Рехабилитацията като важна част от лечението на множествена склероза

множествена склероза

Множествена склероза(МС) е автоимунно, прогресиращо заболяване, характеризиращо се с образуване на плаки в бялото мозъчно вещество, което води до трайно увреждане на проводната функция на нервите. Заболяването има няколко форми, като най-общо протича с фази на обостряне и ремисия. Клиничната симптоматика е също разнообразна и може да включва:

-нарушения в сетивността- изтръпване, болка, нарушена дълбока сетивност;

-нарушения в зрението- двойно виждане, нистагъм;

-когнитивни нарушения- нарушено внимание и концентрация, памет;

-емоционални проблеми- страх, депресия, тревожност;

-двигателни проблеми- парези, парализи, спастичност, тремор, нарушено равновесие и походка, затруднения в самообслужването;

-нарушения в говора, гълтането и др.

Всички проучвания препоръчват прилагането на системна мултидисциплинарна рехабилитация за подобряване на функционалните възможности и качеството на живот при пациенти с МС. Препоръките са възможно най-рано да се направи преглед от физиотерапевт, за да се установят какви са възможностите и ограниченията на пациентите, на базата на които да се изготви индивидуална програма за последваща терапия. Метанализите установяват, че пациентите с МС, които се занимават системно със спорт или друга двигателна дейност, имат по-добро качество на живот и по-добри функционални показатели, а също и че спортуващите хора са с по-малък риск от развитие на заболяването. Тези изследвания показват, че упражненията и физическата активност са важна първична и вторична профилактика, което ги определя като ключово и безопасно „лекарство“ за третиране на проблема.

Физическите упражнения въздействат предимно върху подобряване на функционалните показатели като мускулна сила, мобилност, умора, аеробен капацитет, баланс. Специфичната неврорехабилитация оказва влияние и върху двигателните задачи, които затрудняват пациентите в ежедневието като ходене, самообслужване и трансфериране. По отношение на хроничната болкова симптоматика, която е чест симптом при пациентите с МС, се наблюдават тенденции за намаляване интензитета на болката, но препоръките са да се комбинира рехабилитацията с фармакологично лечение.

По отношение на оптималната дозировка на упражненията се препоръчват минимум 150 минути физическо натоварване на седмица под формата на упражнения или други физически дейности.

Ключово за рехабилитацията е изготвянето на програма, която да е съобразена с възможностите на пациентите. При пациенти с минимални и средни нарушения се препоръчват аеробни упражнения от два-три пъти до пет пъти в седмицата, упражнения за сила (два-три пъти седмично), упражнения за мобилност(два-три пъти седмично), и нервно-мускулни упражнения (например упражнения за баланс, пилатес , йога, тай-чи, виртуална реалност и др., които да се провеждат пет-шест пъти седмично).

При пациенти със сериозни увреждания се препоръчва терапиите да включват роботизирани тренировки и/или работа с терапевт, които да подпомагат и улесняват двигателните дейности и задачи. При тези пациенти са подходящи дихателни гимнастики и упражнения за баланс, които да бъдат ежедневни, както и включването на движения за долните, горните крайници и трупа, за да се поддържа тяхната мобилност и сила. Препоръчителни са по-чести повторения (по няколко пъти на ден) и по-продължителни почивки, за да не се стига до преумора. При работата с пациенти с по-сериозни увреждания е добре да се включат и близките на болния, които да помагат за по-честото раздвижване на пациента.

Рехабилитацията и физическите упражнения са важни средства, с които може да се забави прогресивният ход на заболяването и да се поддържат функционалните възможности на пациентите. Навременното им и системно прилагане са ключови фактори за постигане на по-добри резултати и подобряване качеството на живот при пациенти с МС.

Източници:

Amatya, B., Khan, F., & Galea, M. (2019). Rehabilitation for people with multiple sclerosis: an overview of Cochrane Reviews. Cochrane Database of Systematic Reviews, (1).

Amatya, B., Young, J., & Khan, F. (2019). Do non-pharmacological interventions improve chronic pain in multiple sclerosis?-A Cochrane Review summary with commentary. NeuroRehabilitation, 45(2), 291-293.

