Адреси
Варна | София
Обадете ни се
089 871 1707
Пишете ни
physiohealth.center@gmail.com
Цени
Вижте тук

Категория: Долни крайници (крака)

Център по рехабилитация Physio HealthБлогДолни крайници (крака)

АХИЛЕСОВО СУХОЖИЛИЕ

             РЕХАБИЛИТАЦИЯ ПРИ СКЪСВАНЕ НА АХИЛЕСОВО СУХОЖИЛИЕ

В първия период до 3-тата седмица след операцията не се стъпва на крайника, дори само върху петата. За обездвижване най-често се слага ортеза,   регулираща се (тип ботуш), която обхваща ходилото, глезена и подбедрицата. Пациентът трябва да се придвижва с патерици.

За контрол на болката и отока се прилага апаратна физиотерапия като криотерапия и електролечение и се прилага противооточна позиция. Могат да се правят упражнения със здравия крак, горната част на тялото и частта от оперирания крайник, която е свободна. Засегнатата част може да се тренира чрез движение на пръстите в ортезата и леки изометрични контракции (стягане на мускулатурата без движение в ставата).

Вторият период настъпва между 4-тата и 8-мата седмица след операцията. В него продължаваме с щаденето на крайника, но могат да се включат упражнения без ортеза. През периода ортезата може да се маха за поддържане на хигиената, но трябва да се слага отново при вървене. Регулира се ъгъла, под който е фиксирано ходилото. Когато ходилото е в ортезата, може леко да се отпуска тежестта на него при вървене, но тя трябва да е върху петата.

            Вървене с патерици– започва се с вървене с помощта на две патерици, като  постепенно се преминава към използване само на една патерица. При отсъствие на болка и наличие на добро възстановяване може поетапно да се включи натоварване на крака върху петата.

            При наличие на силен оток, крайникът често трябва да се поставя в противооточна позиция, тоест да се поставя нависоко. Възможно е да се използват компресиращи чорапи.

            В процеса на рехабилитация могат да се правят упражнения за здравия крайник и горната част на тялото,  могат да се включат  и упражнения, които постепенно да раздвижат и засегнатия крак. Когато се  правят с оперирания крак, ортезата се маха и се внимава кракът да не се натовари или травмира допълнително. Могат да се правят леки и внимателни упражнения, които да ускорят възстановителния процес, но трябва да се внимава, защото резките и агресивни упражнения могат да влошат състоянието.

Третият период започва между 8-та и  12-тата седмица след операцията. Продължава щаденето на крайника, цели се поддържане на обема на движение и редуциране на отока. Добавят се упражнения за засилване на прасеца и заздравяване на сухожилието. В този период може да се натоварва крака с ортезата, а при добър темп на рехабилитация ортезата може да се замени с ортопедична обувка с подложка на петата.

Примерни упражнения за сила и обем на движение с ластик

Тези упражнения са само за насока. Задължително трябва да се консултирате с вашия физиотерапевт/рехабилитатор или ортопед, преди да започнете.

Отвеждане на глезена навън

– свалете ортезата и седнете на леглото или на земята;

– сложете единия край на ластика около ходилото на оперирания крак и я прекарайте през ходилото на неоперирания и хванете ластика за другия край;

– бавно отведете оперирания крак навън, без да повдигате петата;

– върнете крака в изходна позиция;

– повторенията са от 20 до 30 броя.

Плантарна флексия на глезена

– в същата изходна позиция си дайте съпротивление с ластика;

– от неутрално положение на ходилото започнете да натискате напред;

– върнете го в изходно положение;

– 20-30 повторения;

– темпото трябва да е бавно, а изпълнението внимателно; при наличие на болка- намалете повторенията.

Дорзална флексия на глезена

– завържете ластика за  стабилна мебел или го прекарайте през крака на масата и си дайте съпротивление на горната част на ходилото;

–  движете ходилото в посока към тялото и връщайте в изходна позиция,

– 20-30 повторения.

