октомври, 2020 - Център по рехабилитация Physio Health

Тенис лакът (латерален епиконделит)

1. Какво представлява латералният епикондилит (Тенис лакът)?

Тенис лакът е често срещано болезнено състояние, което се предизвиква от претоварване в областта на лакътя.

Външната изпъкнала част на лакътя се нарича епикондил. Там се захващат мускулите, отговарящи за разгъването на китката (разгъвачи/екстензори)/. Повдигането на китката нагоре (назад) се случва благодарение именно на тези мускули.

Външният (латерален) епикондилит (от страната на палеца) е 10 пъти по-често срещан от вътрешния (медиален/от страната на малкия пръст). Най-често се предизвиква от повтарящи се движения на мускулите разгъвачи (екстензори) в китката. Симптоматиката му включва остра болка от външната страна на лакътя със силно изразена болезнена при натиск точка.

За първи път се описва при действащи тенисисти, откъдето и произхожда популярното му име “тенис лакът”

2. Причини за появата на епикондилит:

Многократните повторения на еднообразни движения с лакътя, като въртенето на отвертка, играта на тенис, боядисването с четка и работата с компютърна мишка са сред най-честите причини за появата на епикондилит. Хората на възраст между 30 и 50 години са най-често засегнатата възрастова група.

Постоянните натоварвания и напредването на възрастта стартират дегенеративните процеси в сухожилията на лакътната става. Те постепенно се износват и получават разкъсвания, които довеждат до отслабването им. Непрекъсването на травмиращите движения пречи на възстановяването на сухожилията, като се разкъсват новите сухожилни влакна, преди те да достигнат своята зрялост. Съединителна тъкан замества увредените влакна, но тя не притежава необходимата еластичност.

3. Какви са симптомите?

Това е заболяване, което започва постепенно и се развива бавно. Първоначално оплакванията се изразяват в напрежение в ръката, мускулна слабост и умора в ръката .

С напредване на състоянието болката се засилва от 1 до 3 дни след претоварването на ръката. Тя утихва след покой и се засилва при физическо натоварване. Болката се разпространява нагоре към раменната става и надолу към пръстите. Нарушение във функцията на ръката и затруднение при извършване на редица ежедневни действия също са част от симптомите.

4. Поставяне на диагноза

Латерален епикондилит е диагноза, която се поставя след физикално изследване от ортопед. Най-често след преглед се установява лек оток на 2см под латералния епикондил, като дори при лек натиск зоната е болезнена. Отокът обаче може и да липсва. При завъртане на ръката навътре и разтягане, пациентите изпитват болка. Установяване на болка при опит да се разгъне китката при свит юмрук срещу съпротивление е положителен резултат за симптома на Томпсън.

Рентгеновата снимка не може да покаже наличието на тенис лакът, но е способна да отхвърли други увреждания в областта при съмнения за такива – фрактури, артроза или остеофити (шипове). Дегенеративни промени в мускулите – разгъвачи могат да бъдат установени чрез ядрено-магнитен резонанс. Ехографско изследване също е опция.

5. Лечение

След диагностициране на латерален епикондилит се препоръчва почивка. Липсата на натоварване на лакътната става често е напълно достатъчна, за да изпитате облекчение.

В случаите, когато покоят не дава желания резултат или при много силна болка, се прилага медикаментозна терапия – най-често нестероидни противовъзпалителни – диклофенак, напроксен, ибупрофен, кетопрофен.

Добре се повлиява от рехабилитация и физиотерапия, въздействаща на възпалителния процес, изометрични упражнения, запазващи силата на мускулите, също са подходящи. Йонофорезата е още една от опциите за възстановяне.

Тензионно главоболие (част 1)

Тензионно главоболие

Източниците на болка в главата могат да бъдат многобройни и различни. Най-често срещаният вид главоболие е така нареченото тензионно главоболие. То се характеризира с чувство за тежест и стягане в главата в областта на тила, слепоочната област, челната област или двустранно.

