Теносиновит на Де Кервен

Теносиновит на Де Кервен представлява възпаление на сухожилията на китката и палеца на ръката, което обхваща разгъвача на палеца (m.extensor pollicis brevis) и мускула, отвеждащ палеца настрани (m.abductor pollicis brevis). Тези мускули са разположени по дорзалната страна на китката и предмишницата. Болката е най-характерният симптом, проявява се най-често при отвеждането на палеца и при захвати на ръката. Удебеляването на сухожилията и подуване на мястото също може да са част от клиничната симптоматика.

Заболяването е малко по-често срещано при жените (1,3%) в сравнение с мъжете (0,5%), като най-често се проявява между 40- 50-годишна възраст.

Лечението може да бъде оперативно, медикаментозно или физиотерапевтично. Медикаментозното лечение включва използването на нестероидни противовъзпалителни средства и/или кортикостероидна инжекция. Понякога се използват и специални шини, които да ограничат движенията на палеца, като проучванията сочат, че имат добър временен ефект, но не и дълготраен. Препоръчват се сплинтове (шини), които позволяват да има все пак някакво движение на палеца, а не да ограничават функцията му напълно.

По отношение на физиотерапията се препоръчва прилагането на шокуейв, като един лесен и безопасен метод, с който може да се подобри функционалното състояние на ръката и да се намали болката. Също така се препоръчва използването на мобилизации по Мълиган и упражнения с ексцентрично натоварване. Приложимо е използването на криотерапия (лед), за да се потисне възпалението. Почивката също е добра стратегия, за да се намали временно болковата симптоматика, като тя се изразява в избягване на повторяеми движения на палеца и китката, включително и захвати. Може да се използват и мекотъканни техники за отпускане на мускулатурата и стречинг на мускулите на палеца. Постепенно се прогресира до натоварване на засегнатите мускули с цел адаптация на тъканите и възстановяване на засегнатата функция на ръката.

Използвани източници:

De Quervain’s Tenosynovitis. (2021, January 31). Physiopedia, . Retrieved 07:34, February 9, 2021 from https://www.physio-pedia.com/ index.php?title= De_Quervain%27s_Tenosynovitis&oldid=266015.

Rabin, A., Israeli, T., & Kozol, Z. (2015). Physiotherapy Management of People Diagnosed with de Quervain’s Disease: A Case Series. Physiotherapy Canada. Physiotherapie Canada, 67(3), 263–267. https://doi.org/10.3138/ptc.2014-47

Vahdatpour, B., Momeni, F., Tahmasebi, A., & Taheri, P. (2020). The Effect of Extracorporeal Shock Wave Therapy in the Treatment of Patients with Trigger Finger. Open access journal of sports medicine, 11, 85–91. https://doi.org/10.2147/OAJSM.S232727

Частично разкъсване на прасеца

Частично разкъсване на прасеца

Една от най-честите спортни травми е разкъсването на прасеца. То може да бъде микроразкъсване, частично разкъсване на мускулни влакна или цялостно прекъсване на мускула. Най-често травмата се получава при рязко движение, което изисква експлозивна сила. Голяма част от спортните травми са именно на прасеца или ахилесовото сухожилие. Травмата се предизвиква от прекомерно натоварване (най-често при лекоатлети, тенисисти и футболисти) или удар в областта на прасеца.

Гастрокнемиусът е големият мускул на прасеца, двуглав мускул, а солеусът е малък мускул, който се намира под него. Най-често разкъсването на мускулни влакна се получава в областта на медиалната глава на гастрокнемиуса. Много рядко се получава пълно разкъсване на мускула.
Степени на разкъсване:
първа степен – микроразкъсвания при преразтягане (болката бързо отминава,но не изчезва- има лека остатъчна болка);
втора степен – частично разкъсване на мускулни влакна (острата болка може да се задържи 2-3 дни);
трета степен – пълно разкъсване на мускула (остра болка и хлътване на мускула, което е видимо).
Болката, която се появява веднага след травматичния момент, е остра при всяка една от степените- при опипване на мускула има болка; появява се оток и кръвоизлив.

Лечение:
При първа и втора степен то е консервативно. При втора степен, ако има голям процент на разкъсани влакна, се слага ботуш, който да държи петата по-нависоко.
При голямо или пълно разкъсване лечението е оперативно.
Обикновено първите няколко дни (3 до 7 дни) лекарите препоръчват пълна почивка. Първите дни се препоръчва кракът да се държи нависоко, да се слага лед 3-4 пъти дневно и да се маже с гел.
След това започват физиотерапията, масажът и кинезитерапията:

– физиотерапия – целта на физиотерапията е да намали отока и да подобри кръвообращението;

– масаж – целта на масажа е подобряване на кръвообращението и подобряване на мускулния тонус;

– кинезитерапия – кинезитерапията има за цел да поддържа обема на движение в глезена или да го възстанови, ако има загуба на обема; прави се стречинг на прасеца, като се внимава да не се причинява болка или да се получат допълнителни разкъсвания; работи се за обем на движение и мускулна сила, като се прогресира индивидуално за всеки пациент спрямо степента на разкъсване и бързината на възстановяване.

