Адреси
Варна | София
Обадете ни се
089 871 1707
Пишете ни
physiohealth.center@gmail.com
Цени
Вижте тук

Етикет: инсулт

Център по рехабилитация Physio HealthБлогинсулт

Влиянието на кинезитерапията върху диабетната полиневропатия

Захарният диабет е едно от най-честите социалнозначими заболявания, водещо до тежки усложнения и инвалидизация. Рисковите фактори за развитие на захарен диабет тип 2 се свързват с т. нар. „западен” начин на живот, характеризиращ се с намалена двигателна активност и затлъстяване. Усложненията от захарния диабет са многообразни, обхващащи множество системи и водещи до тежки последствия както за болните, така и за техните близки. Установява се, че рискът за развитие на сърдечносъдови и мозъчносъдови заболявания при диабетиците е значително по-голям.

Най-честото хронично усложнение е диабетната полиневропатия, която се характеризира с наличие на симптоми и/или белези на дисфункция на периферната и автономна нервна система. Болковата симптоматика е водеща, в резултат на увреждането на нервните влакна, и клинично се проявява с изгаряща, повърхностна, обостряща се през нощта болка и повишена кожна чувствителност. Симптомите при нарушение на автономната нервна система са свързани с намалено потене, суха кожа и студени стъпала.

Според съвремената медицина кинезитерапията е един от основните подходи за лечение на диабетната полиневропатия, който е значително по-икономичен в сравнение със скъпоструващото медикаментозно лечение и който може да противодейства за възникването на заболяването и прогресиращия му ход. В някои страни в Европа кинезитерапията се използва на първа линия за противодействие от усложненията на захарния диабет  поради факта, че е лесно приложим, неинвазивен, има бърз клиничен ефект и е икономично изгоден. Влиянието на кинезитерапията се изразява върху няколко компонента:

  1. Подобрява въглехидратната и липидна обмяна– физическите упражнения могат да доведат до нормализиране на нивото на кръвната захар, като повишават усвояването на глюкозата в мускулите, чувствителността на мускулните клетки към инсулин и усилват обработката на гликоген в черния дроб. Подходящи са физически упражнения с по-голяма продължителност и умерена интензивност на натоварването. Препоръчва се от 40 до 60- минутна двигателна програма в ежедневието на болния, тъй като между10-та и 40-та минута протича пиковият етап за усвояване на глюкозата в тъканите. След 40-та минута започва усвояването на мастните киселини, което води до благоприятни промени и в липидната обмяна (затлъстяването).
  2. Въздействие върху невропатната симптоматика- приложението на физически упражнения засилва кръвообращението в засегнатите части и намалява метаболитната дисфункция, което води до по-добро функционално състояние на увредения нерв и забавя развитието на диабетната полиневропатия. За намаляване на болката се препоръчват релаксиращи и стречинг техники, масаж и медитация, а също и аеробни натоварвания като плуване, каране на колело и гребане.
  3. Въздействие върху двигателните нарушения – известно е, че при болни с диабетна полиневропатия е налице слабост в мускулите на долните крайници, което води до деформация на ходилата, с увеличаване на напрежението и нарушение на походката. Също така се наблюдават и промени в равновесните възможности на пациентите поради засягането на дълбоката сетивност. Болните често ходят с широка крачка, като контролират походката си главно чрез зрителния апарат. Затрудненията са по-големи при ходене по неравен терен поради лошия контрол на стъпалото при придвижване. Чрез кинезитерапията може да се засилят мускулите на долните крайници, за да могат по-ефективно да вършат своята работа, а също се подобряват и равновесните възможности на пациентите чрез специфични тренировки за баланс.

Източници:

Любенова, Д. Практически насоки за приложение на специализирана кинезитерапия при диабетна невропатия. Монография. Коти ЕООД София, 2008.

НЕВРОПЛАСТИЧНОСТ

 

 

НЕВРОПЛАСТИЧНОСТ – СЪЩНОСТ И ЗНАЧЕНИЕ

Съвременната неврорехабилитация се базира на теорията за невропластичност или това е възможността на мозъка да се променя. Невропластничността е генетично заложена. Най-добри резултати се постигат в ранните години на живота. Когато реорганизацията на мозъка е естествен процес и е свързана с неговото съзряване.

