Третиране на хронична венозна недостатъчност с лимфен дренаж и бандажи

Хроничната венозна недостатъчност (ХВН) представлява широко разпространено съдово заболяване, което засяга предимно долните крайници. Основният патологичен механизъм включва венозен застой поради инсуфициенция на венозните клапи и нарушен венозен отток. Това води до натрупване на кръв и интерстициална течност, което проявява се като оток, тежест, болка и повишена склонност към възпаления на кожата и подкожните тъкани.

При напредване на заболяването се наблюдават венозни дерматити, пигментации, липодерматосклероза и риск от развитие на венозни язви, които са хронични и трудно заздравяващи. Тези симптоми не само влошават физическото здраве, но и намаляват качеството на живот, като ограничават подвижността и ежедневната активност на пациента.

Съвременните методи за рехабилитация и физиотерапия при ХВН включват мануален лимфен дренаж (MLD) и компресионна терапия с бандажи, които подпомагат лимфния и венозния отток, намаляват отока и предотвратяват усложнения.

Анатомия и патофизиология

Венозната система на долните крайници е сложна мрежа от повърхностни, дълбоки и комуникиращи вени, снабдени с венозни клапи, които предотвратяват рефлукса на кръвта. Основните съдове включват v. saphena magna, v. saphena parva, както и дълбоки съдове като v. femoralis и v. poplitea. Когато венозните клапи не функционират правилно, настъпва венозен рефлукс, който повишава венозното налягане и води до интерстициален оток, активиране на възпалителни процеси и хронична тъканна увреда.

Лимфната система на долните крайници играе ключова роля в отстраняването на интерстициалната течност и транспортирането ѝ към ductus thoracicus и v. subclavia. При хроничен венозен застой лимфният поток често е нарушен, което увеличава отока и създава предпоставка за фибротични промени, липодерматосклероза и образуване на венозни язви. В този контекст лимфният дренаж и компресионната терапия са основни терапевтични подходи за възстановяване на лимфо- и венозния отток.

Клинични прояви

Пациентите с ХВН често съобщават за тежест и умора в краката, особено след продължително стоене или физическа активност. Появява се оток, който първоначално е мек и обратим, но с прогресията на заболяването става твърд и трудно поддаващ се на редукция. В по-късните етапи се развиват венозни пигментации, хиперпигментация, липодерматосклероза и повишена чувствителност на кожата.

При продължително хронично заболяване се наблюдава развитие на венозни язви, които са трудни за лечение и често рецидивират. Освен физически симптоми, пациентите изпитват психо-социален стрес, ограничаване на ежедневната активност и трудности при работа и спорт.

Диагнозата на ХВН се поставя чрез клиничен преглед, доплерова ехография, флебография и оценка на венозния отток и рефлукс. Ранното разпознаване и започване на рехабилитация е ключово за предотвратяване на усложнения като язви и хронични трофични промени.

Мануален лимфен дренаж

Мануалният лимфен дренаж (MLD) е физиотерапевтична техника, предназначена да стимулира лимфния поток и да подобри венозния и лимфен отток от долните крайници. Терапевтът използва леки, ритмични и насочени движения, които активират лимфните капиляри и съдовете, насочвайки течността към функционални лимфни възли и колектори.

Основните ефекти на лимфния дренаж при ХВН включват:

• Намаляване на отока и обема на крайника,
• Облекчаване на тежестта и болката,
• Подобряване на микроциркулацията и храненето на тъканите,
• Предотвратяване на венозни и лимфни усложнения,
• Подобряване на подвижността и функционалната активност.

MLD е особено полезен при пациенти с хроничен венозен застой, след хирургични интервенции на долните крайници или при наличие на венозни язви, тъй като редуцира отока и ускорява заздравяването на тъканите.

Компресионна терапия с бандажи

Компресионната терапия е неизменна част от лечението на ХВН. Чрез еластични или многоеластични бандажи се упражнява външно налягане, което подпомага венозния и лимфния отток, намалява интерстициалния оток и предотвратява повторното му натрупване.

Техниката на поставяне на бандажи е критично важна: налягането е най-силно в дисталната част на крайника (глезен, стъпало) и постепенно отслабва към проксималните сегменти. Това създава физиологичен градиент, който насочва течността към централните венозни и лимфни съдове.

В по-късните етапи пациентите използват медицински компресионни чорапи или ръкави, които поддържат постигнатия терапевтичен ефект и улесняват ежедневната активност. Неправилното прилагане на бандажи може да предизвика задържане на течност или прекомерно налягане, затова приложението трябва да се извършва от обучен специалист.