Детска церебрална парализа: Рехабилитационни стратегии за развитие

Рехабилитация при Детска церебрална парализа

Детската церебрална парализа (ДЦП) е група от неврологични разстройства, които засягат движението, позата и мускулния тонус на детето, и се причиняват от увреждане на мозъка по време на неговото развитие – обикновено преди, по време или скоро след раждането. Това състояние води до различни двигателни и функционални затруднения, които могат да варират по тежест, но не са прогресивни. ДЦП може да бъде придружена от допълнителни проблеми като когнитивни нарушения, епилепсия, зрителни и слухови дефицити.

Детската церебрална парализа е най-честото двигателно разстройство в детска възраст, с честота между 2 и 3 на 1000 живородени деца. Основните клинични прояви включват спастичност, мускулна слабост, нарушения в координацията, както и вторични усложнения като контрактури, деформации на ставите и остеопороза.

Макар че няма лечение, което да елиминира напълно последиците от ДЦП, рехабилитацията играе критична роля в подобряването на двигателните умения, независимостта и качеството на живот.

Рехабилитацията при деца с ДЦП има множество доказани ползи, които обхващат както двигателните способности, така и когнитивните, социалните и емоционалните аспекти на развитието.

Подобряване на двигателните функции

Физикалната терапия и двигателните упражнения могат значително да подобрят:

Мускулната сила и контрол
Координацията на движенията
Гъвкавостта и обхвата на движение в ставите
Равновесието и походката

Превенция на вторични усложнения

При деца с ограничена двигателна активност могат да възникнат усложнения като мускулни контрактури, деформации на ставите, остеопороза и болкови синдроми. Редовната рехабилитация спомага за предотвратяването или забавянето на тези усложнения чрез:

Упражнения за разтягане и укрепване на мускулите
Използване на ортопедични помощни средства
Позициониране и правилна стойка

Подобряване на ежедневните умения и независимостта

Трудовата терапия има за цел да подпомогне децата да изпълняват самостоятелно ежедневни дейности като обличане, хранене, писане и използване на комуникационни устройства. Индивидуално адаптираните програми могат да направят детето по-самостоятелно и да улеснят участието му в социалния живот.

Социални и психологически ползи

Физическите ограничения често водят до социална изолация, ниско самочувствие и емоционални трудности. Чрез рехабилитацията децата се насърчават да участват в групови дейности, спортове и игри, което подобрява социалните им умения и самоувереността.

Продължителност на рехабилитацията при ДЦП.

Рехабилитацията при ДЦП трябва да бъде продължителна и съобразена с възрастта, тежестта на състоянието, индивидуалните нужди на детето. В зависимост от това се работи върху невромускулното развитие, включват се целенасочени упражнение за двигателни умения, както и се набляга на подобряване на функционалните умения, координацията и независимостта. Някои деца се нуждаят от интензивни терапии през целия си живот, докато други могат да преминат към по-редки сесии след стабилизиране на състоянието.

Първите три години от живота са критичен период за развитието на детето, тъй като през този етап нервната система се адаптира и изгражда нови връзки. Именно затова рехабилитацията в този период може да доведе до значителни подобрения. Провеждането на ежедневна физиотерапия е особено ефективно при деца с лека спастичност, като може значително да намали двигателните затруднения. Това им позволява да развият самостоятелност в ежедневните си дейности и да разчитат по-малко на помощ от околните. Основната цел на терапията е да осигури по-голяма независимост и по-добра социална адаптация, което улеснява тяхното включване в обществото.

Въпреки че ранната рехабилитация е от решаващо значение, необходимостта от терапевтични интервенции не приключва в детството. В юношеска възраст и в зряла възраст рехабилитацията продължава да играе важна роля за поддържането на двигателните функции, предотвратяването на вторични усложнения и подобряването на качеството на живот. Без редовни упражнения и терапия, съществува риск от развитие на контрактури, мускулна слабост, болки в ставите и други състояния, които могат да ограничат мобилността и самостоятелността.

При възрастните с детска церебрална парализа рехабилитационните програми са насочени не само към поддържане на физическото състояние, но и към подпомагане на тяхната социална и професионална интеграция.

