Ехография при голф лакът

„Голф лакът“ е популярното име на медиалния епикондилит – претоварна тендинопатия в областта на вътрешния (медиален) епикондил на раменната кост, където се залавят общите сухожилия на флексорите на китката и пронаторите на предмишницата. Състоянието не е запазено само за голфъри: среща се при тенисисти, хвърлячи, работещи с ръчен инструментарий, както и при хора с повтаряеми движения на китката и пръстите. Типични са локализирана болка от вътрешната страна на лакътя, чувствителност при палпация, слабост при сгъване на китката и пронация, а при хронично протичане – скованост и намален работен капацитет. Ехографията (ултразвукът) е първа линия образно изследване при това оплакване, защото визуализира директно засегнатите меки тъкани и има ключова роля както за диагнозата, така и за насочване на възстановяването.

Ехографията представлява неинвазивен метод, който използва високочестотни ултразвукови вълни за получаване на изображение в реално време. При изследване на „голф лакът“ се използва линеарен трансдюсер с висока честота (обичайно 10–18 MHz), който осигурява отлична разделителна способност за повърхностните структури около медиалния епикондил. Пациентът е в седнало или легнало положение, предмишницата лежи отпуснато, а лекарят оглежда залавните места на общото сухожилие на флексорите (m. pronator teres, m. flexor carpi radialis, m. palmaris longus, m. flexor carpi ulnaris), ставната капсула и медиалната колатерална връзка на лакътя. Изследването се извършва в надлъжна и напречна проекция, често с добавен цветен/пулсов Доплер за оценка на неоваскуларизация (повишено кръвоснабдяване), характерна за активна тендинопатия.

Какво търси специалистът на ехография? При медиален епикондилит най-честите находки са удебеляване на общото сухожилие, хипоехогенни зони (области на дегенерация), неравност на ензесата (мястото на залавяне) и понякога малки калцификати. Доплеровата оценка може да покаже повишена съдова активност в хронично-активните лезии. При частични разкъсвания се виждат дефекти в сухожилните влакна, а при по-изразени увреди – хетерогенна структура с микрокухини. Ехографията позволява също така оглед на улнарния нерв в кубиталния тунел – той може да е раздразнен или да сублуксира при сгъване на лакътя, което допринася за болка или парестезии по улнарната страна на предмишницата и ръката. В същата сесия може да се оцени и медиалната колатерална връзка (важно при хвърлящи спортисти), както и наличие на бурсит или ставен излив.

Голямо предимство на ултразвука е динамичното изследване. Докато пациентът активира флексорите или извършва пронация/супинация, специалистът наблюдава в реално време приплъзването на сухожилията, стабилността на улнарния нерв и реакцията на болезнените структури. Именно този „жив“ поглед често открива функционални конфликти, които статичните методи пропускат. Допълнително, ултразвукът диференцира „голф лакът“ от други причини за медиална лакътна болка – медиален епикондиларен апофизит при юноши, увреда на медиалната връзка, кубитален тунелен синдром, артритни и кристални процеси или шейно-раменна реферирана болка.

Ехографията не само поставя диагнозата, а и градира тежестта, което е критично за планирането на рехабилитация. Лека тендинопатия с минимални структурни промени обичайно се повлиява от програма с контролирано натоварване, ексцентрични/изометрични упражнения, ергономични корекции и локална физикална терапия. При изразена дегенерация, частични разкъсвания или значима хиперваскуларизация подходът се модифицира: натоварването се прогресира по-бавно, фокусира се върху възстановяване на тъканния капацитет и се обсъждат адювантни процедури. Тук ехографията служи като „табло за управление“ – серийните прегледи проследяват намаляването на дебелината на сухожилието, редукцията на хипоехогенните зони и угасването на Доплер сигнала, което корелира с клиничното подобрение. Ако въпреки правилна програма находката остава неблагоприятна или се появят нови дефекти, планът се коригира своевременно.

Кога ехографията е достатъчна и кога да се мисли за допълнителни методи? В преобладаващата част от случаите ултразвукът предоставя цялата нужна информация. MRI може да бъде обсъден при нетипична клинична картина, подозрение за вътреставни лезии, комплексни увреждания на връзковия апарат или когато качеството на ехографската визуализация е ограничено (напр. при масивни калцификати). В ежедневната практика обаче именно ултразвукът е методът на избор: достъпен, безвреден, с ниска цена и незабавна обратна връзка.