Адреси
Варна | София
Обадете ни се
089 871 1707
Пишете ни
physiohealth.center@gmail.com
Цени
Вижте тук

Категория: горни крайници (ръце)

Център по рехабилитация Physio HealthБлоггорни крайници (ръце)

БОЛКИ В КИТКАТА

БОЛКИ В КИТКАТА

Китката има сложна структура, съставена от кости на китката (карпални кости), стави, сухожилия, нерви и кръвоносни съдове. Увреждането на всяка една от тези структури може да причини поява на болка в китката.
Много често болката в китката се дължи на навяхване или фрактура на костите на китката, но може да се дължи и на повтарящи се микротравми, артрит, синдром на карпалния канал и др.
Ето някои от по-честите причини за болка в китката на ръката:

Повтарящи се микротравми

Извършването на многократно повтарящи се движения (например удряне на тенис топка, плетене) може да доведе до възпаление на околоставните тъкани, сухожилията или да причини микрофрактури и да доведе до болка в китката.
Повтарящото натоварване на сухожилията на дългия мускул, отвеждач на палеца и късия разгъвач на палеца, може да предизвика теносиновит на де Кервен (De Quervain) с поява на болка в основата на палеца.

Навяхване на китката

Навяхване на китката се получава в резултат на травма, която довежда до разтягане или разкъсване на сухожилията в областта на китката. Появяват се подуване, затопляне и болка в китката. При по-тежко увреждане на сухожилията движенията в областта на китката са силно затруднени.
При навяхване на китката се препоръчва почивка, студени компреси, аналгетици, а при нужда ръката се имобилизира. При разкъсване на сухожилието се извършва оперативно лечение.

Фрактура на костите на китката

Счупване на карпалните кости може да настъпи в резултат на директна травма (удар, притискане) или при индиректна травма (падане върху ръката). Фрактурата на ладиевидната кост е най-честата фрактура в тази област. Пострадалият съобщава за болка в областта на китката, която се усилва при опит за движение. Няма видима деформация, костните фрагменти не са разместени. Често фрактурата не се вижда на рентгенова снимка и поставянето на диагнозата е трудно. При фрактура на ладиевидната кост се поставя гипсова превръзка за 4 до 6 месеца.
Луксация (изкълчване) на ставите на китката
Може да настъпи луксация на всяка една от осемте карпални кости, но най-чести са перилунарната луксация и трансскафоидната перилунарна луксация. Характерни симптоми са появата на подутина и болка в китката. Движенията са силно ограничени. Диагнозата се поставя рентгенологично. Много важно е правилното наместване на луксацията и обездвижването на ръката.

Синдром на карпалния канал

Синдромът на карпалния канал е състояние, при което настъпва компресия на срединния нерв (нервус медианус- n. medianus). Карпалният канал се формира от костите на китката. През него преминава срединният нерв и 9 сухожилия на мускулите на пръстите. Редица причини могат да доведат до стеснение на карпалния канал и притискане на срединния нерв. Например при подуване на сухожилията, травми в областта на китката, при подагра, диабет, акромегалия, при бременност и др.
Притискането на срединния нерв води до поява на изтръпване, мравучкане, а по-късно болка и слабост в инервираните от нерва пръсти на ръката (палец, показалец и среден пръст). Болката може да се разпространи в китката, предмишницата до лакътя.
Лечението включва почивка, локални кортикостероиди, физиотерапия, а при липса на ефект се пристъпва към оперативно лечение.

Артрит на китката

Артритът е възпаление на ставите, което протича с болка и скованост в засегнатата става. При артрит на китката ежедневните дейности могат да бъдат силно затруднени.
Има различни видове артрит и повечето от тях могат да засегнат горните крайници, включително китката.
Например:
•остеоартрит;
•ревматоиден артрит;
• псориатичен артрит.
Други заболявания, при които има болка в китката на ръката са:
• ганглион в областта на китката– киста, изпълнена с гъста течност, подобна на синовиалната. Образува се около сухожилните влагалища. Особено забележими са ганглионите по гърба на китката;
• болест на Kienbock – в резултат на нарушено кръвоснабдяване полулунната кост на китката постепенно колабира. Болестта се проявява с болка по гърба на китката.