Следователно, рехабилитацията трябва да бъде непрекъснат процес, адаптиран към различните етапи от живота на човека. Мултидисциплинарният подход, включващ физиотерапевти, трудови терапевти, ортопеди, логопеди и психолози, е от ключово значение за постигане на оптимални резултати.

Onda Coolwaves за устойчиво отслабване и оформяне на тялото

Процедури за отслабване с Onda Coolwaves

Как действа Onda Coolwaves и кога може да се използва?

Onda Coolwaves е иновативна технология, базирана на микровълнова енергия, предназначена за неинвазивно редуциране на локализирани мастни натрупвания, стягане на кожата и намаляване на целулита. Методът използва специфичен диапазон от микровълни (2.45 GHz), които селективно загряват и разрушават адипоцитите, без да увреждат околните тъкани.

Един от най-новите и обещаващи методи за редуциране на мазнини и стягане на кожата е технологията Onda Coolwaves. Тази революционна процедура използва специални микровълни за отслабване, които са насочени към борбата с локализираните мазнини, които често се оказват упорити въпреки диети и физически упражнения.

Един от основните проблеми, с които се сблъскват хората, които се опитват да отслабнат, е натрупването на мастни депа в специфични области на тялото, като корема, бедрата и паласките. Тези мастни натрупвания, които се свързват със забавянето на метаболизма, често изискват не само усилия в залата, но и помощ от нови технологии, за да бъдат елиминирани ефективно. В този контекст, Onda Coolwaves предлага решение за тези, които искат да постигнат бързо отслабване и да подобрят контурите на тялото си без болка и нужда от операция.

Процедурата използва иновационна технология, основана на микровълновата енергия, която е ефективна при разтопяването на мазнините и стягането на кожата. Тя е напълно безопасна и осигурява не само намаляване на мастните натрупвания, но и намаляване на целулита, като в същото време стимулира естественото производство на колаген и еластин в кожата. Това прави Onda Coolwaves не само метод за редукция на мазнини, но и начин за постигане на по-млада и по-еластична кожа.

Процедурата е неинвазивна, което я прави предпочитана за пациенти, които не желаят да преминават през сложни хирургични процедури, като липосукция.

Съществуват множество причини за натрупването на мазнини, като хормонални промени, стареене и генетични фактори, които могат да направят отслабването по-трудно. Въпреки това, с правилната комбинация от диета, физическа активност и технологични решения като Onda Coolwaves, възможността за постигане на желаните резултати е значително по-висока.

Технологията Onda Coolwaves е един от най-новите и ефективни методи в арсенала на съвременната естетична медицина за редуциране на целулита, подобряване на контурите на тялото и стягане на кожата.

Механизъм на действие

Технологията Onda използва така наречените Coolwaves™ – специално разработени микровълни с честота 2.45 GHz. Те действат в три основни направления:

Редукция на мастните клетки – микровълните проникват дълбоко в хиподермата, където индуцират селективно загряване и разрушаване на адипоцитите. Разградените мазнини се елиминират чрез лимфната система.
Стягане на кожата – стимулират производството на колаген и еластин, което подобрява еластичността и тонуса на кожата.
Редуциране на целулита – намалява се задържането на течности, подобрява се кръвообращението и се изглажда кожната текстура.

Вградената охлаждаща система предпазва епидермиса от термично увреждане, като същевременно осигурява комфорт на пациента.

Клинично приложение на Onda Coolwaves

Редукция на локализирани мазнини (липолиза) Onda Coolwaves е една от най-ефективните технологии за лечение на локализирани мастни депа, които често са устойчиви на традиционни диети и упражнения.

Корем
Паласки
Вътрешна и външна част на бедрата
Тазова област и глутеална зона
Ръце и подмишници

Постоперативно моделиране и стягане на кожата След значителна загуба на тегло или след липосукция, много пациенти изпитват проблеми със свита, отпусната кожа, която не се връща в естественото си състояние. Onda Coolwaves може да бъде ефективно използвана за стягане на кожата в тези области, като стимулира синтеза на колаген и еластин, което води до подобряване на текстурата и еластичността на кожата.
Намаляване на целулита– Целулитът е проблем, който засяга основно жени и може да бъде много труден за лечение, дори с диета и упражнения. Onda Coolwaves предлага ефективно решение за намаляване на целулит и за изглаждане на кожната текстура.
Моделиране на контурите на тялото
Предотвратяване на натрупване на мазнини Въпреки че основната функция на Onda Coolwaves е редукция на мастни натрупвания, процедурата може да бъде използвана и профилактично при пациенти с предразположеност към натрупване на мазнини в определени области.
Подобряване на еластичността на кожата Onda Coolwaves е известна с това, че стимулира еластичността на кожата, като активира производството на еластин и колаген.

