Адреси
Варна | София
Обадете ни се
089 871 1707
Пишете ни
physiohealth.center@gmail.com
Цени
Вижте тук

Година: 2021

Център по рехабилитация Physio HealthБлог2021

Спондилолистеза

Спондилолистеза

Спондилолистезата представлява приплъзване или изместване на един прешлен спрямо друг. Посоката на изместване може да е различна – напред, назад или встрани. Спондилолистезата може да е безсимптомна. Често симптомите, предизвикани от спондилолистеза, приличат на тези,  предизвикани от дискова херния – болка в засегнатата област, изтръпвания по крайниците, мускулна слабост. Обикновено болката се провокира при движение, а в покой- намалява. Спондилолистезата може да притисне както нервни коренчета, така и в по-тежки случаи да доведе до стеснение на гръбначния канал.

Видове:

– вродена спондилолистеза;
– дегенеративна спондилолистеза;
– травматична спондилолистеза;
– патологична спондилолистеза;
– истмична спондилолистеза.

Най-често засегнатите нива са L5-S1 или L4-L5. Симптомите са по-тежки, когато приплъзването е по-голямо.
Поставянето на диагноза се извършва след направата на рентгенова снимка или ядрено-магнитен резонанс. С ядрено-магнитния резонанс може да се види и състоянието на меките тъкани и нервните коренчета.

Лечение:

– в ранен стадий и слабо приплъзване се цели укрепване на мускулатурата, като така симптомите могат да се контролират, понякога се използват и корсети;
– при по-тежки случаи и с напредване на спондилолистезата се стига до оперативна намеса, особено ако се е стигнало до спинална стеноза; Оперативната намеса има за цел да декомпресира структурите и да намали появилия се неврологичен дефицит. Прешлените се фиксират, за да се избегне повторна намеса.

БОЛКИ В КИТКАТА

БОЛКИ В КИТКАТА

Китката има сложна структура, съставена от кости на китката (карпални кости), стави, сухожилия, нерви и кръвоносни съдове. Увреждането на всяка една от тези структури може да причини поява на болка в китката.
Много често болката в китката се дължи на навяхване или фрактура на костите на китката, но може да се дължи и на повтарящи се микротравми, артрит, синдром на карпалния канал и др.
Ето някои от по-честите причини за болка в китката на ръката:

Повтарящи се микротравми

Извършването на многократно повтарящи се движения (например удряне на тенис топка, плетене) може да доведе до възпаление на околоставните тъкани, сухожилията или да причини микрофрактури и да доведе до болка в китката.
Повтарящото натоварване на сухожилията на дългия мускул, отвеждач на палеца и късия разгъвач на палеца, може да предизвика теносиновит на де Кервен (De Quervain) с поява на болка в основата на палеца.

Навяхване на китката

Навяхване на китката се получава в резултат на травма, която довежда до разтягане или разкъсване на сухожилията в областта на китката. Появяват се подуване, затопляне и болка в китката. При по-тежко увреждане на сухожилията движенията в областта на китката са силно затруднени.
При навяхване на китката се препоръчва почивка, студени компреси, аналгетици, а при нужда ръката се имобилизира. При разкъсване на сухожилието се извършва оперативно лечение.

Фрактура на костите на китката

Счупване на карпалните кости може да настъпи в резултат на директна травма (удар, притискане) или при индиректна травма (падане върху ръката). Фрактурата на ладиевидната кост е най-честата фрактура в тази област. Пострадалият съобщава за болка в областта на китката, която се усилва при опит за движение. Няма видима деформация, костните фрагменти не са разместени. Често фрактурата не се вижда на рентгенова снимка и поставянето на диагнозата е трудно. При фрактура на ладиевидната кост се поставя гипсова превръзка за 4 до 6 месеца.
Луксация (изкълчване) на ставите на китката
Може да настъпи луксация на всяка една от осемте карпални кости, но най-чести са перилунарната луксация и трансскафоидната перилунарна луксация. Характерни симптоми са появата на подутина и болка в китката. Движенията са силно ограничени. Диагнозата се поставя рентгенологично. Много важно е правилното наместване на луксацията и обездвижването на ръката.

