2020 - Център по рехабилитация Physio Health

Какво е Кинезитерапия

Кинезитерапията е наука ,която се занимава с проучването на въздействието, методиките и средствата на движение с неговото лечебно действие , с цел по-бързото и пълно възстановяване на пациента. В своята най-обща характеристика кинезитерапията може да бъде разделена на два основни дяла: Активна кинезитерапия и Пасивна кинезитерапия.

Активна кинезитерапия – харакеризира се с активното и съзнателно участие на пациента , който волево изпълнява движенията.

Средства на Активната кинезитерапия:

1.Лечебна физкултура – кинезитерапевтичен метод, при който се използват средствата на физкултурата.Гимнастически упражнения , упражнения с и на уреди, упражнения с приложен характер за лечебни цели.Лечебната гимнастика е метод за лечение и профилактика на различни заболявания посредством комплекс от физически упражнения:
а) аналитична гимнастика;
б) общоукрепваща гимнастика;
в) подводна гимнастика;
г) игри, които могат да включат елменти от спорта – плуване , гребане , баскетбол и т.н;
2.Трудотерапия
3.Теренно лечение
4.Специални методи- суспенсионна терапия , пулитарапия, методи на Бобат , Мълиган, Макензи, Войта.

Пасивна кинезитерапия- обхваща форми и средства, при които пациентът участва пасивно (не извършва волеви движения). Движението се извършва мануално от рехабилитатора или от специални апарати и приспособления .

Средства на пасивната кинезитерапия :

1.Mасаж-мануален масаж, механо-масаж(с уреди) и хидромасаж.
2.Механотерапия- движения, извършвани от уреди и апарати (екстензионна).
3.Мануална терапия-мобилизации.

Принципи на кинезитерапията:

1.Общо въздействие или всестранност – въздействие не само по отношение на болестния процес , но и на всички съпътстващи заболявания и отклонения от здравето, които могат да се установят.
2.Постепенност на натоварването – комплексът по кинезитерапия се построява така, че в началото се започва с по-леки и достъпни упражнения, които подготвят организма към по-голямо натоварване, което в средата на процедурата достига своя връх, а към края- намалява.
3.Системност и продължителност на въздействието- необходимо е план на лечение с набелязани цели и задачи,средства, натовареност и часови график.Заниманията трябва да се провеждат редовно, за да се постигнат благоприятни резултати.
4.Индивидуален подход- трябва да се обръща внимание на специфичната клинична картина: пол,възраст,поносимост към физически упражнения и двигателна активност.
5. Оптимално натоварване- този ефект може да се постигне, ако дразненето от физическите упражнения е с достъпна сила, която да възбуди мозъка и рефлекторните връзки.
6.Разнообразие на средата и формите на кинезитерапия.

Фибромиалгия

Фибромиалгия е заболяване, което се характеризира с продължителна болка, която е разпространена в много зони и обхваща различни части на тялото. Обикновено болките са спонтанни, продължителни и необясними. Често са съпроводени със скованост в ставите, мускулно напрежение, обща умора и нарушения в съня. По-често се проявява при женския пол, най-често между 20 и 50 годишна възраст.

Фибромиалгия е прототип на синдрома на централна сенсибилизация, което означава, че болката е в резултат на повишена чувствителност на нервната система, а не поради увреждане на тъканите. При тези пациенти има промени в мозъчната организация и системите контролиращи болката, което води до свъхчувствителност и поява на болка, без да има реална заплаха и увреда.

Световните препоръки са фибромиалгията да се лекува мултидисциплинарно, което включва кинезитерапия, физически упражнения, когнитивно обучение и медикаментозно лечение.

По отношение на физическите упражнения се препоръчват:

Леки аеробни упражнения. Доказан е техният ефект по отношение на стимулиране производството на ендорфин, който има мощен болкоуспокояващ ефект;
Упражнения във водна среда. Имат добър краткосрочен ефект, като препоръките са да бъдат прилагани системно;
Тай-чи е с добър ефект върху подобряване на подвижността, силата и баланса;
Някои автори препоръчват и упражнения за засилване на мускулатурата;

Не се препоръчват изометрични упражнения, които могат да доведат до допълнително напражение на мускулатурата, както и такива с висока интензивност, поради допълнителната умора.