Рехабилитацията като важна част от лечението на множествена склероза

множествена склероза

Множествена склероза(МС) е автоимунно, прогресиращо заболяване, характеризиращо се с образуване на плаки в бялото мозъчно вещество, което води до трайно увреждане на проводната функция на нервите. Заболяването има няколко форми, като най-общо протича с фази на обостряне и ремисия. Клиничната симптоматика е също разнообразна и може да включва:

-нарушения в сетивността- изтръпване, болка, нарушена дълбока сетивност;

-нарушения в зрението- двойно виждане, нистагъм;

-когнитивни нарушения- нарушено внимание и концентрация, памет;

-емоционални проблеми- страх, депресия, тревожност;

-двигателни проблеми- парези, парализи, спастичност, тремор, нарушено равновесие и походка, затруднения в самообслужването;

-нарушения в говора, гълтането и др.

Всички проучвания препоръчват прилагането на системна мултидисциплинарна рехабилитация за подобряване на функционалните възможности и качеството на живот при пациенти с МС. Препоръките са възможно най-рано да се направи преглед от физиотерапевт, за да се установят какви са възможностите и ограниченията на пациентите, на базата на които да се изготви индивидуална програма за последваща терапия. Метанализите установяват, че пациентите с МС, които се занимават системно със спорт или друга двигателна дейност, имат по-добро качество на живот и по-добри функционални показатели, а също и че спортуващите хора са с по-малък риск от развитие на заболяването. Тези изследвания показват, че упражненията и физическата активност са важна първична и вторична профилактика, което ги определя като ключово и безопасно „лекарство“ за третиране на проблема.

Физическите упражнения въздействат предимно върху подобряване на функционалните показатели като мускулна сила, мобилност, умора, аеробен капацитет, баланс. Специфичната неврорехабилитация оказва влияние и върху двигателните задачи, които затрудняват пациентите в ежедневието като ходене, самообслужване и трансфериране. По отношение на хроничната болкова симптоматика, която е чест симптом при пациентите с МС, се наблюдават тенденции за намаляване интензитета на болката, но препоръките са да се комбинира рехабилитацията с фармакологично лечение.

По отношение на оптималната дозировка на упражненията се препоръчват минимум 150 минути физическо натоварване на седмица под формата на упражнения или други физически дейности.

Ключово за рехабилитацията е изготвянето на програма, която да е съобразена с възможностите на пациентите. При пациенти с минимални и средни нарушения се препоръчват аеробни упражнения от два-три пъти до пет пъти в седмицата, упражнения за сила (два-три пъти седмично), упражнения за мобилност(два-три пъти седмично), и нервно-мускулни упражнения (например упражнения за баланс, пилатес , йога, тай-чи, виртуална реалност и др., които да се провеждат пет-шест пъти седмично).

При пациенти със сериозни увреждания се препоръчва терапиите да включват роботизирани тренировки и/или работа с терапевт, които да подпомагат и улесняват двигателните дейности и задачи. При тези пациенти са подходящи дихателни гимнастики и упражнения за баланс, които да бъдат ежедневни, както и включването на движения за долните, горните крайници и трупа, за да се поддържа тяхната мобилност и сила. Препоръчителни са по-чести повторения (по няколко пъти на ден) и по-продължителни почивки, за да не се стига до преумора. При работата с пациенти с по-сериозни увреждания е добре да се включат и близките на болния, които да помагат за по-честото раздвижване на пациента.

Рехабилитацията и физическите упражнения са важни средства, с които може да се забави прогресивният ход на заболяването и да се поддържат функционалните възможности на пациентите. Навременното им и системно прилагане са ключови фактори за постигане на по-добри резултати и подобряване качеството на живот при пациенти с МС.

Източници:

Amatya, B., Khan, F., & Galea, M. (2019). Rehabilitation for people with multiple sclerosis: an overview of Cochrane Reviews. Cochrane Database of Systematic Reviews, (1).

Amatya, B., Young, J., & Khan, F. (2019). Do non-pharmacological interventions improve chronic pain in multiple sclerosis?-A Cochrane Review summary with commentary. NeuroRehabilitation, 45(2), 291-293.

Kalb, R., Brown, T. R., Coote, S., Costello, K., Dalgas, U., Garmon, E., … & Motl, R. W. (2020). Exercise and lifestyle physical activity recommendations for people with multiple sclerosis throughout the disease course. Multiple Sclerosis Journal, 1352458520915629.

Sánchez-Lastra, M. A., Martínez-Aldao, D., Molina, A. J., & Ayán, C. (2019). Pilates for people with multiple sclerosis: A systematic review and meta-analysis. Multiple sclerosis and related disorders, 28, 199-212.

Адреси

Обадете ни се

Пишете ни

Цени

Месец: февруари 2021