Привеждане на глезена навътре

– кръстосайте краката, като неоперираният крак трябва да е върху оперирания и прекарайте лентата през здравия;

– дайте си съпротивление;

– движете ходилото в посока навън и върнете в изходна позиция;

– 20-30 повторения.

Частично разкъсване на прасеца

Частично разкъсване на прасеца


               Една от най-честите спортни травми е разкъсването на прасеца. То може да бъде микроразкъсване, частично разкъсване на мускулни влакна или цялостно прекъсване на мускула. Най-често травмата се получава при рязко движение, което изисква експлозивна сила. Голяма част от спортните травми са именно на прасеца или ахилесовото сухожилие. Травмата се предизвиква от прекомерно натоварване (най-често при лекоатлети, тенисисти и футболисти) или удар в областта на прасеца.

Гастрокнемиусът е големият мускул на прасеца, двуглав мускул, а солеусът е малък мускул, който се намира под него. Най-често разкъсването на мускулни влакна се получава в областта на медиалната глава на гастрокнемиуса. Много рядко се получава пълно разкъсване на мускула.
               Степени на разкъсване:
първа степен – микроразкъсвания при преразтягане (болката бързо отминава,но не изчезва- има лека остатъчна болка);
втора степен – частично разкъсване на мускулни влакна (острата болка може да се задържи 2-3 дни);
трета степен – пълно разкъсване на мускула (остра болка и хлътване на мускула, което е видимо).
Болката, която се появява веднага след травматичния момент, е остра при всяка една от степените- при опипване на мускула има болка; появява се оток и кръвоизлив.

Лечение:
При първа и втора степен то е консервативно. При втора степен, ако има голям процент на разкъсани влакна, се слага ботуш, който да държи петата по-нависоко.
При голямо или пълно разкъсване лечението е оперативно.
Обикновено първите няколко дни (3 до 7 дни) лекарите препоръчват пълна почивка. Първите дни се препоръчва кракът да се държи нависоко, да се слага лед 3-4 пъти дневно и да се маже с гел.
След това започват физиотерапията, масажът и кинезитерапията:

– физиотерапия – целта на физиотерапията е да намали отока и да подобри кръвообращението;

– масаж – целта на масажа е подобряване на кръвообращението и подобряване на мускулния тонус;

– кинезитерапия – кинезитерапията има за цел да поддържа обема на движение в глезена или да го възстанови, ако има загуба на обема; прави се стречинг на прасеца, като се внимава да не се причинява болка или да се получат допълнителни разкъсвания; работи се за обем  на движение и мускулна сила, като се прогресира индивидуално за всеки пациент спрямо степента на разкъсване и бързината на възстановяване.

ПЛАНТАРЕН ФАСЦИИТ

ПЛАНТАРЕН ФАСЦИИТ

 Най-често срещаната причина за болка в петата се нарича плантарен фасциит- възпаление на плантарната фасция (широката ивица фиброзна тъкан, преминаваща по долната повърхност на стъпалото). Плантарната фасция свързва пръстите на краката с костта на петата.

Болката, причинена от плантарен фасциит, обикновено е сутрин при първите стъпки. Болката намалява след раздвижване, като може отново да се засили при продължително стоене прав или след изправяне при дълъг седеж.

Често срещана е при бегачите. Рискът от появата му е по-голям при хора с наднормено тегло, ако рязко увеличат физическата си активност.

Симптоми на плантарен фасциит

Симптомите на плантарен фасциит най-често са: пронизваща болка в свода на стъпалото в близост до петата. Обикновено болката е най-силна при първите няколко крачки след събуждане. Болката обикновено е по-силно изразена след тренировка и по време на нейното протичане.