По отношение на рехабилитацията, съвременните насоки са упражненията да включват тренировка на мозъчната активност, която е в основата на болковата симптоматика. Това включва тренировки за сетивност, както и огледална терапия, с която се цели да се постигнат промени в мозъчната организация и соматосензориката. Обещаващ подход изглежда и когнитивно-функционалната терапия, която вече има доказан ефект при пациенти с хронични неспецифични болки в кръста. В терапията са включени 3 компонента:

Когнитивна тренировка с акцент върху същността на проблема и обяснения за механизма на болката;
Функционална тренировка и интеграция, като целта е да се нормализират движенията и позите, които са болезнение и в последствие да се интегрират във функционални дейности от ежедневието;
Промени в начина на живот с акцент върху постепенното увеличаване на физическа активност, както и съвети относно подобряване качеството на живот.

Канадски гайдлайн от 2014 година предлага терапевтичното обучение да бъде включено в основата на пирамидата при третирането на хроничната болка, с цел да се промотира физическата активност и да не се ограничават социалните дейности, въпреки наличието на болка. Препоръките са, че би трябвало да се промени чисто медицинския модел с пациент-центриран подход, който да е мултидисциплинарен и да поддържа пациента активен в контролирането на болката.

Терапевтичното обучение, когнитивната тренировка и физическите упражнения се препоръчват от ръководствата за третиране на фибромиалгията, като се акцентира, че са добра стратегия за пациентите, така че сами да могат да поемат контрола върху своята болка.Упражненията, насочени към тренировка на мозъчната активност, също изглеждат обещаващи за справянето с болковата симптоматика при пациенти с фибромиалгия.

Как сами може да провалите рехабилитацията си?

Как сами може да провалите рехабилитацията си

Често при неуспешна рехабилитация пациентите обвиняват рехабилитатора или кинезитерапевта, че не се е справил и това понякога е така. Но често самите пациенти допускат грешки, които могат да доведат и най-добрата терапия до провал.

Какви са тези грешки и как могат да бъдат избегнати?

Посещавате рехаблитатора един път и ако няма ефект се отказвате.

Често смятаме тялото за машина и когато нещо се повреди отиваме на кинезитерапевт. Той прави диагностика, разбира какво е станало и го оправя. Ако след първото посещение нищо не се промени, значи не е добър професионалист и трябва да бъде сменен. Но човешкото тяло не е машина. Няма нови части, които да подменят старите. Има стотитци фактори, които влияят върху структурите му и потенциално могат да се окажат вредни. Понякога е изключително трудно да се определи източника на болката. Понякога факторите, които допринасят за болката са много. Дайте време на своя рехабилитатор да помисли, да пробва! Дайте време на лечението да подейства преди да се откажете! Не винаги се получава от първия път, независимо професионализма на терапевта.

Не си правите домашните упражнения.

Често, за да се подсили ефектът от терапията по време на сесия, а понякога и като лечение, в рехабилитацията се дават упражнения, които пациентът да прави вкъщи. Упражненията са измислени и конкретно подбрани от терапевта ви за вашия случай и, ако не изпълнявате препоръките му, сами ограничавате ефективността на терапията. Бъдете отдадени на лечебния процес! Изпълнявайте домашните упражнения, предписани от вашия рехабилитатор! Не очаквайте да преборите часове разрушително влияние върху тялото ви с един час терапия, един път в седмицата.

Негативно настроение спрямо кинезитерапията.

Всички са чували за ефекта плацебо. Той е изключително важен фактор при рехабилитацията. Най-силен такъв ефект има при оперативните интервенции. Едно интересно проучване при хора с болки в кръста показва следното: на група хора им правят опеация, докото на другата просто им правят разрез, типичен за спинална операция. Интересното е, че голяма част от тези хора, които просто са накарани да повярват, че е била извършена операция, се оправят от ефекта плацебо. Често обаче се получава обратното, а именно ефекта ноцебо. При ноцебото човек смята, че няма кой да му помогне да развеши проблема си. Тоест още преди да посетите специалист за проблема ви, вие си казвате, че няма как той да ви помогне. В такава ситуация дори и перфектното лечение може да се окаже неефективно поради негативната нагласа. Бъдете позитивно настороени към рехабилтиацията, вървайте повече, не се предавайте и шанса да се възстановите ще е на ваша страна.