Синдром на карпалния канал

Синдромът на карпалния канал е състояние, при което настъпва компресия на срединния нерв (нервус медианус- n. medianus). Карпалният канал се формира от костите на китката. През него преминава срединният нерв и 9 сухожилия на мускулите на пръстите. Редица причини могат да доведат до стеснение на карпалния канал и притискане на срединния нерв. Например при подуване на сухожилията, травми в областта на китката, при подагра, диабет, акромегалия, при бременност и др.
Притискането на срединния нерв води до поява на изтръпване, мравучкане, а по-късно болка и слабост в инервираните от нерва пръсти на ръката (палец, показалец и среден пръст). Болката може да се разпространи в китката, предмишницата до лакътя.
Лечението включва почивка, локални кортикостероиди, физиотерапия, а при липса на ефект се пристъпва към оперативно лечение.

Артрит на китката

Артритът е възпаление на ставите, което протича с болка и скованост в засегнатата става. При артрит на китката ежедневните дейности могат да бъдат силно затруднени.
Има различни видове артрит и повечето от тях могат да засегнат горните крайници, включително китката.
Например:
•остеоартрит;
•ревматоиден артрит;
• псориатичен артрит.
Други заболявания, при които има болка в китката на ръката са:
• ганглион в областта на китката– киста, изпълнена с гъста течност, подобна на синовиалната. Образува се около сухожилните влагалища. Особено забележими са ганглионите по гърба на китката;
• болест на Kienbock – в резултат на нарушено кръвоснабдяване полулунната кост на китката постепенно колабира. Болестта се проявява с болка по гърба на китката.

Терапията зависи от причината за оплакванията. В много случаи е достатъчно да се обездвижи и охлади ръката. Понякога се налага оперативна намеса.

Physio-Health

КОМПРЕСИОННА ТЕРАПИЯ

КОМПРЕСИОННА ТЕРАПИЯ

 

Мануалният лимфен дренаж има ефект само ако се съчетае с ефективна компресорна терапия. След масажа е необходимо да се приложат такива мероприятия, които да се противопоставят на възвръщането на едемната течност в тъканите. Освен това е необходимо оптимизиране ефективността на мускулната помпа. За да може мускулната работа да бъде ефективна по отношение на лимфните съдове, трябва да се подпомогне загубената кожна еластичност , която противодейства на вътрешния натиск .

При еднакво налягане върху тялото с цилиндрична форма, налягането е толкова по-голямо, колкото диаметърът на това тяло е по-малък. Това значи, че в дисталните части на крайника (особено пръстите), налягането е по-голямо. При покой  еластичният материал, поставен върху кожата, увеличава налягането, а при мускулна работа налягането е по-голямо, ако материалът е по-малко еластичен.

Различават се натиск при покой, т.е. външен натиск, и натиск при движение (работа) – вътрешен натиск. Нееластичният материал дава съпротивление, а еластичният- натиск. За целта на компресорната терапия се използват еластични и нееластични бинтове. Много важно е според съпротивлението да се подбере степента на еластичност на бандажния материал.

Техника: Притокът на артериална кръв не бива да се прекъсва, а венозният и лимфният отлив трябва да се улеснят. След мануален лимфен дренаж бандажирането замества липстващия тъканен натиск, което подкрепя терапията. В началото на терапията бандажирането има абсолютно предимство пред носенето на компресивни чорапи или ръкавици.

  • При бандажирането се получават следните ефекти:
  • бандажът повишава тъканния натиск и засилва обратния ток на венозната кръв, което подобрява отводняването;
  • бандажирането става  винаги от дистално към проксимално
  • освен поддържащият бандаж се прилага и т.н. работен бандаж, който се прилага с нееластични превръзки; тази терапия, съчетана с активни движения, стимулира венозното оттичане.

