Навехнат глезен
Навяхването на глезена е една от най-честите травми на опорно-двигателния апарат, особено при физически активни хора и спортисти. То възниква при прекомерно разтягане или разкъсване на връзките (лигаментите), които стабилизират глезенната става. Въпреки че повечето случаи са леки и се възстановяват с консервативно лечение, неправилно диагностицираното или недоизлекувано навяхване може да доведе до хронична нестабилност, болка и рецидивиращи травми.
Глезенната става е стабилизирана от комплекс от връзки – латерални (външни), медиални (вътрешни) и синдесмоза между тибията и фибулата. Най-често се увреждат латералните връзки, особено предната талофибуларна (ATFL), при т.нар. инверсионен механизъм – когато ходилото се извие навътре при стъпване или подхлъзване. В зависимост от степента на увредата, навяхванията се класифицират в три степени:
Степен I: леко разтегнат лигамент, с минимална болка и подуване;
Степен II: частично разкъсване на връзката, със средна болка, оток и ограничение в подвижността;
Степен III: пълно разкъсване на лигамента, с тежка болка, нестабилност и невъзможност за натоварване.
Причини за навяхване на глезена
Основната причина е внезапна промяна в посоката на движение или неправилно стъпване при тичане, скачане или ходене по неравна повърхност. Други рискови фактори включват:
• Слаба мускулна координация или липса на загряване;
• Предходни травми на глезена;
• Носене на неподходящи обувки (особено на висок ток или без стабилна поддръжка);
• Участие в контактни спортове или дейности с високо натоварване.
Клиничната картина зависи от тежестта на травмата, но най-честите симптоми включват:
• Остра болка веднага след травмата, обикновено от външната страна на глезена;
• Оток и зачервяване около ставата;
• Посиняване (хематом), особено при разкъсване на съдове;
• Ограничен обем на движение;
• Болка при натоварване или при допир;
• В тежки случаи – нестабилност и усещане за “празнота” в ставата.
Диагностиката на навехнат глезен се базира основно на клиничен преглед.
При съмнение за фрактура, лигаментарна руптура или синдесмозна увреда, се назначават образни изследвания:
• Рентгенография – за изключване на костна фрактура;
• ЯМР (MRI) – при съмнение за тежка връзкова увреда или участие на хрущялни структури;
• Ултразвук – за оценка на меките тъкани и наличието на кръвоизлив.
След острия период започва фазата на рехабилитация, която е критично важна за възстановяване на функцията и предотвратяване на хронична нестабилност. Тя включва:
• Упражнения за възстановяване на обхвата на движение;
• Укрепване на мускулатурата около глезена и прасеца;
• Проприоцептивна тренировка – упражнения за равновесие, стабилност и координация;
• Плавно връщане към спорт или физическо натоварване.
Шокуейв терапията (екстракорпорална ударно-вълнова терапия – ESWT) се прилага като част от физиотерапевтичната рехабилитация, особено в случаите на продължителна болка, хроничен оток или бавно възстановяване. Шокуейвът използва акустични вълни с висока енергия, които стимулират кръвообращението, намаляват възпалението и ускоряват възстановяването на меките тъкани. При хронична болка около латералните връзки или остатъчна синовиална иритация, терапията води до значително облекчение още след няколко процедури.
Прогнозата при навехнат глезен обикновено е добра, особено при навременно лечение и правилна рехабилитация. Повечето пациенти се възстановяват напълно в рамките на 2 до 6 седмици, в зависимост от тежестта на увредата. Превенцията включва редовно трениране на стабилизиращата мускулатура, носене на подходящи обувки, използване на ортези при спорт и избягване на рискови движения при несигурна повърхност.