Kalb, R., Brown, T. R., Coote, S., Costello, K., Dalgas, U., Garmon, E., … & Motl, R. W. (2020). Exercise and lifestyle physical activity recommendations for people with multiple sclerosis throughout the disease course. Multiple Sclerosis Journal, 1352458520915629.

Sánchez-Lastra, M. A., Martínez-Aldao, D., Molina, A. J., & Ayán, C. (2019). Pilates for people with multiple sclerosis: A systematic review and meta-analysis. Multiple sclerosis and related disorders, 28, 199-212.

Паркинсонова болест

Паркинсонова болест е едно от най-честите невродегенеративни заболявания след болестта на Алцхаймер. Счита се, че след 56- годишна възраст болестта достига до 1%, до 80- годишна възраст нараства до 3%, а след 80 години засяга до 10% от населението. Заболяването е най-разпространено сред бялата раса, като мъжете са два пъти по-предразположени към него. В основата на заболяването е дисбалансът между невромедиаторите- допамина, който намалява, и ацетилхолина, който се увеличава. Това води до типичните за болестта клинични симптоми:

– ригидно повишен мускулен тонус, което се свързва със скованост и тежест в крайниците и торса на пациентите;

– брадикинезия, която се изявява със забавени движения;

– тремор- при пациентите с Паркинсон е характерен треморът в покой, тъй като изчезва по време на движение или сън. Треморът започва винаги асиметрично, обхващайки едната ръка или крак, като впоследствие обхваща и другите крайници;

– нестабилност и нарушено равновесие- тези симптоми се появяват в по-напредналата фаза на болестта и са в резултат на редица изменения, свързани с намалена опорна площ, кифотична (прегърбена) позиция на тялото, ситни и бавни крачки, трудно започване на движението поради промени в двигателното планиране;

– когнитивни нарушения- свързани с деменция, депресия и забавен мисловен процес;

– промени в говора, гълтането и фонацията.

Кинезитерапията и системните физически упражнения са важна част от комплексното лечение на заболяването. Според проучванията терапията, която включва когнитивни и двигателни стратегии, е най-добрата опция за тези пациенти. Това означава, че по време на кинезитерапията пациентът трябва да бъде активен, да изпълнява двигателни задачи самостоятелно или с помощ от терапевта и едновременно да се работи и за когнитивните функции, които могат да включват памет и концентрация. Новите проучвания сочат, че е добре двигателните задачи да бъдат функционални, което означава, че упражненията, които се изпълняват, трябва да наподобяват дейности от ежедневието като ходене, ставане-сядане, преместване и други или да бъдат насочени към тази цел. Като интензивност на програмата се счита, че тя трябва да е оптимална спрямо възможностите на пациента, което означава, че не трябва да му е много лесно на пациента да изпълнява движенията, но не трябва и да му е прекалено трудно, за да може все пак да ги изпълни. При пациентите с Паркинсон често се наблюдават нарушения в автоматичните движения или това са дейности, които са заучени и са станали автоматични във времето, например ходенето. Кинезитерапията трябва да бъде насочена към тези дейности, за да се поддържа функционалното състояние на пациента, за да може да бъде независим възможно най-дълго време.

Предполага се, че интензивните упражнения могат да доведат до невропластичност в допаминсинергичното сигнализиране и да допринесат за подобряване на функционалното състояние на пациентите с Паркинсон в ранния стадий на заболяването. Едно от изследванията показва, че интензивните тренировки за 8 седмици на трендмил води до увеличаване на допамин D2 рецепторите при лица в ранен стадий на Паркинсон. Също така изследванията показват, че аеробните упражнения (по-интензивните) водят до активизиране на фронталните мозъчни региони, които имат отношение към концентрацията и вниманието, което е добре да се използва при пациенти с Паркинсон. Положителен ефект от аеробните тренировки се наблюдава и върху депресивните симптоми, умората, настроението и познавателните функции.

