Адреси
Варна | София
Обадете ни се
089 871 1707
Пишете ни
physiohealth.center@gmail.com
Цени
Вижте тук

Категория: гръбначен стълб

Център по рехабилитация Physio HealthБлоггръбначен стълб

Отпусната стойка- прояви, причини и рехабилитация

Отпуснатата стойка се характеризира с положение на тялото, при което мускулите не се активират и не поддържат правилната поза, което води до отпускане на различни части от тялото. Това може да се прояви като изкривяване на гръбначния стълб, свити рамене, наклонени напред или назад бедра и прекомерно изправяне или вдлъбване на корема. Когато тялото не е в естествено поддържано положение, мускулите, които обикновено трябва да поддържат гръбначния стълб, не се активират правилно, което води до неравномерно разпределение на тежестта върху различни части на тялото.

Как се проявява отпуснатата стойка?

Отпуснатата стойка може да доведе до редица физически и визуални прояви, които варират в зависимост от степента на проблема. Когато стойката е неправилна, често се наблюдава изкривяване на гръбначния стълб, като може да се появи прекомерна лордоза (извиване на долната част на гърба) или кифоза (извиване на горната част на гърба). Това води до неестествено положение на тялото, което влошава както външния вид, така и функциите на мускулите и ставите. Например, раменете често се прегърбват и изтеглят напред, а главата може да бъде наклонена напред, което води до допълнителен натиск върху мускулите на врата и гърба.

Често срещан симптом на отпуснатата стойка е болката в гърба и врата. Липсата на правилна поза натоварва неправилно гръбначния стълб, което може да предизвика болки, особено в долната част на гърба и между лопатките. Мускулите на гърба и врата, които трябва да поддържат тялото в изправено положение, се натоварват допълнително и започват да болят, особено след дълго стоене или седене в неправилна поза.

Отпуснатата стойка може също да доведе до слабост в мускулите, особено в областите на корема, гърба и раменете. Това отслабва стабилността на тялото и затруднява поддържането на правилна поза за продължителен период. Слабите мускули не могат да осигурят необходимата поддръжка на гръбначния стълб, което води до чувство на нестабилност и умора, а също така увеличава риска от мускулни наранявания.

Други прояви включват болки в ставите на раменете, коленете и бедрата, които се появяват при неправилно разпределение на тежестта върху ставите. Това натоварва и може да увреди ставите, ако стойката не бъде коригирана. При дълго седене или стоене в неправилна позиция може да се наблюдава и задържане на течности, особено в долните крайници, което води до подуване и чувство на тежест в краката.

Трудностите при дишането също могат да бъдат резултат от отпуснатата стойка. Когато гръбначният стълб и раменете не са правилно подредени, това ограничава движението на гръдния кош и белите дробове, затруднявайки нормалното дишане и намалявайки капацитета на дишането.

Основни причини за отпусната стойка?

Основната причина за отпуснатата стойка е липсата на мускулна активност и неактивността, която възниква от седене или стоене в неправилна поза за дълги периоди от време. Например, продължителното седене пред компютър или неправилното стоене с леко прегърбени рамене може да доведе до стрес върху мускулите и ставите, които не получават необходимото си натоварване, за да поддържат изправена стойка. Често отпуснатата стойка е резултат и от отслабване на мускулите на корема, гърба и раменете, както и от нарушаване на естествения баланс на тялото.

Рехабилитация при отпусната стойка

Рехабилитацията играе ключова роля при лечението на отпуснатата стойка, като комбинира различни техники за подобряване на позата, укрепване на мускулите и възстановяване на функционалността на тялото. Основната цел на рехабилитацията е да възстанови естественото подреждане на гръбначния стълб и да подобри стабилността на тялото, като се фокусира върху основните мускулни групи, които поддържат правилната стойка. Един от основните елементи в рехабилитацията за отпусната стойка е укрепването на мускулите на гърба, корема и раменете.