Това са три от най- разрушителните фактора за ефективността на рехабилитацията. Ако се избягват рехабилитационния процес протича по-гладки и много по-ефектвно!

Физиотерапевт, кинезитерапевт, рехабилитатор, ерготерапевт? За какъв да се запазя час?

Физиотерапевт, кинезитерапевт, рехабилитатор, ерготерапевт? За какъв да се запазя час?

Рехабилитатор, кинезитерапевт, ерготерапевт, физиотерапевт има ли разлика или е едно и също?

За съжаление, в България все още се правят разделения между горе споменатите. В световен мащаб отдавна всички с обазование в тази сфера са физиотерапевти, защото истината е, че в по-голямята част от образованието си учат едно и също. Разликите са незначителни, курсовете и следдипломните квалификации, които са достъпни за тях за еднакви, контингента с който работят е еднакъв. Както лекарите имат специализации в различни направления и се наричат кардиолог, невролог, ортопед и тн., но в крайна сметка всички са лекари, така и в сферата на рехабилитацията има мануални терапеви (които са специализирали мануална терапия), ерготерапевти, кинезитерапевти (насочени повече към работа със спортисти), рехабилитатори (насочени повече към работа в болнични заведения). Но истината е, че по световните стандарти всички са физиотерапевти, защото основите на образованието и на способностите им като специалити са общи.

Така че, ако се чудите кого да посетите, проверете в каква насока са се развили рехабилитаторите, кинезитерапевтите, ерготерапевтите или с една дума физиотерапевтите. Ако страдате от дискова херния имате нужда от терапевт, който се е специализирал в методики, които помагат при този тип увреди, а ако имате дете с гръбначно изкривяване ви трябва физиотерапевт с интереси и квалификации в тази насока.

За какви пациенти е подходяща рехабилитация?

Рехабилитация е подходяща за изключително голям спектър от заболявания, травми и болезнени състояния. Няма как на едно място да се опишат всички състояния, при които човек може да се възползва от нея. Но на кратко ще изброим най-честите проблеми, при които рехабилитацията дава добри резултати: болки в кръста и врата, гръбначни изкривявания, навяхвания, счупвания, дискови хернии, остеохондрози, възпаления на нерви, артрози и артрити, мускулни разкъсвания, главоболия, световъреж, както и много др.

Но какво е нужно, за да бъде една рехабилитация ефекивна?

Квалифициран и добре обучен специалист;
Пациент, готов да бъде активен участник в своето лечение. Много хора не са готови да вложат усилие и време в процеса на рехабилитация. Но в крайна сметка, ако човек не иска сам да си помогне, става още по-трудно някой да се намеси;
Доверие между терапевт и пациент, както и вяра в способностите и добрите намерения на рехабилитатора. В човешкото тяло има неразривна връзка мъжду психика и соматика, тоест материя. Изключително важна е позитивната нагласа към терапията, за да може тя да е максимално ефекивна.

Ако тези три неща са налични при всяка рехабилитация, шансът за успех е изключително голям.

Какво e рехабилитация?

Рехабилитация е преди всичко начин на лечение. Тя е професия, която може да е полезна в изключително широк спектър от заболявания и проблеми на съвременното общество. Целта при рехабилитацията е да се възстанови страдащата структура към предишната, нормална и безболезнена функция. Рехабилитацията, кинезитерапията или физиотерапията, защото реално няма голяма разлика между трите, целят да подобрят качеството на живот на пациента. Това е активен начин на лечение, при който специалистът, заедно с пациента, застава срещу болестта, срещу болката. Рехабилитацията е професия призвание, начин на живот и страст да даваш най-доброто от себе си за другия.

Рехабилитацията включва в себе си диагностика, лечение и поддръжка, ако проблемът е хроничен.

Как провеждаме рехабилитация в кабинетите на Physio-Health?