Терапията зависи от причината за оплакванията. В много случаи е достатъчно да се обездвижи и охлади ръката. Понякога се налага оперативна намеса.

Теносиновит на Де Кервен

Теносиновит на Де Кервен представлява възпаление на сухожилията на китката и палеца на ръката, което обхваща разгъвача на палеца (m.extensor pollicis brevis) и мускула, отвеждащ палеца настрани (m.abductor pollicis brevis). Тези мускули са разположени по дорзалната страна на китката и предмишницата. Болката е най-характерният симптом,  проявява се най-често при отвеждането на палеца и при захвати на ръката. Удебеляването на сухожилията и подуване на мястото също може да са част от клиничната симптоматика.

Заболяването е малко по-често срещано при жените (1,3%) в сравнение с мъжете (0,5%), като най-често се проявява между 40- 50-годишна възраст.

Лечението може да бъде оперативно, медикаментозно или физиотерапевтично. Медикаментозното лечение включва използването на нестероидни противовъзпалителни средства и/или кортикостероидна инжекция. Понякога се използват и специални шини, които да ограничат движенията на палеца, като проучванията сочат, че имат добър временен ефект, но не и дълготраен. Препоръчват се сплинтове (шини), които позволяват да има все пак някакво движение на палеца, а не да ограничават функцията му напълно.

По отношение на физиотерапията се препоръчва прилагането на шокуейв, като един лесен и безопасен метод, с който може да се подобри функционалното състояние на ръката и да се намали болката. Също така се препоръчва използването на мобилизации по Мълиган и упражнения с ексцентрично натоварване. Приложимо е използването на криотерапия (лед), за да се потисне възпалението. Почивката също е добра стратегия, за да се намали временно болковата симптоматика, като тя се изразява в избягване на повторяеми движения на палеца и китката, включително и захвати. Може да се използват и мекотъканни техники за отпускане на мускулатурата и стречинг на мускулите на палеца. Постепенно се прогресира до натоварване на засегнатите мускули с цел адаптация на тъканите и възстановяване на засегнатата функция на ръката.

Използвани източници:

De Quervain’s Tenosynovitis. (2021, January 31). Physiopedia, . Retrieved 07:34, February 9, 2021 from https://www.physio-pedia.com/ index.php?title= De_Quervain%27s_Tenosynovitis&oldid=266015.

Rabin, A., Israeli, T., & Kozol, Z. (2015). Physiotherapy Management of People Diagnosed with de Quervain’s Disease: A Case Series. Physiotherapy Canada. Physiotherapie Canada, 67(3), 263–267. https://doi.org/10.3138/ptc.2014-47

Vahdatpour, B., Momeni, F., Tahmasebi, A., & Taheri, P. (2020). The Effect of Extracorporeal Shock Wave Therapy in the Treatment of Patients with Trigger Finger. Open access journal of sports medicine, 11, 85–91. https://doi.org/10.2147/OAJSM.S232727

Тенис лакът (латерален епиконделит)

 

 

1. Какво представлява латералният епикондилит (Тенис лакът)?

Тенис лакът е често срещано болезнено състояние, което се предизвиква от претоварване в областта на лакътя.

Външната изпъкнала част на лакътя се нарича епикондил. Там се захващат мускулите, отговарящи за разгъването на китката (разгъвачи/екстензори)/. Повдигането на китката нагоре (назад) се случва благодарение именно на тези мускули.

Външният (латерален) епикондилит (от страната на палеца) е 10 пъти по-често срещан от вътрешния (медиален/от страната на малкия пръст). Най-често се предизвиква от повтарящи се движения на мускулите разгъвачи (екстензори) в китката. Симптоматиката му включва остра болка от външната страна на лакътя със силно изразена болезнена при натиск точка.

За първи път се описва при действащи тенисисти, откъдето и произхожда популярното му име “тенис лакът”

2. Причини за появата на епикондилит:

Многократните повторения на еднообразни движения с лакътя, като въртенето на отвертка, играта на тенис, боядисването с четка и работата с компютърна мишка са сред най-честите причини за появата на епикондилит. Хората на възраст между 30 и 50 години са най-често засегнатата възрастова група.