В по-късния стадии на болестта е добре кинезитерапията да бъде насочена към гореспоменатите функционални задачи, които да подпомогнат пациентите да бъдат самостоятелни. Акцент се поставя и върху тренирането на баланса, мускулната сила, подвижността на ставите, когнитивните възможности, а също се включва и дихателна гимнастика.

Източници:

Е. Чорбаджиева. (2018). Паркинсонова болест епидемиология, етиология, патогенеза, класификация и основни симптоми. Сп. Medinfo, бр 5/2018.

Perry, S. I. B., Nelissen, P. M., Siemonsma, P., & Lucas, C. (2019). The effect of functional-task training on activities of daily living for people with Parkinsons disease, a systematic review with meta-analysis. Complementary Therapies in Medicine, 42, 312-321.

Ferrazzoli, D., Ortelli, P., Madeo, G., Giladi, N., Petzinger, G. M., & Frazzitta, G. (2018). Basal ganglia and beyond: The interplay between motor and cognitive aspects in Parkinson’s disease rehabilitation. Neuroscience & Biobehavioral Reviews, 90, 294-308.

Radder, D. L., Lígia Silva de Lima, A., Domingos, J., Keus, S. H., van Nimwegen, M., Bloem, B. R., & de Vries, N. M. (2020). Physiotherapy in Parkinson’s disease: a meta-analysis of present treatment modalities. Neurorehabilitation and neural repair, 34(10), 871-880.

НЕВРОПЛАСТИЧНОСТ

НЕВРОПЛАСТИЧНОСТ – СЪЩНОСТ И ЗНАЧЕНИЕ

Съвременната неврорехабилитация се базира на теорията за невропластичност или това е възможността на мозъка да се променя. Невропластничността е генетично заложена. Най-добри резултати се постигат в ранните години на живота. Когато реорганизацията на мозъка е естествен процес и е свързана с неговото съзряване.

В последните години класическото разбиране, че нервната система не регенерира след увреждане, претърпя еволюция. Възможността на човешкия мозък за промяна продължава през целия му живот, но трябва да отчетем, че потенциалът е винаги индивидуален и до голяма степен има генетична предопределеност. Възрастта на болния, както и съпътстващите заболявания също оказват важна роля във възстановителния потенциал.

Още в ранния период на мозъчно увреждане, примерно при инсулт, протичат процеси на промени, които са биологични и не зависят от приложеното лечение. Това обяснява, защо пациенти претърпели мозъчен удар успяват отново да проходят или да движат крайниците си, няколко дена след инцидента. Нито само с рехабилитация, нито с медикаменти може да се постигне толкова бърз ефект на възстановяване. Това възстановяване е спонтанно, зависещо от индивидуалните възможности на мозъка.

Постепенно с напредването на времето започват да протичат процеси на компесаторна и адаптативна регенерация чрез активиране на нови неврални връзки и обучение на стари такива, които трябва да поемат нови функции. Тоест части от мозъка се научават да извършват нетипични за тях функции, а между отделните клетки в мозъка се образуват нови връзки, който да помогнат за връщането на увредените функции и възможности на тялото. В този период изключително важна е ролята на неврорехабилитацията. Най-благоприятен ефект за лечебно въздействие се постигат в първите 3-6 месеца, когато възможността на невропластичност е най-изявена.

Изключително важно

За пациентите е в този времеви период да положат усилия за активна рехабилитация или това означава, че веднага след инцидента е необходимо да се започне с активното възстановяване за да се помогне на пациента да оптимизира потенциала си за невропластичност. По този начин се подпомага изграждането на нова мозъчна дейност, която няма да е със същата ефикасност каквато е била преди увредата, но ще е оптимална за пациента и целенасочена за неговите нужди. Много хора правят грешката да залагат на пасивни лечебни методи, в които пациента не взима никакво участие и докато при много заболявания това е благоприятно за лечението, при мозъчните увреди и специално при инсултите липсата на ангажираност на пострадалия във възстановителния процес може да се окаже пагубна.

