Адреси
Варна | София
Обадете ни се
089 871 1707
Пишете ни
physiohealth.center@gmail.com
Цени
Вижте тук

Категория: Глава

Център по рехабилитация Physio HealthБлогГлава

Мигрена и лечение по метода на Уотсън

Мигрената е сред най-често срещаните неврологични състояния, засягащи приблизително 1 на 7 души в световен мащаб. Тя се характеризира с периодични, силни главоболия, често придружени от гадене, повръщане, чувствителност към светлина и звук, а при някои – и зрителни смущения, наречени аура.

Какво представлява мигрената?

Мигрената не е просто „силно главоболие“, а сложно неврологично разстройство, включващо промени в активността на тригеминалния нерв, мозъчните съдове и различни участъци от мозъчния ствол. Според изследванията, цервико-генната хиперчувствителност, тоест прекомерната чувствителност на горните шийни сегменти, играе важна роля в задействането на мигренозни пристъпи.

Съществуват различни форми на мигрена – с аура, без аура, хронична мигрена и менструално обусловена мигрена. Тежестта, продължителността и честотата на пристъпите варират, като при някои пациенти болката и симптомите могат да доведат до значително влошено качество на живот и ограничена социална и професионална активност.

Традиционни подходи в лечението

Класическото лечение на мигрена включва:

  • Остри медикаменти: аналгетици, триптани, нестероидни противовъзпалителни средства;
  • Профилактични терапии: бета-блокери, антидепресанти, антиепилептични лекарства;
  • Модификация на начина на живот: избягване на тригери, адекватен сън, хидратация, контрол на стреса.

Въпреки това, при голяма част от пациентите се наблюдава недостатъчен отговор на медикаментозната терапия, а честата употреба на обезболяващи води до медикаментозно индуцирани главоболия. В този контекст методът на Уотсън се явява като интегративна алтернатива, съсредоточена върху функционалната неврофизиология на шийния отдел на гръбначния стълб.

Какво представлява методът на Уотсън?

Методът на Уотсън (Watson Headache Approach) е мануална терапия, разработена от австралийския физиотерапевт Джери Уотсън. Този подход е фокусиран върху изследване и лечение на дисфункциите в горните шийни прешлени (C0–C3), които се смята, че играят ключова роля в задействането на мигренозни епизоди. Методът не използва високоскоростни манипулации, а нежна палпация и специфични мобилизационни техники, насочени към възстановяване на нормалната сензорна активност в тригемино-цервикалния комплекс.

Основни принципи на метода:

  • Диагностика чрез предизвикване на познатата болка без да се активира мигренозен пристъп;
  • Мануално въздействие върху хипомобилните (ограничено подвижни) сегменти;
  • Промяна на сензорната чувствителност в мозъчния ствол;
  • Проследяване на отговора на пациента в реално време.

Методът на Уотсън не разглежда мигрената като локален проблем, а като неврологично състояние с цервикогенен компонент, което може да бъде повлияно чрез възстановяване на нормалния неврофизиологичен вход от шийната област.

Как действа методът при пациенти с мигрена?

Проучванията показват, че възстановяването на нормалната функция в горните шийни сегменти може да намали честотата, интензивността и продължителността на мигренозните пристъпи. При пациенти, при които се наблюдава цервико-генен компонент, методът на Уотсън води до:

  • Намаляване на сензитивността в тригемино-цервикалния комплекс;
  • Подобрено кръвоснабдяване в мозъчния ствол;
  • Повишаване на прагa на болка;
  • Намалена нужда от медикаменти;
  • По-добро качество на сън и ежедневна функционалност.

Една от големите ползи на метода е, че пациентите могат да усетят подобрение още след първите няколко сесии, без да се налага продължителен прием на лекарства.

Как протича терапевтичният процес?

Процесът започва с подробна анамнеза и функционално изследване на шийната област. След това се прилага специфична палпация, чрез която терапевтът възпроизвежда характерната болка, но без да провокира пристъп. Това позволява точна диагностика на сегментите, отговорни за симптомите.