Мобилността и гъвкавостта на тялото също са важен аспект на рехабилитацията при отпусната стойка. Разтяганията и динамичните упражнения помагат за подобряване на подвижността на ставите и за намаляване на напрежението в мускулите, което често е причина за болки в гърба, шията и раменете.

Чрез рехабилитационни упражнения се подобрява и координацията и балансът, които са важни за поддържането на стойката в динамични условия, като при ходене или стоене. Когато тялото е добре балансирано и укрепено, натоварването върху гръбначния стълб и ставите намалява, а рискът от бъдещи проблеми със стойката значително се редуцира.

Рехабилитацията за отпусната стойка също така обучава пациентите как да поддържат правилна стойка в ежедневието, като им дава насоки как да седят, стоят и ходят по начин, който не натоварва гръбначния стълб и мускулите. В резултат на това, рехабилитацията не само че коригира настоящите проблеми с позата, но и предотвратява бъдещи болки и дискомфорт.

Детска рехабилитация при сколиоза

Сколиозата е състояние, при което се наблюдава изкривяване на гръбначния стълб в странична посока. Това изкривяване може да бъде от различен тип – S-образно или C-образно, като често се среща при деца и подрастващи, особено в периодите на растеж. Сколиозата може да бъде вродена или придобита, но най-често срещаната форма е идиопатичната сколиоза, която се проявява без ясна причина. Проблемът е сериозен, тъй като може да доведе до болки в гърба, ограничена подвижност, а в тежки случаи – до затруднено дишане и влияние върху вътрешни органи.

Как се диагностицира сколиозата?

Диагностицирането на сколиоза започва с внимателен физически преглед на детето от рехабилитатор или педиатър. Специалистът наблюдава позата на детето, гръбнака и раменете му, за да установи евентуално изкривяване. Един от основните методи за диагностика е рентгеновото изследване, което позволява точно измерване на ъгъла на изкривяване на гръбначния стълб. Ако ъгълът на изкривяването е над 10 градуса, се поставя диагнозата сколиоза. Точността на диагнозата е важна, тъй като тя влияе на избора на лечение и стратегия за рехабилитация.

Изяви на сколиоза при деца

Симптомите на сколиозата могат да варират в зависимост от степента на изкривяване и възрастта на детето. В ранните етапи на заболяването може да не се наблюдават явни симптоми, но с времето изкривяването може да доведе до видими изменения в позата на детето, като едната страна на гърба изглежда по-висока от другата, асиметрия в раменете или кръста, а понякога и болки в гърба. В тежки случаи, сколиозата може да доведе до ограничение на белодробната функция поради притискане на гръдния кош и вътрешни органи.

Кога да се започне рехабилитация при сколиоза?

Ранното диагностициране и започване на лечение е от съществено значение при сколиоза. Ако се установи, че детето има изкривяване на гръбначния стълб, трябва да се консултира с рехабилитатор, който да определи степента на заболяването и подходящия план за лечение. Рехабилитацията трябва да започне възможно най-рано, тъй като това увеличава шансът за предотвратяване на влошаването на състоянието и намаляване на необходимостта от хирургическа намеса.

Как протича рехабилитацията при сколиоза?

Рехабилитацията при сколиоза е насочена към подобряване на функционалността на гръбначния стълб и намаляване на изкривяването. Един от основните акценти в лечението е укрепването на мускулите на гърба и корема, които играят решаваща роля в стабилизацията на гръбначния стълб. Съответните упражнения помагат не само да се намали изкривяването, но и да се подобри стойката на детето, като се предотврати натоварване и влошаване на състоянието.

Често при деца със сколиоза се наблюдава асиметрия в позицията на раменете или таза, което допълнително утежнява състоянието. Рехабилитацията включва специфични упражнения, които коригират тези дисбаланси, като възстановяват правилната линия на тялото. В същото време се обръща внимание на намаляване на болката, която често съпровожда заболяването. Чрез методи като мануална терапия и разтягащи упражнения, се постига облекчаване на болката и повишаване на комфорта.