Причини за плантарен фасциит

Плантарната фасция играе важна роля при поддържането на свода на стъпало и поглъщането на удара. Претоварването и повишеното напрежение могат да предизвикат сълзене на фасцията. Раздразнение или възпаление на фасцията могат да бъдат предизвикани от продължително разтягане или разкъсване. В много от случаите причината за появата на плантарен фасциит не е ясна.

Рискови фактори

Плантарен фасциит може да възникне и без ясна причина, но някои от факторите, които могат да увеличат риска за неговото развитие, са:

  • Напреднала възраст. Най-често плантарният фасциит се проявява при пациенти между 40 и 60 години.
  • Упражнения и активности, подлагащи петата, на продължително и интензивно натоварване. Например скокове, балет, аеробика и бягане на дълги разстояния. Внезапното увеличаване на физическата активност без подготовка е рисков фактор.
  • Структурата на стъпалото, падналите или високи сводове, както и необичайната походка са фактори, които влияят на начина, по който стъпалото разпределя тежестта. Това допълнително товари плантарната фасция.
  • Излишните килограми и затлъстяване.
  • Професиите, при които дълго време стоите прави. Хората, които прекарват повече от работното си време в стоене, прави върху твърда повърхност или в ходене, са по-податливи на увреждания на плантарната фасция.

Усложнения при плантарен фасциит

Ако плантарният фасциит бъде пренебрегнат, това ще доведе до хронични болки в петата. Измененията в походката и болките в стъпалото могат да доведат до други проблеми с колената, бедрата и дори гърба.

Диагноза

Физически преглед и медицинска история са необходими за поставянето на диагноза. Вашият лекар, по време на прегледа, ще провери чувствителността в стъпалото ви, за да установи с по-голяма точност местоположението на болката и да намери нейния причинител.

Лечение на плантарен фасциит

Налагане с лед в болезнената област и продължително разтягане са част от консервативните методи, които помагат при плантарен фасциит. Подходящи обувки с ортопедични стелки и почивка са другите благоприятно действащи фактори.

Медикаменти

Най-често това са болкоуспокояващи и нестероидни противовъзпалителни.

Терапии

Удължаване и укрепване на фасцията и използването на специализирани устройства могат да помогнат за  облекчаването на симптомите. Те включват:

  • Физиотерапия. С помощта на физиотерапевт можете да правите упражнения, които да разтегнат плантарната фасция и ахилесовото сухожилие. Да подсилите мускулите, като стабилизирате петата и глезена. Може да бъдете обучен да използвате атлетична лента за поддръжка на петата.
  • Ортопедични стелки. Стелките ще допринесат за правилното разпределяне на тежестта върху свода на стъпалото.  Обувките също са от много голямо значение – те осигуряват добрата опора на сводовете на стъпалата ви.

Няколко причини за болка в коляното

Коляното е една от по-често нараняваните стави. Възможно е наличието на болка в коляното да се дължи на разнообразни причини. Може да имате наранен мениск или проблем с движението на капачката, да сте преразтегнали връзки, или просто да сте натоварили самото коляно. Кога задължително трябва да търсите помощ от ортопед?

– Ако сте имали травматичен момент (падане, катастрофа и др.);

– Ако сте имали ускуващ момент – рязко завъртане; в този момент сте  изпитали силна болка и се е получил оток. Срещата с ортопед – травматолог е задължителна. Но ако болката се появява без причина, след което отминава, тогава може да потърсите помощта на рехабилитатор или кинезитерапевт;

– Ако имате болка при движение: съществуват голям брой добри и качествени методики, които могат да ви помогнат. Някои примери са: мануална терапия, мускулни техники за релаксация, техники които подобряват стабилността в коляното, масаж и много други. Не бързайте да вземате лекарства! Много често, с помощта на мануални техники, състоянието на пациенти с проблеми в коляното се подобрява. Проблемите възникват при прекалено дългото чакане и отлагане. Тогава се получават усложнения. Много често коляното може да се подобри с една или две процедури (в зависимост от проблема).

