АКУПРЕСУРА
АКУПРЕСУРА
Акупресура е далекоизточен терапевтичен метод и представлява разновидност на акупунктурата. Разликата е, че при акупунктурата върху акупунктурните точки се прилага иглоубождане със специални игли, а при акупресурата дразненето се извършва чрез натиск.
Въпреки редица европейски теории за механизма на действие на акупунктурата , респ. акупресурата , те могат да отговорят на редица въпроси за ефекта на тази терапия. Поради това се придържаме към далекоизточната натурфилософия, която се различава от европейския начин на мислене за патогенеза на заболяванията.
Приема се, че човек е част от природата и се подчинява на обграждащия го космос. Неговото развитие, здраве и болест зависят от положителни сили– ин и отрицателни– ян. Това динамично равновесие между ян и ин е отразено в монадата. Тя представлява един кръг, разделен от огъната крива на всетла, положителна- ян и тъмна, отрицателна– ин половина, като във всяка има зародиш на противоположната сила, т.е единият полюс има значение само благодарение на връзката с другия. Тази далекоизточна представа е генерализирана за цялата природа. ЯН(+), бащиното начало, изразява всичко активно, светло, топло, сухо, силата на слънцето, докато ИН(-), майчиното начало, е свързано с всичко пасивно, тъмно, студено, влажно и с влиянието на луната.
Когато при човека тези сили са в равновесие, той е здрав, жизнеспособен, работоспособен. И обратното- нарушаването на това равновесия води до болест. Далекоизточната медицина е холистична медицина– не е важна толкова точната диагноза, а общото състояние на организма, което зависи от равновесието между противоположните сили. В нашето европейско мислене ние също говорим за равновесие между две противоположни сили: възбуждане и задържане, ваготония и симпатикотония, асимилация и дисимилация, изграждане и разграждане и др.
Споменатите сили определят нивото на жизнената енергия- биоенергията на човека, наречена- ЧИ, КИ- според японците, ПРАНА- според индусите. .
Целта на акупресурата е да възстанови правилното протичане на биоенергията. Процедурата трябва да се прави при максимално отпускане на болния, най-добре е в легнало положение. Обстановката трябва да е спокойна и предразполагаща към релаксация.
Акупресурата се прави по определени схеми за дадено заболяване, представени в специалните ръководства. Препоръчва се да се обработят най-болезнените точки, като се подбират неголям брой на една процедура. Много важно е да се определи точното място на акупресурната точка, за да не се работи извън нея. Точката може да бъде установена, чувствителна, болезнена, да се опипва известно твърдо или зърнесто уплътнение по нея. След определяне на точките и след като се реши по каква схема ще се работи, се пристъпва към самия масаж. При акупресурата основната техника е пръстов натиск върху точката. Натискът се извършва перпендикулярно на кожата. Желателно е да се работи симетрично в лявата и дясната половина на тялото. За по-дълбоко действие може да се ползва и върхът на пръста или да се работи с обременяване на пръста от другия пръст.
ПОКАЗАНИЯ: Акупресурата се прилага при множество заболявания. Особено добре се повлияват функционалните заболявания, но и органични заболявания се повлияват благоприятно. Една и съща точка може да се ползва за лечението на няколко заболявания и обратното.
ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ: Акупресурата не бива да се прилага при: злокачествени новообразования, фебрилни състояния, активна туберкулоза, язвена болест, тежко увреждане на вътрешните органи, кръвни заболявания, бременност и други.