Друг важен аспект на рехабилитацията е подобряването на мобилността и гъвкавостта на гръбначния стълб и ставите. Това е ключово за възстановяването на нормалната подвижност и предотвратяването на скованост. Комбинирането на тези подходи води до значително подобрение на състоянието на детето, като същевременно се предотвратява прогресията на изкривяването и намалява нуждата от носене на корсет или хирургична намеса в бъдеще.

Целта на рехабилитацията при сколиоза е да се възстанови правилната стойка, да се намали болката и да се предотвратят бъдещи здравословни проблеми, като по този начин се подобрява качеството на живот на детето и се осигурява правилен растеж.

Спондилолистеза

Спондилолистеза

Спондилолистезата представлява приплъзване или изместване на един прешлен спрямо друг. Посоката на изместване може да е различна – напред, назад или встрани. Спондилолистезата може да е безсимптомна. Често симптомите, предизвикани от спондилолистеза, приличат на тези,  предизвикани от дискова херния – болка в засегнатата област, изтръпвания по крайниците, мускулна слабост. Обикновено болката се провокира при движение, а в покой- намалява. Спондилолистезата може да притисне както нервни коренчета, така и в по-тежки случаи да доведе до стеснение на гръбначния канал.

Видове:

– вродена спондилолистеза;
– дегенеративна спондилолистеза;
– травматична спондилолистеза;
– патологична спондилолистеза;
– истмична спондилолистеза.

Най-често засегнатите нива са L5-S1 или L4-L5. Симптомите са по-тежки, когато приплъзването е по-голямо.
Поставянето на диагноза се извършва след направата на рентгенова снимка или ядрено-магнитен резонанс. С ядрено-магнитния резонанс може да се види и състоянието на меките тъкани и нервните коренчета.

Лечение:

– в ранен стадий и слабо приплъзване се цели укрепване на мускулатурата, като така симптомите могат да се контролират, понякога се използват и корсети;
– при по-тежки случаи и с напредване на спондилолистезата се стига до оперативна намеса, особено ако се е стигнало до спинална стеноза; Оперативната намеса има за цел да декомпресира структурите и да намали появилия се неврологичен дефицит. Прешлените се фиксират, за да се избегне повторна намеса.

Physio-Health

КОМПРЕСИОННА ТЕРАПИЯ

КОМПРЕСИОННА ТЕРАПИЯ

 

Мануалният лимфен дренаж има ефект само ако се съчетае с ефективна компресорна терапия. След масажа е необходимо да се приложат такива мероприятия, които да се противопоставят на възвръщането на едемната течност в тъканите. Освен това е необходимо оптимизиране ефективността на мускулната помпа. За да може мускулната работа да бъде ефективна по отношение на лимфните съдове, трябва да се подпомогне загубената кожна еластичност , която противодейства на вътрешния натиск .

При еднакво налягане върху тялото с цилиндрична форма, налягането е толкова по-голямо, колкото диаметърът на това тяло е по-малък. Това значи, че в дисталните части на крайника (особено пръстите), налягането е по-голямо. При покой  еластичният материал, поставен върху кожата, увеличава налягането, а при мускулна работа налягането е по-голямо, ако материалът е по-малко еластичен.

Различават се натиск при покой, т.е. външен натиск, и натиск при движение (работа) – вътрешен натиск. Нееластичният материал дава съпротивление, а еластичният- натиск. За целта на компресорната терапия се използват еластични и нееластични бинтове. Много важно е според съпротивлението да се подбере степента на еластичност на бандажния материал.

Техника: Притокът на артериална кръв не бива да се прекъсва, а венозният и лимфният отлив трябва да се улеснят. След мануален лимфен дренаж бандажирането замества липстващия тъканен натиск, което подкрепя терапията. В началото на терапията бандажирането има абсолютно предимство пред носенето на компресивни чорапи или ръкавици.

  • При бандажирането се получават следните ефекти:
  • бандажът повишава тъканния натиск и засилва обратния ток на венозната кръв, което подобрява отводняването;
  • бандажирането става  винаги от дистално към проксимално
  • освен поддържащият бандаж се прилага и т.н. работен бандаж, който се прилага с нееластични превръзки; тази терапия, съчетана с активни движения, стимулира венозното оттичане.