Активното участие на болния стимулира мозъка да се възстанови

Да замести увредените зони като обучи нови да поемат функцията им. Естествено възстановяване може да очакваме и след шестия месец. То ще е предимно на функционално ниво и ще се изразява във подобрение на вече възникналите функции (движения, координация, сила, мускулен тонус и др.). Това означава, че ще може да се работи за да се самообслужва пациента по-добре, да върши работата си по по-лесен и ефикасен начин, да бъде по-стабилен докато ходи и др.

Невропластичност е активен процес, който протича през целият ни живот и зависи до голяма степен от това какво правим за своя мозък. За неврологичните пациенти от важно значение са промените които настъпват в резултат на заболяването и най-вече как може, въпреки дефицитът, да оптимизираме мозъкът да работи по-добре и да си върши работата по-качествено, познавайки вече механизмите на невропластиност.

Инсулт

Това, което се цели при рехабилитация след инсулт, е да се помогне на пациента да се възстанови функционално след установяване на загубените умения. Другата цел е пациентът да възстанови своята независимост и да подобри качеството си на живот. Тежестта на увредата и потенциалът за възстановяване при всеки случай са различни. Установено е , че централната нервна система има добра способност да се адаптира и да възстановява загубени функции. Също така възстановените вече умения трябва да се упражняват постоянно.

Все още не са ясни напълно механизмите, чрез които мозъкът компенсира увреждането вследствие на инсулта. В някои случаи увредата на клетките може да е временна и те да се възстановят след време, а в други- самият мозък може да създаде нови връзки. При някои пaциенти след инсулт може да се наблюдава бързо и неочаквано възстановяване, като този феномен все още не е изяснен. Статистиката за възстановяване на хора, прекарали инсулт, е следната:

-10 % се възстановяват напълно;

-25% остават с малки увреждания;

-40% имат умерени до тежки увреждания, които изискват специализирани грижи;

-10% имат нужда от сестрински грижи у дома или в друга институция;

-15% имат летален край.

Рехабилитацията трябва да започне още в болницата, възможно най-скоро след установяването на инсулта. При стабилните пациенти рехабилитацията започва два дни след инсулта и продължава колкото е нужно след изписването.

Има няколко подхода при рехабилитацията след инсулт, като част от тях са приложими в ранния етап на развитие. Рехабилитацията може да включва няколко или всички от изброените дейности:

Физически упражнения:

-могат да се включат различни упражнения за подобряване на координацията и мускулната сила, сред които може да се приложи терапия за подобряване на преглъщането;

– упражнения за подвижност, сред които може да се включи обучение за ходене с помощно средство като проходилка или патерици;

– ограничителна терапия- състои се в ограничаване на движението на здравия крайник, като същевременно се упражнява движението със засегнатия, с цел подобряване на функцията му;

-упражнения за обем на движение- в терапевтичната процедура се цели намаляване на стастичността и увеличаване обема на движение в засегнатите крайници;

Апаратна терапия:

-електростимулация – чрез електрически импулси се стимулира контракция на отслабналата мускулатура;

-роботика – чрез разнообразни роботизирани помощни устройства се извършват асистирани, повтарящи се движения на засегнатия крайник, което улеснява възстановяването на силата и функцията му;

-виртуална реалност – прилагането на терапия, която е компютърно базирана и включва взаимодействие на инсултно болния с виртуална среда, може да даде много добри резултати;

-неинвазивна мозъчна стимулация – с този тип магнитна мозъчна стимулация се постига подобряване на някои двигателни функции;

Когнитивни дейности:

-комуникационна терапия – тя може да се включи с цел подобряване на способността на пациента да говори, слуша и пише;

-решаване на сложни задачи и пъзели ;

-психологическа оценка и терапия – в това влиза оценка на нагласата на пациента и неговите когнитивни функции;

– при пациенти в депресивно състояние може да се включи медикаментозно лечение с цел повлияване на настроението;

За осъществяването на добра рехабилитационна програма най-ключово е съдействието на пациента и неговото постоянство.

Адреси

Обадете ни се

Пишете ни

Цени

Етикет: мозък