Технологията Onda Coolwaves предлага многобройни възможности за подобряване на външния вид на кожата, редуциране на мазнини и стягане на тялото. Това я прави подходяща за пациенти, които търсят не само намаляване на обиколките, но и подобряване на текстурата и еластичността на кожата. Като безопасна и неинвазивна процедура, Onda Coolwaves се утвърдява като водеща технология в естетичната медицина.

Магнитотерапия с високоинтензивен магнит Тесла

Механизъм на действие на високоинтензивен магнит Тесла. Сравнение с други магнитни терапии и широк спектър на приложение

Магнитотерапията е метод за лечение, който използва магнитни полета за стимулиране на биологични процеси в организма. Тази терапия се използва за лечение на редица заболявания, като мускулно-скелетни нарушения, неврологични заболявания, възпалителни процеси и други. С развитието на съвременните медицински технологии, новите методи на магнитна терапия предлагат по-добри резултати, като високоинтензивният магнит Тесла е сред най-ефективните подходи.

Високоинтензивният магнит Тесла използва електромагнитни импулси с висока интензивност, които проникват в дълбочина в тъканите и стимулират физиологични процеси. Технологията на магнитите Тесла е много по-мощна от традиционните нискочестотни магнити, което я прави изключително подходяща за рехабилитация и възстановяване след травми, както и при лечение на хронични заболявания.

Механизъм на действие на високоинтензивния магнит Тесла

Невромускулна стимулация – Магнитът Тесла предизвиква мощни мускулни контракции, които активират моторни неврони и стимулират укрепване на мускулатурата, подобряване на мускулния тонус и ускорено възстановяване след травми и операции.

Подобряване на микроциркулацията – Магнитното поле разширява кръвоносните съдове, което води до по-добро кръвоснабдяване на клетките и тъканите. Това подпомага регенерацията на увредени тъкани и намалява възпалителните процеси.

Обезболяващ ефект – Въздействайки върху нервните окончания, магнитът Тесла модулира предаването на болковите сигнали, намалявайки остра болка и хронична болка и намалявайки нуждата от аналгетици.

Клетъчна регенерация – Високата интензивност на магнитните полета стимулира активността на клетките, като подобрява производството на колаген и възстановяването на съединителната тъкан, ускорявайки възстановяването на тъкани и клетъчна регенерация.

Разлики спрямо други магнитни терапии

Интензивност на магнитното поле – Магнитът Тесла генерира магнитно поле с интензивност от 1 до 3 тесла, докато традиционните нискочестотни магнити използват полета с по-ниска интензивност (в диапазона от милитесла до десетки милитесла), което го прави по-мощен и позволява дълбоко проникване в тъканите.

Дълбочина на проникване – Магнитът Тесла има способността да прониква в тъканите до 8-10 см, докато традиционните магнити могат да достигнат само 3-5 см. Това го прави много по-ефективен за лечение на дълбоко разположени мускулни групи, стави и нервни структури.

Механизъм на действие – Докато нискочестотните магнити действат основно чрез стимулиране на кръвообращението и метаболитни процеси, магнитът Тесла има директно въздействие върху мускулите и нервите, което го прави подходящ за лечение на двигателни нарушения и загуба на мускулна маса.

Приложение на магнит Тесла

Рехабилитация след спортни травми – Подходящ за ускоряване на възстановяването и намаляване на болката след спортни травми и операции.

Неврологични заболявания – Използва се при множествена склероза, Паркинсонова болест, периферни невропатии и други неврологични състояния за подобряване на нервната функция.

Мускулна атрофия и слабост – Помага за укрепване на мускулатурата при пациенти с обездвижване или след хирургични интервенции.

Ортопедични заболявания – Подходящ за лечение на артрит, дископатии, остеохондроза и други заболявания на опорно-двигателния апарат.