Бандажът се държи 24 часа. След 6 месеца тази терапия може да се повтори. През нощта еластичният чорап се маха, защото тогава мускулатурата не работи.

Посредством тези еластични превръзки се стеснява луменът на вената и се ускорява оттичането на венозната кръв към сърцето. Съществуват и превръзки без еластична компонента, които са по-лесни за поставяне, но постигнатият ефект не е оптимален.

ХРОНИЧНА БОЛКА В КРЪСТА – ФИЗИОТЕРАПИЯ

ХРОНИЧНА БОЛКА В КРЪСТА – ФИЗИОТЕРАПИЯ

 

Хроничната болка в кръста може да затрудни до голяма степен живота ни. Пациентите често прибягват към медикаментозно лечение, опитвайки да се справят с нея. За съжаление се случва ефектът от лекарствата да не е траен. Малко хора знаят, че рехабилитацията/ физиотерапията е алтернатива на медикаментите, която може да даде много добри резултати. Пациентите не са запознати след колко време трябва да очакват ефект от процедурите.

За съжаление физиотерапията не е особено популярна в България и хората не знаят, че лечението може да бъде ефективно и без странични ефекти. Много от лекарите не насочват пациентите си към такъв тип лечение. При неуспех с медикаментозна терапия и неуспех за справяне със ситуацията повече от три месеца обикновено болката хронифицира.  При по-силна и продължителна болка качеството на живот на пациентите се влошава, а също така може да влоши и финансовото им състояние в случай, че се наложи да спрат да работят заради това.

Британски екип от изследователи са сравнили ефекта от хирургическа намеса и интензивна рехабилитация. В проучването са се включили 349 пациенти в английски болници и санаториуми, насочени към ортопедия и рехабилитация. Със симптоми над година, всички са били кандидати за хирургична фюзия на прешлените, която се състои във фиксиране на проблемните сегменти, с цел да не се движат те и да не създават проблем. Половината от пациентите са преминали през хирургична интервенция, а другата половина са били подложени на интензивна рехабилитация. Хората от неоперираната група са правили упражнения за засилване на мускулатурата, за стабилност на гръбначния стълб, разтягане и когнитивна поведенческа терапия.

Всички пациенти са проследени в двугодишен период и се стига до заключението, че състоянието им е значително по-добро.  Крайното заключение е , че разликата между двете групи не е съществена, но оперативното лечение крие допълнителни рискове. Изследването потвърждава, че хирургичната намеса при вече хронифицирана болка може да се избегне в повечето случаи. Основна причина за този тип оплаквания са дегенеративни изменения.

Британските специалисти са направили и финансов анализ на разходите за двете групи. Цялостната грижа за две години е  значително по-скъпа при оперираната група, отколкото при пациентите, подложени на рехабилитация. За един от лекарите в екипа рехабилитацията изисква дългосрочно посвещаване от страна на специалиста и самия пациент. Взаимното доверие между двамата е ключово за успеха на лечението.

В заключение, оперативната намеса при хронифицирана болка в кръста не е първа опция и е желателно да се опита с друга алтернатива.

Кифоза

Извиването на гръбнака, при което горната му част изглежда по-закръглена от нормалното, се нарича кифоза. Смята се,че известно извиване на гръбнака е нормално, ако обаче извиването е повече от 40 градуса, считаме това за признак на кифоза. В повечето случаи кифозата не предизвиква никакви симптоми, ако изключим изпъкването на гръбнака в горната му част. Има случаи обаче, при които пациентите може да страдат от болка в гърба, скованост, и лесна уморяемост. Какви биха могли да бъдат причините за кифоза? При кифоза има разместване на прешлените в торакалния отдел на гръбначния стълб.