В последните години класическото разбиране, че нервната система не регенерира след увреждане, претърпя еволюция. Възможността на човешкия мозък за промяна продължава през целия му живот, но трябва да отчетем, че потенциалът е винаги индивидуален и до голяма степен има генетична предопределеност. Възрастта на болния, както и съпътстващите заболявания също оказват важна роля във възстановителния потенциал.

Още в ранния период на мозъчно увреждане, примерно при инсулт, протичат процеси на промени, които са биологични и не зависят от приложеното лечение. Това обяснява, защо пациенти претърпели мозъчен удар успяват отново да проходят или да движат крайниците си, няколко дена след инцидента. Нито само с рехабилитация, нито с медикаменти може да се постигне толкова бърз ефект на възстановяване. Това възстановяване е спонтанно, зависещо от индивидуалните възможности на мозъка.

Постепенно с напредването на времето започват да протичат процеси на компесаторна и адаптативна регенерация чрез активиране на нови  неврални връзки и обучение на стари такива, които трябва да поемат нови функции. Тоест части от мозъка се научават да извършват нетипични за тях функции, а между отделните клетки в мозъка се образуват нови връзки, който да помогнат за връщането на увредените функции и възможности на тялото. В този период изключително важна е ролята на неврорехабилитацията. Най-благоприятен ефект за лечебно въздействие се постигат в първите 3-6 месеца, когато възможността на невропластичност е най-изявена.

Изключително важно

За пациентите е в този времеви период да положат усилия за активна рехабилитация или това означава, че веднага след инцидента е необходимо да се започне с активното възстановяване за да се помогне на пациента да оптимизира потенциала си за невропластичност. По този начин се подпомага изграждането на нова мозъчна дейност, която няма да е със същата ефикасност каквато е била преди увредата, но ще е  оптимална за пациента и целенасочена за неговите нужди. Много хора правят грешката да залагат на пасивни лечебни методи, в които пациента не взима никакво участие и докато при много заболявания това е благоприятно за лечението, при мозъчните увреди и специално при инсултите липсата на ангажираност на пострадалия във възстановителния процес може да се окаже пагубна.

     Активното участие на болния стимулира мозъка да се възстанови

Да замести увредените зони като обучи нови да поемат функцията им. Естествено възстановяване може да очакваме и след шестия месец. То ще е предимно на функционално ниво и ще се изразява във подобрение на вече възникналите функции (движения, координация, сила, мускулен тонус и др.). Това означава, че ще може да се работи за да се самообслужва пациента по-добре, да върши работата си по по-лесен и ефикасен начин, да бъде по-стабилен докато ходи и др.

Невропластичност е активен процес, който протича през целият ни живот и зависи до голяма степен от това какво правим за своя мозък. За неврологичните пациенти  от  важно значение са промените които настъпват в резултат на заболяването и  най-вече как може, въпреки дефицитът,  да оптимизираме мозъкът да работи по-добре и да си върши работата по-качествено, познавайки вече механизмите на невропластиност.

Инсулт

Това, което се цели при рехабилитация след инсулт, е да се помогне на пациента да се възстанови функционално след установяване на загубените умения. Другата цел е пациентът да възстанови своята независимост и да подобри качеството си на живот. Тежестта на увредата и потенциалът за възстановяване при всеки случай са различни. Установено е , че централната нервна система има добра способност да се адаптира и да възстановява загубени функции. Също така възстановените вече умения трябва да се упражняват постоянно.

Все още не са ясни напълно механизмите, чрез които мозъкът компенсира увреждането вследствие на инсулта. В някои случаи увредата на клетките може да е временна и те да се възстановят след време, а в други-  самият мозък може да създаде нови връзки. При някои пaциенти след инсулт може да се наблюдава бързо и неочаквано възстановяване, като този феномен все още не е изяснен. Статистиката за възстановяване на хора, прекарали инсулт, е следната:

-10 % се възстановяват напълно;

-25% остават с малки увреждания;

-40% имат умерени до тежки увреждания, които изискват специализирани грижи;

-10% имат нужда от сестрински грижи у дома или в друга институция;

-15% имат летален край.

Рехабилитацията трябва да започне още в болницата, възможно най-скоро след установяването на инсулта. При стабилните пациенти рехабилитацията започва два дни след инсулта и продължава колкото е нужно след  изписването.