Тензионното главоболие се дължи на стягане и свиване във вратните мускули, които извършват съкращение поради различни дразнения. Тези дразнения могат да бъдат стрес, недоспиване и дори неподходяща поза. Трябва да знаете, че тензионното главоболие далеч не е толкова опасно, колкото изглежда първоначално.

Болката при тензионно главоболие най-често е от двете страни на главата и е придружена от схващане на раменете и врата. Този дискомфорт може да продължи в рамките на 30-тина минути и да стигне до няколко дни. Повече спокойствие, почивка и масаж на слепоочията могат значително да облекчат състоянието.

Тензионното главоболие може да бъде два вида – епизодично и хронично. За да бъде класифицирано като тензионен тип епизодично главоболие, то трябва да покрие следните критерии:

предишни епизоди на главоболие, които да имат епизодичен и тензионен характер;
поява на главоболие с тензионен характер не повече от 15 дни в месеца;
продължителност от 30 минути до 7 дни;
поне две от следните характеристики са налични:

стягане и напрежение в главата (с непулсиращ характер);
лека до умерена интензивност на болката (може да наруши извършването на дадена активност, но не и да възпрепятства нейното започване);
болката е от двете страни на главата;
засилване на болката при изкачване на стълби или сходно физическо натоварване;
липса на гадене и повръщане;
отсъствие на чувствителност към шум (фонофобия) или светлина (фотофобия), или наличие само на едно от двете;
липса на наличие или съмнение за наличие на вторично главоболие, т.е при което се открива подлежаща причина – например неоплазма и др.

Хронично главоболие от тензионен тип:

налично главоболие с тензионен характер в продължителност на 6 месеца, повече от 15 дни в месеца или поне 15 дни месечно;
наличие на поне две от следните характеристики:

– стягане и напрежение в главата (с непулсиращ характер);

– лека до умерена интензивност на болката (може да наруши извършването на дадена активност, но не и да възпрепятства нейното започване);

– болката е от двете страни на главата;

– засилване на болката при изкачване на стълби или сходно физическо натоварване;

– липса на гадене и повръщане;

– отсъствие на чувствителност към шум (фонофобия) или светлина (фотофобия), или наличие само на едно от двете;
– липса на наличие или съмнение за наличие на вторично главоболие, т.е при което се открива подлежаща причина – липса на наличие или съмнение за наличие на вторично главоболие, т.е при което се открива подлежаща причина –например неоплазма и др.

Причини

Продължава да тече дискусия за различните патогенни механизми, които биха могли да стоят в основата на този вид главоболие, включително съдови, миогенни и психогенни фактори. Въпреки че все още не са известни конкретните причини за появата на тензионното главоболие, сме запознати с част от тригърните фактори, които могат да го провокират:

стрес – когато главоболието се появява следобеда или непосредствено след натоварен работен ден;
недоспиване;
неудобна поза на тялото;
нередовен режим на хранене (гладуване);
напрежение в очите, постоянното им присвиване;

Клинична картина

Признаци, характерни за тензионното главоболие:

Поява на тъпа болка в главата;
Чувство за натиск и тежест в областта на челото, слепоочната област и в тила;
Напрежение в скалпа, врата или раменете.

Синдром на замръзналото рамо

Една от най-сложните по строеж и функция стави в човешкото тяло е раменната става. С нейна помощ, човек има възможност да извършва много голям обем от движения с горните си крайници. Именно заради сложността й, както и поради постоянното натоварване, тя става уязвима към нарушаване на функционалността и податлива на различни болки.

Синдром на замръзналото рамо и адхезивен капсулит на раменната става са два термина, чрез които се описва състоянието на силна болка и скованост в рамото. Новите определения на заболяването го описват като „заболяване с неизвестна етиология”, характеризиращо се с ограничаване на активните и пасивните движения в раменната става.

