Насоки за постоперативно възстановяване на предна кръстна връзка
Като човек, който е преживял травма на предна кръстна връзка заедно с придружаващата операция и иска да се върне към спорта, има много неща, които трябва да преминете по пътя към възстановяването, за да се уверите, че сте в оптимална форма, но също и трябва да се уверите, че сте намалили риска от повторна травма. Нужно е да имате пълен обем на движение, липса на възпаление, липса на оток в ставата, да възстановите силата на квадрицепсите и задната част на бедрото, както и мускулатурата на прасеца. Трябва да включите упражнения за баланс, скачане, приземяване и да започнете тренировки за ловкост и специфичните движения характерни за спорта ви. Важна е психическата подготовка и да се чувствате готови да се върнете към старите дейности.
Един от гореизброените компоненти се оказва малко по-важен от останалите – силата на квадрицепсите и по-точно разликата в оперирания крак и този, който не е опериран или също така наречения Индекс на Симетрия на Крайника (ИСК) .
Има няколко варианта ИСК да бъде пресметнат, но според повечето методи тестът се смята за преминат когато ИСК надвишава 90% (тоест засегнатият крайник няма загуба на повече от 10% от силата си спрямо здравия). В изследване отнасящо се постоперативното възстановяване след травма на предна кръстна връзка, публикувано през 2016 г., две неща, свързани с важността на квадрицепсите, са били открити. Първо, авторите са стигнали до извода, че 33% от спортистите, които са се върнали към дейността си с КСИ под 90% са претърпели още една травма на коляното до 2 години след връщането си към спорта. Другата група, които са имали КСИ над 90% са имали 12% шанс за повторна травма през двугодишния период. Изследвайки данните по задълбочено откриват правопропорционална зависимост между процентите загубен КСИ и шансът за повторна контузия спрямо други атлети, които са си възвърнали по-голямата част от силата на квадрицепса.
Асиметрични упражнения като напади или български клек могат да помогнат за възстановяването на разликата между оперирания и здравия крайник. Освен възстановяването и връщането към спорта, е важно и да намалим шанса за нова травма и да извървите същия път отново. Нужно е да включите и изолиращи упражнения за квадрицепса, например коленни разгъвания на машина (leg extensions) .
„Разгъвания на машина ?! Но те не са ФУНКЦИОНАЛНИ и съм чувал, че може да си увредиш коленете от това упражнение.“ Най-вероятно си мислите, че клековете са по-подходящи, защото често са включени в рехабилитационните програми след операция на предна кръстна връзка. Изследване на биомеханиката показва, че пациентите претърпели такава операция ще намерят начин да компенсират и да намалят натоварването върху травмираното коляно поне 5 месеца след интервенцията, дори и да правят клекове без допълнително съпротивление. Това проучване показва, че 3 месеца след операцията атлетът ще отнемат част от тежестта върху целия опериран крак и ще я пренесат върху другия. След 5-тия месец при контролните прегледи се установява, че пациентите вече разпределят товара равномерно между двата крака но няма да позволят на травмираното коляно да се сгъва прекалено и ще натоварят повече седалището. Тревожното при тези данни е, че показват как хората подсъзнателно или съзнателно отнемат тежестта от контузеното коляно при бягане, тичане или други дейности включващи голямо натоварване.
За да се справим с компенсацията, отбягването на дадени движения и страха, изолиращите упражнения са добро средство да се изгради мускулната сила и увереността отново да натоварим структурите. Трябва да се вземе под внимание правилното изпълнение, обемът на движение и да се включат в подходящото време.
Системно наблюдение на изолиращите упражнения (включени 6-тата седмица след операцията и при ограничен обем на движение 45-90 градуса) не преразтягат предната кръстна връзка. Коленните разгъвания 3 месеца след интервенцията в пълен обем на движение не предизвикват увреждане на предната кръстна връзка в дългосрочен план. Тези доказателства подкрепящи изолиращите упражнения също са публикувани в 3 рехабилитационни ръководства за тази травма базирани на изследвания .
Заключението е, че силата е от ГОЛЯМО значение.