Инсулт
Това, което се цели при рехабилитация след инсулт, е да се помогне на пациента да се възстанови функционално след установяване на загубените умения. Другата цел е пациентът да възстанови своята независимост и да подобри качеството си на живот. Тежестта на увредата и потенциалът за възстановяване при всеки случай са различни. Установено е , че централната нервна система има добра способност да се адаптира и да възстановява загубени функции. Също така възстановените вече умения трябва да се упражняват постоянно.
Все още не са ясни напълно механизмите, чрез които мозъкът компенсира увреждането вследствие на инсулта. В някои случаи увредата на клетките може да е временна и те да се възстановят след време, а в други- самият мозък може да създаде нови връзки. При някои пaциенти след инсулт може да се наблюдава бързо и неочаквано възстановяване, като този феномен все още не е изяснен. Статистиката за възстановяване на хора, прекарали инсулт, е следната:
-10 % се възстановяват напълно;
-25% остават с малки увреждания;
-40% имат умерени до тежки увреждания, които изискват специализирани грижи;
-10% имат нужда от сестрински грижи у дома или в друга институция;
-15% имат летален край.
Рехабилитацията трябва да започне още в болницата, възможно най-скоро след установяването на инсулта. При стабилните пациенти рехабилитацията започва два дни след инсулта и продължава колкото е нужно след изписването.
Има няколко подхода при рехабилитацията след инсулт, като част от тях са приложими в ранния етап на развитие. Рехабилитацията може да включва няколко или всички от изброените дейности:
- Физически упражнения:
-могат да се включат различни упражнения за подобряване на координацията и мускулната сила, сред които може да се приложи терапия за подобряване на преглъщането;
– упражнения за подвижност, сред които може да се включи обучение за ходене с помощно средство като проходилка или патерици;
– ограничителна терапия- състои се в ограничаване на движението на здравия крайник, като същевременно се упражнява движението със засегнатия, с цел подобряване на функцията му;
-упражнения за обем на движение- в терапевтичната процедура се цели намаляване на стастичността и увеличаване обема на движение в засегнатите крайници;
- Апаратна терапия:
-електростимулация – чрез електрически импулси се стимулира контракция на отслабналата мускулатура;
-роботика – чрез разнообразни роботизирани помощни устройства се извършват асистирани, повтарящи се движения на засегнатия крайник, което улеснява възстановяването на силата и функцията му;
-виртуална реалност – прилагането на терапия, която е компютърно базирана и включва взаимодействие на инсултно болния с виртуална среда, може да даде много добри резултати;
-неинвазивна мозъчна стимулация – с този тип магнитна мозъчна стимулация се постига подобряване на някои двигателни функции;
- Когнитивни дейности:
-комуникационна терапия – тя може да се включи с цел подобряване на способността на пациента да говори, слуша и пише;
-решаване на сложни задачи и пъзели ;
-психологическа оценка и терапия – в това влиза оценка на нагласата на пациента и неговите когнитивни функции;
– при пациенти в депресивно състояние може да се включи медикаментозно лечение с цел повлияване на настроението;
За осъществяването на добра рехабилитационна програма най-ключово е съдействието на пациента и неговото постоянство.