Професионалният ми съвет е: при болка в коляното, преди да опитате да подобрите състоянието си с лекарства, пробвайте с нещо, чийто положителен ефект е доказан във всички развити държави!

 

Насоки за постоперативно възстановяване на предна кръстна връзка

Като човек, който е преживял травма на предна кръстна връзка заедно с придружаващата операция и иска да се върне към спорта, има много неща, които трябва да преминете по пътя към възстановяването, за да се уверите, че сте в оптимална форма, но също и трябва да се уверите, че сте намалили риска от повторна травма. Нужно е да имате пълен обем на движение, липса на възпаление, липса на оток в ставата, да възстановите силата на квадрицепсите и задната част на бедрото, както и мускулатурата на прасеца. Трябва да включите упражнения за баланс, скачане, приземяване и да започнете тренировки за ловкост и специфичните движения характерни за спорта ви. Важна е психическата подготовка и да се чувствате готови да се върнете към старите дейности.

Един от гореизброените компоненти се оказва малко по-важен от останалите – силата на квадрицепсите и по-точно разликата в оперирания крак и този, който не е опериран или също така наречения Индекс на Симетрия на Крайника (ИСК) .

Има няколко варианта ИСК да бъде пресметнат, но според повечето методи тестът се смята за преминат когато ИСК надвишава 90% (тоест засегнатият крайник няма загуба на повече от 10% от силата си спрямо здравия). В изследване отнасящо се постоперативното възстановяване след травма на предна кръстна връзка, публикувано през 2016 г., две неща, свързани с важността на квадрицепсите, са били открити. Първо, авторите са стигнали до извода, че 33% от спортистите, които са се върнали към дейността си с КСИ под 90% са претърпели още една травма на коляното до 2 години след връщането си към спорта. Другата група, които са имали КСИ над 90% са имали 12% шанс за повторна травма през двугодишния период. Изследвайки данните по задълбочено откриват правопропорционална зависимост между процентите загубен КСИ и шансът за повторна контузия спрямо други атлети, които са си възвърнали по-голямата част от силата на квадрицепса.

 Асиметрични упражнения като напади или български клек могат да помогнат за възстановяването на разликата между оперирания и здравия крайник. Освен възстановяването и връщането към спорта, е важно и да намалим шанса за нова травма и да извървите същия път отново. Нужно е да включите и изолиращи упражнения за квадрицепса, например коленни разгъвания на машина (leg extensions) .

„Разгъвания на машина ?! Но те не са ФУНКЦИОНАЛНИ и съм чувал, че може да си увредиш коленете от това упражнение.“  Най-вероятно си мислите, че клековете са по-подходящи, защото често са включени в рехабилитационните програми след операция на предна кръстна връзка. Изследване на биомеханиката показва, че пациентите претърпели такава операция ще намерят начин да компенсират и да намалят натоварването върху  травмираното коляно поне 5 месеца след интервенцията, дори и да правят клекове без допълнително съпротивление. Това проучване  показва, че 3 месеца след  операцията атлетът ще отнемат част от тежестта върху целия опериран крак и ще я пренесат върху другия. След 5-тия месец при контролните прегледи се установява, че пациентите вече разпределят товара равномерно между двата крака но няма да позволят на травмираното коляно да се сгъва прекалено и ще натоварят повече седалището. Тревожното при тези данни е, че показват как хората подсъзнателно или съзнателно отнемат тежестта от контузеното коляно при бягане, тичане или други дейности включващи голямо натоварване.

За да се справим с компенсацията, отбягването на дадени движения и страха, изолиращите упражнения са добро средство да се изгради мускулната сила и увереността отново да натоварим структурите. Трябва да се вземе под внимание правилното изпълнение, обемът на движение и да се включат в подходящото време.