След установяване на проблема, се прилагат повтарящи се мобилизационни техники, целящи да нормализират входящата нервна информация от шийния отдел към мозъчния ствол. Терапията е безболезнена и адаптирана спрямо индивидуалната чувствителност на пациента. Обикновено се провежда в рамките на 6 до 10 сесии, в зависимост от тежестта и продължителността на симптомите.

Лечение на главоболие

Лечение на главоболие с мануална терапия по метода на Уотсън

    Главоболието е едно от най-често срещаните здравословни оплаквания, което може да засегне хора от всяка възраст и по различни причини. Много често се свързва със стрес, напрежение, лоша стойка, физическо натоварване или проблеми в шийния отдел на гръбначния стълб. Въпреки че главоболието може да бъде облекчено временно чрез медикаменти, това не решава основната причина за възникването му. Мануалната терапия, а по-конкретно методът на Уотсън, предлага ефективно и дълготрайно решение за лечение на различни видове главоболие, като се фокусира върху коригирането на функционалните проблеми в шийната част на гръбначния стълб, които често предизвикват болката.

    Методът на Уотсън е доказана мануална терапия, която се основава на прецизни ръчни техники, с цел възстановяване на нормалната подвижност на шийните прешлени и коригиране на дисфункции, които могат да водят до мигрена или тензионни главоболия. Тази терапия се концентрира върху релаксация на мускулите и ставите, които често предизвикват болка, като същевременно стимулира циркулацията и облекчава напрежението. Методът на Уотсън се е доказал като изключително ефективен в намаляването на симптомите на главоболие, особено при пациенти, които страдат от хронични болки или мигрена, свързани с шийната област.

    Основната цел на мануалната терапия по метода на Уотсън е да се освободи напрежението и дисфункцията в шийния отдел на гръбначния стълб. При много хора, които страдат от мигрена или тензионни главоболия, именно неправилната подвижност на шийните прешлени е основен фактор за болката. Това може да се дължи на стрес, неправилна стойка или травми. Мануалната терапия чрез използването на прецизни манипулации и техники за разтягане на мускулите и ставите може да възстанови нормалната подвижност на шийните прешлени и да намали мускулното напрежение, което води до намаляване на интензивността на болката. Редовните сесии на мануална терапия могат също така да подобрят кръвообращението в шийната област, което води до подобрено снабдяване на клетките с кислород и хранителни вещества, като по този начин се ускоряват възстановителните процеси.

    Освен това, методът на Уотсън може да има значителен ефект върху нервната система, като намалява напрежението и стреса, които често са основни фактори за възникване на главоболие. Мануалната терапия може да повлияе на нивото на кортизол в организма, което е хормонът на стреса, и да стимулира производството на ендорфини – хормоните на щастието. Тези промени могат да доведат до значително подобрение на психо-емоционалното състояние на пациента, което също спомага за облекчаване на главоболието и намаляване на честотата на пристъпите му.

    Лечението с мануална терапия по метода на Уотсън е изключително ефективно при различни видове главоболие, включително мигрена и тензионни главоболия. Техниките на терапията са специално проектирани да се справят с проблемите в шийната част на гръбначния стълб, които често са основни източници на болка в главата. Мануалната терапия предлага алтернатива на медикаментозното лечение, като се фокусира върху коригирането на причините за болката, а не само върху облекчаването на симптомите. Това дава възможност за дълготрайно облекчение и намаляване на нуждата от постоянно приемане на лекарства.

    Рехабилитаторите в център за рехабилитация Physio Health в град Варна са специално обучени в прилагането на техниката на Уотсън за лечение на главоболие. Те притежават задълбочени знания и умения, които им позволяват да предоставят персонализирана и ефективна терапия, съобразена с нуждите на всеки пациент. Благодарение на тяхното професионално обучение и опит, пациентите могат да разчитат на висококачествено обслужване и значително облекчаване на симптомите на главоболие.

Рехабилитацията като важна част от лечението на множествена склероза

множествена склероза

Множествена склероза(МС) е автоимунно, прогресиращо заболяване,   характеризиращо се с образуване на плаки в бялото мозъчно вещество, което води до трайно увреждане на проводната функция на нервите. Заболяването има няколко форми, като най-общо протича с фази на обостряне и ремисия. Клиничната симптоматика е също разнообразна и може да включва:

-нарушения в сетивността- изтръпване, болка, нарушена дълбока сетивност;

-нарушения в зрението- двойно виждане, нистагъм;

-когнитивни нарушения- нарушено внимание и концентрация, памет;

-емоционални проблеми- страх, депресия, тревожност;

-двигателни проблеми- парези, парализи, спастичност, тремор, нарушено равновесие и походка, затруднения в самообслужването;

-нарушения в говора, гълтането и др.