Бандажът се държи 24 часа. След 6 месеца тази терапия може да се повтори. През нощта еластичният чорап се маха, защото тогава мускулатурата не работи.

Посредством тези еластични превръзки се стеснява луменът на вената и се ускорява оттичането на венозната кръв към сърцето. Съществуват и превръзки без еластична компонента, които са по-лесни за поставяне, но постигнатият ефект не е оптимален.

ЛЕЧЕБЕН МАСАЖ- ДЯЛ НА ФИЗИКАЛНАТА МЕДИЦИНА

ЛЕЧЕБЕН МАСАЖ- ДЯЛ НА ФИЗИКАЛНАТА МЕДИЦИНА

Физикалната медицина е раздел на медицината, където изследването на болния, неговото лечение, профилактика и рехабилитация се провеждат с физикални средства. Тъй като масажът действа върху организма по механичен път, той принадлежи към физикалните методи на лечение.
При електролечението се използва електрическа енергия под формата на електрически токове, електрически полета и електрически товари, при светлинно лечение се използват видимата и невидимата част на лъчистата енергия, а при водолечението се има предвид топлинното и мeханично действие на водата.
Към физикалната терапия спада и кинезитерапията. От своя страна тя се дели на активна и пасивна кинезитерапия. При активната болният извършва движението сам (упражнения, подводна гимнастика, обучение в ходене, теренолечение и т.н), докато при пасивната се прилага лечение чрез движение върху болния (лечебен масаж, мануална терапия, екстензионна терапия, пасивни движения и други). Следователно масажът спада към пасивните кинезитерапевтични методи.
Масажът е пасивен кинезитерапевтичен метод, който се свежда до нанасяне на дозирани механични въздействия върху тялото чрез различно подбрани похвати, изпълнени от ръката на масажиста или с помощ на специални апарати с профилактична или лечебна цел.
Класификация на масажа :

Лечебен масаж

Според използваните средства той бива  мануален и апаратен. Според обработваната част- общ, частичен, локален, сегментарен.
Видове лечебен масаж:
1. Класически масаж: поглаждане, разтриване, омачкване, вибрации,ударни похвати ;
2.Рефлекторен масаж: мускулен, периостален, съединително- тъканен, сегментарен  и др.;
3. Мануален лимфен дренаж–при лимфен едем;
4.Апаратен масаж : механомасаж , хидромасаж, пневмомасаж.

Спортен масаж

1.Тренировъчен масаж;
2.Предстартов масаж;
3.Интервален масаж;
4.Възстановителен масаж.

Хигиенен масаж
1.Тонизиращ;
2.Самомасаж;
3.Козметичен масаж.

Механизми на действие на масажа
Всеки физикален фактор има специфичен дразнещ ефект: термичен, който се осъществява чрез загряване (парафин, солукс, ултратерм и др.) или чрез изстудяване (криотерапия, някои водолечебни процедури), химичен (балнеолечение, калолечение), кинетичен (лечебна гимнастика) механичен (масажи др.). Масажът предизвиква механично дразнене на телесна повърхност и то не само върху кожата, а също и върху останалите тъкани, достъпни за масажното действие: подкожна тъкан, фасции, мускули, периост, а при някои случаи и върху вътрешните органи.

ХРОНИЧНА БОЛКА В КРЪСТА – ФИЗИОТЕРАПИЯ

ХРОНИЧНА БОЛКА В КРЪСТА – ФИЗИОТЕРАПИЯ

 

Хроничната болка в кръста може да затрудни до голяма степен живота ни. Пациентите често прибягват към медикаментозно лечение, опитвайки да се справят с нея. За съжаление се случва ефектът от лекарствата да не е траен. Малко хора знаят, че рехабилитацията/ физиотерапията е алтернатива на медикаментите, която може да даде много добри резултати. Пациентите не са запознати след колко време трябва да очакват ефект от процедурите.

