Ехография на рамо

Мануална терапия при голф лакът

Шокуейв при плексит

Голф лакът- медиален епикондилит




Как протича процедурата?

След поставяне на точна диагноза и локализиране на най-болезнената зона, специалистът нанася контактния гел върху кожата и насочва шокуейв апликатора. По време на процедурата пациентът усеща пулсираща вибрация и лек натиск, който може да предизвика краткотраен дискомфорт, но не и силна болка.

Броят на процедурите варира според състоянието – обикновено са между 4 и 6 сесии, в интервал от 5 до 7 дни.


Комбиниране с кинезитерапия

Шокуейв терапията има още по-висока ефективност, когато се комбинира с активна рехабилитация. Включват се упражнения за разтягане, укрепване и възстановяване на функционалността на засегнатата мускулатура. Особено внимание се обръща на:

  • Флексорите на китката и пръстите
  • Стабилизиране на рамото и китката
  • Функционално трениране за предотвратяване на рецидив

Допълнителни методи като мануална терапия, кинезиотейпинг, ултразвук или електростимулация могат да се включат според нуждите на пациента.


Кога да се избере шокуейв терапия?

Шокуейв терапията е особено подходяща при:

  • Хроничен голф лакът (над 3 месеца болка)
  • Липса на ефект от медикаменти или стандартна физиотерапия
  • Пациенти, търсещи нефармакологични методи
  • Хора, които искат да избегнат инжекции или оперативна намеса

Важно е терапията да бъде провеждана от сертифициран кинезитерапевт или физиотерапевт, запознат с принципите на дозиране и безопасност.

Импинджмънт синдром на рамото

Какво е тенис лакът?

Етиология и патофизиология

Клинична картина

Диагностика

Прогноза и превенция

Лечение на тенис лакът чрез физиотерапия и шокуейв терапия

Физиотерапия

Ударно-вълнова терапия (шокуейв терапия)

Рехабилитация след луксация на раменна става

Рехабилитация при плексит

Плекситът е възпаление на нервния сплит, който включва група нерви, отговорни за движението и чувствителността на определени части от тялото, като раменете, ръцете и шията.

Един от най-често засегнатите нервни сплетения е брахиалният плексус, който контролира мускулите и кожата на ръцете и горната част на тялото. Плекситът може да възникне по различни причини, като травми, инфекции, автоимунни заболявания или токсични влияния. Лечението на плексит изисква комплексна рехабилитация, която включва различни методи за облекчаване на симптомите и възстановяване на нервната функция.

Причини и симптоми на плексит

Плекситът може да възникне вследствие на физически травми, като удари или разтежения на нервите, но също така може да бъде причинен от възпаления, инфекции или компресия на нервите в плексуса. Най-често симптомите на плексит включват болка в раменете, изтръпване и слабост в ръцете и пръстите. Възможно е също да се наблюдава намалена чувствителност и затруднение при движение на ръката. Плекситът може да доведе до мускулна атрофия, ако не бъде лекуван навреме.

Някои от основните симптоми включват:

  • Болка в раменния пояс и горната част на ръката
  • Изтръпване на ръката и пръстите
  • Слабост в ръката
  • Нарушена двигателна функция в ръката
  • Мускулна атрофия вследствие на нервно увреждане

Диагностика на плексит

Диагностицирането на плексит започва с обстойно клинично изследване, включващо анамнеза за възможни травми или съществуващи заболявания. Лекарите често използват образни изследвания като магнитен резонанс (MRI) или компютърна томография (CT), за да открият възпаление или структурни промени в нервите. Електромиография (EMG) и нервнопроводни тестове също се използват за определяне на степента на увреждане на нервите и прогноза на възстановяването.

Рехабилитация и лечение на плексит

Рехабилитацията при плексит включва няколко различни подхода, които помагат за възстановяване на нормалната функция на нервите и мускулите. Ключовите методи за лечение включват физикална терапия, мануална терапия и упражнения за укрепване на мускулите.

1. Мануална терапия при плексит

Мануалната терапия е съществени част от рехабилитацията при плексит. Тя включва техники за облекчаване на болката, възстановяване на нормалната подвижност на ставите и подобряване на мускулния тонус. Това може да включва масаж, мобилизация на ставите и манипулации на мускулите. Мануалната терапия помага за намаляване на мускулното напрежение и възстановяване на нормалната нервна функция.