Обезболяваща терапия – Използва се за намаляване на хронична болка и остра болка, особено при болки в ставите и гръбначни заболявания.

Подобряване на кръвообращението – Подходящ при съдови заболявания и нарушения на микроциркулацията.

Високоинтензивният магнит Тесла е мощен инструмент в рехабилитацията, който ускорява възстановяването на тъканите, подобрява кръвообращението и намалява болката. Технологията е ефективна за лечение на спортни травми, мускулна атрофия и възстановяване след хирургични интервенции, като значително подобрява възстановителните процеси и мускулния тонус.

Спондилолистеза

Спондилолистезата представлява приплъзване или изместване на един прешлен спрямо друг. Посоката на изместване може да е различна – напред, назад или встрани. Спондилолистезата може да е безсимптомна. Често симптомите, предизвикани от спондилолистеза, приличат на тези, предизвикани от дискова херния – болка в засегнатата област, изтръпвания по крайниците, мускулна слабост. Обикновено болката се провокира при движение, а в покой- намалява. Спондилолистезата може да притисне както нервни коренчета, така и в по-тежки случаи да доведе до стеснение на гръбначния канал.

Видове:

– вродена спондилолистеза;
– дегенеративна спондилолистеза;
– травматична спондилолистеза;
– патологична спондилолистеза;
– истмична спондилолистеза.

Най-често засегнатите нива са L5-S1 или L4-L5. Симптомите са по-тежки, когато приплъзването е по-голямо.
Поставянето на диагноза се извършва след направата на рентгенова снимка или ядрено-магнитен резонанс. С ядрено-магнитния резонанс може да се види и състоянието на меките тъкани и нервните коренчета.

Лечение:

– в ранен стадий и слабо приплъзване се цели укрепване на мускулатурата, като така симптомите могат да се контролират, понякога се използват и корсети;
– при по-тежки случаи и с напредване на спондилолистезата се стига до оперативна намеса, особено ако се е стигнало до спинална стеноза; Оперативната намеса има за цел да декомпресира структурите и да намали появилия се неврологичен дефицит. Прешлените се фиксират, за да се избегне повторна намеса.

БОЛКИ В КИТКАТА

Китката има сложна структура, съставена от кости на китката (карпални кости), стави, сухожилия, нерви и кръвоносни съдове. Увреждането на всяка една от тези структури може да причини поява на болка в китката.
Много често болката в китката се дължи на навяхване или фрактура на костите на китката, но може да се дължи и на повтарящи се микротравми, артрит, синдром на карпалния канал и др.
Ето някои от по-честите причини за болка в китката на ръката:

Повтарящи се микротравми

Извършването на многократно повтарящи се движения (например удряне на тенис топка, плетене) може да доведе до възпаление на околоставните тъкани, сухожилията или да причини микрофрактури и да доведе до болка в китката.
Повтарящото натоварване на сухожилията на дългия мускул, отвеждач на палеца и късия разгъвач на палеца, може да предизвика теносиновит на де Кервен (De Quervain) с поява на болка в основата на палеца.

Навяхване на китката

Навяхване на китката се получава в резултат на травма, която довежда до разтягане или разкъсване на сухожилията в областта на китката. Появяват се подуване, затопляне и болка в китката. При по-тежко увреждане на сухожилията движенията в областта на китката са силно затруднени.
При навяхване на китката се препоръчва почивка, студени компреси, аналгетици, а при нужда ръката се имобилизира. При разкъсване на сухожилието се извършва оперативно лечение.

Фрактура на костите на китката

Счупване на карпалните кости може да настъпи в резултат на директна травма (удар, притискане) или при индиректна травма (падане върху ръката). Фрактурата на ладиевидната кост е най-честата фрактура в тази област. Пострадалият съобщава за болка в областта на китката, която се усилва при опит за движение. Няма видима деформация, костните фрагменти не са разместени. Често фрактурата не се вижда на рентгенова снимка и поставянето на диагнозата е трудно. При фрактура на ладиевидната кост се поставя гипсова превръзка за 4 до 6 месеца.
Луксация (изкълчване) на ставите на китката
Може да настъпи луксация на всяка една от осемте карпални кости, но най-чести са перилунарната луксация и трансскафоидната перилунарна луксация. Характерни симптоми са появата на подутина и болка в китката. Движенията са силно ограничени. Диагнозата се поставя рентгенологично. Много важно е правилното наместване на луксацията и обездвижването на ръката.

