крака - Център по рехабилитация Physio Health

АХИЛЕСОВО СУХОЖИЛИЕ

РЕХАБИЛИТАЦИЯ ПРИ СКЪСВАНЕ НА АХИЛЕСОВО СУХОЖИЛИЕ

В първия период до 3-тата седмица след операцията не се стъпва на крайника, дори само върху петата. За обездвижване най-често се слага ортеза, регулираща се (тип ботуш), която обхваща ходилото, глезена и подбедрицата. Пациентът трябва да се придвижва с патерици.

За контрол на болката и отока се прилага апаратна физиотерапия като криотерапия и електролечение и се прилага противооточна позиция. Могат да се правят упражнения със здравия крак, горната част на тялото и частта от оперирания крайник, която е свободна. Засегнатата част може да се тренира чрез движение на пръстите в ортезата и леки изометрични контракции (стягане на мускулатурата без движение в ставата).

Вторият период настъпва между 4-тата и 8-мата седмица след операцията. В него продължаваме с щаденето на крайника, но могат да се включат упражнения без ортеза. През периода ортезата може да се маха за поддържане на хигиената, но трябва да се слага отново при вървене. Регулира се ъгъла, под който е фиксирано ходилото. Когато ходилото е в ортезата, може леко да се отпуска тежестта на него при вървене, но тя трябва да е върху петата.

Вървене с патерици– започва се с вървене с помощта на две патерици, като постепенно се преминава към използване само на една патерица. При отсъствие на болка и наличие на добро възстановяване може поетапно да се включи натоварване на крака върху петата.

При наличие на силен оток, крайникът често трябва да се поставя в противооточна позиция, тоест да се поставя нависоко. Възможно е да се използват компресиращи чорапи.

В процеса на рехабилитация могат да се правят упражнения за здравия крайник и горната част на тялото, могат да се включат и упражнения, които постепенно да раздвижат и засегнатия крак. Когато се правят с оперирания крак, ортезата се маха и се внимава кракът да не се натовари или травмира допълнително. Могат да се правят леки и внимателни упражнения, които да ускорят възстановителния процес, но трябва да се внимава, защото резките и агресивни упражнения могат да влошат състоянието.

Третият период започва между 8-та и 12-тата седмица след операцията. Продължава щаденето на крайника, цели се поддържане на обема на движение и редуциране на отока. Добавят се упражнения за засилване на прасеца и заздравяване на сухожилието. В този период може да се натоварва крака с ортезата, а при добър темп на рехабилитация ортезата може да се замени с ортопедична обувка с подложка на петата.

Примерни упражнения за сила и обем на движение с ластик

Тези упражнения са само за насока. Задължително трябва да се консултирате с вашия физиотерапевт/рехабилитатор или ортопед, преди да започнете.

Отвеждане на глезена навън

– свалете ортезата и седнете на леглото или на земята;

– сложете единия край на ластика около ходилото на оперирания крак и я прекарайте през ходилото на неоперирания и хванете ластика за другия край;

– бавно отведете оперирания крак навън, без да повдигате петата;

– върнете крака в изходна позиция;

– повторенията са от 20 до 30 броя.

Плантарна флексия на глезена

– в същата изходна позиция си дайте съпротивление с ластика;

– от неутрално положение на ходилото започнете да натискате напред;

– върнете го в изходно положение;

– 20-30 повторения;

– темпото трябва да е бавно, а изпълнението внимателно; при наличие на болка- намалете повторенията.

Дорзална флексия на глезена

– завържете ластика за стабилна мебел или го прекарайте през крака на масата и си дайте съпротивление на горната част на ходилото;

– движете ходилото в посока към тялото и връщайте в изходна позиция,

– 20-30 повторения.

Привеждане на глезена навътре

– кръстосайте краката, като неоперираният крак трябва да е върху оперирания и прекарайте лентата през здравия;

– дайте си съпротивление;

– движете ходилото в посока навън и върнете в изходна позиция;

– 20-30 повторения.

