Детска рехабилитация при тортиколис

Какво представлява тортиколисът

Тортиколисът представлява патологично състояние, при което се наблюдава наклон на главата към едната страна с едновременно завъртане на лицето в противоположната посока. Това състояние може да бъде вродено или придобито и често се диагностицира в ранна детска възраст. Детската рехабилитация играе ключова роля в лечението и възстановяването на функционалността, като намалява риска от дългосрочни последици и подпомага нормалното психомоторно развитие на детето.

Терминът “тортиколис” произлиза от латинските думи tortus (усукан) и collum (врат). Най-често срещаната форма при новородени и малки деца е вроденият мускулен тортиколис, който се дължи на съкратеност или фиброза на стерноклеидомастоидния мускул (m. sternocleidomastoideus). Съществуват и други форми – посттравматичен, неврогенен, костен, възпалителен и спастичен тортиколис, които могат да бъдат резултат от различни патологични процеси.

Причини за възникване

Най-честата причина за вродения мускулен тортиколис е вътреутробна компресия или родова травма, водеща до фиброзиране на стерноклеидомастоидния мускул. Допълнителни рискови фактори включват асиметрични вътреутробни пози, преждевременно раждане, използване на форцепс или вакуум при раждане, и ограничено пространство в матката при многоплодна бременност. Придобитият тортиколис може да се дължи на инфекции (напр. фарингит, лимфаденит), травми, тумори, абсцеси или неврологични заболявания.

Класическите симптоми на тортиколис включват:

• наклон на главата към засегнатата страна
  • завъртане на брадичката към противоположната страна
  • палпаторна чувствителност и напрегнатост на стерноклеидомастоидния мускул
  • ограничени движения на шията
  • при продължителен нелекуван тортиколис – асиметрия на лицето, черепа и торса (плагиоцефалия)

В някои случаи се наблюдава и наличието на “мускулен тумор” или уплътнение в мускула, което изчезва с времето. Детето може да проявява общо неспокойствие, затруднения при сучене или хранене от определена страна.

Диагнозата се поставя въз основа на клиничен преглед от педиатър или специалист по детска неврология. Използват се следните диагностични методи:

• Физикален преглед – оценка на обхвата на движение на шията и асиметрия
  • Ултразвуково изследване на мускула – установява наличие на фиброза или тумор
  • Рентгенография или ЯМР – при съмнение за костни или неврологични аномалии
  • Неврологично изследване – за изключване на други причини за абнормна позиция на главата

Ранната рехабилитация е от решаващо значение за успешното лечение на тортиколис. Основните цели на рехабилитацията са възстановяване на симетрията на шията, подобряване на обхвата на движение и предотвратяване на вторични деформации.

Основни методи и подходи:

• Пасивни разтягания и мануална терапия – изпълняват се от кинезитерапевт и включват нежни разтягания на съкратения мускул и стимулиране на отслабените антагонисти.
• Позициониране – правилното позициониране на детето по време на сън, игра и хранене подпомага възстановяването на симетрията. Препоръчва се стимулиране на детето да обръща главата към засегнатата страна.
• Фасилитиращи упражнения – включват активни движения, които насърчават симетричната работа на мускулите на шията и тялото.
• Масажи и мануална терапия – подпомагат отпускането на мускула и подобряват кръвоснабдяването.
• Физиотерапия с електростимулация – в определени случаи може да се прилага за стимулиране на отслабените мускули.
• Родителско обучение – ключов компонент на терапията. Родителите се обучават как да изпълняват упражненията у дома и как да наблюдават напредъка.

При правилно и навременно започване на терапия, повечето случаи на вроден мускулен тортиколис се повлияват успешно в рамките на 3 до 6 месеца. При липса на подобрение след 12-18 месеца се обмисля хирургична интервенция.