Всички проучвания препоръчват прилагането на системна мултидисциплинарна рехабилитация за подобряване на функционалните възможности и качеството на живот при пациенти с МС. Препоръките са възможно най-рано да се направи преглед от физиотерапевт, за да се установят какви са възможностите и ограниченията на пациентите, на базата на които да се изготви индивидуална програма за последваща терапия. Метанализите установяват, че пациентите с МС, които се занимават системно със спорт или друга двигателна дейност, имат по-добро качество на живот и по-добри функционални показатели, а също и че спортуващите хора са с по-малък риск от развитие на заболяването. Тези изследвания показват, че упражненията и физическата активност са важна първична и вторична профилактика, което ги определя като ключово и безопасно „лекарство“ за третиране на проблема.

Физическите упражнения въздействат предимно върху подобряване на функционалните показатели като мускулна сила, мобилност, умора, аеробен капацитет, баланс. Специфичната неврорехабилитация оказва влияние и върху двигателните задачи, които затрудняват пациентите в ежедневието като ходене, самообслужване и трансфериране. По отношение на хроничната болкова симптоматика, която е чест симптом при пациентите с МС, се наблюдават тенденции за намаляване интензитета на болката, но препоръките са да се комбинира рехабилитацията с фармакологично лечение.

По отношение на оптималната дозировка на упражненията се препоръчват минимум 150 минути физическо натоварване на седмица под формата на упражнения или други физически дейности.

Ключово за рехабилитацията е изготвянето на програма, която да е съобразена с възможностите на пациентите. При пациенти с минимални и средни нарушения се препоръчват аеробни упражнения от два-три пъти до пет пъти в седмицата, упражнения за сила (два-три пъти седмично), упражнения за мобилност(два-три пъти седмично),  и нервно-мускулни упражнения (например упражнения за баланс, пилатес , йога, тай-чи, виртуална реалност и др., които да се провеждат пет-шест пъти седмично).

При пациенти със сериозни увреждания се препоръчва терапиите да включват роботизирани тренировки и/или работа с терапевт, които да подпомагат и улесняват двигателните дейности и задачи. При тези пациенти са подходящи дихателни гимнастики и упражнения за баланс, които да бъдат ежедневни, както и включването на движения за долните, горните крайници и трупа, за да се поддържа тяхната мобилност и сила. Препоръчителни са по-чести повторения (по няколко пъти на ден) и по-продължителни почивки, за да не се стига до преумора. При работата с пациенти с по-сериозни увреждания е добре да се включат и близките на болния, които да помагат за по-честото раздвижване на пациента.

Рехабилитацията и физическите упражнения са важни средства, с които може да се забави прогресивният ход на заболяването и да се поддържат функционалните възможности на пациентите. Навременното им и системно прилагане са ключови фактори за постигане на по-добри резултати и подобряване качеството на живот при пациенти с МС.

Източници:

Amatya, B., Khan, F., & Galea, M. (2019). Rehabilitation for people with multiple sclerosis: an overview of Cochrane Reviews. Cochrane Database of Systematic Reviews, (1).

Amatya, B., Young, J., & Khan, F. (2019). Do non-pharmacological interventions improve chronic pain in multiple sclerosis?-A Cochrane Review summary with commentary. NeuroRehabilitation, 45(2), 291-293.

Kalb, R., Brown, T. R., Coote, S., Costello, K., Dalgas, U., Garmon, E., … & Motl, R. W. (2020). Exercise and lifestyle physical activity recommendations for people with multiple sclerosis throughout the disease course. Multiple Sclerosis Journal, 1352458520915629.

Sánchez-Lastra, M. A., Martínez-Aldao, D., Molina, A. J., & Ayán, C. (2019). Pilates for people with multiple sclerosis: A systematic review and meta-analysis. Multiple sclerosis and related disorders, 28, 199-212.