Най-често срещаните причини за кифоза са:

  • неправилна стойка- най-вече в детска възраст.Носенето на тежка раница е също възможно да предизвика прекомерно  разтягане на лигаментите и мускулите, които поддържат гръбнака, това може да размести прешлените от нормалната им позиция;
  • ювенилна кифоза или абнормно оформени прешлени- може да възникне в пубертета между 12 – 17 години. Нарушено е кръвоснабдяването на прешлените. Това спира или забавя растежа на предните части на телата им. В резултат на това прешлените добиват клиновидна форма и се образува кифоза.;
  • вродена кифоза – вътреутробно абнормно развитие;
  • травма на гръбначния стълб – посттравматична кифоза;
  • остеопороза – старческа кифоза;
  • други причини- тумори на гръбначния стълб, мускулна дистрофия, болест на Бехтерев (анкилозиращ спондилит), туберкулоза и др.

Кифозите могат да бъдат физиологични и патологични.

 

Физиологични

В ранна детска възраст могат да се образуват сакрална и торакална кифоза. При възрастните и в старческа възраст се увеличава най-вече торакалната кифоза.

 

Патологични кифози

  • Вродена кифоза. – Това се дължи на генетична мутация и наследен дефект в развитието на гръбначните органи (предни секции).;
  • Постуриална кифоза. – Този тип изкривяване на гръбнака се развива поради неправилна стойка (“закръглен гръбнак”) и най-често се наблюдава при подрастващите, като следствие от прекомерно огъване напред (лумбална хиперлордоза).;
  • Посттравматична кифоза. – Тя се развива в резултат на увреждания на гръбначния стълб с компресионни фрактури на гръбначните тела и притискане на корените на гръбначния мозък.;
  • Вторична кифоза. – Това разстройство се развива на фона на всякакви инфекциозни (полиомиелит, туберкулозен спондилит) или системни заболявания (болест на Бехтерев, рахит, церебрална парализа , ревматоиден артрит, склеродермия).;
  • Стара (дегенеративна) кифоза. – Този тип кривина е причинена от дистрофични промени в телата на прешлените и междупрешленните дискове, които са придружени от така нареченото “увисване на гръбнака”, както и от отслабването на неговия лигамен апарат.;
  • Болестта на Шийърман-Мау .

Причината за развитието на тази патология досега не е установена. Известно е, че тази болест, в преобладаващото мнозинство от случаите, се развива при юноши във възрастовия интервал от 13 до 16 години и се проявява чрез изтъняване на предната част на гръбначните органи, приблизително в средата на гръбначния стълб, което води до характерен наклон напред в областта на гръдния кош.

Какви са симптомите при кифоза?

Неправилната стойка и появата на изгърбване в горната част на гръбначния стълб са най-лесно забележимият симптом на кифоза.

Пациентите могат да изпитва болка в областта на гърба, мускулна умора и скованост. Характерно за тези симптоми е продължителното им задържане и липсата на влошаване с времето. При тежките случаи на кифоза симптомите се влошават с времето.

По-рядко може да се стигне до появата на неврологични симптоми като загуба на контрол върху пикочния мехур и червата и загуба на чувствителност, породени от притискане на гръбначния мозък. По-тежките случаи на торакална кифоза може да доведат до затруднено дишане и задух.

 

Как се диагностицира кифозата?

Лекуващият лекар първо ще разпита какви са оплакванията,кога са се проявили за първи път, имате ли роднини с подобни оплаквания, имали ли сте други проблеми с гръбначния стълб. След това ще бъде извършен преглед, за да се прецени  каква е степента на изкривяването. Ще бъдат изследвани чувствителността и рефлексите на крайниците ви. В зависимост от резултатите може да ви бъде назначено рентгеново изследване или магнитен резонанс особено ако има  съмнение за притискане на гръбначния мозък.

Какво е лечението на кифозата?

Как ще протече лечението, е силно зависимо от степента на изкривяването и тежестта на съпътстващата симптоматика.

Случва се при децата, страдащи от кифоза, да не е необходимо лечение, понеже е възможно с времето да израстат проблема и той бъде разрешен от съзряването на тялото им. Поставянето на специални скоби е необходимо в други случаи.