Системно наблюдение на изолиращите упражнения (включени 6-тата седмица след операцията и при ограничен обем на движение 45-90 градуса) не преразтягат предната кръстна връзка. Коленните разгъвания 3 месеца след интервенцията в пълен обем на движение не предизвикват увреждане на предната кръстна връзка в дългосрочен план. Тези доказателства подкрепящи изолиращите упражнения също са публикувани в 3 рехабилитационни ръководства за тази травма базирани на изследвания .

Заключението е, че силата е от  ГОЛЯМО значение.

Изтръпване на крайниците

Изтръпване на крайниците или друга част на тялото

Бих искал да споделя опита си с този вид проблем и да информирам голяма част от хората, че има и други ефективни начини за справяне с него, освен лекарства и операции. Опитът ми показва, че много от случаите могат да се подобрят чрез специфични упражнения и техники за нервната система. Системата, за подобряване на такъв вид оплаквания, е добре известна в света на физиотерапевтите и доказана с редица проучвания. Тя е излязла още в началото на 90-те години. Всеки от вас може да разбере повече, ако потърси информация в интернет – Mobilisation of nervous system, David Buttler.

За съжаление, в нашата държава системата е малко разпространена, което води и до чести нежелани интервенции и влошаване на симптомите на изтръпване. Държа да отбележа, че системата може да бъде изключително ефективна, но не винаги успява. Преимуществото ѝ е, че е напълно безвредна. Лично аз намирам системата за уникална и не веднъж съм успявал да помогна на хора, единствено чрез този вид терапия.

В следващите редове ще дам информация за този метод, за да може да стане по-ясно, какво точно представлява мобилизацията на нервната система. Във физиотерапията терминът „мобилизация“ означава „подобряване на подвижността на нещо“. В случая подразбираме нервната система. Когато говорим за нея, трябва да имаме предвид, че тя е изключително сложна и все още не достатъчно добре опозната от медицината.

Каква е всъщност идеята на Дейвид Бътлър? Нервната система, от главния мозък, който се намира в черепа на човека, гръбначният мозък, намиращ се в гръбначния стълб, до края на всеки нерв е непрекъсната система. За разлика от мускулите и костите, при които всеки мускул си има начало и край, и са отделни един от друг, при нерва няма прекъсване от мозъка до самия му край. Дейвид Бътлър решава да изучи откъде минават нервите, как се движи гръбначният мозък и обвивките на мозъка. Той доказва, че нервите се движат постоянно в различни посоки, в зависимост от комбинацията на движенията в ставите. И че може да има проблем със заобикалящите нерва структури и гръбначния мозък, като мускулни травми и разкъсвания, сраствания на нерва, намалена еластичност, поради обездвижване или застоял живот, дискови хернии, които притискат нерва, и други. На практика Бътлър казва, че има определени зони, там където минава нерва, които са по-чувствителни поради голямата подвижност или поради залавните места на нерва, и там няма възможност да се движи толкова много. Поради всички тези причини, нарушението в подвижността на нервната система може да предизвика опъване по цялата ръка, изтръпване при някои позиции или движения, парене, остра, режеща болка, болка вечер и т.н. Дейвид Бътлър предлага две основни техники. Едната от тях е свързана с подвижността на нерва спрямо околните тъканни мускули, стави, костни лигаменти, дисковете (на гръбначния стълб), как той се плъзга покрай тях и неговото нарушено плъзгане. А втората има отношение с нарушената еластичност на нерва.