Паркинсонова болест

Паркинсонова болест е едно от най-честите невродегенеративни заболявания след болестта на Алцхаймер. Счита се, че след 56- годишна възраст болестта достига до 1%, до 80- годишна възраст нараства до 3%, а след 80 години засяга до 10% от населението. Заболяването е най-разпространено сред бялата раса, като мъжете са два пъти по-предразположени към него. В основата на заболяването е  дисбалансът между невромедиаторите-  допамина, който намалява, и ацетилхолина, който се увеличава. Това води до типичните за болестта клинични симптоми:

– ригидно повишен мускулен тонус, което се свързва със скованост и тежест в крайниците и торса на пациентите;

– брадикинезия, която се изявява със забавени движения;

– тремор- при пациентите с Паркинсон е характерен треморът в покой, тъй като изчезва по време на движение или сън. Треморът започва винаги асиметрично, обхващайки едната ръка или крак, като впоследствие обхваща и другите крайници;

– нестабилност и нарушено равновесие- тези симптоми се появяват в по-напредналата фаза на болестта и са в резултат на редица изменения, свързани с намалена опорна площ, кифотична (прегърбена) позиция на тялото, ситни и бавни крачки, трудно започване на движението поради промени в двигателното планиране;

– когнитивни нарушения- свързани с деменция, депресия и забавен мисловен процес;

– промени в говора, гълтането и фонацията.

Кинезитерапията и системните физически упражнения са важна част от комплексното лечение на заболяването. Според проучванията терапията, която включва когнитивни и двигателни стратегии, е най-добрата опция за тези пациенти. Това означава, че по време на кинезитерапията пациентът трябва да бъде активен, да изпълнява двигателни задачи самостоятелно или с помощ от терапевта и едновременно да се работи и за когнитивните функции, които могат да включват памет и концентрация. Новите проучвания сочат, че е добре двигателните задачи да бъдат функционални, което означава, че упражненията, които се изпълняват, трябва да наподобяват дейности от ежедневието като ходене, ставане-сядане, преместване и други или да бъдат насочени към тази цел. Като интензивност на програмата се счита, че тя трябва да е оптимална спрямо възможностите на пациента, което означава, че не трябва да му е много лесно на пациента да изпълнява движенията, но не трябва и да му е прекалено трудно, за да може все пак да ги изпълни. При пациентите с Паркинсон често се наблюдават нарушения в автоматичните движения или това са дейности, които са заучени и са станали автоматични във времето, например ходенето. Кинезитерапията трябва да бъде насочена към тези дейности, за да се поддържа функционалното състояние на пациента, за да може да бъде независим възможно най-дълго време.

Предполага се, че интензивните упражнения могат да доведат до невропластичност в допаминсинергичното сигнализиране и да допринесат за подобряване на функционалното състояние на пациентите с Паркинсон в ранния стадий на заболяването. Едно от изследванията показва, че интензивните тренировки за 8 седмици на трендмил води до увеличаване на допамин D2 рецепторите при лица в ранен стадий на Паркинсон. Също така изследванията показват, че аеробните упражнения (по-интензивните) водят до активизиране на фронталните мозъчни региони, които имат отношение към концентрацията и вниманието, което е добре да се използва при пациенти с Паркинсон. Положителен ефект от аеробните тренировки се наблюдава и върху депресивните симптоми, умората, настроението и познавателните функции.

В по-късния стадии на болестта е добре кинезитерапията да бъде насочена към гореспоменатите функционални задачи, които да подпомогнат пациентите да бъдат самостоятелни. Акцент се поставя  и върху тренирането на баланса, мускулната сила, подвижността на ставите, когнитивните възможности, а също се включва и дихателна гимнастика.

Източници:

Е. Чорбаджиева. (2018). Паркинсонова болест епидемиология, етиология, патогенеза, класификация и основни симптоми.  Сп. Medinfo, бр 5/2018.

Perry, S. I. B., Nelissen, P. M., Siemonsma, P., & Lucas, C. (2019). The effect of functional-task training on activities of daily living for people with Parkinsons disease, a systematic review with meta-analysis. Complementary Therapies in Medicine, 42, 312-321.