За съжаление физиотерапията не е особено популярна в България и хората не знаят, че лечението може да бъде ефективно и без странични ефекти. Много от лекарите не насочват пациентите си към такъв тип лечение. При неуспех с медикаментозна терапия и неуспех за справяне със ситуацията повече от три месеца обикновено болката хронифицира.  При по-силна и продължителна болка качеството на живот на пациентите се влошава, а също така може да влоши и финансовото им състояние в случай, че се наложи да спрат да работят заради това.

Британски екип от изследователи са сравнили ефекта от хирургическа намеса и интензивна рехабилитация. В проучването са се включили 349 пациенти в английски болници и санаториуми, насочени към ортопедия и рехабилитация. Със симптоми над година, всички са били кандидати за хирургична фюзия на прешлените, която се състои във фиксиране на проблемните сегменти, с цел да не се движат те и да не създават проблем. Половината от пациентите са преминали през хирургична интервенция, а другата половина са били подложени на интензивна рехабилитация. Хората от неоперираната група са правили упражнения за засилване на мускулатурата, за стабилност на гръбначния стълб, разтягане и когнитивна поведенческа терапия.

Всички пациенти са проследени в двугодишен период и се стига до заключението, че състоянието им е значително по-добро.  Крайното заключение е , че разликата между двете групи не е съществена, но оперативното лечение крие допълнителни рискове. Изследването потвърждава, че хирургичната намеса при вече хронифицирана болка може да се избегне в повечето случаи. Основна причина за този тип оплаквания са дегенеративни изменения.

Британските специалисти са направили и финансов анализ на разходите за двете групи. Цялостната грижа за две години е  значително по-скъпа при оперираната група, отколкото при пациентите, подложени на рехабилитация. За един от лекарите в екипа рехабилитацията изисква дългосрочно посвещаване от страна на специалиста и самия пациент. Взаимното доверие между двамата е ключово за успеха на лечението.

В заключение, оперативната намеса при хронифицирана болка в кръста не е първа опция и е желателно да се опита с друга алтернатива.

Physio-Health

Рехабилитация след неврохирургично лечение

Рехабилитация след неврохирургично лечение

 

Рехабилитацията след неврохирургично лечение на дегенеративни спинални операции е от важно значение за последващото възстановяване. Чрез нея се подобрява независимостта на пациентите, преодолява се дисфункцията от интервенцията, подпомага се адаптацията на тъканите, а някои проучвания сочат, че има и важно отношение към предпазване от появата на така нареченото „протективно поведение”, което се изразява със страх от движения и често е съпътствано с болкова симптоматика.

Като най-ефективни по отношение на резултатите са посочени кардиоваскуларните упражнения, упражненията за двигателен контрол и стабилност и терапевтичното обучение на пациентите, което им дава възможност да поемат активна роля във възстановяването.

Ходенето е най-предпочитаното кардиоваскуларно упражнение, което е приложимо както в първите няколко седмици, така и в по-късния етап след операцията. Препоръките са изминатото разстояние постепенно да се увеличава, като също може да бъде приложимо използването на тредмил или статично колело. Предполага се, че увеличаването на аеробния капацитет позитивно повлиява възстановителните процеси и болката след спинални операции. Подходящи са също така и упражнения във водна среда.

Упражненията за двигателен контрол и стабилност се включват още в първите дни след операцията, като първоначално се използват по-облекчаващи позиции за тренировка, включително и статично напрежение на мускулатурата, без да се предизвикват движения в лумбалната област, които са болезнени. Постепенно се прогресира с натоварването, като препоръките са гърбът да бъде в неутрална позиция по време на упражненията. От важно значение е да се включат и функционални упражнения, които да помогнат на пациентите да се самообслужват независимо. Множество проучвания сочат, че за възстановяването на пациентите е необходимо да се обърне внимание не само на качествата като сила, издръжливост и подвижност, но е необходимо да се обучи пациентът да се върне към ежедневните си дейности, което изисква специфична функционална тренировка.