Както споменах по-нагоре в статията, всичко от главата до петата е свързано. Бътлър предлага изключително специфични тестове, които комбинират крайници с главата. Комбинацията на тези движения, плюс главата, дава акуратна преценка дали причината е в еластичността на нерва, плъзгането, или е някъде другаде (или как иначе може да се обясни влиянието на главата с болката ви в петата; как болката се променя – намаля или се увеличава – в петата при движение на главата). Ако тестът предизвика същите оплаквания, или има разлика между проблемния крайник спрямо здравия, това говори, че всъщност проблемът е в нервната система. За съжаление, този вид техника и тестуване не могат да бъдат направен от самия пациент, тъй като изискват доста знания и умения. Прегледът се извършва от специалист, след което се дават конкретни упражнения за самостоятелно лечение на пациента. Хубавото на тази техника е, че упражненията се изпълняват в домашна среда, което спестява време и финанси на пациента. Обикновено 3 до 4 процедури, в рамките на 2 седмици, са достатъчни, за да се преодолее проблем, тормозещ ви дълго време. Професионалната ми препоръка към всеки е, да пробва с този вид терапия, преди да се наложи оперативно лечение!

Болка в тазобедрената става

Дискомфорт при ходене, причинен от болезнено усещане в областта на тазобедрената става по време на движение, наричан за по-кратко болка в тазобедрената става, може да се появи във всяка една възраст.

Болките при ходене в тазобедрената става може да се дължат на:

Травма на ставата, например фрактура или луксация, както и заболявания на костно-мускулната система или такива на съединителната тъкан – остеонекроза, сакроилеит, синдром на Райтер (Reiter syndrome), теносиновит, подагра, бурсит, ювенилен ревматоиден артрит, фибромиалгия, анкилозиращ ревматоиден артрит, спондилит или ишиас.

Често срещани причини за болка в тазобедрената става   при ходене:

1.Артрит – Това може да бъде една от причините за болка в тазобедрената става във всяка възраст. Стари травми в ставата могат да увеличат рисковете от развитие на артрит. Професионалните спортисти са по-предразположени към заболяването според изследването. Няколко вида артрит могат да доведат до болка в тазобедрената става при ходене. Те са:

  • идиопатичен  – най-вече срещан при деца;
  • остеоартрит – износване на ставите;
  • ревматоиден  –проявява се с болка, засяга ставите и е автоимунно заболяване;
  • анкилозиращ спондилит – артрит, засягащ основно гръбначния стълб;
  • псориатичен – засягащ най-вече ставите и кожата;
  • септичен  – най-често срещан при инфекция на ставата.

2.Бурсит – Възпаление на бурсата (околоставната торбичка) в областта на големия трохантер на бедрото. Характерно за състоянието е чувството за болка отстрани на бедрото и оток. Болката се разпростира по хода на крака, най-вече по време на движение, лежане на засегната страна и натиск. Това  ограничава подвижността.

Увреждане на нерви в/около гръбначния стълб също могат да доведат до болка в тазобедрената става.

Увреждане на става, нараняване на коляното, плоскостъпие или проблеми с походката  също могат да доведат до болка в тазобедрената става при ходене.

Кога да потърсите лекар?

Ако болката в ставата продължава повече от няколко дни, трябва да се обърнете към лекар. За установяването на причината най-вероятно ще бъдат нужни преглед и допълнителни изследвания като:

  • рентгенография;
  • ултразвук;
  • ядрено-магнитен резонанс;

Лечение

В зависимост от причината лечението също може да търпи промяна. Наранен нерв или слабо навяхване могат да изчезнат сами с времето, без да е необходимо лечение. Често физикалната терапия помага за облекчаване на болката в ставата.

Възможностите за лечение на болка в тазобедрената става са:

  • нестероидни противовъзпалителни средства;
  • обезболяващи кремове; топли и студени компреси;
  • мускулни релаксанти;
  • физиотерапия;
  • хирургически интервенции;

Как да облекчите болката в тазобедрената става?

  • Носете удобни обувки;
  • Носете свободно облекло;
  • Избягвайте да ходите или да стоите върху твърди повърхности за дълги периоди;
  • Ограничете ходенето по стълби;
  • Използвайте патерици, ако това ще облекчи болката в тазобедрената става при ходене.