С какво се характеризира така нареченото „замръзнало рамо”

Първият предвестник на този синдром е болката при движение на ръката, но сковаване и бързото обездвижване на раменната става е главният признак. Движенията стават все по-ограничени и болезнени много скоро след първите болки. Не след дълго се оказва невъзможно да вдигнете ръка над главата си. Дори слаб опит за движение предизвиква остра болезненост.

Острата болка принуждава болния да държи ръката си неподвижна и близо до тялото. Освен това напредващите структурни изменения правят движенията все по-трудни и дори невъзможни. Рамото сякаш замръзва.

Кого засяга синдромът на „замръзналото рамо”?

Най-често синдромът на „замръзналото рамо” засяга хората между 40 и 60 г. Честотата е по-висока при дамите в сравнение с тази при господата. Вероятност за появата на синдрома е по-голяма при пациентите, страдащи от захарен диабет. Изключително рядко се засягат едновременно и двете рамене. По-вероятно е последователното им ангажиране.

Причини за замръзнало рамо

Причина за замръзнало рамо са възпалителни процеси, които деформират меките тъкани около ставата – така наречените бурс и(околоставни торбички), сухожилията и ставната капсула. Това затруднява движението в нея. Какво предизвиква възпаленията, засягащи съединителната тъкан, не е изяснено напълно.

За рискови се смятат следните фактори:

травматизмът при професионалния спорт, същото важи и за любителите;
повтарящите се във времето микротравми от характерни за определени професии еднотипни движения и пози;
обездвижване при операции и интервенции в рамото;
системни заболявания често играят ролята на пусков механизъм – диабет, както и заболявания на щитовидната жлеза;
простудите и инфекциозните болести, поразяващи нервните сплитове на рамото.

Протичане на заболяването

Различават се три основни периода в развитието на замръзналото рамо.

• Най-болезнен е първият. През него всички движения са съпроводени със силна болка. Тя не изчезва дори и нощем – най-вече ако сте легнал върху болната страна. Осезаемо намалява подвижността.

• Във втория етап рамото е вече почти неподвижно. Мускулите отслабват, невъзможно е вдигането на ръката нагоре. Болката не се увеличава, дори леко започва да намалява.

• Във финалния период болката вече е осезаемо намаляла, а подвижността бавно се увеличава. Повечето пациенти успяват да възстановят обема на движение почти напълно.

Лечение при замръзнало рамо

При първи симптоми за нередност с раменната става трябва да потърсите специализирана помощ. За заболяването е характерно, че има самоограничаващ се ход на протичане. За овладяване на болезнеността помага приемът на различни болкоуспокояващи медикаменти, включително нестероидни противовъзпалителни средства, понякога и кортикостероиди.
Физиотерапията и упражненията в домашни условия са неизменна част от всяка една от фазите на заболяването.

Проприоцептивно нервно-мускулно улесняване – ПНМУ

Ние работим и с концепцията на ПНМУ която е създадена през 50-те години и до ден днешен не е спирала да се развива. Концепцията е подходяща за всички ортопедични, ревматологични, неврологични заболявания и мускулно ставни дисфункции.

Тази ПНМУ е изключително популярна с ефективността си в цял свят. Ние също прилагаме мобилизации по Калтенборн и Мейтланд и миофасциален масаж (тригерни точки). Тригерните точки представляват болезнени точки, които се развиват когато някой мускул е пренапрегнат. Чрез масаж на тези точки мускулите се релаксират така, както никой друг масаж не може да ги релаксира. Ние сме завършили всички тези курсове при преподаватели и сме напълно квалифицирани.

ПЛАНТАРЕН ФАСЦИИТ

Най-често срещаната причина за болка в петата се нарича плантарен фасциит- възпаление на плантарната фасция (широката ивица фиброзна тъкан, преминаваща по долната повърхност на стъпалото). Плантарната фасция свързва пръстите на краката с костта на петата.

Болката, причинена от плантарен фасциит, обикновено е сутрин при първите стъпки. Болката намалява след раздвижване, като може отново да се засили при продължително стоене прав или след изправяне при дълъг седеж.

