Фибромиалгия

Фибромиалгия е заболяване, което се характеризира с продължителна болка, която е разпространена в много зони и обхваща различни части на тялото. Обикновено болките са спонтанни, продължителни и необясними. Често са съпроводени със скованост в ставите, мускулно напрежение, обща умора и нарушения в съня. По-често се проявява при женския пол, най-често между 20 и 50 годишна възраст.

Фибромиалгия е прототип на синдрома на централна сенсибилизация, което означава, че болката е в резултат на повишена чувствителност на нервната система, а не поради увреждане на тъканите. При тези пациенти има промени в мозъчната организация и системите контролиращи болката, което води до свъхчувствителност и поява на болка, без да има реална заплаха и увреда.

Световните препоръки са фибромиалгията да се лекува мултидисциплинарно, което включва кинезитерапия, физически упражнения, когнитивно обучение и медикаментозно лечение.

По отношение на физическите упражнения се препоръчват:

  • Леки аеробни упражнения. Доказан е техният ефект по отношение на стимулиране производството на ендорфин, който има мощен болкоуспокояващ ефект;
  • Упражнения във водна среда. Имат добър краткосрочен ефект, като препоръките са да бъдат прилагани системно;
  • Тай-чи е с добър ефект върху подобряване на подвижността, силата и баланса;
  • Някои автори препоръчват и упражнения за засилване на мускулатурата;

Не се препоръчват изометрични упражнения, които могат да доведат до допълнително напражение на мускулатурата, както и такива с висока интензивност, поради допълнителната умора.

По отношение на рехабилитацията, съвременните насоки са упражненията да включват тренировка на мозъчната активност, която е в основата на болковата симптоматика. Това включва тренировки за сетивност, както и огледална терапия, с която се цели да се постигнат промени в мозъчната организация и соматосензориката. Обещаващ подход изглежда и когнитивно-функционалната терапия, която вече има доказан ефект при пациенти с хронични неспецифични болки в кръста. В терапията са включени 3 компонента:

  • Когнитивна тренировка с акцент върху същността на проблема и обяснения за механизма на болката;
  • Функционална тренировка и интеграция, като целта е да се нормализират движенията и позите, които са болезнение и в последствие да се интегрират във функционални дейности от ежедневието;
  • Промени в начина на живот с акцент върху постепенното увеличаване на физическа активност, както и съвети относно подобряване качеството на живот.

Канадски гайдлайн от 2014 година предлага терапевтичното обучение да бъде включено в основата на пирамидата при третирането на хроничната болка, с цел да се промотира физическата активност и да не се ограничават социалните дейности, въпреки наличието на болка. Препоръките са, че би трябвало да се промени чисто медицинския модел с пациент-центриран подход, който да е мултидисциплинарен и да поддържа пациента активен в контролирането на болката.

Терапевтичното обучение, когнитивната тренировка и физическите упражнения се препоръчват от ръководствата за третиране на фибромиалгията, като се акцентира, че са добра стратегия за пациентите, така че сами да могат да поемат контрола върху своята болка.Упражненията, насочени към тренировка на мозъчната активност, също изглеждат обещаващи за справянето с болковата симптоматика при пациенти с фибромиалгия.

Physio-Health

Как сами може да провалите рехабилитацията си?

Как сами може да провалите рехабилитацията си

Често при неуспешна рехабилитация пациентите обвиняват рехабилитатора или кинезитерапевта, че не се е справил и това понякога е така. Но често самите пациенти допускат грешки, които могат да доведат и най-добрата терапия до провал.

Какви са тези грешки и как могат да бъдат избегнати?

  • Посещавате рехаблитатора един път и ако няма ефект се отказвате.

 Често смятаме тялото за машина и когато нещо се повреди отиваме на кинезитерапевт. Той прави диагностика, разбира какво е станало и го оправя. Ако след първото посещение нищо не се промени, значи не е добър професионалист и трябва да бъде сменен. Но човешкото тяло не е машина. Няма нови части, които да подменят старите. Има стотитци фактори, които влияят върху структурите му и потенциално могат да се окажат вредни. Понякога е изключително трудно да се определи източника на болката. Понякога факторите, които допринасят за болката са много. Дайте време на своя рехабилитатор да помисли, да пробва! Дайте време на лечението да подейства преди да се откажете! Не винаги се получава от първия път, независимо професионализма на терапевта.

  • Не си правите домашните упражнения.

Често, за да се подсили ефектът от терапията по време на сесия, а понякога и като лечение, в рехабилитацията се дават  упражнения, които пациентът да прави вкъщи. Упражненията са измислени и конкретно подбрани от терапевта ви за вашия случай и, ако не изпълнявате препоръките му, сами ограничавате ефективността на терапията. Бъдете отдадени на лечебния процес! Изпълнявайте домашните упражнения, предписани от вашия рехабилитатор! Не очаквайте да преборите часове разрушително влияние върху тялото ви с един час терапия, един път в седмицата.

  • Негативно настроение спрямо кинезитерапията.

Всички са чували за ефекта плацебо. Той е изключително важен фактор при рехабилитацията. Най-силен такъв ефект има при оперативните интервенции. Едно интересно проучване при хора с болки в кръста показва следното: на  група  хора им правят опеация, докото на другата просто им правят разрез, типичен за спинална операция. Интересното е, че голяма част от тези хора, които просто са накарани да повярват, че е била извършена операция, се оправят от ефекта плацебо. Често обаче се получава обратното, а именно ефекта ноцебо. При ноцебото човек смята, че няма кой да му помогне да развеши проблема си. Тоест още преди да посетите специалист за проблема ви, вие си казвате, че няма как той да ви помогне.  В такава ситуация дори и перфектното лечение може да се окаже неефективно поради негативната нагласа.  Бъдете позитивно настороени към рехабилтиацията, вървайте повече, не се предавайте и шанса да се възстановите ще е на ваша страна. 

Това са три от най- разрушителните фактора за ефективността на рехабилитацията. Ако се избягват рехабилитационния процес протича по-гладки и много по-ефектвно!

Физиотерапевт, кинезитерапевт, рехабилитатор, ерготерапевт? За какъв да се запазя час?

Физиотерапевт, кинезитерапевт, рехабилитатор, ерготерапевт? За какъв да се запазя час?

Рехабилитатор, кинезитерапевт, ерготерапевт, физиотерапевт има ли разлика или е едно и също? 

За съжаление, в България все още се правят разделения между горе споменатите. В световен мащаб отдавна всички с обазование в тази сфера са физиотерапевти, защото истината е, че в по-голямята част от образованието си учат едно и също. Разликите са незначителни, курсовете и следдипломните квалификации, които са достъпни за тях за еднакви, контингента с който работят е еднакъв. Както лекарите имат специализации в различни направления и се наричат кардиолог, невролог, ортопед и тн., но в крайна сметка всички са лекари, така и в сферата на рехабилитацията има мануални терапеви (които са специализирали мануална терапия), ерготерапевти, кинезитерапевти (насочени повече към работа със спортисти), рехабилитатори (насочени повече към работа в болнични заведения). Но истината е, че по световните стандарти всички са физиотерапевти, защото основите на образованието и на способностите им като специалити са общи.

Така че, ако се чудите кого да посетите, проверете в каква насока са се развили рехабилитаторите, кинезитерапевтите, ерготерапевтите или с една дума физиотерапевтите. Ако страдате от дискова херния имате нужда от терапевт, който се е специализирал в методики, които помагат при този тип увреди, а  ако имате дете с гръбначно изкривяване ви трябва физиотерапевт с интереси и квалификации в тази насока.

Call Now Button