Болка в петата

 

БОЛКА В ПЕТАТА

Болката в петата е често срещан проблем не само при възрастните, но и при деца и подрастващи. Болката обикновено е под петата или точно зад нея – там където ахилесовото сухожилие среща костта на петата.  Тя може да обхване и вътрешната или външната страна на петата и крака и се усилва при ходене върху твърди повърхности и носене на неподходящи обувки. Обикновено  започва постепенно и минава от лека към силна, като може да стане дори обездвижваща. Понякога отминава без лечение, но ако е причинена от възпаление, може да стане хронична.  

Причини

Обикновено болката в петата  не се причинява от еднократно натоварване, а по-скоро от продължително претоварване и натиск върху петата. Причините включват различни видове възпаление, артрит, автоимунен проблем, травма или неврологичен проблем.

Плантарен фасциит

Най-често срещаната причина за силно болезнено усещане в областта на петата е плантарен фасциит. При възпалението на плантарната фасция болката е пронизваща и е най-силна при първите стъпки след  събуждане, както и след физическа активност. Този тип възпаление се дължи най-вече на типа свод на стъпалото – при нисък или висок свод фасцията може да се разтегне и възпали.

Бурсит на петата 

Възпаление на бурсата на петата – малка торбичка, която действа омекотяващо и защитно за петната кост, като покрива частта от костта, където сухожилията минават около ставата. Това възпаление може да се дължи на натиск от носената обувка или на силен натиск или удар. Болката се усеща дълбоко в петата или в задната й част. Възможно е ахилесовото сухожилие да се подуе. Болката обикновено се влошава с напредването на деня при носене на неподходящи обувки или, ако се дължи на травма, с времето се задълбочава.

 Подутина/деформация на костта

При децата и подрастващите костната тъкан не е достигнала зрялост в развитието си.  При носене на малки, тесни и твърди обувки петната кост се трие прекомерно, в резултат на което се образува и натрупва още кост. 

Синдром на Тарзалния тунел

Този синдром представлява притискане на нерв, преминаващ през вътрешната част на глезена.  Това е вид компресионна невропатия, която може да се дължи на плоскостъпие, структурни аномалии, например шипове, навяхване на глезена,  диабет, артрит.  Симптомите могат да включват изтръпване, парене, силна пробождаща болка, наподобяваща токов удар, скованост.  Състоянието изисква консултация със специалист.

 

 

Стрес фрактури 

Те не са класически счупвания, а са микрофрактури.  При системни високи натоварвания, най-вече спорт, както и  при продължителна тежка физическа работа или упражнения костите нямат време да се възстановят и се образуват микропукнатини и травми.  Хора, занимаващи се с бягане, са особено предразположени  към стрес фрактури  на метатарзалните кости на ходилото. Предразполагащ фактор е и остеопорозата. Хората с висок или паднал свод също са по-податливи на това състояние, както и жените в менопауза. Симптомите са болка, повишена чувствителност и оток. Ако бъде установено наличие на стрес фрактури, са нужни почивка и промяна в натоварването, за да могат костите да се възстановят и адаптират. 

Болест на Север

Това е най-често срещаната причина за болка в петата при деца и тийнейджъри атлети.  Децата имат  т.нар. плочки на растежа, а това състояние се отнася до възпаление на растежната плочка, намираща се при петната кост, която е и залавно място на ахилесовото сухожилие.  При спортове, свързани със скачане и бягане, ахилесовото сухожилие е подложено на теглене и натоварване, което може да доведе и до микротравма и възпаление в тази зона, откъдето идва и болката. Засегнати са най-вече деца на възраст от 7 до 15 години. Болката е временна, обикновено без дълготрайни последствия. 

Ахилесова тендиноза

Известно още като дегенеративна тендинопатия или тендинит – това е хронично състояние, свързано с прогресивна дегенерация на ахилесовото сухожилие– тъканта на сухожилието се влошава. Микроразкъсванията на тъканта водят до удебеляването й, което от своя страна намалява гъвкавостта и еластичността на сухожилието и ограничава движението. Повече движение води до повече микроразкъсвания и проблемът се задълбочава. 