Диагностика: основната цел при първо посещение е да се достигне до първопричината за появата на проблема. Лечението винаги е по-ефективно когато се третира основната причина, а не се фокусираме върху облекчаване на симптомите. Чрез подробна анамнеза, както и чрез специализирани тестове и движения, рехабилитаторът/кинезитерапевтът цели да открие корена на проблема.
Лечение: След като основният източник на проблема е открит, чрез различни мануални техники, движения, упражнения, масажни похвати и др., терапевтът, заедно с пациента, започва процеса на подпомагане на естествените лечебни сили на тялото. За да е ефективна рехабилитацията трябва да се отстранят всички неща, които имат потенциал да възпрепядстват този възстановителен процес. Лоши пози, погрешен начин на натоварване, деструктивен начин на мислене, погрешни схващания, навици. Всичко изброено има потенциала да бъде спънка при пълното излекуване. Работа на кинезиерапевта е да открие тези вредни практики и да инструктира пациента как да ги премахне или промени.
Профилактика: Понякога е под формата на съвети, какво пациентът да избягва, какво да прави. Друг път може да бъдат упражения. А в някои случаи е необходимо периодчното посещение при рехабилитатора, за да се поддържа тялото в добра форма.

Тенис лакът (латерален епиконделит)

1. Какво представлява латералният епикондилит (Тенис лакът)?

Тенис лакът е често срещано болезнено състояние, което се предизвиква от претоварване в областта на лакътя.

Външната изпъкнала част на лакътя се нарича епикондил. Там се захващат мускулите, отговарящи за разгъването на китката (разгъвачи/екстензори)/. Повдигането на китката нагоре (назад) се случва благодарение именно на тези мускули.

Външният (латерален) епикондилит (от страната на палеца) е 10 пъти по-често срещан от вътрешния (медиален/от страната на малкия пръст). Най-често се предизвиква от повтарящи се движения на мускулите разгъвачи (екстензори) в китката. Симптоматиката му включва остра болка от външната страна на лакътя със силно изразена болезнена при натиск точка.

За първи път се описва при действащи тенисисти, откъдето и произхожда популярното му име “тенис лакът”

2. Причини за появата на епикондилит:

Многократните повторения на еднообразни движения с лакътя, като въртенето на отвертка, играта на тенис, боядисването с четка и работата с компютърна мишка са сред най-честите причини за появата на епикондилит. Хората на възраст между 30 и 50 години са най-често засегнатата възрастова група.

Постоянните натоварвания и напредването на възрастта стартират дегенеративните процеси в сухожилията на лакътната става. Те постепенно се износват и получават разкъсвания, които довеждат до отслабването им. Непрекъсването на травмиращите движения пречи на възстановяването на сухожилията, като се разкъсват новите сухожилни влакна, преди те да достигнат своята зрялост. Съединителна тъкан замества увредените влакна, но тя не притежава необходимата еластичност.

3. Какви са симптомите?

Това е заболяване, което започва постепенно и се развива бавно. Първоначално оплакванията се изразяват в напрежение в ръката, мускулна слабост и умора в ръката .

С напредване на състоянието болката се засилва от 1 до 3 дни след претоварването на ръката. Тя утихва след покой и се засилва при физическо натоварване. Болката се разпространява нагоре към раменната става и надолу към пръстите. Нарушение във функцията на ръката и затруднение при извършване на редица ежедневни действия също са част от симптомите.

4. Поставяне на диагноза

Латерален епикондилит е диагноза, която се поставя след физикално изследване от ортопед. Най-често след преглед се установява лек оток на 2см под латералния епикондил, като дори при лек натиск зоната е болезнена. Отокът обаче може и да липсва. При завъртане на ръката навътре и разтягане, пациентите изпитват болка. Установяване на болка при опит да се разгъне китката при свит юмрук срещу съпротивление е положителен резултат за симптома на Томпсън.

Рентгеновата снимка не може да покаже наличието на тенис лакът, но е способна да отхвърли други увреждания в областта при съмнения за такива – фрактури, артроза или остеофити (шипове). Дегенеративни промени в мускулите – разгъвачи могат да бъдат установени чрез ядрено-магнитен резонанс. Ехографско изследване също е опция.