Ferrazzoli, D., Ortelli, P., Madeo, G., Giladi, N., Petzinger, G. M., & Frazzitta, G. (2018). Basal ganglia and beyond: The interplay between motor and cognitive aspects in Parkinson’s disease rehabilitation. Neuroscience & Biobehavioral Reviews, 90, 294-308.

Radder, D. L., Lígia Silva de Lima, A., Domingos, J., Keus, S. H., van Nimwegen, M., Bloem, B. R., & de Vries, N. M. (2020). Physiotherapy in Parkinson’s disease: a meta-analysis of present treatment modalities. Neurorehabilitation and neural repair, 34(10), 871-880.

Влиянието на кинезитерапията върху диабетната полиневропатия

Захарният диабет е едно от най-честите социалнозначими заболявания, водещо до тежки усложнения и инвалидизация. Рисковите фактори за развитие на захарен диабет тип 2 се свързват с т. нар. „западен” начин на живот, характеризиращ се с намалена двигателна активност и затлъстяване. Усложненията от захарния диабет са многообразни, обхващащи множество системи и водещи до тежки последствия както за болните, така и за техните близки. Установява се, че рискът за развитие на сърдечносъдови и мозъчносъдови заболявания при диабетиците е значително по-голям.

Най-честото хронично усложнение е диабетната полиневропатия, която се характеризира с наличие на симптоми и/или белези на дисфункция на периферната и автономна нервна система. Болковата симптоматика е водеща, в резултат на увреждането на нервните влакна, и клинично се проявява с изгаряща, повърхностна, обостряща се през нощта болка и повишена кожна чувствителност. Симптомите при нарушение на автономната нервна система са свързани с намалено потене, суха кожа и студени стъпала.

Според съвремената медицина кинезитерапията е един от основните подходи за лечение на диабетната полиневропатия, който е значително по-икономичен в сравнение със скъпоструващото медикаментозно лечение и който може да противодейства за възникването на заболяването и прогресиращия му ход. В някои страни в Европа кинезитерапията се използва на първа линия за противодействие от усложненията на захарния диабет  поради факта, че е лесно приложим, неинвазивен, има бърз клиничен ефект и е икономично изгоден. Влиянието на кинезитерапията се изразява върху няколко компонента:

  1. Подобрява въглехидратната и липидна обмяна– физическите упражнения могат да доведат до нормализиране на нивото на кръвната захар, като повишават усвояването на глюкозата в мускулите, чувствителността на мускулните клетки към инсулин и усилват обработката на гликоген в черния дроб. Подходящи са физически упражнения с по-голяма продължителност и умерена интензивност на натоварването. Препоръчва се от 40 до 60- минутна двигателна програма в ежедневието на болния, тъй като между10-та и 40-та минута протича пиковият етап за усвояване на глюкозата в тъканите. След 40-та минута започва усвояването на мастните киселини, което води до благоприятни промени и в липидната обмяна (затлъстяването).
  2. Въздействие върху невропатната симптоматика- приложението на физически упражнения засилва кръвообращението в засегнатите части и намалява метаболитната дисфункция, което води до по-добро функционално състояние на увредения нерв и забавя развитието на диабетната полиневропатия. За намаляване на болката се препоръчват релаксиращи и стречинг техники, масаж и медитация, а също и аеробни натоварвания като плуване, каране на колело и гребане.
  3. Въздействие върху двигателните нарушения – известно е, че при болни с диабетна полиневропатия е налице слабост в мускулите на долните крайници, което води до деформация на ходилата, с увеличаване на напрежението и нарушение на походката. Също така се наблюдават и промени в равновесните възможности на пациентите поради засягането на дълбоката сетивност. Болните често ходят с широка крачка, като контролират походката си главно чрез зрителния апарат. Затрудненията са по-големи при ходене по неравен терен поради лошия контрол на стъпалото при придвижване. Чрез кинезитерапията може да се засилят мускулите на долните крайници, за да могат по-ефективно да вършат своята работа, а също се подобряват и равновесните възможности на пациентите чрез специфични тренировки за баланс.

Източници:

Любенова, Д. Практически насоки за приложение на специализирана кинезитерапия при диабетна невропатия. Монография. Коти ЕООД София, 2008.