По отношение на невромобилизациите няма достатъчно категорични изследвания за или против тяхното използване при пациенти след спинални операции. Знаем обаче, че те водят до подпомагане на нервната система да се адаптира към стрес и напрежение и стимулират възстановяването на  нормалната физиологична функция на нервните клетки, което води до облекчаване на болката и функционално подобрение. Също така подобряването на подвижността на нервите е добра профилактика за появата на сраствания. Някои автори препоръчват невромобилизациите да се включат още в първите седмици след операцията.

По отношение на мобилизациите на съседни стави, вашият терапевт умело трябва да прецени дали биха били приложими. Раздвижването на торакалния дял (средната част на гърба) и тазобедрените стави води до намаляване на стреса в лумбалния дял и значително подобрява функционирането на оперираната зона.

Изследванията показват,че масажът е приложим предимно при пациенти, които имат болка и подуване в областта на операцията, както и при тези, които са по-стресирани и тревожни. В един по-късен етап от възстановяването масажът може да се използва като средство за отпускане на мускулатурата, с което да се подобри и тяхната функция.

В първите дни след операцията се набляга предимно върху леки раздвижвания на таза, активизация на мускулната сила и функционални упражнения, които помагат на пациентите да се обслужват сами (ставане от легло, сядане, обличане и др.). От 6-та до 10-та седмица се препоръчва пациентите да извършват по 30- минутно раздвижване пет пъти седмично, като се прогресира с упражнения от изправено положение и тежести при внимателно балансиране на натоварването в  лумбалната област, за да не се предизвиква болка. Общи противопоказания са вдигането на тежки предмети, както и повдигането им над главата.

В по-късните етапи са приложими упражненията за двигателен контрол и кардиоваскуларните упражнения, като се прогресира постепенно с натоварването. Добре е да се акцентира и върху връщането на пациентите на работа и при необходимост да се работи функционално в тази насока.

Използвани източници:

Бижева, Ц. Проучване на ефекта от приложена кинезитерапевтична методика върху функционалния дефицит при болни след неврохирургично лечение на дегенеративни спинални заболявания.Дисерт.София НСА, 2018

Greenwood, J., McGregor, A., Jones, F., Mullane, J., & Hurley, M. (2016). Rehabilitation following lumbar fusion surgery: a systematic review and meta-analysis. Spine, 41(1), E28-E36.

Lumbar Fusion Rehabilitation. (2019, July 18). Physiopedia, . Retrieved 08:01, March 11, 2021 from

https://www.physio-pedia.com/index.php?title=Lumbar_Fusion_ Rehabilitation&oldid=216587.

Madera, M., Brady, J., Deily, S., McGinty, T., Moroz, L., Singh, D., … & Truumees, E. (2017). The role of physical therapy and rehabilitation after lumbar fusion surgery for degenerative disease: a systematic review. Journal of Neurosurgery: Spine, 26(6), 694-704.

Sharma, SrishtiSheth, Megha. (2017). Effect of neurodynamic mobilization on pain and function in subjects with lumbo-sacral radiculopathy.Medicine Science 2018;7(1):5-8 doi: 10.5455/medscience.2017.06.8664

Ендопротезиране на тазобедрена става

                                               Ендопротезиране на тазобедрена става

Често хората не обръщат внимание на леки болки или ограничение в движението на дадена става, докато не стане прекалено късно. Много хора живеят с болка в тазобедрената става и едва когато те станат непоносими или започнат да ограничават дейностите от ежедневието решават да потърсят помощ. Винаги се опитва първо консервативно лечение, но когато то не помага се преминава към оперативно лечение. Оперативното лечение се изразява в ендопротезиране на ставата. Това е често срещана операция в днешно време и е една от най-успешните. Износените повърхности се отстраняват (износената повърхност от таза, от бедрената кост и самата глава на бедрената кост) и се заменят с компоненти от изкуствена става. Ендопротезата може да бъде  направена от метал, керамика, пластмаса или комбинация от тези материали.