Често срещана е при бегачите. Рискът от появата му е по-голям при хора с наднормено тегло, ако рязко увеличат физическата си активност.

Симптоми на плантарен фасциит

Симптомите на плантарен фасциит най-често са: пронизваща болка в свода на стъпалото в близост до петата. Обикновено болката е най-силна при първите няколко крачки след събуждане. Болката обикновено е по-силно изразена след тренировка и по време на нейното протичане.

Причини за плантарен фасциит

Плантарната фасция играе важна роля при поддържането на свода на стъпало и поглъщането на удара. Претоварването и повишеното напрежение могат да предизвикат сълзене на фасцията. Раздразнение или възпаление на фасцията могат да бъдат предизвикани от продължително разтягане или разкъсване. В много от случаите причината за появата на плантарен фасциит не е ясна.

Рискови фактори

Плантарен фасциит може да възникне и без ясна причина, но някои от факторите, които могат да увеличат риска за неговото развитие, са:

Напреднала възраст. Най-често плантарният фасциит се проявява при пациенти между 40 и 60 години.
Упражнения и активности, подлагащи петата, на продължително и интензивно натоварване. Например скокове, балет, аеробика и бягане на дълги разстояния. Внезапното увеличаване на физическата активност без подготовка е рисков фактор.
Структурата на стъпалото, падналите или високи сводове, както и необичайната походка са фактори, които влияят на начина, по който стъпалото разпределя тежестта. Това допълнително товари плантарната фасция.
Излишните килограми и затлъстяване.
Професиите, при които дълго време стоите прави. Хората, които прекарват повече от работното си време в стоене, прави върху твърда повърхност или в ходене, са по-податливи на увреждания на плантарната фасция.

Усложнения при плантарен фасциит

Ако плантарният фасциит бъде пренебрегнат, това ще доведе до хронични болки в петата. Измененията в походката и болките в стъпалото могат да доведат до други проблеми с колената, бедрата и дори гърба.

Диагноза

Физически преглед и медицинска история са необходими за поставянето на диагноза. Вашият лекар, по време на прегледа, ще провери чувствителността в стъпалото ви, за да установи с по-голяма точност местоположението на болката и да намери нейния причинител.

Лечение на плантарен фасциит

Налагане с лед в болезнената област и продължително разтягане са част от консервативните методи, които помагат при плантарен фасциит. Подходящи обувки с ортопедични стелки и почивка са другите благоприятно действащи фактори.

Медикаменти

Най-често това са болкоуспокояващи и нестероидни противовъзпалителни.

Терапии

Удължаване и укрепване на фасцията и използването на специализирани устройства могат да помогнат за облекчаването на симптомите. Те включват:

Физиотерапия. С помощта на физиотерапевт можете да правите упражнения, които да разтегнат плантарната фасция и ахилесовото сухожилие. Да подсилите мускулите, като стабилизирате петата и глезена. Може да бъдете обучен да използвате атлетична лента за поддръжка на петата.
Ортопедични стелки. Стелките ще допринесат за правилното разпределяне на тежестта върху свода на стъпалото. Обувките също са от много голямо значение – те осигуряват добрата опора на сводовете на стъпалата ви.

Няколко причини за болка в коляното

Коляното е една от по-често нараняваните стави. Възможно е наличието на болка в коляното да се дължи на разнообразни причини. Може да имате наранен мениск или проблем с движението на капачката, да сте преразтегнали връзки, или просто да сте натоварили самото коляно. Кога задължително трябва да търсите помощ от ортопед?