Хроничен артрит (лупус, ревматоиден артрит, псориатичен артрит)

Артритът е заболяване, което се характеризира с възпаление на хрущяла и на ставите. Възпалението причинява зачервяване, затопляне, болка и подуване. 

Подагра 

Подаграта е форма на остър възпалителен артрит. Характерно е зачервяване на болезнената става. Най-често срещана е подаграта на големия пръст на крака. 

Други причини за болка в петата:

разкъсване/разтягане на ахилесовото сухожилие;

разкъсване на плантарната фасция; 

лоша стойка при ходене и тичане; 

проблеми с циркулацията на кръвта; 

бактериални и гъбични инфекции.

Лечение 

Лечението на болката в петата зависи от нейния източник. В много случаи е достатъчно да се носят удобни обувки, достатъчно голям номер и с правилна поддръжка – например подходяща за нисък или висок свод. Подходящата поддръжка на стъпалата не само облекчава, но и предотвратява някои от тези състояния.  

Ортопедични обувки и стелки

Ролята на ортопедичните обувки и ортопедичните стелки е да дадат добра поддръжка и да стабилизират крака, за да осигурят равномерно натоварване на петата и останалите части на стъпалото.

Нестероидни антивъзпалителни медикаменти: аспирин, ибупрофен, напроксен и др. за намаляване на болката и подуването.

Физиотерапия и рехабилитация

Приложима за разтягане на плантарната фасция и ахилесовото сухожилие. Физиотерапията може също така да укрепи долните мускули на крака, което би довело до стабилизация на глезена и петата. 

Атлетична лента

При спортуване обгръщането на крака в атлетична лента (кинезиолента) може да допринесе за по-добрата поддръжка и омекотяването на стъпалото. 

Физически упражнения

Домашни лекове и превенция

Почивка 

Избягвайте да тичате или да стоите прави твърде продължително време. Избягвайте ходенето по твърди повърхности без обувки и всякакви дейности, при които усещате, че се натоварват петите.

Лед 

Ако кракът Ви е подут, поставете на него леден компрес, обвит в кърпа, за да не нарани кожата. Дръжте около 15 минути. 

Кога да посетите специалист?

Посетете лекар, ако усещате:

  • силна болка в петите повече от 4-5 дни;
  • болка, която продължава дори когато не сте в движение;
  • петите и/или цялото стъпало са подути; 
  • усещате “иглички” и скованост;
  • трудност при ходене;
  • трудност при свиването на стъпалото надолу или невъзможност за стоене на пръсти. 

Болка в коленете при клякане?

Когато страдате от болка в коленете, например при клякане, и искате да разберете дали проблемът е в сухожилието или в самата става (пателарна тендинопатия). Пателарното сухожилие е малка лента, съставена от влакнеста тъкан, която свързва подбедрицата с капачката и се залавя за квадрицепса (Големият мускул, който се намира в предната част на бедрото). Ако проблемът е в сухожилието, ще изпитвате болка непосредствено в долната част на капачката (мястото където се захваща сухожилието) и е малко вероятно болката да е под нея или вътре в самата става.

Болката би трябвало да се усилва, когато ползвате сухожилието като пружина, тоест при клякане да се предизвиква болка 2 от 10, но няколко високи подскока да предизвикват болка 8 от 10. Първата стъпка за справяне с проблема е да опитате изометрично упражнение като китайското столче.

Можете да започнете с 5 пъти по 30-40сек. и постепенно да увеличите времетраенето до 1 мин.  Това упражнение би трябвало да облекчи симптомите ви непосредствено след като приключите. Ако болката се усили, значи сте се сблъскали с друг причинител на болката (най-вероятно проблем в движението на капачката или друг вид травма и се нуждаете от различен вид лечение).

Call Now Button