Целта на оперативното лечение е обезболяване и подобряване на движенията в ставата –  обикновено ефектът на обезболяването се постига веднага след операцията.

Причини за смяна на ставата :
– коксартроза
– некроза на бедрената кост
– травма

Препоръки след операцията:
– да се започне активна рехабилитация, за да се заздрави мускулатурата около тазобедрената става (засилването на мускулатурата обикновено започва преди операцията, за да е по-лесно и бързо възстановяването)
– при по-пълни хора се препоръчва намаляване на теглото;
– ходене с патерици около 2 месеца след операцията;
-пълно възстановяване може да се очаква от 6 до 9 месеца след операцията (нормализиране на походката, на мускулната сила, баланса и др. )

Рискове след ендопротезиране:
– изкълчване на ендопротезата (обикновено при кръстосване на краката, което трябва да се избягва);
– инфекция;
– разхлабване на ендопротезата;
– разлика в дължината на долните крайници;
– образуване на костна формация около ендопротезата, което да предизвиква болка и ограничение в обема на движение.

Движения, които трябва да бъда ограничени и контролирани:
– кръстосването на краката;
– дълбок клек;
– повдигане на бедрото над 90 градуса от седеж;
– завъртане на крака навътре.

АХИЛЕСОВО СУХОЖИЛИЕ

             РЕХАБИЛИТАЦИЯ ПРИ СКЪСВАНЕ НА АХИЛЕСОВО СУХОЖИЛИЕ

В първия период до 3-тата седмица след операцията не се стъпва на крайника, дори само върху петата. За обездвижване най-често се слага ортеза,   регулираща се (тип ботуш), която обхваща ходилото, глезена и подбедрицата. Пациентът трябва да се придвижва с патерици.

За контрол на болката и отока се прилага апаратна физиотерапия като криотерапия и електролечение и се прилага противооточна позиция. Могат да се правят упражнения със здравия крак, горната част на тялото и частта от оперирания крайник, която е свободна. Засегнатата част може да се тренира чрез движение на пръстите в ортезата и леки изометрични контракции (стягане на мускулатурата без движение в ставата).

Вторият период настъпва между 4-тата и 8-мата седмица след операцията. В него продължаваме с щаденето на крайника, но могат да се включат упражнения без ортеза. През периода ортезата може да се маха за поддържане на хигиената, но трябва да се слага отново при вървене. Регулира се ъгъла, под който е фиксирано ходилото. Когато ходилото е в ортезата, може леко да се отпуска тежестта на него при вървене, но тя трябва да е върху петата.

            Вървене с патерици– започва се с вървене с помощта на две патерици, като  постепенно се преминава към използване само на една патерица. При отсъствие на болка и наличие на добро възстановяване може поетапно да се включи натоварване на крака върху петата.

            При наличие на силен оток, крайникът често трябва да се поставя в противооточна позиция, тоест да се поставя нависоко. Възможно е да се използват компресиращи чорапи.

            В процеса на рехабилитация могат да се правят упражнения за здравия крайник и горната част на тялото,  могат да се включат  и упражнения, които постепенно да раздвижат и засегнатия крак. Когато се  правят с оперирания крак, ортезата се маха и се внимава кракът да не се натовари или травмира допълнително. Могат да се правят леки и внимателни упражнения, които да ускорят възстановителния процес, но трябва да се внимава, защото резките и агресивни упражнения могат да влошат състоянието.

Третият период започва между 8-та и  12-тата седмица след операцията. Продължава щаденето на крайника, цели се поддържане на обема на движение и редуциране на отока. Добавят се упражнения за засилване на прасеца и заздравяване на сухожилието. В този период може да се натоварва крака с ортезата, а при добър темп на рехабилитация ортезата може да се замени с ортопедична обувка с подложка на петата.

