Шокуейв при плексит

Плекситът представлява възпалително или компресивно засягане на нервен сплит, най-често плексус брахиалис (рамо-плечев сплит) или лумбосакрален сплит. Това състояние води до болка, слабост и сетивни нарушения в инервираните зони.
Анатомия на нервните плекси
Нервните сплитове (плекси) са структури, образувани от предните клонове на гръбначно-мозъчните нерви, които се преплитат и разделят на периферни нерви. Най-често засяган е:
1. Брахиален плексус (plexus brachialis)
Съставен от нервните коренчета C5–T1. Инервира рамото, ръката и част от гърдите. От него произлизат нерви като:
- n. radialis
- n. medianus
- n. ulnaris
- n. musculocutaneus
2. Лумбосакрален плексус (plexus lumbosacralis)
Съставен от коренчетата L1–S4. Инервира таза, седалището и долния крайник. Оттук произлизат:
- n. femoralis
- n. ischiadicus
- n. obturatorius
Тези структури са уязвими при директна компресия, възпаление, травма или постурален дисбаланс.
Какво представлява плекситът и как възниква?
Плекситът се развива при:
- Механично притискане (напр. тумор, дискова херния, костни израстъци)
- Възпалителни процеси (поствирусни, автоимунни)
- Травми (при катастрофи, спортни инциденти)
- Прекомерно натоварване или неправилна стойка
- Постоянно напрежение в шийната или лумбалната мускулатура
Най-често се среща брахиален плексит, характеризиращ се със:
- Остра или хронична болка в рамото и ръката
- Изтръпване и мускулна слабост
- Нарушения в фината моторика
- Влошаване при движение, кашляне или натиск
При лумбосакрален плексит симптомите включват болка в кръста, бедрото, седалището и прасеца.
Диагностика
Правилната и навременна диагностика на плексита е от съществено значение. Тя включва:
1. Клиничен преглед
- Тестове за мускулна сила и сетивност
- Палпация на болкови точки
- Анализ на походка и стойка
2. Неврофизиологични изследвания
- Електромиография (EMG) – установява проводимостта по периферните нерви
- Нервна проводимост (NCS) – определя нивото на увредата
3. Образна диагностика
- ЯМР на шийния или лумбосакрален отдел – при съмнение за компресия
- Ултразвук на нерви и мускули
- КТ при травматични случаи
Шокуейв терапия при плексит
Шокуейв терапията (extracorporeal shockwave therapy, ESWT) е иновативен метод, при който чрез акустични вълни с висока енергия се предизвикват биологични ефекти върху тъканите – включително противовъзпалително действие, намаляване на болката и подобряване на микроциркулацията.
Механизъм на действие
При прилагането на шокуейв върху засегнатата зона (напр. шията, рамо, глутеална област), се наблюдават следните ефекти:
- Редукция на мускулния тонус и облекчаване на напрежението, което компресира нервния сплит
- Намаляване на възпалението, чрез освобождаване на вещества като простациклини и субстанция P
- Подобряване на кръвоснабдяването, което ускорява метаболизма и тъканната регенерация
- Стимулиране на периферните нерви, водещо до възстановяване на функцията
Кога се прилага?
Шокуейв терапията е подходяща при:
- Хроничен плексит, устойчив на медикаменти
- Мускулно-фасциална компресия на нервен сплит (напр. синдром на скалените мускули)
- Плексит след травма или операция
- Комбинирана невропатия с миофасциална компонента
Не се препоръчва при:
- Остра невропатия с моторен дефицит
- Злокачествени тумори
- Активна инфекция
- Сърдечен пейсмейкър в близост до третираната зона
Множество изследвания доказват, че при пациенти с хроничен брахиален плексит или лумбосакрален плексит, шокуейв терапията води до:
- Съществено намаляване на болката още след втората процедура
- Подобрена подвижност в ставите, особено рамото и таза
- Възстановена мускулна сила и координация
- Подобрено качество на живот при пациенти с невралгичен синдром