Ендопротезиране на тазобедрена става

                                               Ендопротезиране на тазобедрена става

Често хората не обръщат внимание на леки болки или ограничение в движението на дадена става, докато не стане прекалено късно. Много хора живеят с болка в тазобедрената става и едва когато те станат непоносими или започнат да ограничават дейностите от ежедневието решават да потърсят помощ. Винаги се опитва първо консервативно лечение, но когато то не помага се преминава към оперативно лечение. Оперативното лечение се изразява в ендопротезиране на ставата. Това е често срещана операция в днешно време и е една от най-успешните. Износените повърхности се отстраняват (износената повърхност от таза, от бедрената кост и самата глава на бедрената кост) и се заменят с компоненти от изкуствена става. Ендопротезата може да бъде  направена от метал, керамика, пластмаса или комбинация от тези материали.

Целта на оперативното лечение е обезболяване и подобряване на движенията в ставата –  обикновено ефектът на обезболяването се постига веднага след операцията.

Причини за смяна на ставата :
– коксартроза
– некроза на бедрената кост
– травма

Препоръки след операцията:
– да се започне активна рехабилитация, за да се заздрави мускулатурата около тазобедрената става (засилването на мускулатурата обикновено започва преди операцията, за да е по-лесно и бързо възстановяването)
– при по-пълни хора се препоръчва намаляване на теглото;
– ходене с патерици около 2 месеца след операцията;
-пълно възстановяване може да се очаква от 6 до 9 месеца след операцията (нормализиране на походката, на мускулната сила, баланса и др. )

Рискове след ендопротезиране:
– изкълчване на ендопротезата (обикновено при кръстосване на краката, което трябва да се избягва);
– инфекция;
– разхлабване на ендопротезата;
– разлика в дължината на долните крайници;
– образуване на костна формация около ендопротезата, което да предизвиква болка и ограничение в обема на движение.

Движения, които трябва да бъда ограничени и контролирани:
– кръстосването на краката;
– дълбок клек;
– повдигане на бедрото над 90 градуса от седеж;
– завъртане на крака навътре.

АХИЛЕСОВО СУХОЖИЛИЕ

             РЕХАБИЛИТАЦИЯ ПРИ СКЪСВАНЕ НА АХИЛЕСОВО СУХОЖИЛИЕ

В първия период до 3-тата седмица след операцията не се стъпва на крайника, дори само върху петата. За обездвижване най-често се слага ортеза,   регулираща се (тип ботуш), която обхваща ходилото, глезена и подбедрицата. Пациентът трябва да се придвижва с патерици.

За контрол на болката и отока се прилага апаратна физиотерапия като криотерапия и електролечение и се прилага противооточна позиция. Могат да се правят упражнения със здравия крак, горната част на тялото и частта от оперирания крайник, която е свободна. Засегнатата част може да се тренира чрез движение на пръстите в ортезата и леки изометрични контракции (стягане на мускулатурата без движение в ставата).

Вторият период настъпва между 4-тата и 8-мата седмица след операцията. В него продължаваме с щаденето на крайника, но могат да се включат упражнения без ортеза. През периода ортезата може да се маха за поддържане на хигиената, но трябва да се слага отново при вървене. Регулира се ъгъла, под който е фиксирано ходилото. Когато ходилото е в ортезата, може леко да се отпуска тежестта на него при вървене, но тя трябва да е върху петата.

            Вървене с патерици– започва се с вървене с помощта на две патерици, като  постепенно се преминава към използване само на една патерица. При отсъствие на болка и наличие на добро възстановяване може поетапно да се включи натоварване на крака върху петата.

            При наличие на силен оток, крайникът често трябва да се поставя в противооточна позиция, тоест да се поставя нависоко. Възможно е да се използват компресиращи чорапи.

            В процеса на рехабилитация могат да се правят упражнения за здравия крайник и горната част на тялото,  могат да се включат  и упражнения, които постепенно да раздвижат и засегнатия крак. Когато се  правят с оперирания крак, ортезата се маха и се внимава кракът да не се натовари или травмира допълнително. Могат да се правят леки и внимателни упражнения, които да ускорят възстановителния процес, но трябва да се внимава, защото резките и агресивни упражнения могат да влошат състоянието.

Третият период започва между 8-та и  12-тата седмица след операцията. Продължава щаденето на крайника, цели се поддържане на обема на движение и редуциране на отока. Добавят се упражнения за засилване на прасеца и заздравяване на сухожилието. В този период може да се натоварва крака с ортезата, а при добър темп на рехабилитация ортезата може да се замени с ортопедична обувка с подложка на петата.

Примерни упражнения за сила и обем на движение с ластик

Тези упражнения са само за насока. Задължително трябва да се консултирате с вашия физиотерапевт/рехабилитатор или ортопед, преди да започнете.