Тензионно главоболие (част 1)

Тензионно главоболие

Източниците на болка в главата могат да бъдат многобройни и различни. Най-често срещаният вид главоболие е така нареченото тензионно главоболие. То се характеризира с чувство за тежест и стягане в главата в областта на тила, слепоочната област, челната област или двустранно.

Тензионното главоболие се дължи на стягане и свиване във вратните мускули, които извършват съкращение поради различни дразнения. Тези дразнения могат да бъдат стрес, недоспиване и дори неподходяща поза. Трябва да знаете, че тензионното главоболие далеч не е толкова опасно, колкото изглежда първоначално.

Болката при тензионно главоболие най-често е от двете страни на главата и е  придружена от схващане на раменете и врата. Този дискомфорт може да продължи в рамките на 30-тина минути и да стигне до няколко дни. Повече спокойствие, почивка и масаж на слепоочията могат значително да облекчат състоянието.

Тензионното главоболие може да бъде два вида – епизодично и хронично. За да бъде класифицирано като тензионен тип епизодично главоболие, то трябва да покрие следните критерии:

  • предишни епизоди на главоболие,  които да имат епизодичен и тензионен характер;
  • поява на главоболие с тензионен характер не повече от 15 дни в месеца;
  • продължителност от 30 минути до 7 дни;
  • поне две от следните характеристики са налични:
  • стягане и напрежение в главата (с непулсиращ характер);
  • лека до умерена интензивност на болката (може да наруши извършването на дадена активност, но не и да възпрепятства нейното започване);
  • болката е от двете страни на главата;
  • засилване на болката при изкачване на стълби или сходно физическо натоварване;
  • липса на гадене и повръщане;
  • отсъствие на чувствителност към шум (фонофобия) или светлина (фотофобия), или наличие само на едно от двете;
  • липса на наличие или съмнение за наличие на вторично главоболие, т.е при което се открива подлежаща причина – например неоплазма и др.

Хронично главоболие от тензионен тип:

  • налично главоболие с тензионен характер в продължителност на 6 месеца, повече от 15 дни в месеца или поне 15 дни месечно;
  •  наличие на поне две от следните характеристики:

    – стягане и напрежение в главата (с непулсиращ характер);

    – лека до умерена интензивност на болката (може да наруши извършването на дадена активност, но не и да възпрепятства нейното започване);

    – болката е от двете страни на главата;

    – засилване на болката при изкачване на стълби или сходно физическо натоварване;

    – липса на гадене и повръщане;

    – отсъствие на чувствителност към шум (фонофобия) или светлина (фотофобия), или наличие само на едно от двете;
    – липса на наличие или съмнение за наличие на вторично главоболие, т.е при което се открива подлежаща причина – липса на наличие или съмнение за наличие на вторично главоболие, т.е при което се открива подлежаща причина –например неоплазма и др.

Причини

Продължава да тече дискусия за различните патогенни механизми, които биха могли да стоят в основата на този вид главоболие,  включително съдови, миогенни и психогенни фактори. Въпреки че все още не са известни конкретните причини за появата на тензионното главоболие, сме запознати с част от тригърните фактори, които могат да го провокират:

  • стрес – когато главоболието се появява следобеда или непосредствено след натоварен работен ден;
  • недоспиване;
  • неудобна поза на тялото;
  • нередовен режим на хранене (гладуване);
  • напрежение в очите, постоянното им присвиване;

Клинична картина

Признаци, характерни за тензионното главоболие:

  • Поява на тъпа болка в главата;
  • Чувство за натиск и тежест в областта на челото, слепоочната област и в тила;
  • Напрежение в скалпа, врата или раменете.

НЕВРОПЛАСТИЧНОСТ

 

 

НЕВРОПЛАСТИЧНОСТ – СЪЩНОСТ И ЗНАЧЕНИЕ

Съвременната неврорехабилитация се базира на теорията за невропластичност или това е възможността на мозъка да се променя. Невропластничността е генетично заложена. Най-добри резултати се постигат в ранните години на живота. Когато реорганизацията на мозъка е естествен процес и е свързана с неговото съзряване.