Постоянните натоварвания и напредването на възрастта стартират дегенеративните процеси в сухожилията на лакътната става. Те постепенно се износват и получават разкъсвания, които довеждат до отслабването им. Непрекъсването на травмиращите движения пречи на възстановяването на сухожилията, като се разкъсват новите сухожилни влакна, преди те да достигнат своята зрялост. Съединителна тъкан замества увредените влакна, но тя не притежава необходимата еластичност.

3. Какви са симптомите?

Това е заболяване, което започва постепенно и се развива бавно. Първоначално оплакванията се изразяват в напрежение в ръката, мускулна слабост и умора в ръката .

С напредване на състоянието болката се засилва от 1 до 3 дни след претоварването на ръката. Тя утихва след покой и  се засилва при физическо натоварване. Болката се разпространява нагоре към раменната става и надолу към пръстите. Нарушение във функцията на ръката и затруднение при извършване на редица ежедневни действия също са част от симптомите.

4. Поставяне на диагноза

Латерален епикондилит е диагноза, която се поставя след физикално изследване от ортопед. Най-често след преглед се установява лек оток на 2см под латералния епикондил, като дори при лек натиск зоната е болезнена. Отокът обаче може и да липсва. При завъртане на ръката навътре и разтягане, пациентите изпитват болка. Установяване на болка при опит да се разгъне китката при свит юмрук срещу съпротивление е положителен резултат за симптома на Томпсън.

Рентгеновата снимка не може да покаже наличието на тенис лакът, но е способна да отхвърли други увреждания в областта при съмнения за такива – фрактури, артроза или остеофити (шипове).  Дегенеративни промени в мускулите – разгъвачи могат да бъдат установени чрез ядрено-магнитен резонанс. Ехографско изследване също е опция.

5. Лечение

След диагностициране на  латерален епикондилит се препоръчва почивка. Липсата на натоварване на лакътната става често е напълно достатъчна, за да изпитате облекчение.

В случаите, когато покоят  не дава желания резултат или при много силна болка, се прилага  медикаментозна терапия – най-често нестероидни противовъзпалителни – диклофенак, напроксен, ибупрофен, кетопрофен.

Добре се повлиява от рехабилитация и физиотерапия,  въздействаща на възпалителния процес, изометрични упражнения, запазващи силата на мускулите, също са подходящи. Йонофорезата е още една от опциите за възстановяне.

 

Синдром на замръзналото рамо

Една от най-сложните  по строеж и функция стави в човешкото тяло е раменната става. С нейна помощ, човек има възможност да извършва много голям обем от движения с горните си крайници. Именно заради сложността й, както и поради постоянното натоварване, тя става уязвима към нарушаване на функционалността и податлива на различни болки.

Синдром на замръзналото рамо и адхезивен капсулит на раменната става са два термина, чрез които се описва състоянието на силна болка и скованост в рамото. Новите определения на заболяването го описват като „заболяване с неизвестна етиология”, характеризиращо се с ограничаване на активните и пасивните движения в раменната става.

С какво се характеризира така нареченото „замръзнало рамо”

Първият предвестник на този синдром е болката при движение на ръката, но сковаване и бързото обездвижване на раменната става е главният признак. Движенията стават все по-ограничени и болезнени много скоро след първите болки. Не след дълго се оказва невъзможно да вдигнете ръка над главата си. Дори слаб опит за движение предизвиква остра болезненост.

Острата болка принуждава болния да държи ръката си неподвижна и близо до тялото. Освен това напредващите структурни изменения правят движенията все по-трудни и дори невъзможни. Рамото сякаш замръзва.

Кого засяга синдромът на „замръзналото рамо”?

Най-често синдромът на „замръзналото рамо” засяга хората между 40 и 60 г. Честотата е по-висока при дамите в сравнение с тази при господата. Вероятност за появата на синдрома е по-голяма при пациентите, страдащи от захарен диабет. Изключително рядко се засягат едновременно и двете рамене. По-вероятно е последователното им ангажиране.

Причини за замръзнало рамо

Причина за замръзнало рамо са възпалителни процеси, които деформират меките тъкани около ставата – така наречените бурс и(околоставни торбички), сухожилията и ставната капсула. Това затруднява движението в нея. Какво предизвиква възпаленията, засягащи съединителната тъкан, не е изяснено напълно.