Има няколко подхода при рехабилитацията след инсулт, като част от тях са приложими в ранния етап на развитие. Рехабилитацията може да включва няколко или всички от изброените дейности:

  • Физически упражнения:

-могат да се включат различни упражнения за подобряване на координацията и мускулната сила, сред които може да се приложи терапия за подобряване на преглъщането;

– упражнения за подвижност,  сред които може да се включи обучение за ходене с помощно средство като проходилка или патерици;

– ограничителна терапия- състои се в ограничаване на движението на здравия крайник, като същевременно се упражнява движението със засегнатия, с цел подобряване на функцията му;

-упражнения за обем на движение- в терапевтичната процедура се цели намаляване на стастичността и увеличаване обема на движение в засегнатите крайници;

  • Апаратна терапия:

-електростимулация –  чрез електрически импулси се стимулира контракция на отслабналата мускулатура;

-роботика – чрез разнообразни роботизирани помощни устройства се извършват асистирани, повтарящи се движения на засегнатия крайник, което улеснява възстановяването на силата и функцията му;

-виртуална реалност – прилагането на терапия, която е компютърно базирана и включва взаимодействие на инсултно болния с виртуална среда,  може да даде много добри резултати;

-неинвазивна мозъчна стимулация – с този тип магнитна мозъчна стимулация се постига подобряване на някои двигателни функции;

  • Когнитивни дейности:

-комуникационна терапия – тя може да се включи с цел  подобряване на способността на пациента да говори, слуша и пише;

-решаване на сложни задачи и пъзели ;

-психологическа оценка и терапия – в това влиза оценка на нагласата на пациента и неговите когнитивни функции;

– при пациенти в депресивно състояние може да се включи медикаментозно лечение с цел повлияване на настроението;

За осъществяването на добра рехабилитационна програма най-ключово е съдействието на пациента и неговото постоянство.

Болезнено рамо (при пациенти, прекарали инсулт)

 

 

Болезнено рамо
при пациенти, прекарали инсулт

Болезнено рамо е едно от най-честите усложнения при пациенти прекарали инсулт, с честота от 16% до 72%. Началото на симптомите обикновено обхваща първите 2 седмици до 4-ия месец от инцидента, като съответно продължителната болка е лош признак за възстановяване на функцията на ръката.

Проучванията сочат, че рисковите фактори за развитие на болезнено рамо са свързани предимно с централни механизми, които са в резултат на прекарания инсулт:

  • Неглект-състояние при което пациентите игнорират засегната половина от тялото, в случая ръката. Често те не осъзнават, че тя е част от тяхното тяло и спират да я използват.
  • Наличие на сензорен дефицит-свързано е с промени в усета на крайниците и намалена сетивност (чувствителност).
  • Тежестта на инсулта и локализацията му

Освен тези централни механизми, допълнително негативно влияние оказва променената позиция на ставата и спастицитета (повишеният мускулен тонус в резултат на увредата на мозъка) на мускулатурата, в резултат на инсулта. Възрастта на пациента и предишни проблеми с рамото, са фактори, които също играят важна роля във формирането на болковия процес.

За да не се стига до болезнено рамо при пациенти прекарали инсулт е важно в първите дни от инцидента да се спазват препоръките за профилактика, които включват:

  • Оптимално и комфортно позициониране на засегнатата ръка. Това означава позицията да не причинява болка на пациента и да е комфортна от чисто механична гледна точка; 
  • Да не се поставя ръката в крайни обеми на движение;
  • Да се поддържа обема на движение в ръката чрез упражнения, по възможност активно извършени от пациента или чрез подпомагане. По този начин се въздейства върху изброените централни рискови фактори (неглект и сензорен дефицит), а също се подпомага и цялостното възстановяване на пациента, което изисква активно и осъзнато негово участие.

При вече формиран болков процес в рамото е добре да се свържете със специалист, който да помогне за облекчаване на симптомите.

Полезна информация:

  • Harno H., Haapaniemi E., Putaala J., Haanpää M., Mäkelä J., Kalso E., Tatlisumak T. Central poststroke pain in young ischemic stroke survivors in the Helsinki Young Stroke Registry. Neurology. 2014; 83(13):1147-54

 

Call Now Button