В последните години класическото разбиране, че нервната система не регенерира след увреждане, претърпя еволюция. Възможността на човешкия мозък за промяна продължава през целия му живот, но трябва да отчетем, че потенциалът е винаги индивидуален и до голяма степен има генетична предопределеност. Възрастта на болния, както и съпътстващите заболявания също оказват важна роля във възстановителния потенциал.

Още в ранния период на мозъчно увреждане, примерно при инсулт, протичат процеси на промени, които са биологични и не зависят от приложеното лечение. Това обяснява, защо пациенти претърпели мозъчен удар успяват отново да проходят или да движат крайниците си, няколко дена след инцидента. Нито само с рехабилитация, нито с медикаменти може да се постигне толкова бърз ефект на възстановяване. Това възстановяване е спонтанно, зависещо от индивидуалните възможности на мозъка.

Постепенно с напредването на времето започват да протичат процеси на компесаторна и адаптативна регенерация чрез активиране на нови  неврални връзки и обучение на стари такива, които трябва да поемат нови функции. Тоест части от мозъка се научават да извършват нетипични за тях функции, а между отделните клетки в мозъка се образуват нови връзки, който да помогнат за връщането на увредените функции и възможности на тялото. В този период изключително важна е ролята на неврорехабилитацията. Най-благоприятен ефект за лечебно въздействие се постигат в първите 3-6 месеца, когато възможността на невропластичност е най-изявена.

Изключително важно

За пациентите е в този времеви период да положат усилия за активна рехабилитация или това означава, че веднага след инцидента е необходимо да се започне с активното възстановяване за да се помогне на пациента да оптимизира потенциала си за невропластичност. По този начин се подпомага изграждането на нова мозъчна дейност, която няма да е със същата ефикасност каквато е била преди увредата, но ще е  оптимална за пациента и целенасочена за неговите нужди. Много хора правят грешката да залагат на пасивни лечебни методи, в които пациента не взима никакво участие и докато при много заболявания това е благоприятно за лечението, при мозъчните увреди и специално при инсултите липсата на ангажираност на пострадалия във възстановителния процес може да се окаже пагубна.

     Активното участие на болния стимулира мозъка да се възстанови

Да замести увредените зони като обучи нови да поемат функцията им. Естествено възстановяване може да очакваме и след шестия месец. То ще е предимно на функционално ниво и ще се изразява във подобрение на вече възникналите функции (движения, координация, сила, мускулен тонус и др.). Това означава, че ще може да се работи за да се самообслужва пациента по-добре, да върши работата си по по-лесен и ефикасен начин, да бъде по-стабилен докато ходи и др.

Невропластичност е активен процес, който протича през целият ни живот и зависи до голяма степен от това какво правим за своя мозък. За неврологичните пациенти  от  важно значение са промените които настъпват в резултат на заболяването и  най-вече как може, въпреки дефицитът,  да оптимизираме мозъкът да работи по-добре и да си върши работата по-качествено, познавайки вече механизмите на невропластиност.

Инсулт

Това, което се цели при рехабилитация след инсулт, е да се помогне на пациента да се възстанови функционално след установяване на загубените умения. Другата цел е пациентът да възстанови своята независимост и да подобри качеството си на живот. Тежестта на увредата и потенциалът за възстановяване при всеки случай са различни. Установено е , че централната нервна система има добра способност да се адаптира и да възстановява загубени функции. Също така възстановените вече умения трябва да се упражняват постоянно.

Все още не са ясни напълно механизмите, чрез които мозъкът компенсира увреждането вследствие на инсулта. В някои случаи увредата на клетките може да е временна и те да се възстановят след време, а в други-  самият мозък може да създаде нови връзки. При някои пaциенти след инсулт може да се наблюдава бързо и неочаквано възстановяване, като този феномен все още не е изяснен. Статистиката за възстановяване на хора, прекарали инсулт, е следната:

-10 % се възстановяват напълно;

-25% остават с малки увреждания;

-40% имат умерени до тежки увреждания, които изискват специализирани грижи;

-10% имат нужда от сестрински грижи у дома или в друга институция;

-15% имат летален край.

Рехабилитацията трябва да започне още в болницата, възможно най-скоро след установяването на инсулта. При стабилните пациенти рехабилитацията започва два дни след инсулта и продължава колкото е нужно след  изписването.