Частично разкъсване на прасеца

Частично разкъсване на прасеца

Една от най-честите спортни травми е разкъсването на прасеца. То може да бъде микроразкъсване, частично разкъсване на мускулни влакна или цялостно прекъсване на мускула. Най-често травмата се получава при рязко движение, което изисква експлозивна сила. Голяма част от спортните травми са именно на прасеца или ахилесовото сухожилие. Травмата се предизвиква от прекомерно натоварване (най-често при лекоатлети, тенисисти и футболисти) или удар в областта на прасеца.

Гастрокнемиусът е големият мускул на прасеца, двуглав мускул, а солеусът е малък мускул, който се намира под него. Най-често разкъсването на мускулни влакна се получава в областта на медиалната глава на гастрокнемиуса. Много рядко се получава пълно разкъсване на мускула.
Степени на разкъсване:
първа степен – микроразкъсвания при преразтягане (болката бързо отминава,но не изчезва- има лека остатъчна болка);
втора степен – частично разкъсване на мускулни влакна (острата болка може да се задържи 2-3 дни);
трета степен – пълно разкъсване на мускула (остра болка и хлътване на мускула, което е видимо).
Болката, която се появява веднага след травматичния момент, е остра при всяка една от степените- при опипване на мускула има болка; появява се оток и кръвоизлив.

Лечение:
При първа и втора степен то е консервативно. При втора степен, ако има голям процент на разкъсани влакна, се слага ботуш, който да държи петата по-нависоко.
При голямо или пълно разкъсване лечението е оперативно.
Обикновено първите няколко дни (3 до 7 дни) лекарите препоръчват пълна почивка. Първите дни се препоръчва кракът да се държи нависоко, да се слага лед 3-4 пъти дневно и да се маже с гел.
След това започват физиотерапията, масажът и кинезитерапията:

– физиотерапия – целта на физиотерапията е да намали отока и да подобри кръвообращението;

– масаж – целта на масажа е подобряване на кръвообращението и подобряване на мускулния тонус;

– кинезитерапия – кинезитерапията има за цел да поддържа обема на движение в глезена или да го възстанови, ако има загуба на обема; прави се стречинг на прасеца, като се внимава да не се причинява болка или да се получат допълнителни разкъсвания; работи се за обем на движение и мускулна сила, като се прогресира индивидуално за всеки пациент спрямо степента на разкъсване и бързината на възстановяване.

Няколко причини за болка в коляното

Коляното е една от по-често нараняваните стави. Възможно е наличието на болка в коляното да се дължи на разнообразни причини. Може да имате наранен мениск или проблем с движението на капачката, да сте преразтегнали връзки, или просто да сте натоварили самото коляно. Кога задължително трябва да търсите помощ от ортопед?

– Ако сте имали травматичен момент (падане, катастрофа и др.);

– Ако сте имали ускуващ момент – рязко завъртане; в този момент сте изпитали силна болка и се е получил оток. Срещата с ортопед – травматолог е задължителна. Но ако болката се появява без причина, след което отминава, тогава може да потърсите помощта на рехабилитатор или кинезитерапевт;

– Ако имате болка при движение: съществуват голям брой добри и качествени методики, които могат да ви помогнат. Някои примери са: мануална терапия, мускулни техники за релаксация, техники които подобряват стабилността в коляното, масаж и много други. Не бързайте да вземате лекарства! Много често, с помощта на мануални техники, състоянието на пациенти с проблеми в коляното се подобрява. Проблемите възникват при прекалено дългото чакане и отлагане. Тогава се получават усложнения. Много често коляното може да се подобри с една или две процедури (в зависимост от проблема).

Професионалният ми съвет е: при болка в коляното, преди да опитате да подобрите състоянието си с лекарства, пробвайте с нещо, чийто положителен ефект е доказан във всички развити държави!