Масажът е особено ефективен за облекчаване на болката и подобряване на кръвообращението в засегнатата област. Мобилизацията на ставите е полезна за възстановяване на нормалната подвижност и предотвратяване на контрактури, а манипулациите на мускулите могат да помогнат при коригирането на изместени нерви и възстановяването на нормалното им функциониране.

2. Физикална терапия и упражнения

Физикалната терапия включва редица упражнения за възстановяване на подвижността, упражнения за укрепване на мускулите и упражнения за координация, които помагат за възстановяването на двигателната функция. Физикалната терапия е основна част от процеса на рехабилитация при плексит, като допълва мануалната терапия и ускорява възстановяването.

3. Лекарствено лечение

В някои случаи лекарите могат да предписват противовъзпалителни средства или обезболяващи лекарства, които облекчават болката и намаляват възпалението в нервния сплит. При по-сериозни случаи може да се използват инжекции с кортикостероиди за намаляване на възпалението и болката.

Прогноза и възстановяване

Прогнозата за възстановяване при плексит зависи от степента на увреждане на нервите и навременността на лечението. Ако се лекува своевременно, повечето пациенти могат да се възстановят напълно или значително да подобрят своето състояние. В някои случаи обаче възстановяването може да бъде бавно и да отнеме месеци, а в тежки случаи може да се стигне до трайни увреждания на нервната функция.

БОЛКИ В КИТКАТА

БОЛКИ В КИТКАТА

Китката има сложна структура, съставена от кости на китката (карпални кости), стави, сухожилия, нерви и кръвоносни съдове. Увреждането на всяка една от тези структури може да причини поява на болка в китката.
Много често болката в китката се дължи на навяхване или фрактура на костите на китката, но може да се дължи и на повтарящи се микротравми, артрит, синдром на карпалния канал и др.
Ето някои от по-честите причини за болка в китката на ръката:

Повтарящи се микротравми

Извършването на многократно повтарящи се движения (например удряне на тенис топка, плетене) може да доведе до възпаление на околоставните тъкани, сухожилията или да причини микрофрактури и да доведе до болка в китката.
Повтарящото натоварване на сухожилията на дългия мускул, отвеждач на палеца и късия разгъвач на палеца, може да предизвика теносиновит на де Кервен (De Quervain) с поява на болка в основата на палеца.

Навяхване на китката

Навяхване на китката се получава в резултат на травма, която довежда до разтягане или разкъсване на сухожилията в областта на китката. Появяват се подуване, затопляне и болка в китката. При по-тежко увреждане на сухожилията движенията в областта на китката са силно затруднени.
При навяхване на китката се препоръчва почивка, студени компреси, аналгетици, а при нужда ръката се имобилизира. При разкъсване на сухожилието се извършва оперативно лечение.

Фрактура на костите на китката

Счупване на карпалните кости може да настъпи в резултат на директна травма (удар, притискане) или при индиректна травма (падане върху ръката). Фрактурата на ладиевидната кост е най-честата фрактура в тази област. Пострадалият съобщава за болка в областта на китката, която се усилва при опит за движение. Няма видима деформация, костните фрагменти не са разместени. Често фрактурата не се вижда на рентгенова снимка и поставянето на диагнозата е трудно. При фрактура на ладиевидната кост се поставя гипсова превръзка за 4 до 6 месеца.
Луксация (изкълчване) на ставите на китката
Може да настъпи луксация на всяка една от осемте карпални кости, но най-чести са перилунарната луксация и трансскафоидната перилунарна луксация. Характерни симптоми са появата на подутина и болка в китката. Движенията са силно ограничени. Диагнозата се поставя рентгенологично. Много важно е правилното наместване на луксацията и обездвижването на ръката.