Има няколко подхода при рехабилитацията след инсулт, като част от тях са приложими в ранния етап на развитие. Рехабилитацията може да включва няколко или всички от изброените дейности:

  • Физически упражнения:

-могат да се включат различни упражнения за подобряване на координацията и мускулната сила, сред които може да се приложи терапия за подобряване на преглъщането;

– упражнения за подвижност,  сред които може да се включи обучение за ходене с помощно средство като проходилка или патерици;

– ограничителна терапия- състои се в ограничаване на движението на здравия крайник, като същевременно се упражнява движението със засегнатия, с цел подобряване на функцията му;

-упражнения за обем на движение- в терапевтичната процедура се цели намаляване на стастичността и увеличаване обема на движение в засегнатите крайници;

  • Апаратна терапия:

-електростимулация –  чрез електрически импулси се стимулира контракция на отслабналата мускулатура;

-роботика – чрез разнообразни роботизирани помощни устройства се извършват асистирани, повтарящи се движения на засегнатия крайник, което улеснява възстановяването на силата и функцията му;

-виртуална реалност – прилагането на терапия, която е компютърно базирана и включва взаимодействие на инсултно болния с виртуална среда,  може да даде много добри резултати;

-неинвазивна мозъчна стимулация – с този тип магнитна мозъчна стимулация се постига подобряване на някои двигателни функции;

  • Когнитивни дейности:

-комуникационна терапия – тя може да се включи с цел  подобряване на способността на пациента да говори, слуша и пише;

-решаване на сложни задачи и пъзели ;

-психологическа оценка и терапия – в това влиза оценка на нагласата на пациента и неговите когнитивни функции;

– при пациенти в депресивно състояние може да се включи медикаментозно лечение с цел повлияване на настроението;

За осъществяването на добра рехабилитационна програма най-ключово е съдействието на пациента и неговото постоянство.

Болезнено рамо (при пациенти, прекарали инсулт)

 

 

Болезнено рамо
при пациенти, прекарали инсулт

Болезнено рамо е едно от най-честите усложнения при пациенти прекарали инсулт, с честота от 16% до 72%. Началото на симптомите обикновено обхваща първите 2 седмици до 4-ия месец от инцидента, като съответно продължителната болка е лош признак за възстановяване на функцията на ръката.

Проучванията сочат, че рисковите фактори за развитие на болезнено рамо са свързани предимно с централни механизми, които са в резултат на прекарания инсулт:

  • Неглект-състояние при което пациентите игнорират засегната половина от тялото, в случая ръката. Често те не осъзнават, че тя е част от тяхното тяло и спират да я използват.
  • Наличие на сензорен дефицит-свързано е с промени в усета на крайниците и намалена сетивност (чувствителност).
  • Тежестта на инсулта и локализацията му

Освен тези централни механизми, допълнително негативно влияние оказва променената позиция на ставата и спастицитета (повишеният мускулен тонус в резултат на увредата на мозъка) на мускулатурата, в резултат на инсулта. Възрастта на пациента и предишни проблеми с рамото, са фактори, които също играят важна роля във формирането на болковия процес.

За да не се стига до болезнено рамо при пациенти прекарали инсулт е важно в първите дни от инцидента да се спазват препоръките за профилактика, които включват:

  • Оптимално и комфортно позициониране на засегнатата ръка. Това означава позицията да не причинява болка на пациента и да е комфортна от чисто механична гледна точка; 
  • Да не се поставя ръката в крайни обеми на движение;
  • Да се поддържа обема на движение в ръката чрез упражнения, по възможност активно извършени от пациента или чрез подпомагане. По този начин се въздейства върху изброените централни рискови фактори (неглект и сензорен дефицит), а също се подпомага и цялостното възстановяване на пациента, което изисква активно и осъзнато негово участие.

При вече формиран болков процес в рамото е добре да се свържете със специалист, който да помогне за облекчаване на симптомите.

Полезна информация:

  • Harno H., Haapaniemi E., Putaala J., Haanpää M., Mäkelä J., Kalso E., Tatlisumak T. Central poststroke pain in young ischemic stroke survivors in the Helsinki Young Stroke Registry. Neurology. 2014; 83(13):1147-54

 

Call Now Button