За рискови се смятат следните фактори:

  • травматизмът при професионалния спорт, същото важи и за любителите;
  • повтарящите се във времето микротравми от характерни за определени професии еднотипни движения и пози;
  • обездвижване при операции и интервенции в рамото;
  • системни заболявания често играят ролята на пусков механизъм – диабет, както и заболявания на щитовидната жлеза;
  • простудите и инфекциозните болести, поразяващи нервните сплитове на рамото.

Протичане на заболяването

Различават се три основни периода в развитието на замръзналото рамо.

• Най-болезнен е първият. През него всички движения са съпроводени със силна болка. Тя не изчезва дори и нощем – най-вече ако сте легнал върху болната страна. Осезаемо намалява подвижността.

• Във втория етап рамото е вече почти неподвижно. Мускулите отслабват, невъзможно е вдигането на ръката нагоре. Болката не се увеличава, дори леко започва да намалява.

• Във финалния период болката вече е осезаемо намаляла, а подвижността бавно се увеличава. Повечето пациенти успяват да възстановят обема на движение  почти напълно.

Лечение при замръзнало рамо

При първи симптоми за нередност с раменната става трябва да потърсите специализирана помощ. За заболяването е характерно, че има самоограничаващ се ход на протичане. За овладяване на болезнеността помага приемът на различни болкоуспокояващи медикаменти, включително нестероидни противовъзпалителни средства, понякога и кортикостероиди.
Физиотерапията и упражненията в домашни условия са неизменна част от всяка една от фазите на заболяването.

Изтръпване на крайниците

Изтръпване на крайниците или друга част на тялото

Бих искал да споделя опита си с този вид проблем и да информирам голяма част от хората, че има и други ефективни начини за справяне с него, освен лекарства и операции. Опитът ми показва, че много от случаите могат да се подобрят чрез специфични упражнения и техники за нервната система. Системата, за подобряване на такъв вид оплаквания, е добре известна в света на физиотерапевтите и доказана с редица проучвания. Тя е излязла още в началото на 90-те години. Всеки от вас може да разбере повече, ако потърси информация в интернет – Mobilisation of nervous system, David Buttler.

За съжаление, в нашата държава системата е малко разпространена, което води и до чести нежелани интервенции и влошаване на симптомите на изтръпване. Държа да отбележа, че системата може да бъде изключително ефективна, но не винаги успява. Преимуществото ѝ е, че е напълно безвредна. Лично аз намирам системата за уникална и не веднъж съм успявал да помогна на хора, единствено чрез този вид терапия.

В следващите редове ще дам информация за този метод, за да може да стане по-ясно, какво точно представлява мобилизацията на нервната система. Във физиотерапията терминът „мобилизация“ означава „подобряване на подвижността на нещо“. В случая подразбираме нервната система. Когато говорим за нея, трябва да имаме предвид, че тя е изключително сложна и все още не достатъчно добре опозната от медицината.

Каква е всъщност идеята на Дейвид Бътлър? Нервната система, от главния мозък, който се намира в черепа на човека, гръбначният мозък, намиращ се в гръбначния стълб, до края на всеки нерв е непрекъсната система. За разлика от мускулите и костите, при които всеки мускул си има начало и край, и са отделни един от друг, при нерва няма прекъсване от мозъка до самия му край. Дейвид Бътлър решава да изучи откъде минават нервите, как се движи гръбначният мозък и обвивките на мозъка. Той доказва, че нервите се движат постоянно в различни посоки, в зависимост от комбинацията на движенията в ставите. И че може да има проблем със заобикалящите нерва структури и гръбначния мозък, като мускулни травми и разкъсвания, сраствания на нерва, намалена еластичност, поради обездвижване или застоял живот, дискови хернии, които притискат нерва, и други. На практика Бътлър казва, че има определени зони, там където минава нерва, които са по-чувствителни поради голямата подвижност или поради залавните места на нерва, и там няма възможност да се движи толкова много. Поради всички тези причини, нарушението в подвижността на нервната система може да предизвика опъване по цялата ръка, изтръпване при някои позиции или движения, парене, остра, режеща болка, болка вечер и т.н. Дейвид Бътлър предлага две основни техники. Едната от тях е свързана с подвижността на нерва спрямо околните тъканни мускули, стави, костни лигаменти, дисковете (на гръбначния стълб), как той се плъзга покрай тях и неговото нарушено плъзгане. А втората има отношение с нарушената еластичност на нерва.