Синдром на карпалния канал

Синдромът на карпалния канал е състояние, при което настъпва компресия на срединния нерв (нервус медианус- n. medianus). Карпалният канал се формира от костите на китката. През него преминава срединният нерв и 9 сухожилия на мускулите на пръстите. Редица причини могат да доведат до стеснение на карпалния канал и притискане на срединния нерв. Например при подуване на сухожилията, травми в областта на китката, при подагра, диабет, акромегалия, при бременност и др.
Притискането на срединния нерв води до поява на изтръпване, мравучкане, а по-късно болка и слабост в инервираните от нерва пръсти на ръката (палец, показалец и среден пръст). Болката може да се разпространи в китката, предмишницата до лакътя.
Лечението включва почивка, локални кортикостероиди, физиотерапия, а при липса на ефект се пристъпва към оперативно лечение.

Артрит на китката

Артритът е възпаление на ставите, което протича с болка и скованост в засегнатата става. При артрит на китката ежедневните дейности могат да бъдат силно затруднени.
Има различни видове артрит и повечето от тях могат да засегнат горните крайници, включително китката.
Например:
•остеоартрит;
•ревматоиден артрит;
• псориатичен артрит.
Други заболявания, при които има болка в китката на ръката са:
• ганглион в областта на китката– киста, изпълнена с гъста течност, подобна на синовиалната. Образува се около сухожилните влагалища. Особено забележими са ганглионите по гърба на китката;
• болест на Kienbock – в резултат на нарушено кръвоснабдяване полулунната кост на китката постепенно колабира. Болестта се проявява с болка по гърба на китката.

Терапията зависи от причината за оплакванията. В много случаи е достатъчно да се обездвижи и охлади ръката. Понякога се налага оперативна намеса.

КОМПРЕСИОННА ТЕРАПИЯ

КОМПРЕСИОННА ТЕРАПИЯ

Мануалният лимфен дренаж има ефект само ако се съчетае с ефективна компресорна терапия. След масажа е необходимо да се приложат такива мероприятия, които да се противопоставят на възвръщането на едемната течност в тъканите. Освен това е необходимо оптимизиране ефективността на мускулната помпа. За да може мускулната работа да бъде ефективна по отношение на лимфните съдове, трябва да се подпомогне загубената кожна еластичност , която противодейства на вътрешния натиск .

При еднакво налягане върху тялото с цилиндрична форма, налягането е толкова по-голямо, колкото диаметърът на това тяло е по-малък. Това значи, че в дисталните части на крайника (особено пръстите), налягането е по-голямо. При покой еластичният материал, поставен върху кожата, увеличава налягането, а при мускулна работа налягането е по-голямо, ако материалът е по-малко еластичен.

Различават се натиск при покой, т.е. външен натиск, и натиск при движение (работа) – вътрешен натиск. Нееластичният материал дава съпротивление, а еластичният- натиск. За целта на компресорната терапия се използват еластични и нееластични бинтове. Много важно е според съпротивлението да се подбере степента на еластичност на бандажния материал.

Техника: Притокът на артериална кръв не бива да се прекъсва, а венозният и лимфният отлив трябва да се улеснят. След мануален лимфен дренаж бандажирането замества липстващия тъканен натиск, което подкрепя терапията. В началото на терапията бандажирането има абсолютно предимство пред носенето на компресивни чорапи или ръкавици.

При бандажирането се получават следните ефекти:
бандажът повишава тъканния натиск и засилва обратния ток на венозната кръв, което подобрява отводняването;
бандажирането става винаги от дистално към проксимално
освен поддържащият бандаж се прилага и т.н. работен бандаж, който се прилага с нееластични превръзки; тази терапия, съчетана с активни движения, стимулира венозното оттичане.

Бандажът се държи 24 часа. След 6 месеца тази терапия може да се повтори. През нощта еластичният чорап се маха, защото тогава мускулатурата не работи.