Ако неправилна стойка е причината за кифозата, агресивно лечение няма да бъде необходимо. Могат да бъдат използвани йога, физиотерапия и медикаменти за облекчаване на болката. При най-тежките случаи е необходима хирургична интервенция.

Дискова херния, шипове, плексит

Дискова херния, шипове, плексит.

Дискова херния

Гръбначният стълб е съставен от 24 кости, наречени прешлени, а между всеки прешлен има дискове, които са сравнително по-меки (може да си ги представите като доста твърди балончета). Това състояние на дисковете позволява движението в гръбначния стълб. Самите дискове се състоят от твърда и мека част. Твърдата част е външната част на диска и прилича на пръстен (фиброзна тъкан), а вътрешната част е мека, гелообразна или пихтиеста. Когато външната част се пробие, меката тъкан излиза навън, притискайки коренче, нерв или гръбначния мозък (много често това състояние не създава проблеми. Според провело се мащабно проучване, 50% от хората с дискови хернии никога не са имали оплаквания).  Ако случайно притисне нещо, оплакванията могат да бъдат: болка в кръста, крака, седалището, изтръпване, мравучкане, парене, боцкане и други.

Сега искам да си представите 4 или 5 слоя мускули, а под тях прешлените и дискът. Почти невъзможно е хернията да се достигне с пръсти и да се „натъпче“ навътре, както казват някои хора. Дори да успеят да ви я приберат, силата на компресията, която се получава при вървене и стоеж, ще изкара хернията навън. Затова, според моето лично, професионално мнение, някой да казва, че е натъпкал хернията с пръсти в нормалното ѝ положение, е твърдение далеч от професионалното.

Един от най-подходящите методи за такива проблеми е Маккензи (McKenzie) терапията – стара и доказана методика. При по-голям интерес към терапията, може да потърсите в youtube: McKenzie herniated disc. Можете да пробвате упражненията. Терапията цели болката от крайника да се пренесе към кръста (да се централизира), но ако изтръпването се увеличи или няма резултат, потърсете медицински специалист!

ШИПОВЕ (калцификати)

На практика, вие можете да развиете такива израстъци почти навсякъде по костите, а понякога на сухожилията и мускулите. Шиповете са костни израстъци, които нормално не би трябвало да имате. Възможно е да създават проблеми, а може и да не ви пречат. Чупенето на шипове е доста срещано предложение за решаване на проблема. Истината обаче е, че дори да успеят по някакъв магически начин да ви счупят шипа, склонността на организма да направи по-големи от тези, които са ви счупили е твърде висока. Поради тази причина хирурзите не ги премахват.

ПЛЕКСИТ:

Всеки втори мой пациент, с болка малко под врата или между рамото и врата, ми казва, че има плексит. Думата плексит идва от думата плексус (което означава сплетение). В латинския език всичко, което завършва на –ит е възпаление, което означава, че имате възпаление на плексуса (сплетението). Защо сплетение? Защото на мястото се вплитат няколко нерва. Има по едно сплетение за всяка ръка и по едно за всеки крак. Когато в тази област се възпалят два или повече нерва се получава плексит. За да имате плексит, трябва да имате някои от тези симптоми: много силна болка, изтръпване, парене, безчувственост, слабост в ръцете. Ако просто се чувствате схванати и имате малко болка, това със сигурност не е плексит. Дори да имате някой от изброените симптоми, това не значи, че имате плексит. Състоянието може да бъде установено от невролог след подробен преглед. Плекситът не може да бъде оправен мануално, защото чисто и просто това е възпаление.

Написах тази кратка информация, за да бъде от помощ на повече хора. В практиката си съм срещал много кадърни чакръкчии, един от които ми е близък приятел, много добър колега и специалист. Но съществуват и хора, които злоупотребяват с вашето доверие и ви лъжат.

Надявам се поне малко да съм бил полезен. В края на статията, бих искал да ви насърча, че дори някой от вас да има тези оплаквания и диагнози, не е нужно да се плашите! Съществуват много съвременни методи, които могат да облекчат състоянието ви и да ви позволят да водите нормален живот.