– Ако сте имали травматичен момент (падане, катастрофа и др.);

– Ако сте имали ускуващ момент – рязко завъртане; в този момент сте изпитали силна болка и се е получил оток. Срещата с ортопед – травматолог е задължителна. Но ако болката се появява без причина, след което отминава, тогава може да потърсите помощта на рехабилитатор или кинезитерапевт;

– Ако имате болка при движение: съществуват голям брой добри и качествени методики, които могат да ви помогнат. Някои примери са: мануална терапия, мускулни техники за релаксация, техники които подобряват стабилността в коляното, масаж и много други. Не бързайте да вземате лекарства! Много често, с помощта на мануални техники, състоянието на пациенти с проблеми в коляното се подобрява. Проблемите възникват при прекалено дългото чакане и отлагане. Тогава се получават усложнения. Много често коляното може да се подобри с една или две процедури (в зависимост от проблема).

Професионалният ми съвет е: при болка в коляното, преди да опитате да подобрите състоянието си с лекарства, пробвайте с нещо, чийто положителен ефект е доказан във всички развити държави!

НЕВРОПЛАСТИЧНОСТ

НЕВРОПЛАСТИЧНОСТ – СЪЩНОСТ И ЗНАЧЕНИЕ

Съвременната неврорехабилитация се базира на теорията за невропластичност или това е възможността на мозъка да се променя. Невропластничността е генетично заложена. Най-добри резултати се постигат в ранните години на живота. Когато реорганизацията на мозъка е естествен процес и е свързана с неговото съзряване.

В последните години класическото разбиране, че нервната система не регенерира след увреждане, претърпя еволюция. Възможността на човешкия мозък за промяна продължава през целия му живот, но трябва да отчетем, че потенциалът е винаги индивидуален и до голяма степен има генетична предопределеност. Възрастта на болния, както и съпътстващите заболявания също оказват важна роля във възстановителния потенциал.

Още в ранния период на мозъчно увреждане, примерно при инсулт, протичат процеси на промени, които са биологични и не зависят от приложеното лечение. Това обяснява, защо пациенти претърпели мозъчен удар успяват отново да проходят или да движат крайниците си, няколко дена след инцидента. Нито само с рехабилитация, нито с медикаменти може да се постигне толкова бърз ефект на възстановяване. Това възстановяване е спонтанно, зависещо от индивидуалните възможности на мозъка.

Постепенно с напредването на времето започват да протичат процеси на компесаторна и адаптативна регенерация чрез активиране на нови неврални връзки и обучение на стари такива, които трябва да поемат нови функции. Тоест части от мозъка се научават да извършват нетипични за тях функции, а между отделните клетки в мозъка се образуват нови връзки, който да помогнат за връщането на увредените функции и възможности на тялото. В този период изключително важна е ролята на неврорехабилитацията. Най-благоприятен ефект за лечебно въздействие се постигат в първите 3-6 месеца, когато възможността на невропластичност е най-изявена.

Изключително важно

За пациентите е в този времеви период да положат усилия за активна рехабилитация или това означава, че веднага след инцидента е необходимо да се започне с активното възстановяване за да се помогне на пациента да оптимизира потенциала си за невропластичност. По този начин се подпомага изграждането на нова мозъчна дейност, която няма да е със същата ефикасност каквато е била преди увредата, но ще е оптимална за пациента и целенасочена за неговите нужди. Много хора правят грешката да залагат на пасивни лечебни методи, в които пациента не взима никакво участие и докато при много заболявания това е благоприятно за лечението, при мозъчните увреди и специално при инсултите липсата на ангажираност на пострадалия във възстановителния процес може да се окаже пагубна.

Активното участие на болния стимулира мозъка да се възстанови

Да замести увредените зони като обучи нови да поемат функцията им. Естествено възстановяване може да очакваме и след шестия месец. То ще е предимно на функционално ниво и ще се изразява във подобрение на вече възникналите функции (движения, координация, сила, мускулен тонус и др.). Това означава, че ще може да се работи за да се самообслужва пациента по-добре, да върши работата си по по-лесен и ефикасен начин, да бъде по-стабилен докато ходи и др.

Невропластичност е активен процес, който протича през целият ни живот и зависи до голяма степен от това какво правим за своя мозък. За неврологичните пациенти от важно значение са промените които настъпват в резултат на заболяването и най-вече как може, въпреки дефицитът, да оптимизираме мозъкът да работи по-добре и да си върши работата по-качествено, познавайки вече механизмите на невропластиност.