Изтръпване на крайниците

Изтръпване на крайниците или друга част на тялото

Бих искал да споделя опита си с този вид проблем и да информирам голяма част от хората, че има и други ефективни начини за справяне с него, освен лекарства и операции. Опитът ми показва, че много от случаите могат да се подобрят чрез специфични упражнения и техники за нервната система. Системата, за подобряване на такъв вид оплаквания, е добре известна в света на физиотерапевтите и доказана с редица проучвания. Тя е излязла още в началото на 90-те години. Всеки от вас може да разбере повече, ако потърси информация в интернет – Mobilisation of nervous system, David Buttler.

За съжаление, в нашата държава системата е малко разпространена, което води и до чести нежелани интервенции и влошаване на симптомите на изтръпване. Държа да отбележа, че системата може да бъде изключително ефективна, но не винаги успява. Преимуществото ѝ е, че е напълно безвредна. Лично аз намирам системата за уникална и не веднъж съм успявал да помогна на хора, единствено чрез този вид терапия.

В следващите редове ще дам информация за този метод, за да може да стане по-ясно, какво точно представлява мобилизацията на нервната система. Във физиотерапията терминът „мобилизация“ означава „подобряване на подвижността на нещо“. В случая подразбираме нервната система. Когато говорим за нея, трябва да имаме предвид, че тя е изключително сложна и все още не достатъчно добре опозната от медицината.

Каква е всъщност идеята на Дейвид Бътлър? Нервната система, от главния мозък, който се намира в черепа на човека, гръбначният мозък, намиращ се в гръбначния стълб, до края на всеки нерв е непрекъсната система. За разлика от мускулите и костите, при които всеки мускул си има начало и край, и са отделни един от друг, при нерва няма прекъсване от мозъка до самия му край. Дейвид Бътлър решава да изучи откъде минават нервите, как се движи гръбначният мозък и обвивките на мозъка. Той доказва, че нервите се движат постоянно в различни посоки, в зависимост от комбинацията на движенията в ставите. И че може да има проблем със заобикалящите нерва структури и гръбначния мозък, като мускулни травми и разкъсвания, сраствания на нерва, намалена еластичност, поради обездвижване или застоял живот, дискови хернии, които притискат нерва, и други. На практика Бътлър казва, че има определени зони, там където минава нерва, които са по-чувствителни поради голямата подвижност или поради залавните места на нерва, и там няма възможност да се движи толкова много. Поради всички тези причини, нарушението в подвижността на нервната система може да предизвика опъване по цялата ръка, изтръпване при някои позиции или движения, парене, остра, режеща болка, болка вечер и т.н. Дейвид Бътлър предлага две основни техники. Едната от тях е свързана с подвижността на нерва спрямо околните тъканни мускули, стави, костни лигаменти, дисковете (на гръбначния стълб), как той се плъзга покрай тях и неговото нарушено плъзгане. А втората има отношение с нарушената еластичност на нерва.

Както споменах по-нагоре в статията, всичко от главата до петата е свързано. Бътлър предлага изключително специфични тестове, които комбинират крайници с главата. Комбинацията на тези движения, плюс главата, дава акуратна преценка дали причината е в еластичността на нерва, плъзгането, или е някъде другаде (или как иначе може да се обясни влиянието на главата с болката ви в петата; как болката се променя – намаля или се увеличава – в петата при движение на главата). Ако тестът предизвика същите оплаквания, или има разлика между проблемния крайник спрямо здравия, това говори, че всъщност проблемът е в нервната система. За съжаление, този вид техника и тестуване не могат да бъдат направен от самия пациент, тъй като изискват доста знания и умения. Прегледът се извършва от специалист, след което се дават конкретни упражнения за самостоятелно лечение на пациента. Хубавото на тази техника е, че упражненията се изпълняват в домашна среда, което спестява време и финанси на пациента. Обикновено 3 до 4 процедури, в рамките на 2 седмици, са достатъчни, за да се преодолее проблем, тормозещ ви дълго време. Професионалната ми препоръка към всеки е, да пробва с този вид терапия, преди да се наложи оперативно лечение!

Болка в тазобедрената става

Дискомфорт при ходене, причинен от болезнено усещане в областта на тазобедрената става по време на движение, наричан за по-кратко болка в тазобедрената става, може да се появи във всяка една възраст.