Синдром на карпалния канал

Синдромът на карпалния канал е състояние, при което настъпва компресия на срединния нерв (нервус медианус- n. medianus). Карпалният канал се формира от костите на китката. През него преминава срединният нерв и 9 сухожилия на мускулите на пръстите. Редица причини могат да доведат до стеснение на карпалния канал и притискане на срединния нерв. Например при подуване на сухожилията, травми в областта на китката, при подагра, диабет, акромегалия, при бременност и др.
Притискането на срединния нерв води до поява на изтръпване, мравучкане, а по-късно болка и слабост в инервираните от нерва пръсти на ръката (палец, показалец и среден пръст). Болката може да се разпространи в китката, предмишницата до лакътя.
Лечението включва почивка, локални кортикостероиди, физиотерапия, а при липса на ефект се пристъпва към оперативно лечение.

Артрит на китката

Артритът е възпаление на ставите, което протича с болка и скованост в засегнатата става. При артрит на китката ежедневните дейности могат да бъдат силно затруднени.
Има различни видове артрит и повечето от тях могат да засегнат горните крайници, включително китката.
Например:
•остеоартрит;
•ревматоиден артрит;
• псориатичен артрит.
Други заболявания, при които има болка в китката на ръката са:
• ганглион в областта на китката– киста, изпълнена с гъста течност, подобна на синовиалната. Образува се около сухожилните влагалища. Особено забележими са ганглионите по гърба на китката;
• болест на Kienbock – в резултат на нарушено кръвоснабдяване полулунната кост на китката постепенно колабира. Болестта се проявява с болка по гърба на китката.

Терапията зависи от причината за оплакванията. В много случаи е достатъчно да се обездвижи и охлади ръката. Понякога се налага оперативна намеса.

Теносиновит на Де Кервен

Теносиновит на Де Кервен представлява възпаление на сухожилията на китката и палеца на ръката, което обхваща разгъвача на палеца (m.extensor pollicis brevis) и мускула, отвеждащ палеца настрани (m.abductor pollicis brevis). Тези мускули са разположени по дорзалната страна на китката и предмишницата. Болката е най-характерният симптом,  проявява се най-често при отвеждането на палеца и при захвати на ръката. Удебеляването на сухожилията и подуване на мястото също може да са част от клиничната симптоматика.

Заболяването е малко по-често срещано при жените (1,3%) в сравнение с мъжете (0,5%), като най-често се проявява между 40- 50-годишна възраст.

Лечението може да бъде оперативно, медикаментозно или физиотерапевтично. Медикаментозното лечение включва използването на нестероидни противовъзпалителни средства и/или кортикостероидна инжекция. Понякога се използват и специални шини, които да ограничат движенията на палеца, като проучванията сочат, че имат добър временен ефект, но не и дълготраен. Препоръчват се сплинтове (шини), които позволяват да има все пак някакво движение на палеца, а не да ограничават функцията му напълно.

По отношение на физиотерапията се препоръчва прилагането на шокуейв, като един лесен и безопасен метод, с който може да се подобри функционалното състояние на ръката и да се намали болката. Също така се препоръчва използването на мобилизации по Мълиган и упражнения с ексцентрично натоварване. Приложимо е използването на криотерапия (лед), за да се потисне възпалението. Почивката също е добра стратегия, за да се намали временно болковата симптоматика, като тя се изразява в избягване на повторяеми движения на палеца и китката, включително и захвати. Може да се използват и мекотъканни техники за отпускане на мускулатурата и стречинг на мускулите на палеца. Постепенно се прогресира до натоварване на засегнатите мускули с цел адаптация на тъканите и възстановяване на засегнатата функция на ръката.

Използвани източници:

De Quervain’s Tenosynovitis. (2021, January 31). Physiopedia, . Retrieved 07:34, February 9, 2021 from https://www.physio-pedia.com/ index.php?title= De_Quervain%27s_Tenosynovitis&oldid=266015.

Rabin, A., Israeli, T., & Kozol, Z. (2015). Physiotherapy Management of People Diagnosed with de Quervain’s Disease: A Case Series. Physiotherapy Canada. Physiotherapie Canada67(3), 263–267. https://doi.org/10.3138/ptc.2014-47

Vahdatpour, B., Momeni, F., Tahmasebi, A., & Taheri, P. (2020). The Effect of Extracorporeal Shock Wave Therapy in the Treatment of Patients with Trigger Finger. Open access journal of sports medicine11, 85–91. https://doi.org/10.2147/OAJSM.S232727

Call Now Button