Както споменах по-нагоре в статията, всичко от главата до петата е свързано. Бътлър предлага изключително специфични тестове, които комбинират крайници с главата. Комбинацията на тези движения, плюс главата, дава акуратна преценка дали причината е в еластичността на нерва, плъзгането, или е някъде другаде (или как иначе може да се обясни влиянието на главата с болката ви в петата; как болката се променя – намаля или се увеличава – в петата при движение на главата). Ако тестът предизвика същите оплаквания, или има разлика между проблемния крайник спрямо здравия, това говори, че всъщност проблемът е в нервната система. За съжаление, този вид техника и тестуване не могат да бъдат направен от самия пациент, тъй като изискват доста знания и умения. Прегледът се извършва от специалист, след което се дават конкретни упражнения за самостоятелно лечение на пациента. Хубавото на тази техника е, че упражненията се изпълняват в домашна среда, което спестява време и финанси на пациента. Обикновено 3 до 4 процедури, в рамките на 2 седмици, са достатъчни, за да се преодолее проблем, тормозещ ви дълго време. Професионалната ми препоръка към всеки е, да пробва с този вид терапия, преди да се наложи оперативно лечение!

БОЛКИ В РЪКАТА – ПРИЧИНА

БОЛКИ В РЪКАТА

Те представляват болезнено усещане в областта на ръката, засягащо пръстите, китката, лакътната и раменната област. Може да започне внезапно и да се развие във времето. Интензитетът й може да зависи от причината, която я е провокирала.

Тази болка може да се дължи на:

Проблем с нервната система

увреждане на брахиалния плексус, увреждане на шийните коренчета, синдром на карпалния канал, полиневропатия, увреждане на лъчения нерв, увреждане на лакътния нерв, полиневропатия, сирингомиелия. Проблеми с органите на кръвообращението като лимфедем, атеросклероза и синдром на Рейно (Raynaud’s disease). Различни костно-мускулни заболявания или такива на съединителната тъкан като – латерален епикондилит, увреждания на рамото, юношески (ювенилен) артрит, хипертрофична остеоартропатия, бурсит на олекранона, ревматична полимиалгия, радикулит, остеомиелит, спондилоза, тендинит, остеохондрит на гръбначния стълб, увреждане на междупрешленните дискове, неврит и невралгия, остеофит, ставен излив, полиартроза, артрит, ревматоиден артрит.

Кожа и подкожна тъкан – целулит.

Причинява се най-вече от въздействието на различни външни причини като травми, отравяния и фрактури, както и най-честите причини за болки в ръката – навяхвания;  различни болести на кръвотворните органи, кръвта  и нарушения в имунния механизъм; проблеми с храносмилателната система като езофагит; неуточнени симптоми на костно-мускулната и нервната система.  

Разтягането или разкъсването на сухожилие

е сред най-честите причини за болка в ръката. По-сериозните случаи изискват медицинска намеса, докато по-леките могат да бъдат лекувани у дома. Част от симптомите са ограничено движение, оток, поява на синини и силна болка.

Фрактури

Остра и силна болка задължително придружава счупване на костите на ръката. Ограничена подвижност, видима деформация, оток и поява на синини са характерни признаци за фрактура.

Тендинит

Състоянието е познато като възпаление на сухожилията. Най-често срещано в областта на китките, лактите или раменете. Среща се в по-лека или по-тежка форма. Наблюдават се симптоми на ограничена подвижност, подуване и повишена чувствителност в засегната област на ръката.

Ревматоиден артрит

Хронично заболяване, което засяга ставите. Изразява се със симптоми на скованост, умора, повишена чувствителност и затопляне в областта на засегнатите стави.

Ангина пекторис

Заболяване, при което към сърцето не се доставя достатъчно кръв. Това води до силна болка в гърдите. Тази болка може да се усети в рамото, гърба и врата. Други симптоми са гадене, виене на свят и задух.