5. Лечение

След диагностициране на латерален епикондилит се препоръчва почивка. Липсата на натоварване на лакътната става често е напълно достатъчна, за да изпитате облекчение.

В случаите, когато покоят не дава желания резултат или при много силна болка, се прилага медикаментозна терапия – най-често нестероидни противовъзпалителни – диклофенак, напроксен, ибупрофен, кетопрофен.

Добре се повлиява от рехабилитация и физиотерапия, въздействаща на възпалителния процес, изометрични упражнения, запазващи силата на мускулите, също са подходящи. Йонофорезата е още една от опциите за възстановяне.

Тензионно главоболие (част 1)

Тензионно главоболие

Източниците на болка в главата могат да бъдат многобройни и различни. Най-често срещаният вид главоболие е така нареченото тензионно главоболие. То се характеризира с чувство за тежест и стягане в главата в областта на тила, слепоочната област, челната област или двустранно.

Тензионното главоболие се дължи на стягане и свиване във вратните мускули, които извършват съкращение поради различни дразнения. Тези дразнения могат да бъдат стрес, недоспиване и дори неподходяща поза. Трябва да знаете, че тензионното главоболие далеч не е толкова опасно, колкото изглежда първоначално.

Болката при тензионно главоболие най-често е от двете страни на главата и е придружена от схващане на раменете и врата. Този дискомфорт може да продължи в рамките на 30-тина минути и да стигне до няколко дни. Повече спокойствие, почивка и масаж на слепоочията могат значително да облекчат състоянието.

Тензионното главоболие може да бъде два вида – епизодично и хронично. За да бъде класифицирано като тензионен тип епизодично главоболие, то трябва да покрие следните критерии:

предишни епизоди на главоболие, които да имат епизодичен и тензионен характер;
поява на главоболие с тензионен характер не повече от 15 дни в месеца;
продължителност от 30 минути до 7 дни;
поне две от следните характеристики са налични:

стягане и напрежение в главата (с непулсиращ характер);
лека до умерена интензивност на болката (може да наруши извършването на дадена активност, но не и да възпрепятства нейното започване);
болката е от двете страни на главата;
засилване на болката при изкачване на стълби или сходно физическо натоварване;
липса на гадене и повръщане;
отсъствие на чувствителност към шум (фонофобия) или светлина (фотофобия), или наличие само на едно от двете;
липса на наличие или съмнение за наличие на вторично главоболие, т.е при което се открива подлежаща причина – например неоплазма и др.

Хронично главоболие от тензионен тип:

налично главоболие с тензионен характер в продължителност на 6 месеца, повече от 15 дни в месеца или поне 15 дни месечно;
наличие на поне две от следните характеристики:

– стягане и напрежение в главата (с непулсиращ характер);

– лека до умерена интензивност на болката (може да наруши извършването на дадена активност, но не и да възпрепятства нейното започване);

– болката е от двете страни на главата;

– засилване на болката при изкачване на стълби или сходно физическо натоварване;

– липса на гадене и повръщане;

– отсъствие на чувствителност към шум (фонофобия) или светлина (фотофобия), или наличие само на едно от двете;
– липса на наличие или съмнение за наличие на вторично главоболие, т.е при което се открива подлежаща причина – липса на наличие или съмнение за наличие на вторично главоболие, т.е при което се открива подлежаща причина –например неоплазма и др.

Причини

Продължава да тече дискусия за различните патогенни механизми, които биха могли да стоят в основата на този вид главоболие, включително съдови, миогенни и психогенни фактори. Въпреки че все още не са известни конкретните причини за появата на тензионното главоболие, сме запознати с част от тригърните фактори, които могат да го провокират:

стрес – когато главоболието се появява следобеда или непосредствено след натоварен работен ден;
недоспиване;
неудобна поза на тялото;
нередовен режим на хранене (гладуване);
напрежение в очите, постоянното им присвиване;

Клинична картина

Признаци, характерни за тензионното главоболие:

Поява на тъпа болка в главата;
Чувство за натиск и тежест в областта на челото, слепоочната област и в тила;
Напрежение в скалпа, врата или раменете.