Отвеждане на глезена навън

– свалете ортезата и седнете на леглото или на земята;

– сложете единия край на ластика около ходилото на оперирания крак и я прекарайте през ходилото на неоперирания и хванете ластика за другия край;

– бавно отведете оперирания крак навън, без да повдигате петата;

– върнете крака в изходна позиция;

– повторенията са от 20 до 30 броя.

Плантарна флексия на глезена

– в същата изходна позиция си дайте съпротивление с ластика;

– от неутрално положение на ходилото започнете да натискате напред;

– върнете го в изходно положение;

– 20-30 повторения;

– темпото трябва да е бавно, а изпълнението внимателно; при наличие на болка- намалете повторенията.

Дорзална флексия на глезена

– завържете ластика за  стабилна мебел или го прекарайте през крака на масата и си дайте съпротивление на горната част на ходилото;

–  движете ходилото в посока към тялото и връщайте в изходна позиция,

– 20-30 повторения.

Привеждане на глезена навътре

– кръстосайте краката, като неоперираният крак трябва да е върху оперирания и прекарайте лентата през здравия;

– дайте си съпротивление;

– движете ходилото в посока навън и върнете в изходна позиция;

– 20-30 повторения.

АКУПРЕСУРА

                                 АКУПРЕСУРА

Акупресура е далекоизточен терапевтичен метод и представлява разновидност на акупунктурата. Разликата е, че при акупунктурата върху акупунктурните  точки  се  прилага  иглоубождане  със  специални игли, а при акупресурата дразненето се извършва чрез натиск.
           Въпреки редица европейски теории за механизма на действие на акупунктурата , респ.  акупресурата , те могат да отговорят на редица въпроси за ефекта на тази терапия. Поради това се придържаме към далекоизточната натурфилософия, която се различава от европейския начин на мислене за патогенеза на заболяванията.
          Приема се, че човек е част от природата и се подчинява на обграждащия го космос. Неговото развитие, здраве и болест зависят от положителни сили– ин и отрицателни– ян. Това динамично равновесие между ян и ин е отразено в монадата. Тя представлява един кръг, разделен от огъната крива на всетла, положителна- ян и тъмна, отрицателна– ин половина, като във всяка има зародиш на противоположната сила, т.е единият полюс има значение само благодарение на връзката с другия. Тази далекоизточна представа е генерализирана за цялата природа. ЯН(+), бащиното начало, изразява всичко активно, светло, топло, сухо, силата на слънцето, докато ИН(-), майчиното начало, е свързано с всичко пасивно, тъмно, студено, влажно и с влиянието на луната.
          Когато при човека тези сили са в равновесие, той е здрав, жизнеспособен, работоспособен. И обратното- нарушаването на това равновесия  води до болест. Далекоизточната медицина е  холистична медицина– не е важна толкова точната диагноза, а общото състояние  на организма, което зависи от равновесието между противоположните сили. В нашето европейско мислене ние също говорим за равновесие между две противоположни сили: възбуждане и задържане, ваготония и симпатикотония, асимилация и дисимилация, изграждане и разграждане и др.
          Споменатите сили определят нивото на жизнената енергия- биоенергията на човека, наречена- ЧИ, КИ- според японците, ПРАНА- според индусите. .
          Целта на акупресурата  е да възстанови правилното протичане на биоенергията. Процедурата трябва да се прави при максимално отпускане на болния, най-добре е в легнало положение. Обстановката трябва да е спокойна и предразполагаща към релаксация.
          Акупресурата се прави по определени схеми  за дадено заболяване, представени в специалните ръководства. Препоръчва се да се обработят най-болезнените точки, като се подбират неголям брой на една процедура. Много важно е да се определи точното място на акупресурната точка, за да не се работи извън нея. Точката може да бъде установена, чувствителна, болезнена, да се опипва известно твърдо или зърнесто уплътнение по нея. След определяне на точките  и след като се реши по каква схема ще се работи, се пристъпва към самия масаж. При акупресурата основната техника е пръстов натиск върху точката. Натискът се извършва перпендикулярно на кожата. Желателно е да се работи симетрично в лявата и дясната половина на тялото. За по-дълбоко действие може да се ползва и върхът на пръста или да се работи с обременяване на пръста от другия пръст.
ПОКАЗАНИЯ: Акупресурата  се прилага при множество заболявания. Особено добре се повлияват функционалните заболявания, но и органични заболявания се повлияват благоприятно. Една и съща точка може да се ползва за лечението на няколко заболявания  и обратното.
ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ: Акупресурата не бива да се прилага при: злокачествени новообразования,  фебрилни  състояния, активна туберкулоза, язвена болест, тежко увреждане на вътрешните  органи, кръвни заболявания, бременност и други.

Call Now Button