Мануална терапия при навехнат глезен

Навяхването на глезенната става, често наричано изкълчване или глезенна дисторзия, е едно от най-разпространените опорно-двигателни увреждания както при спортисти, така и в общата популация. То възниква в резултат на принудително и внезапно движение, което надхвърля физиологичния обем на движение на ставата, водейки до прекомерно разтягане или разкъсване на връзкови структури. Най-често засегната е латералната част на глезена поради инверзионен механизъм на травмата.

Макар на пръв поглед това да изглежда като рутинно нараняване с бързо възстановяване, все повече изследвания показват, че неправилно лекуваната глезенна дисторзия може да доведе до хронична нестабилност, функционални ограничения и дори дегенеративни изменения.

Анатомия и биомеханика на глезенната става

Глезенната става представлява сложна съчленена система, съставена от артикулацията между тибията, фибулата и талуса. Тази структура създава една функционална единица, известна като talocruralна става, която позволява основни движения като дорзална и плантарна флексия. Латералната стабилност на глезена се осигурява главно от три връзки: предна талофибуларна (ATFL), калканеофибуларна (CFL) и задна талофибуларна (PTFL). От медиалната страна делтовидният лигамент предпазва от еверзия и е значително по-силен от латералните структури.

При навяхване най-често се уврежда ATFL, тъй като тя е най-слабата и първа поемa силата при инверзионна травма. В по-тежки случаи се засягат и останалите латерални връзки, като CFL. Увреждането на тези структури променя биомеханиката на глезена, което води до ограничение в движението, нестабилност и нарушена проприоцепция – способността на тялото да усеща позицията и движението на ставата в пространството.

Клинична картина и последици от неправилно лечение

Клиничните симптоми на глезенната дисторзия включват болка, оток, хематом, нарушен обем на движение и затруднения при натоварване. В повечето случаи първоначалното лечение е симптоматично – включва покой, лед, компресия и повдигане (протокол RICE). Въпреки това, при липса на последваща функционална терапия, пациентите често развиват хронична нестабилност, рецидивиращи травми и нарушена кинетика при ходене и бягане.

Хроничната глезенна нестабилност се характеризира с чувство на „поддаване“ на ставата, особено по време на спорт или неравни повърхности. Това състояние е резултат не само от механични увреждания, но и от нарушена невромускулна координация. Именно тук мануалната терапия играе ключова роля – като средство за възстановяване както на тъканната, така и на функционалната цялост на ставата.

Ролята на мануалната терапия в рехабилитационния процес

Мануалната терапия при навяхване на глезена не е просто метод за „раздвижване“. Тя представлява цялостен терапевтичен подход, включващ диагностика чрез палпация, изследване на движение, и целенасочено въздействие върху стави, мускули, фасции и нерви. Основната ѝ цел е да възстанови физиологичната подвижност на глезенната става, да подобри мускулно-сухожилната функция и да стимулира възстановителните процеси чрез механичен и неврофизиологичен ефект.

Прилагането на мобилизационни техники върху талуса и фибулата подпомага нормализирането на ставната кинематика, особено ако има задръжка в дорзална флексия – често срещан проблем след травма. Възстановяването на този обем на движение е критично за правилната походка, тъй като недостатъчната дорзална флексия води до компенсаторни движения в коляното и таза, които с времето могат да причинят нови проблеми.

Миофасциалните техники са насочени към мускулите на подбедрицата, най-вече към гастрокнемиуса и солеуса, които често се напрягат вторично при травма. Чрез фасциален релийз се подобрява тъканната подвижност, елиминират се сраствания и се стимулира лимфният дренаж, подпомагайки резорбцията на отока. При наличие на остатъчна болка или тригерни точки се прилага дълбок масаж или суха иглотерапия (dry needling), което води до обезболяване и подобрена локална циркулация.

Възстановяване на невромускулната функция

Една от често подценяваните последици от навяхнатия глезен е нарушената проприоцепция. Това не е просто загуба на баланс – това е дефицит в способността на мозъка да възприема и коригира позицията на глезена в пространството. Мануалната терапия, особено когато е комбинирана с активни упражнения, подпомага реобучението на нервната система чрез стимулация на рецепторите в ставната капсула, връзките и кожата.

Редовната мануална намеса също така играе роля в реструктурирането на съединителната тъкан – известен процес като механотрансдукция. Чрез приложеното налягане и движение се активират клетъчни механизми, които подпомагат правилната регенерация на влакната, подобрявайки устойчивостта и еластичността на увредените връзки.

Интеграция на мануалната терапия в комплексната рехабилитация

Най-добрите резултати се постигат, когато мануалната терапия се интегрира в по-широка програма, включваща активна кинезитерапия, балансиращи упражнения и прогресивно натоварване. В ранния стадий терапията се насочва към болков контрол и възстановяване на подвижността, докато в по-късните фази целта е възвръщане на спортната форма и предотвратяване на рецидив.

Много добър ефект се наблюдава при съчетаването ѝ с функционален тейпинг, който стабилизира ставата без да я ограничава, позволявайки активност при запазване на защита. Включването на балансиращи платформи, нестабилни повърхности и упражнения със затворена кинетична верига допринася за дългосрочна стабилност и увереност у пациента.