Примерни упражнения за сила и обем на движение с ластик

Тези упражнения са само за насока. Задължително трябва да се консултирате с вашия физиотерапевт/рехабилитатор или ортопед, преди да започнете.

Отвеждане на глезена навън

– свалете ортезата и седнете на леглото или на земята;

– сложете единия край на ластика около ходилото на оперирания крак и я прекарайте през ходилото на неоперирания и хванете ластика за другия край;

– бавно отведете оперирания крак навън, без да повдигате петата;

– върнете крака в изходна позиция;

– повторенията са от 20 до 30 броя.

Плантарна флексия на глезена

– в същата изходна позиция си дайте съпротивление с ластика;

– от неутрално положение на ходилото започнете да натискате напред;

– върнете го в изходно положение;

– 20-30 повторения;

– темпото трябва да е бавно, а изпълнението внимателно; при наличие на болка- намалете повторенията.

Дорзална флексия на глезена

– завържете ластика за  стабилна мебел или го прекарайте през крака на масата и си дайте съпротивление на горната част на ходилото;

–  движете ходилото в посока към тялото и връщайте в изходна позиция,

– 20-30 повторения.

Привеждане на глезена навътре

– кръстосайте краката, като неоперираният крак трябва да е върху оперирания и прекарайте лентата през здравия;

– дайте си съпротивление;

– движете ходилото в посока навън и върнете в изходна позиция;

– 20-30 повторения.

АКУПРЕСУРА

                                 АКУПРЕСУРА

Акупресура е далекоизточен терапевтичен метод и представлява разновидност на акупунктурата. Разликата е, че при акупунктурата върху акупунктурните  точки  се  прилага  иглоубождане  със  специални игли, а при акупресурата дразненето се извършва чрез натиск.
           Въпреки редица европейски теории за механизма на действие на акупунктурата , респ.  акупресурата , те могат да отговорят на редица въпроси за ефекта на тази терапия. Поради това се придържаме към далекоизточната натурфилософия, която се различава от европейския начин на мислене за патогенеза на заболяванията.
          Приема се, че човек е част от природата и се подчинява на обграждащия го космос. Неговото развитие, здраве и болест зависят от положителни сили– ин и отрицателни– ян. Това динамично равновесие между ян и ин е отразено в монадата. Тя представлява един кръг, разделен от огъната крива на всетла, положителна- ян и тъмна, отрицателна– ин половина, като във всяка има зародиш на противоположната сила, т.е единият полюс има значение само благодарение на връзката с другия. Тази далекоизточна представа е генерализирана за цялата природа. ЯН(+), бащиното начало, изразява всичко активно, светло, топло, сухо, силата на слънцето, докато ИН(-), майчиното начало, е свързано с всичко пасивно, тъмно, студено, влажно и с влиянието на луната.
          Когато при човека тези сили са в равновесие, той е здрав, жизнеспособен, работоспособен. И обратното- нарушаването на това равновесия  води до болест. Далекоизточната медицина е  холистична медицина– не е важна толкова точната диагноза, а общото състояние  на организма, което зависи от равновесието между противоположните сили. В нашето европейско мислене ние също говорим за равновесие между две противоположни сили: възбуждане и задържане, ваготония и симпатикотония, асимилация и дисимилация, изграждане и разграждане и др.
          Споменатите сили определят нивото на жизнената енергия- биоенергията на човека, наречена- ЧИ, КИ- според японците, ПРАНА- според индусите. .
          Целта на акупресурата  е да възстанови правилното протичане на биоенергията. Процедурата трябва да се прави при максимално отпускане на болния, най-добре е в легнало положение. Обстановката трябва да е спокойна и предразполагаща към релаксация.
          Акупресурата се прави по определени схеми  за дадено заболяване, представени в специалните ръководства. Препоръчва се да се обработят най-болезнените точки, като се подбират неголям брой на една процедура. Много важно е да се определи точното място на акупресурната точка, за да не се работи извън нея. Точката може да бъде установена, чувствителна, болезнена, да се опипва известно твърдо или зърнесто уплътнение по нея. След определяне на точките  и след като се реши по каква схема ще се работи, се пристъпва към самия масаж. При акупресурата основната техника е пръстов натиск върху точката. Натискът се извършва перпендикулярно на кожата. Желателно е да се работи симетрично в лявата и дясната половина на тялото. За по-дълбоко действие може да се ползва и върхът на пръста или да се работи с обременяване на пръста от другия пръст.
ПОКАЗАНИЯ: Акупресурата  се прилага при множество заболявания. Особено добре се повлияват функционалните заболявания, но и органични заболявания се повлияват благоприятно. Една и съща точка може да се ползва за лечението на няколко заболявания  и обратното.
ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ: Акупресурата не бива да се прилага при: злокачествени новообразования,  фебрилни  състояния, активна туберкулоза, язвена болест, тежко увреждане на вътрешните  органи, кръвни заболявания, бременност и други.