Сърдечен удар

Ако поради запушване на кръвоносни съдове  кръвта не може да достигне до сърцето, като така се прекъсва и доставката на кислород, се получава сърдечна атака. Това може да доведе до смърт на сърдечния мускул, ако достъпът на кислород не бъде възстановен бързо. Симптомите на сърдечният удар са: студена пот, виене на свят, гадене, задух и болка в гърдите и към лявата ръка. 

Диагноза и лечение

За да постави правилна диагноза, лекарят трябва да е наясно с анамнезата, клиничната симптоматика и наличието на наранявания. Извършване на преглед е следващата стъпка. При необходимост може да бъда назначена образна диагностика: ядрено-магнитен резонанс, компютърна томография, рентгенография и кръвна картина. При наличие на съмнения за сърдечен проблем лекарят може да назначи допълнителни изследвания на сърцето.

Причината и тежестта на болката могат да променят подхода към лечението. Понякога е необходима физиотерапия, понякога болкоуспокояващи и кортикостероиди. В някои случаи болкоуспокояващите са напълно достатъчни. В най-тежките случаи може да се наложи и оперативна намеса.

Как да си помогнете у дома

Понякога тялото има необходимост единствено от почивка.Съответно трябва да избягвате натоварване и движението на ръката, която е засегната. Поставен лед върху засегнатото място може да намали отока и възпалението. Пакет лед, увит в хавлиена кърпа, се задържа на мястото на увреждането за не повече от 20 минути. Можете да повторите процедурата след около час. Стегната превръзка ще осигури покой, ще ограничи движенията и ще намали отока.  

Ако въпреки усилията болката продължава и е прекалено силна, така че пречи на ежедневните ви дейности, се консултирайте с лекар.

Болезнено рамо (при пациенти, прекарали инсулт)

 

 

Болезнено рамо
при пациенти, прекарали инсулт

Болезнено рамо е едно от най-честите усложнения при пациенти прекарали инсулт, с честота от 16% до 72%. Началото на симптомите обикновено обхваща първите 2 седмици до 4-ия месец от инцидента, като съответно продължителната болка е лош признак за възстановяване на функцията на ръката.

Проучванията сочат, че рисковите фактори за развитие на болезнено рамо са свързани предимно с централни механизми, които са в резултат на прекарания инсулт:

  • Неглект-състояние при което пациентите игнорират засегната половина от тялото, в случая ръката. Често те не осъзнават, че тя е част от тяхното тяло и спират да я използват.
  • Наличие на сензорен дефицит-свързано е с промени в усета на крайниците и намалена сетивност (чувствителност).
  • Тежестта на инсулта и локализацията му

Освен тези централни механизми, допълнително негативно влияние оказва променената позиция на ставата и спастицитета (повишеният мускулен тонус в резултат на увредата на мозъка) на мускулатурата, в резултат на инсулта. Възрастта на пациента и предишни проблеми с рамото, са фактори, които също играят важна роля във формирането на болковия процес.

За да не се стига до болезнено рамо при пациенти прекарали инсулт е важно в първите дни от инцидента да се спазват препоръките за профилактика, които включват:

  • Оптимално и комфортно позициониране на засегнатата ръка. Това означава позицията да не причинява болка на пациента и да е комфортна от чисто механична гледна точка; 
  • Да не се поставя ръката в крайни обеми на движение;
  • Да се поддържа обема на движение в ръката чрез упражнения, по възможност активно извършени от пациента или чрез подпомагане. По този начин се въздейства върху изброените централни рискови фактори (неглект и сензорен дефицит), а също се подпомага и цялостното възстановяване на пациента, което изисква активно и осъзнато негово участие.

При вече формиран болков процес в рамото е добре да се свържете със специалист, който да помогне за облекчаване на симптомите.

Полезна информация:

  • Harno H., Haapaniemi E., Putaala J., Haanpää M., Mäkelä J., Kalso E., Tatlisumak T. Central poststroke pain in young ischemic stroke survivors in the Helsinki Young Stroke Registry. Neurology. 2014; 83(13):1147-54

 

Call Now Button