Болките при ходене в тазобедрената става може да се дължат на:

Травма на ставата, например фрактура или луксация, както и заболявания на костно-мускулната система или такива на съединителната тъкан – остеонекроза, сакроилеит, синдром на Райтер (Reiter syndrome), теносиновит, подагра, бурсит, ювенилен ревматоиден артрит, фибромиалгия, анкилозиращ ревматоиден артрит, спондилит или ишиас.

Често срещани причини за болка в тазобедрената става при ходене:

1.Артрит – Това може да бъде една от причините за болка в тазобедрената става във всяка възраст. Стари травми в ставата могат да увеличат рисковете от развитие на артрит. Професионалните спортисти са по-предразположени към заболяването според изследването. Няколко вида артрит могат да доведат до болка в тазобедрената става при ходене. Те са:

идиопатичен – най-вече срещан при деца;
остеоартрит – износване на ставите;
ревматоиден –проявява се с болка, засяга ставите и е автоимунно заболяване;
анкилозиращ спондилит – артрит, засягащ основно гръбначния стълб;
псориатичен – засягащ най-вече ставите и кожата;
септичен – най-често срещан при инфекция на ставата.

2.Бурсит – Възпаление на бурсата (околоставната торбичка) в областта на големия трохантер на бедрото. Характерно за състоянието е чувството за болка отстрани на бедрото и оток. Болката се разпростира по хода на крака, най-вече по време на движение, лежане на засегната страна и натиск. Това ограничава подвижността.

Увреждане на нерви в/около гръбначния стълб също могат да доведат до болка в тазобедрената става.

Увреждане на става, нараняване на коляното, плоскостъпие или проблеми с походката също могат да доведат до болка в тазобедрената става при ходене.

Кога да потърсите лекар?

Ако болката в ставата продължава повече от няколко дни, трябва да се обърнете към лекар. За установяването на причината най-вероятно ще бъдат нужни преглед и допълнителни изследвания като:

рентгенография;
ултразвук;
ядрено-магнитен резонанс;

Лечение

В зависимост от причината лечението също може да търпи промяна. Наранен нерв или слабо навяхване могат да изчезнат сами с времето, без да е необходимо лечение. Често физикалната терапия помага за облекчаване на болката в ставата.

Възможностите за лечение на болка в тазобедрената става са:

нестероидни противовъзпалителни средства;
обезболяващи кремове; топли и студени компреси;
мускулни релаксанти;
физиотерапия;
хирургически интервенции;

Как да облекчите болката в тазобедрената става?

Носете удобни обувки;
Носете свободно облекло;
Избягвайте да ходите или да стоите върху твърди повърхности за дълги периоди;
Ограничете ходенето по стълби;
Използвайте патерици, ако това ще облекчи болката в тазобедрената става при ходене.

Болка в коленете при клякане?

Когато страдате от болка в коленете, например при клякане, и искате да разберете дали проблемът е в сухожилието или в самата става (пателарна тендинопатия). Пателарното сухожилие е малка лента, съставена от влакнеста тъкан, която свързва подбедрицата с капачката и се залавя за квадрицепса (Големият мускул, който се намира в предната част на бедрото). Ако проблемът е в сухожилието, ще изпитвате болка непосредствено в долната част на капачката (мястото където се захваща сухожилието) и е малко вероятно болката да е под нея или вътре в самата става.

Болката би трябвало да се усилва, когато ползвате сухожилието като пружина, тоест при клякане да се предизвиква болка 2 от 10, но няколко високи подскока да предизвикват болка 8 от 10. Първата стъпка за справяне с проблема е да опитате изометрично упражнение като китайското столче.

Можете да започнете с 5 пъти по 30-40сек. и постепенно да увеличите времетраенето до 1 мин. Това упражнение би трябвало да облекчи симптомите ви непосредствено след като приключите. Ако болката се усили, значи сте се сблъскали с друг причинител на болката (най-вероятно проблем в движението на капачката или друг вид травма и се нуждаете от различен вид лечение).

Адреси

Обадете ни се

Пишете ни

Цени

Етикет: крака