Насоки за постоперативно възстановяване на предна кръстна връзка

Като човек, който е преживял травма на предна кръстна връзка заедно с придружаващата операция и иска да се върне към спорта, има много неща, които трябва да преминете по пътя към възстановяването, за да се уверите, че сте в оптимална форма, но също и трябва да се уверите, че сте намалили риска от повторна травма. Нужно е да имате пълен обем на движение, липса на възпаление, липса на оток в ставата, да възстановите силата на квадрицепсите и задната част на бедрото, както и мускулатурата на прасеца. Трябва да включите упражнения за баланс, скачане, приземяване и да започнете тренировки за ловкост и специфичните движения характерни за спорта ви. Важна е психическата подготовка и да се чувствате готови да се върнете към старите дейности.

Един от гореизброените компоненти се оказва малко по-важен от останалите – силата на квадрицепсите и по-точно разликата в оперирания крак и този, който не е опериран или също така наречения Индекс на Симетрия на Крайника (ИСК) .

Има няколко варианта ИСК да бъде пресметнат, но според повечето методи тестът се смята за преминат когато ИСК надвишава 90% (тоест засегнатият крайник няма загуба на повече от 10% от силата си спрямо здравия). В изследване отнасящо се постоперативното възстановяване след травма на предна кръстна връзка, публикувано през 2016 г., две неща, свързани с важността на квадрицепсите, са били открити. Първо, авторите са стигнали до извода, че 33% от спортистите, които са се върнали към дейността си с КСИ под 90% са претърпели още една травма на коляното до 2 години след връщането си към спорта. Другата група, които са имали КСИ над 90% са имали 12% шанс за повторна травма през двугодишния период. Изследвайки данните по задълбочено откриват правопропорционална зависимост между процентите загубен КСИ и шансът за повторна контузия спрямо други атлети, които са си възвърнали по-голямата част от силата на квадрицепса.

Асиметрични упражнения като напади или български клек могат да помогнат за възстановяването на разликата между оперирания и здравия крайник. Освен възстановяването и връщането към спорта, е важно и да намалим шанса за нова травма и да извървите същия път отново. Нужно е да включите и изолиращи упражнения за квадрицепса, например коленни разгъвания на машина (leg extensions) .

„Разгъвания на машина ?! Но те не са ФУНКЦИОНАЛНИ и съм чувал, че може да си увредиш коленете от това упражнение.“ Най-вероятно си мислите, че клековете са по-подходящи, защото често са включени в рехабилитационните програми след операция на предна кръстна връзка. Изследване на биомеханиката показва, че пациентите претърпели такава операция ще намерят начин да компенсират и да намалят натоварването върху травмираното коляно поне 5 месеца след интервенцията, дори и да правят клекове без допълнително съпротивление. Това проучване показва, че 3 месеца след операцията атлетът ще отнемат част от тежестта върху целия опериран крак и ще я пренесат върху другия. След 5-тия месец при контролните прегледи се установява, че пациентите вече разпределят товара равномерно между двата крака но няма да позволят на травмираното коляно да се сгъва прекалено и ще натоварят повече седалището. Тревожното при тези данни е, че показват как хората подсъзнателно или съзнателно отнемат тежестта от контузеното коляно при бягане, тичане или други дейности включващи голямо натоварване.

За да се справим с компенсацията, отбягването на дадени движения и страха, изолиращите упражнения са добро средство да се изгради мускулната сила и увереността отново да натоварим структурите. Трябва да се вземе под внимание правилното изпълнение, обемът на движение и да се включат в подходящото време.

Системно наблюдение на изолиращите упражнения (включени 6-тата седмица след операцията и при ограничен обем на движение 45-90 градуса) не преразтягат предната кръстна връзка. Коленните разгъвания 3 месеца след интервенцията в пълен обем на движение не предизвикват увреждане на предната кръстна връзка в дългосрочен план. Тези доказателства подкрепящи изолиращите упражнения също са публикувани в 3 рехабилитационни ръководства за тази травма базирани на изследвания .