Теносиновит на Де Кервен

Теносиновит на Де Кервен представлява възпаление на сухожилията на китката и палеца на ръката, което обхваща разгъвача на палеца (m.extensor pollicis brevis) и мускула, отвеждащ палеца настрани (m.abductor pollicis brevis). Тези мускули са разположени по дорзалната страна на китката и предмишницата. Болката е най-характерният симптом,  проявява се най-често при отвеждането на палеца и при захвати на ръката. Удебеляването на сухожилията и подуване на мястото също може да са част от клиничната симптоматика.

Заболяването е малко по-често срещано при жените (1,3%) в сравнение с мъжете (0,5%), като най-често се проявява между 40- 50-годишна възраст.

Лечението може да бъде оперативно, медикаментозно или физиотерапевтично. Медикаментозното лечение включва използването на нестероидни противовъзпалителни средства и/или кортикостероидна инжекция. Понякога се използват и специални шини, които да ограничат движенията на палеца, като проучванията сочат, че имат добър временен ефект, но не и дълготраен. Препоръчват се сплинтове (шини), които позволяват да има все пак някакво движение на палеца, а не да ограничават функцията му напълно.

По отношение на физиотерапията се препоръчва прилагането на шокуейв, като един лесен и безопасен метод, с който може да се подобри функционалното състояние на ръката и да се намали болката. Също така се препоръчва използването на мобилизации по Мълиган и упражнения с ексцентрично натоварване. Приложимо е използването на криотерапия (лед), за да се потисне възпалението. Почивката също е добра стратегия, за да се намали временно болковата симптоматика, като тя се изразява в избягване на повторяеми движения на палеца и китката, включително и захвати. Може да се използват и мекотъканни техники за отпускане на мускулатурата и стречинг на мускулите на палеца. Постепенно се прогресира до натоварване на засегнатите мускули с цел адаптация на тъканите и възстановяване на засегнатата функция на ръката.

Използвани източници:

De Quervain’s Tenosynovitis. (2021, January 31). Physiopedia, . Retrieved 07:34, February 9, 2021 from https://www.physio-pedia.com/ index.php?title= De_Quervain%27s_Tenosynovitis&oldid=266015.

Rabin, A., Israeli, T., & Kozol, Z. (2015). Physiotherapy Management of People Diagnosed with de Quervain’s Disease: A Case Series. Physiotherapy Canada. Physiotherapie Canada, 67(3), 263–267. https://doi.org/10.3138/ptc.2014-47

Vahdatpour, B., Momeni, F., Tahmasebi, A., & Taheri, P. (2020). The Effect of Extracorporeal Shock Wave Therapy in the Treatment of Patients with Trigger Finger. Open access journal of sports medicine, 11, 85–91. https://doi.org/10.2147/OAJSM.S232727

Call Now Button