Шокуейв при плексит

Плекситът представлява възпалително или компресивно засягане на нервен сплит, най-често плексус брахиалис (рамо-плечев сплит) или лумбосакрален сплит. Това състояние води до болка, слабост и сетивни нарушения в инервираните зони.

Анатомия на нервните плекси

Нервните сплитове (плекси) са структури, образувани от предните клонове на гръбначно-мозъчните нерви, които се преплитат и разделят на периферни нерви. Най-често засяган е:

1. Брахиален плексус (plexus brachialis)

Съставен от нервните коренчета C5–T1. Инервира рамото, ръката и част от гърдите. От него произлизат нерви като:

• n. radialis
• n. medianus
• n. ulnaris
• n. musculocutaneus

2. Лумбосакрален плексус (plexus lumbosacralis)

Съставен от коренчетата L1–S4. Инервира таза, седалището и долния крайник. Оттук произлизат:

• n. femoralis
• n. ischiadicus
• n. obturatorius

Тези структури са уязвими при директна компресия, възпаление, травма или постурален дисбаланс.

Какво представлява плекситът и как възниква?

Плекситът се развива при:

• Механично притискане (напр. тумор, дискова херния, костни израстъци)
• Възпалителни процеси (поствирусни, автоимунни)
• Травми (при катастрофи, спортни инциденти)
• Прекомерно натоварване или неправилна стойка
• Постоянно напрежение в шийната или лумбалната мускулатура

Най-често се среща брахиален плексит, характеризиращ се със:

• Остра или хронична болка в рамото и ръката
• Изтръпване и мускулна слабост
• Нарушения в фината моторика
• Влошаване при движение, кашляне или натиск

При лумбосакрален плексит симптомите включват болка в кръста, бедрото, седалището и прасеца.

Диагностика

Правилната и навременна диагностика на плексита е от съществено значение. Тя включва:

1. Клиничен преглед

• Тестове за мускулна сила и сетивност
• Палпация на болкови точки
• Анализ на походка и стойка

2. Неврофизиологични изследвания

• Електромиография (EMG) – установява проводимостта по периферните нерви
• Нервна проводимост (NCS) – определя нивото на увредата

3. Образна диагностика

• ЯМР на шийния или лумбосакрален отдел – при съмнение за компресия
• Ултразвук на нерви и мускули
• КТ при травматични случаи

Шокуейв терапия при плексит

Шокуейв терапията (extracorporeal shockwave therapy, ESWT) е иновативен метод, при който чрез акустични вълни с висока енергия се предизвикват биологични ефекти върху тъканите – включително противовъзпалително действие, намаляване на болката и подобряване на микроциркулацията.

Механизъм на действие

При прилагането на шокуейв върху засегнатата зона (напр. шията, рамо, глутеална област), се наблюдават следните ефекти:

• Редукция на мускулния тонус и облекчаване на напрежението, което компресира нервния сплит
• Намаляване на възпалението, чрез освобождаване на вещества като простациклини и субстанция P
• Подобряване на кръвоснабдяването, което ускорява метаболизма и тъканната регенерация
• Стимулиране на периферните нерви, водещо до възстановяване на функцията

Кога се прилага?

Шокуейв терапията е подходяща при:

• Хроничен плексит, устойчив на медикаменти
• Мускулно-фасциална компресия на нервен сплит (напр. синдром на скалените мускули)
• Плексит след травма или операция
• Комбинирана невропатия с миофасциална компонента

Не се препоръчва при:

• Остра невропатия с моторен дефицит
• Злокачествени тумори
• Активна инфекция
• Сърдечен пейсмейкър в близост до третираната зона

Множество изследвания доказват, че при пациенти с хроничен брахиален плексит или лумбосакрален плексит, шокуейв терапията води до:

• Съществено намаляване на болката още след втората процедура
• Подобрена подвижност в ставите, особено рамото и таза
• Възстановена мускулна сила и координация
• Подобрено качество на живот при пациенти с невралгичен синдром