Заключението е, че силата е от ГОЛЯМО значение.

Кифоза

Извиването на гръбнака, при което горната му част изглежда по-закръглена от нормалното, се нарича кифоза. Смята се,че известно извиване на гръбнака е нормално, ако обаче извиването е повече от 40 градуса, считаме това за признак на кифоза. В повечето случаи кифозата не предизвиква никакви симптоми, ако изключим изпъкването на гръбнака в горната му част. Има случаи обаче, при които пациентите може да страдат от болка в гърба, скованост, и лесна уморяемост. Какви биха могли да бъдат причините за кифоза? При кифоза има разместване на прешлените в торакалния отдел на гръбначния стълб.

Най-често срещаните причини за кифоза са:

неправилна стойка- най-вече в детска възраст.Носенето на тежка раница е също възможно да предизвика прекомерно разтягане на лигаментите и мускулите, които поддържат гръбнака, това може да размести прешлените от нормалната им позиция;
ювенилна кифоза или абнормно оформени прешлени- може да възникне в пубертета между 12 – 17 години. Нарушено е кръвоснабдяването на прешлените. Това спира или забавя растежа на предните части на телата им. В резултат на това прешлените добиват клиновидна форма и се образува кифоза.;
вродена кифоза – вътреутробно абнормно развитие;
травма на гръбначния стълб – посттравматична кифоза;
остеопороза – старческа кифоза;
други причини- тумори на гръбначния стълб, мускулна дистрофия, болест на Бехтерев (анкилозиращ спондилит), туберкулоза и др.

Кифозите могат да бъдат физиологични и патологични.

Физиологични

В ранна детска възраст могат да се образуват сакрална и торакална кифоза. При възрастните и в старческа възраст се увеличава най-вече торакалната кифоза.

Патологични кифози

Вродена кифоза. – Това се дължи на генетична мутация и наследен дефект в развитието на гръбначните органи (предни секции).;

Постуриална кифоза. – Този тип изкривяване на гръбнака се развива поради неправилна стойка (“закръглен гръбнак”) и най-често се наблюдава при подрастващите, като следствие от прекомерно огъване напред (лумбална хиперлордоза).;

Посттравматична кифоза. – Тя се развива в резултат на увреждания на гръбначния стълб с компресионни фрактури на гръбначните тела и притискане на корените на гръбначния мозък.;

Вторична кифоза. – Това разстройство се развива на фона на всякакви инфекциозни (полиомиелит, туберкулозен спондилит) или системни заболявания (болест на Бехтерев, рахит, церебрална парализа , ревматоиден артрит, склеродермия).;

Стара (дегенеративна) кифоза. – Този тип кривина е причинена от дистрофични промени в телата на прешлените и междупрешленните дискове, които са придружени от така нареченото “увисване на гръбнака”, както и от отслабването на неговия лигамен апарат.;

Болестта на Шийърман-Мау .

Причината за развитието на тази патология досега не е установена. Известно е, че тази болест, в преобладаващото мнозинство от случаите, се развива при юноши във възрастовия интервал от 13 до 16 години и се проявява чрез изтъняване на предната част на гръбначните органи, приблизително в средата на гръбначния стълб, което води до характерен наклон напред в областта на гръдния кош.

Какви са симптомите при кифоза?

Неправилната стойка и появата на изгърбване в горната част на гръбначния стълб са най-лесно забележимият симптом на кифоза.

Пациентите могат да изпитва болка в областта на гърба, мускулна умора и скованост. Характерно за тези симптоми е продължителното им задържане и липсата на влошаване с времето. При тежките случаи на кифоза симптомите се влошават с времето.

По-рядко може да се стигне до появата на неврологични симптоми като загуба на контрол върху пикочния мехур и червата и загуба на чувствителност, породени от притискане на гръбначния мозък. По-тежките случаи на торакална кифоза може да доведат до затруднено дишане и задух.