Посредством тези еластични превръзки се стеснява луменът на вената и се ускорява оттичането на венозната кръв към сърцето. Съществуват и превръзки без еластична компонента, които са по-лесни за поставяне, но постигнатият ефект не е оптимален.

ЛЕЧЕБЕН МАСАЖ- ДЯЛ НА ФИЗИКАЛНАТА МЕДИЦИНА

ЛЕЧЕБЕН МАСАЖ- ДЯЛ НА ФИЗИКАЛНАТА МЕДИЦИНА

Физикалната медицина е раздел на медицината, където изследването на болния, неговото лечение, профилактика и рехабилитация се провеждат с физикални средства. Тъй като масажът действа върху организма по механичен път, той принадлежи към физикалните методи на лечение.
При електролечението се използва електрическа енергия под формата на електрически токове, електрически полета и електрически товари, при светлинно лечение се използват видимата и невидимата част на лъчистата енергия, а при водолечението се има предвид топлинното и мeханично действие на водата.
Към физикалната терапия спада и кинезитерапията. От своя страна тя се дели на активна и пасивна кинезитерапия. При активната болният извършва движението сам (упражнения, подводна гимнастика, обучение в ходене, теренолечение и т.н), докато при пасивната се прилага лечение чрез движение върху болния (лечебен масаж, мануална терапия, екстензионна терапия, пасивни движения и други). Следователно масажът спада към пасивните кинезитерапевтични методи.
Масажът е пасивен кинезитерапевтичен метод, който се свежда до нанасяне на дозирани механични въздействия върху тялото чрез различно подбрани похвати, изпълнени от ръката на масажиста или с помощ на специални апарати с профилактична или лечебна цел.
Класификация на масажа :

Лечебен масаж

Според използваните средства той бива мануален и апаратен. Според обработваната част- общ, частичен, локален, сегментарен.
Видове лечебен масаж:
1. Класически масаж: поглаждане, разтриване, омачкване, вибрации,ударни похвати ;
2.Рефлекторен масаж: мускулен, периостален, съединително- тъканен, сегментарен и др.;
3. Мануален лимфен дренаж–при лимфен едем;
4.Апаратен масаж : механомасаж , хидромасаж, пневмомасаж.

Спортен масаж

1.Тренировъчен масаж;
2.Предстартов масаж;
3.Интервален масаж;
4.Възстановителен масаж.

Хигиенен масаж
1.Тонизиращ;
2.Самомасаж;
3.Козметичен масаж.

Механизми на действие на масажа
Всеки физикален фактор има специфичен дразнещ ефект: термичен, който се осъществява чрез загряване (парафин, солукс, ултратерм и др.) или чрез изстудяване (криотерапия, някои водолечебни процедури), химичен (балнеолечение, калолечение), кинетичен (лечебна гимнастика) механичен (масажи др.). Масажът предизвиква механично дразнене на телесна повърхност и то не само върху кожата, а също и върху останалите тъкани, достъпни за масажното действие: подкожна тъкан, фасции, мускули, периост, а при някои случаи и върху вътрешните органи.

ХРОНИЧНА БОЛКА В КРЪСТА – ФИЗИОТЕРАПИЯ

ХРОНИЧНА БОЛКА В КРЪСТА – ФИЗИОТЕРАПИЯ

Хроничната болка в кръста може да затрудни до голяма степен живота ни. Пациентите често прибягват към медикаментозно лечение, опитвайки да се справят с нея. За съжаление се случва ефектът от лекарствата да не е траен. Малко хора знаят, че рехабилитацията/ физиотерапията е алтернатива на медикаментите, която може да даде много добри резултати. Пациентите не са запознати след колко време трябва да очакват ефект от процедурите.

За съжаление физиотерапията не е особено популярна в България и хората не знаят, че лечението може да бъде ефективно и без странични ефекти. Много от лекарите не насочват пациентите си към такъв тип лечение. При неуспех с медикаментозна терапия и неуспех за справяне със ситуацията повече от три месеца обикновено болката хронифицира. При по-силна и продължителна болка качеството на живот на пациентите се влошава, а също така може да влоши и финансовото им състояние в случай, че се наложи да спрат да работят заради това.

