Частично разкъсване на прасеца

Частично разкъсване на прасеца


               Една от най-честите спортни травми е разкъсването на прасеца. То може да бъде микроразкъсване, частично разкъсване на мускулни влакна или цялостно прекъсване на мускула. Най-често травмата се получава при рязко движение, което изисква експлозивна сила. Голяма част от спортните травми са именно на прасеца или ахилесовото сухожилие. Травмата се предизвиква от прекомерно натоварване (най-често при лекоатлети, тенисисти и футболисти) или удар в областта на прасеца.

Гастрокнемиусът е големият мускул на прасеца, двуглав мускул, а солеусът е малък мускул, който се намира под него. Най-често разкъсването на мускулни влакна се получава в областта на медиалната глава на гастрокнемиуса. Много рядко се получава пълно разкъсване на мускула.
               Степени на разкъсване:
първа степен – микроразкъсвания при преразтягане (болката бързо отминава,но не изчезва- има лека остатъчна болка);
втора степен – частично разкъсване на мускулни влакна (острата болка може да се задържи 2-3 дни);
трета степен – пълно разкъсване на мускула (остра болка и хлътване на мускула, което е видимо).
Болката, която се появява веднага след травматичния момент, е остра при всяка една от степените- при опипване на мускула има болка; появява се оток и кръвоизлив.

Лечение:
При първа и втора степен то е консервативно. При втора степен, ако има голям процент на разкъсани влакна, се слага ботуш, който да държи петата по-нависоко.
При голямо или пълно разкъсване лечението е оперативно.
Обикновено първите няколко дни (3 до 7 дни) лекарите препоръчват пълна почивка. Първите дни се препоръчва кракът да се държи нависоко, да се слага лед 3-4 пъти дневно и да се маже с гел.
След това започват физиотерапията, масажът и кинезитерапията:

– физиотерапия – целта на физиотерапията е да намали отока и да подобри кръвообращението;

– масаж – целта на масажа е подобряване на кръвообращението и подобряване на мускулния тонус;

– кинезитерапия – кинезитерапията има за цел да поддържа обема на движение в глезена или да го възстанови, ако има загуба на обема; прави се стречинг на прасеца, като се внимава да не се причинява болка или да се получат допълнителни разкъсвания; работи се за обем  на движение и мускулна сила, като се прогресира индивидуално за всеки пациент спрямо степента на разкъсване и бързината на възстановяване.