Синдром на замръзналото рамо

Една от най-сложните по строеж и функция стави в човешкото тяло е раменната става. С нейна помощ, човек има възможност да извършва много голям обем от движения с горните си крайници. Именно заради сложността й, както и поради постоянното натоварване, тя става уязвима към нарушаване на функционалността и податлива на различни болки.

Синдром на замръзналото рамо и адхезивен капсулит на раменната става са два термина, чрез които се описва състоянието на силна болка и скованост в рамото. Новите определения на заболяването го описват като „заболяване с неизвестна етиология”, характеризиращо се с ограничаване на активните и пасивните движения в раменната става.

С какво се характеризира така нареченото „замръзнало рамо”

Първият предвестник на този синдром е болката при движение на ръката, но сковаване и бързото обездвижване на раменната става е главният признак. Движенията стават все по-ограничени и болезнени много скоро след първите болки. Не след дълго се оказва невъзможно да вдигнете ръка над главата си. Дори слаб опит за движение предизвиква остра болезненост.

Острата болка принуждава болния да държи ръката си неподвижна и близо до тялото. Освен това напредващите структурни изменения правят движенията все по-трудни и дори невъзможни. Рамото сякаш замръзва.

Кого засяга синдромът на „замръзналото рамо”?

Най-често синдромът на „замръзналото рамо” засяга хората между 40 и 60 г. Честотата е по-висока при дамите в сравнение с тази при господата. Вероятност за появата на синдрома е по-голяма при пациентите, страдащи от захарен диабет. Изключително рядко се засягат едновременно и двете рамене. По-вероятно е последователното им ангажиране.

Причини за замръзнало рамо

Причина за замръзнало рамо са възпалителни процеси, които деформират меките тъкани около ставата – така наречените бурс и(околоставни торбички), сухожилията и ставната капсула. Това затруднява движението в нея. Какво предизвиква възпаленията, засягащи съединителната тъкан, не е изяснено напълно.

За рискови се смятат следните фактори:

травматизмът при професионалния спорт, същото важи и за любителите;
повтарящите се във времето микротравми от характерни за определени професии еднотипни движения и пози;
обездвижване при операции и интервенции в рамото;
системни заболявания често играят ролята на пусков механизъм – диабет, както и заболявания на щитовидната жлеза;
простудите и инфекциозните болести, поразяващи нервните сплитове на рамото.

Протичане на заболяването

Различават се три основни периода в развитието на замръзналото рамо.

• Най-болезнен е първият. През него всички движения са съпроводени със силна болка. Тя не изчезва дори и нощем – най-вече ако сте легнал върху болната страна. Осезаемо намалява подвижността.

• Във втория етап рамото е вече почти неподвижно. Мускулите отслабват, невъзможно е вдигането на ръката нагоре. Болката не се увеличава, дори леко започва да намалява.

• Във финалния период болката вече е осезаемо намаляла, а подвижността бавно се увеличава. Повечето пациенти успяват да възстановят обема на движение почти напълно.

Лечение при замръзнало рамо

При първи симптоми за нередност с раменната става трябва да потърсите специализирана помощ. За заболяването е характерно, че има самоограничаващ се ход на протичане. За овладяване на болезнеността помага приемът на различни болкоуспокояващи медикаменти, включително нестероидни противовъзпалителни средства, понякога и кортикостероиди.
Физиотерапията и упражненията в домашни условия са неизменна част от всяка една от фазите на заболяването.

Проприоцептивно нервно-мускулно улесняване – ПНМУ

Ние работим и с концепцията на ПНМУ която е създадена през 50-те години и до ден днешен не е спирала да се развива. Концепцията е подходяща за всички ортопедични, ревматологични, неврологични заболявания и мускулно ставни дисфункции.

Тази ПНМУ е изключително популярна с ефективността си в цял свят. Ние също прилагаме мобилизации по Калтенборн и Мейтланд и миофасциален масаж (тригерни точки). Тригерните точки представляват болезнени точки, които се развиват когато някой мускул е пренапрегнат. Чрез масаж на тези точки мускулите се релаксират така, както никой друг масаж не може да ги релаксира. Ние сме завършили всички тези курсове при преподаватели и сме напълно квалифицирани.

Адреси

Обадете ни се

Пишете ни

Цени

Година: 2020