Британски екип от изследователи са сравнили ефекта от хирургическа намеса и интензивна рехабилитация. В проучването са се включили 349 пациенти в английски болници и санаториуми, насочени към ортопедия и рехабилитация. Със симптоми над година, всички са били кандидати за хирургична фюзия на прешлените, която се състои във фиксиране на проблемните сегменти, с цел да не се движат те и да не създават проблем. Половината от пациентите са преминали през хирургична интервенция, а другата половина са били подложени на интензивна рехабилитация. Хората от неоперираната група са правили упражнения за засилване на мускулатурата, за стабилност на гръбначния стълб, разтягане и когнитивна поведенческа терапия.

Всички пациенти са проследени в двугодишен период и се стига до заключението, че състоянието им е значително по-добро. Крайното заключение е , че разликата между двете групи не е съществена, но оперативното лечение крие допълнителни рискове. Изследването потвърждава, че хирургичната намеса при вече хронифицирана болка може да се избегне в повечето случаи. Основна причина за този тип оплаквания са дегенеративни изменения.

Британските специалисти са направили и финансов анализ на разходите за двете групи. Цялостната грижа за две години е значително по-скъпа при оперираната група, отколкото при пациентите, подложени на рехабилитация. За един от лекарите в екипа рехабилитацията изисква дългосрочно посвещаване от страна на специалиста и самия пациент. Взаимното доверие между двамата е ключово за успеха на лечението.

В заключение, оперативната намеса при хронифицирана болка в кръста не е първа опция и е желателно да се опита с друга алтернатива.

Рехабилитация след неврохирургично лечение

Рехабилитацията след неврохирургично лечение на дегенеративни спинални операции е от важно значение за последващото възстановяване. Чрез нея се подобрява независимостта на пациентите, преодолява се дисфункцията от интервенцията, подпомага се адаптацията на тъканите, а някои проучвания сочат, че има и важно отношение към предпазване от появата на така нареченото „протективно поведение”, което се изразява със страх от движения и често е съпътствано с болкова симптоматика.

Като най-ефективни по отношение на резултатите са посочени кардиоваскуларните упражнения, упражненията за двигателен контрол и стабилност и терапевтичното обучение на пациентите, което им дава възможност да поемат активна роля във възстановяването.

Ходенето е най-предпочитаното кардиоваскуларно упражнение, което е приложимо както в първите няколко седмици, така и в по-късния етап след операцията. Препоръките са изминатото разстояние постепенно да се увеличава, като също може да бъде приложимо използването на тредмил или статично колело. Предполага се, че увеличаването на аеробния капацитет позитивно повлиява възстановителните процеси и болката след спинални операции. Подходящи са също така и упражнения във водна среда.

Упражненията за двигателен контрол и стабилност се включват още в първите дни след операцията, като първоначално се използват по-облекчаващи позиции за тренировка, включително и статично напрежение на мускулатурата, без да се предизвикват движения в лумбалната област, които са болезнени. Постепенно се прогресира с натоварването, като препоръките са гърбът да бъде в неутрална позиция по време на упражненията. От важно значение е да се включат и функционални упражнения, които да помогнат на пациентите да се самообслужват независимо. Множество проучвания сочат, че за възстановяването на пациентите е необходимо да се обърне внимание не само на качествата като сила, издръжливост и подвижност, но е необходимо да се обучи пациентът да се върне към ежедневните си дейности, което изисква специфична функционална тренировка.

По отношение на невромобилизациите няма достатъчно категорични изследвания за или против тяхното използване при пациенти след спинални операции. Знаем обаче, че те водят до подпомагане на нервната система да се адаптира към стрес и напрежение и стимулират възстановяването на нормалната физиологична функция на нервните клетки, което води до облекчаване на болката и функционално подобрение. Също така подобряването на подвижността на нервите е добра профилактика за появата на сраствания. Някои автори препоръчват невромобилизациите да се включат още в първите седмици след операцията.

По отношение на мобилизациите на съседни стави, вашият терапевт умело трябва да прецени дали биха били приложими. Раздвижването на торакалния дял (средната част на гърба) и тазобедрените стави води до намаляване на стреса в лумбалния дял и значително подобрява функционирането на оперираната зона.

Изследванията показват,че масажът е приложим предимно при пациенти, които имат болка и подуване в областта на операцията, както и при тези, които са по-стресирани и тревожни. В един по-късен етап от възстановяването масажът може да се използва като средство за отпускане на мускулатурата, с което да се подобри и тяхната функция.

