Шокуейв терапия при миофасциален болков синдром

Миофасциалният болков синдром (МБС) е хронично, често подценявано състояние, засягащо опорно-двигателния апарат. Характеризира се с наличие на локализирани болезнени участъци в скелетната мускулатура, известни като тригер точки. Те могат да предизвикват както локална, така и реферирана болка – често погрешно приемана за невралгия, артропатия или вертебрален проблем.

Тъй като симптомите често се развиват бавно и имитират други заболявания, диагнозата на МБС може да се забави с месеци.

Анатомични и патофизиологични основи на миофасциалния болков синдром

Миофасциалният болков синдром произлиза от нарушена функция на скелетната мускулатура и обгръщащата я фасция – съединителна тъкан, която свързва, поддържа и разделя мускулните групи. При натоварване, травма, продължително статично положение или повторяеми движения, определени участъци от мускулните влакна могат да се съкратят патологично и да останат в спазъм. Това води до развитие на тригер точки – възпалени и чувствителни възелчета, които се палпират като твърди нишки в мускула.

От анатомична гледна точка, тригер точките са резултат от локална исхемия, хипоксия и метаболитен дисбаланс. Недостатъчният кръвоток ограничава достъпа на кислород и хранителни вещества, а натрупаните отпадни продукти водят до активиране на ноцицептивни рецептори. Освобождаването на болкови медиатори като субстанция P и брадикинин допълнително засилва възпалителния отговор и създава порочен кръг от болка, мускулен спазъм и ограничено движение.

Клинично това се проявява с болка при движение, скованост, ограничен обем на движение, усещане за „тежест“ или „възел“ в мускулите. Най-често засегнати са трапецовидният мускул, мускулите около лопатката, дълбоките паравертебрални мускули, глутеалните мускули и дъвкателната мускулатура.

Приложение на шокуейв терапията при миофасциална болка

Шокуейв терапията (ударно-вълнова терапия) представлява метод, при който се използват акустични вълни с висока интензивност, насочени към дълбоки тъкани. Те създават микровибрации, които разместват и деактивират тригер точките, подобряват кръвообращението и стимулират регенеративните процеси.

За разлика от повърхностните масажни и физиотерапевтични техники, шокуейв вълните проникват в дълбочина до 4–6 см, достигайки патологичните зони, без нужда от игли или лекарства. Ефектът е не само механичен, но и неврофизиологичен – чрез намаляване на възбудимостта на болковите рецептори и намеса в централната модулация на болката.

По време на процедурата пациентът усеща интензивни, ритмични импулси в зоната на болка. Нормално е да се появи моментна болезненост, особено при наличие на активна тригер точка, но след първите минути дискомфортът често отшумява, заменен от чувство на отпускане.

Безопасност и противопоказания

Шокуейв терапията се счита за безопасна и минимално инвазивна, с нисък риск от странични ефекти. Възможни са леки кожни зачервявания, синини или преходна чувствителност, които отзвучават бързо.

Все пак, терапията е противопоказана при бременност, активни инфекции или възпаления в зоната, наличие на коагулопатии, злокачествени образувания, пейсмейкъри в близост до зоната на третиране, както и при деца без лекарска препоръка.