Как се диагностицира кифозата?

Лекуващият лекар първо ще разпита какви са оплакванията,кога са се проявили за първи път, имате ли роднини с подобни оплаквания, имали ли сте други проблеми с гръбначния стълб. След това ще бъде извършен преглед, за да се прецени каква е степента на изкривяването. Ще бъдат изследвани чувствителността и рефлексите на крайниците ви. В зависимост от резултатите може да ви бъде назначено рентгеново изследване или магнитен резонанс особено ако има съмнение за притискане на гръбначния мозък.

Какво е лечението на кифозата?

Как ще протече лечението, е силно зависимо от степента на изкривяването и тежестта на съпътстващата симптоматика.

Случва се при децата, страдащи от кифоза, да не е необходимо лечение, понеже е възможно с времето да израстат проблема и той бъде разрешен от съзряването на тялото им. Поставянето на специални скоби е необходимо в други случаи.

Ако неправилна стойка е причината за кифозата, агресивно лечение няма да бъде необходимо. Могат да бъдат използвани йога, физиотерапия и медикаменти за облекчаване на болката. При най-тежките случаи е необходима хирургична интервенция.

Качествената рехабилитация – предимства.

Колко хора в днешно време, според вас, претърпяват операции и какви са причините за това? Едни- поради суета, за да угодят на собственото си его, прибягват до естетичната медицина, а други- от човешки инстинкт да съхранят живота си, за да останат живи, претърпяват тежки операции. Навсякъде по света в ерата на технологичния подем се реализират рекордно много операции. Какво се случва след това? Колко от тях се възстановяват качествено и колко от тях остават без двигателна независимост? Какви са предимствата на качественото възстановяване в професионална среда? Тази статия ще покаже един интересен поглед върху всички тези въпроси.

Ключов момент в живота на хората, преживели операция, травма или инсулт, е рехабилитацията. В интерес на истината тя е не по-маловажна от успешно проведената операция. Разработването на адекватен рехабилитационен план и следването му под контрола на специалист е в основата на по-бързото и по-качествено възстановяване.

Предимствата

Възможностите на рехабилитационните програми са много разнообразни. Те могат да бъдат свързани с начина на живот, могат да бъдат психологически и физически. Важно е да се провеждат в центрове по рехабилитация, а не в комфорта на дома, за да може да се следи за правилното изпълнение на зададените упражнения.Сред предимствата са намаляване на болката след операция, подпомагане възвръщането на нормалните двигателни функции и мобилността. Това се постига чрез заздравяване на мускулите, подобряване на координацията и гъвкавостта в ставите, за да се възвърне пълният обем от движения.

С прилагането на рехабилитационни програми се постига:

заздравяване мускулите и намалява опасността от бъдещи травми;
подобряване на координацията;
развиване гъвкавостта в ставите – възвръща максимално обема на движение;
намаляване на отока ;
подобряване на баланса и равновесието;
повишаване на издръжливостта – дава възможност за изпълнение на по-комплексни упражнения;
намаляване на мускулните спазми;
предотвратяване настъпването на постоперативни усложнения;
подобряване кръвообращението на травмираните тъкани;
подпомагане заздравяването на меките тъкани;
предотвратяване на деформации на крайниците;
коригиране проблемите в походката и стойката;
повишаване на самоувереността ;
осигуряване на независимост.

Всичко това потвърждава, че рехабилитацията е изключително важен етап от възстановителния процес за всички хора, борещи се да възстановят способността си да се днвижат и да извършват ежедневните си дейности, независимо на каква възраст са.

Водещи специалисти, най-вече от развитите държави като Америка, Канада, Австралия, Англия, Германия и Швейцария,многократно споделят своя опит и статистика в рехабилитацията и възстановяването, а изводът им е еднозначен: качествената рехабилитация е равна на качествен живот.

Месец: октомври 2020