Болки в гърба – 10 факта

Болки в гърба – 10 факта.
(Според научните изследвания)

1.  Болките в гърба е често срещана.

  • Болките в гърба може да бъде много болезнена и притеснителна, но всъщност е често срещана и рядко опасна. Статистиката сочи, че 84% от хората по света ще изпитат болка в гърба в някаква част от живота си и опасността от болки в гърба е еднакъв за всички възрастови групи.

2.  Снимки за болки в гърба за рядко нужни и могат да бъдат вредни.

  • Снимките са необходими само когато има съмнения за сериозно заболяване (рак, фрактура, инфекция), само 1 процент от болката в гърба по света се смята за сериозна. Снимките почти винаги ще покажат нещо, което много трудно може да бъде свързано с болките в гърба. Въпреки това, професионалист би могъл да види нещо, което изглежда зле и може да е индикация за болка. Възможно е напълно здрав човек да има някой така наречени „дефекти“ по гърба или гръбначния стълб.

3.  Гърбът не е толкова податлив на нараняване.

  • Повечето хора смятат, че гръбначният стълб трябва да се предпазва. Научните изследвания показват, че гръбната структура не се „измества или преплъзва“. Този вид информация е неправилна и е довела до страх, презащитеност, избягване, неспособност и промени в начина на живот, обикновено не към по-добро.

4.  Гърбът е създаден за да се огъва

  • По същият начин по който човек може да получи болки в коляното от дейности, към които не е привикнал. Човек може да получи и лоши болки в гърба, ако вдигне нещо по странен начин, или начин, към който не е свикнал. Вашето тяло може да повдигне определено количество тежест без опасност от контузия, но ние имаме нашите ограничения.

5.  Може да имате болки в гърба без да имате нараняване или травма.

  • Определени фактори могат да направят така, че болката в гърба да бъде по-силна отколкото в действителност е. Фактори като: нездравословно физическо натоварване, психологически фактори, общо здраве, начин на живот и социални фактори. Тези фактори могат да ви причинят болка, когато използвате гърбът си, докато той е напълно здрав.

6.  Болките в гърба не бива да ви поставят на легло и не избързвайте с хирургическата намеса

  • Има сериозни доказателства, които доказват важността на това да останете физически активни докато се възстановявате от болки в гърба. Разбира се, Физическата активност трябва да се надгради постепенно за да може да укрепи и подсили вашият гръб. Препоръчително е във фазата на най-силната болка да почивате. Хирургическата интервенция рядко е най-добрият вариант за облекчаване на болките в гърба. Въпреки това много хора избират хирургията. Нехирургичните опции като упражнения и физическа активност са силно препоръчителни.

7.  Упражненията са благодатни за болки в гърба, но хората често ги е страх

  • Най-доброто решение за болки в гърба са упражненията, а най-добрият вид упражнения е този, който ви доставя удоволствие. Доказано е, че 30 минути упражнения или повече на ден силно допринасят за възстановяването, но е важно да запомним, че всякакво количество упражнения е по-добро от никакви упражнения.

8.  Силните лекарства не са най-добрият вариант за болки в гърба

  • Научно доказано е, че силните болкоуспокояващи не предоставят по-голямо облекчение от по-прости методи и имат потенциала да причинят повече вреда отколкото добро.

9.  Купувачи внимавайте! Интернет, тенденции и мода

  • Има много различни методи, продукти и дейности, които се предлагат на хора с болки в гърба. Повечето от тези опции не са напълно тествани и са просто създадени да ви накарат да харчите вашите пари. Много от опциите, които са тествани от професионалисти, са постигнали резултати, които не са толкова позитивни. Не пропускайте да проучите методът, от който се интересувате!

10.Болката в гърба може да се подобри.

  • Не позволявайте на болката в гърба да ви сломи духом. Да, възможно е да има единични случаи, в които някой наранил гърбът си има нужда от хирургична интервенция, но в повечето случаи болката в гърба е лечима, когато се подходи разумно.

Информация е предоставена от Мери О‘Кийф

Болки в гърба

Call Now Button