В първите дни след операцията се набляга предимно върху леки раздвижвания на таза, активизация на мускулната сила и функционални упражнения, които помагат на пациентите да се обслужват сами (ставане от легло, сядане, обличане и др.). От 6-та до 10-та седмица се препоръчва пациентите да извършват по 30- минутно раздвижване пет пъти седмично, като се прогресира с упражнения от изправено положение и тежести при внимателно балансиране на натоварването в лумбалната област, за да не се предизвиква болка. Общи противопоказания са вдигането на тежки предмети, както и повдигането им над главата.

В по-късните етапи са приложими упражненията за двигателен контрол и кардиоваскуларните упражнения, като се прогресира постепенно с натоварването. Добре е да се акцентира и върху връщането на пациентите на работа и при необходимост да се работи функционално в тази насока.

Използвани източници:

Бижева, Ц. Проучване на ефекта от приложена кинезитерапевтична методика върху функционалния дефицит при болни след неврохирургично лечение на дегенеративни спинални заболявания.Дисерт.София НСА, 2018

Greenwood, J., McGregor, A., Jones, F., Mullane, J., & Hurley, M. (2016). Rehabilitation following lumbar fusion surgery: a systematic review and meta-analysis. Spine, 41(1), E28-E36.

Lumbar Fusion Rehabilitation. (2019, July 18). Physiopedia, . Retrieved 08:01, March 11, 2021 from

https://www.physio-pedia.com/index.php?title=Lumbar_Fusion_ Rehabilitation&oldid=216587.

Madera, M., Brady, J., Deily, S., McGinty, T., Moroz, L., Singh, D., … & Truumees, E. (2017). The role of physical therapy and rehabilitation after lumbar fusion surgery for degenerative disease: a systematic review. Journal of Neurosurgery: Spine, 26(6), 694-704.

Sharma, SrishtiSheth, Megha. (2017). Effect of neurodynamic mobilization on pain and function in subjects with lumbo-sacral radiculopathy.Medicine Science 2018;7(1):5-8 doi: 10.5455/medscience.2017.06.8664

Ендопротезиране на тазобедрена става

Често хората не обръщат внимание на леки болки или ограничение в движението на дадена става, докато не стане прекалено късно. Много хора живеят с болка в тазобедрената става и едва когато те станат непоносими или започнат да ограничават дейностите от ежедневието решават да потърсят помощ. Винаги се опитва първо консервативно лечение, но когато то не помага се преминава към оперативно лечение. Оперативното лечение се изразява в ендопротезиране на ставата. Това е често срещана операция в днешно време и е една от най-успешните. Износените повърхности се отстраняват (износената повърхност от таза, от бедрената кост и самата глава на бедрената кост) и се заменят с компоненти от изкуствена става. Ендопротезата може да бъде направена от метал, керамика, пластмаса или комбинация от тези материали.

Целта на оперативното лечение е обезболяване и подобряване на движенията в ставата – обикновено ефектът на обезболяването се постига веднага след операцията.

Причини за смяна на ставата :
– коксартроза
– некроза на бедрената кост
– травма

Препоръки след операцията:
– да се започне активна рехабилитация, за да се заздрави мускулатурата около тазобедрената става (засилването на мускулатурата обикновено започва преди операцията, за да е по-лесно и бързо възстановяването)
– при по-пълни хора се препоръчва намаляване на теглото;
– ходене с патерици около 2 месеца след операцията;
-пълно възстановяване може да се очаква от 6 до 9 месеца след операцията (нормализиране на походката, на мускулната сила, баланса и др. )

Рискове след ендопротезиране:
– изкълчване на ендопротезата (обикновено при кръстосване на краката, което трябва да се избягва);
– инфекция;
– разхлабване на ендопротезата;
– разлика в дължината на долните крайници;
– образуване на костна формация около ендопротезата, което да предизвиква болка и ограничение в обема на движение.

Движения, които трябва да бъда ограничени и контролирани:
– кръстосването на краката;
– дълбок клек;
– повдигане на бедрото над 90 градуса от седеж;
– завъртане на крака навътре.

Блог