Кинезитерапия при инсулт: Кога да започнем?

Инсултът е една от водещите причини за инвалидизация в световен мащаб, засягаща милиони хора всяка година. Възстановяването след инсулт изисква цялостен и индивидуален подход, в който кинезитерапията играе централна роля. Тя има за цел да възстанови двигателната активност, да предотврати усложнения и да подобри качеството на живот. Въпросът „Кога да започнем кинезитерапия при инсулт?“ е от решаващо значение и често предопределя успеха на рехабилитацията.

В тази статия ще разгледаме значението на времевия прозорец за започване на терапия, физиологичните основания за ранна намеса, научни доказателства и практически насоки за работа с пациенти след остър инсулт.

Какво представлява инсултът и защо движението е толкова важно?

Инсултът (мозъчен удар) възниква при внезапно нарушение на мозъчното кръвообращение – исхемично (запушване на артерия) или хеморагично (кръвоизлив). Това води до увреждане на нервни клетки, които контролират различни функции – двигателни, сензорни, речеви и когнитивни.

Още в първите часове след инсулта, тялото започва процеси на невропластичност – способността на мозъка да създава нови връзки и да пренасочва функциите към здрави зони. Именно тук навременната кинезитерапия има решаващо значение – чрез активиране на движение и стимулиране на нервната система, тя подпомага възстановяването на моторния контрол и минимизира последствията от инсулта.

Кога е най-подходящият момент за започване на кинезитерапия след инсулт?

Според актуалните международни насоки и клинични проучвания, кинезитерапията трябва да започне възможно най-рано, обикновено в първите 24–48 часа, ако общото състояние на пациента го позволява. Това се нарича ранна мобилизация и включва:

• Пасивни движения на крайници;
• Промяна на позицията в леглото;
• Изправяне до седнало положение;
• Ставане и кратко стоене прав (с помощ).

Ранното стартиране обаче не бива да се бърка с агресивна физическа активност – всяка намеса трябва да е дозирана, индивидуализирана и под медицински контрол. Ако пациентът е в тежко състояние, с нестабилни жизнени показатели, терапията се отлага до стабилизация, но се прилагат профилактични мерки срещу контрактури и тромбози.

Ползи от ранната кинезитерапия при инсулт

Редица проучвания доказват, че ранната рехабилитация води до:

• По-добро възстановяване на двигателната функция – активирането на мускулите и ставите поддържа сигнализацията към мозъка и подпомага създаването на нови невронни връзки;
• Предотвратяване на мускулна атрофия и контрактури – дори кратки пасивни движения намаляват риска от обездвижване;
• Подобрено кръвообращение и дихателна функция – предотвратява се застойна пневмония и тромбози;
• Съкращаване на болничния престой – по-бързото възстановяване позволява по-ранно изписване;
• Подобрено психо-емоционално състояние – участието в активни дейности повишава мотивацията и самочувствието.

Основни фази на кинезитерапията след инсулт

1. Остра фаза (1–7 ден)

Основният фокус е превенция на усложненията и стимулация на жизненоважни функции. Дейности:

• Позициониране в леглото за предотвратяване на декубитуси;
• Пасивна мобилизация;
• Дихателна гимнастика;
• Изправяне до седнало положение с помощ.

2. Ранна подостра фаза (7–21 ден)

Започва активно участие на пациента, насочено към възстановяване на двигателните умения:

• Активно-асистирани упражнения;
• Подобряване на равновесието и седежа;
• Упражнения за горен и долен крайник;
• Начало на вертикализация.

3. Подостра и хронична фаза (от 3-тата седмица нататък)

Фокусът преминава върху функционално възстановяване:

• Упражнения за походка;
• Тренировка на ежедневни дейности (обличане, хранене);
• Работа по фина моторика;
• Координационни упражнения;
• Превенция на рецидиви.

Индивидуален подход в кинезитерапията след инсулт

Всеки пациент след инсулт има различен тип увреждане – лека хемипареза, тежка парализа, афазия, когнитивен дефицит и др. Затова индивидуалната програма е ключова. Оценката на двигателната функция, мускулната сила, баланса и способността за самостоятелно движение са базови за правилното изготвяне на терапевтичния план.

Специалистът по кинезитерапия си сътрудничи с екип от лекари, логопеди, ерготерапевти и психолози, за да предложи мултидисциплинарен подход, осигуряващ цялостно възстановяване.

Роля на семейството и домашната рехабилитация

След изписване от болницата, пациентът често продължава рехабилитацията у дома. Тук подкрепата на близките е от решаващо значение. Те трябва да бъдат обучени в правилно позициониране, подпомагане при движение и поддържане на ежедневния режим. Домашната кинезитерапия продължава с упражнения, адаптирани към домашни условия и възможности.