коренчета (напр. тест на Ласег)
2. Образна диагностика
   • Магнитен резонанс (MRI) – най-чувствителен метод за визуализация на дискова херния и компресия на коренче
   • Компютърна томография (CT) – при съмнение за костна патология
   • Електромиография (EMG) – при продължителна невропатия

Шокуейв терапията използва акустични вълни с висока енергия, които проникват в тъканите и предизвикват редица благоприятни физиологични ефекти. Сред тях се открояват повишено кръвообращение, механична стимулация на клетъчния метаболизъм, намаляване на възпалението и облекчаване на болката чрез блокиране на болковите рецептори.

В практиката се използват два основни вида шокуейв терапия: фокусирана (focused), която прониква в тъканите до 12 см в дълбочина, и радиална (radial), която има по-повърхностно действие и е подходяща за мускулно-фасциални структури.

При радикулит този терапевтичен метод намира място благодарение на няколко важни механизма. Първо, той спомага за редуциране на мускулния спазъм, който често възниква като вторична реакция към дразненето на нервното коренче. Отпускането на мускулатурата в паравертебралната зона води до частична декомпресия на засегнатото нервно коренче, което от своя страна намалява болката и подобрява функцията.

На второ място, шокуейв терапията намалява възпалителния процес, като стимулира локалното освобождаване на невропептиди, включително субстанция P. Това ускорява възстановителните процеси и може да подпомогне регенерацията на периферните нерви.

Приложението на терапията при радикулит се препоръчва в случаите на хроничен радикулит с мускулен спазъм, лумбоишиалгия без остра дискова херния, цервикобрахиалгия с миофасциална компонента, както и при пациенти, неподлежащи на медикаментозно лечение. Въпреки това, съществуват някои противопоказания – остра дискова херния с неврологичен дефицит, онкологични заболявания в зоната на третиране, бременност и наличие на сърдечни пейсмейкъри.

Множество проучвания сочат, че шокуейв терапията значително намалява болката и подобрява функцията при пациенти с хроничен радикулит. Терапевтичният ефект често се усеща още след първите няколко процедури и може да се задържи дълготрайно, особено когато е част от цялостен план за рехабилитация, включващ и активна кинезитерапия.

Шокуейв терапия при лумбаго

Лумбаго е едно от най-честите състояния, срещани в ежедневната медицинска практика, особено при пациенти с професии, свързани със статични или еднообразни движения, както и при хора със заседнал начин на живот. Болката, разположена в областта на regio lumbalis, е резултат от комплексното взаимодействие между костни, мускулни и неврални структури, подложени на механично натоварване, микротравми или дегенеративни процеси.

Анатомичната основа на лумбалната болка се крие в спецификата на структурата на pars lumbalis columnae vertebralis. Този отдел е съставен от пет масивни прешлена (vertebrae lumbales), всеки с характерна структура, позволяваща стабилност и относителна подвижност. Прешлените са разделени от междупрешленни дискове (disci intervertebrales), изградени от anulus fibrosus и nucleus pulposus, които служат като амортисьори и осигуряват еластичност на гръбначния стълб.

Поддържащата роля изпълняват и множество връзки (ligamenta), включително ligamentum longitudinale anterius и ligamentum longitudinale posterius, които стабилизират гръбначния стълб по протежение на неговата предна и задна повърхност. Към това се прибавят ligamenta interspinalia и ligamenta flavum, които ограничават прекомерната подвижност и предпазват от травми. Изключително важно значение за стабилността имат и мускулните структури, най-вече musculi paravertebrales, сред които m. erector spinae и m. multifidus, които осигуряват активно поддържане на изправеното положение на тялото и участват във финото движение на прешлените един спрямо друг. Повърхностно над тях се разполага fascia thoracolumbalis, здрава съединителнотъканна структура, играеща важна роля в предаването на сили и стабилизацията на цялата поясна област.

Всяко увреждане или претоварване на тези анатомични елементи може да доведе до остро или хронично лумбаго. Причините могат да варират от прост механичен мускулен спазъм, през херниация на discus intervertebralis, до възпаление на ставните връзки или увреждане на фасциалните структури. Често при пациенти с хронична болка се откриват активни тригерни точки в мускулатурата, особено в зоната на m. quadratus lumborum, които предизвикват реферирана болка към долната част на гърба и понякога към таза или седалището.

Терапевтичните подходи при лумбаго са разнообразни, като един от съвременните методи, доказал своята ефективност, е шокуейв терапията. Тя използва акустични ударни вълни с висока енергия, които проникват в меките тъкани и предизвикват редица физиологични реакции на клетъчно и тъканно ниво. Шокуейв терапията се дели на два основни типа – радиална и фокусирана. При лечението на лумбаго най-често се прилага радиален шокуейв, тъй като повечето болкови точки се намират в повърхностните слоеве на мускулите и фасциите.

Ефектът от приложението на акустичните вълни е многофакторен. На първо място се наблюдава значително подобрение на локалната микроциркулация. Повишеният приток на кръв води до засилено снабдяване на клетките с кислород и хранителни вещества, което ускорява регенеративните процеси в зоната на възпаление или хронично напрежение. Наред с това шокуейв терапията стимулира освобождаването на азотен оксид (NO), който играе ключова роля във вазодилатацията и противовъзпалителния отговор.

Друг съществен механизъм е неоваскуларизацията – стимулиране на образуването на нови капиляри, което допълнително подобрява трофиката на засегнатите тъкани. Ударните вълни действат директно върху сензорните нервни окончания, понижавайки тяхната чувствителност и така водят до обезболяване чрез феномена на периферната невромодулация. Установено е също така, че терапията влияе върху активността на substantia gelatinosa в задния рог на гръбначния мозък, модулирайки централната обработка на болковите импулси.

При пациенти с миофасциален синдром терапията подпомага деактивацията на тригерните точки. Ударните вълни разрушават патологичните мускулни контрактури и възстановяват нормалната архитектура на мускулните влакна. В резултат намалява локалното напрежение, болката отслабва, а подвижността на articulationes zygapophysiales се възстановява.

Практическото приложение на шокуейв терапията при лумбаго включва определяне на болезнените зони чрез палпация, нанасяне на контактен гел за оптимално предаване на вълните и избор на подходящи терапевтични параметри – налягане, честота и брой импулси.

Клиничните изследвания в последните години демонстрират убедителни резултати в полза на този метод. Метаанализи показват, че пациентите, лекувани със шокуейв терапия, постигат значително намаляване на болката по скалата VAS в сравнение със стандартните методи като пасивна физиотерапия или медикаментозно лечение. Особено изразено подобрение се наблюдава при хронично лумбаго от миофасциален произход, където други методи често не дават желания резултат.

Шокуейв терапията има ограничен брой противопоказания – не се препоръчва при наличие на активни инфекции, кожни заболявания в зоната на третиране, туморни процеси, нарушения в кръвосъсирването и бременност. В повечето случаи пациентите съобщават за лека болезненост по време на процедурата, която отшумява в рамките на часове до дни.

Едно от предимствата на метода е, че комбинира висока ефективност с безопасност, като позволява съчетаване с други физиотерапевтични техники – кинезитерапия, мануална терапия и електротерапия. При правилно приложение под ръководството на обучен медицински специалист шокуейв терапията се утвърждава като съвременен стандарт в лечението на болкови синдроми в областта на pars lumbalis columnae vertebralis, особено при пациенти със склонност към хронични рецидиви и ограничена подвижност.