НЕВРОПЛАСТИЧНОСТ
НЕВРОПЛАСТИЧНОСТ – СЪЩНОСТ И ЗНАЧЕНИЕ
Съвременната неврорехабилитация се базира на теорията за невропластичност или това е възможността на мозъка да се променя. Невропластничността е генетично заложена. Най-добри резултати се постигат в ранните години на живота. Когато реорганизацията на мозъка е естествен процес и е свързана с неговото съзряване.
В последните години класическото разбиране, че нервната система не регенерира след увреждане, претърпя еволюция. Възможността на човешкия мозък за промяна продължава през целия му живот, но трябва да отчетем, че потенциалът е винаги индивидуален и до голяма степен има генетична предопределеност. Възрастта на болния, както и съпътстващите заболявания също оказват важна роля във възстановителния потенциал.
Още в ранния период на мозъчно увреждане, примерно при инсулт, протичат процеси на промени, които са биологични и не зависят от приложеното лечение. Това обяснява, защо пациенти претърпели мозъчен удар успяват отново да проходят или да движат крайниците си, няколко дена след инцидента. Нито само с рехабилитация, нито с медикаменти може да се постигне толкова бърз ефект на възстановяване. Това възстановяване е спонтанно, зависещо от индивидуалните възможности на мозъка.
Постепенно с напредването на времето започват да протичат процеси на компесаторна и адаптативна регенерация чрез активиране на нови неврални връзки и обучение на стари такива, които трябва да поемат нови функции. Тоест части от мозъка се научават да извършват нетипични за тях функции, а между отделните клетки в мозъка се образуват нови връзки, който да помогнат за връщането на увредените функции и възможности на тялото. В този период изключително важна е ролята на неврорехабилитацията. Най-благоприятен ефект за лечебно въздействие се постигат в първите 3-6 месеца, когато възможността на невропластичност е най-изявена.
Изключително важно
За пациентите е в този времеви период да положат усилия за активна рехабилитация или това означава, че веднага след инцидента е необходимо да се започне с активното възстановяване за да се помогне на пациента да оптимизира потенциала си за невропластичност. По този начин се подпомага изграждането на нова мозъчна дейност, която няма да е със същата ефикасност каквато е била преди увредата, но ще е оптимална за пациента и целенасочена за неговите нужди. Много хора правят грешката да залагат на пасивни лечебни методи, в които пациента не взима никакво участие и докато при много заболявания това е благоприятно за лечението, при мозъчните увреди и специално при инсултите липсата на ангажираност на пострадалия във възстановителния процес може да се окаже пагубна.
Активното участие на болния стимулира мозъка да се възстанови
Да замести увредените зони като обучи нови да поемат функцията им. Естествено възстановяване може да очакваме и след шестия месец. То ще е предимно на функционално ниво и ще се изразява във подобрение на вече възникналите функции (движения, координация, сила, мускулен тонус и др.). Това означава, че ще може да се работи за да се самообслужва пациента по-добре, да върши работата си по по-лесен и ефикасен начин, да бъде по-стабилен докато ходи и др.
Невропластичност е активен процес, който протича през целият ни живот и зависи до голяма степен от това какво правим за своя мозък. За неврологичните пациенти от важно значение са промените които настъпват в резултат на заболяването и най-вече как може, въпреки дефицитът, да оптимизираме мозъкът да работи по-добре и да си върши работата по-качествено, познавайки вече механизмите на невропластиност.